Аз видях нещо мистично в това, че
топлият юни на 2013 година в своя край стана буреносен. И не само политически.
Облаци като бомбардировачи окупираха небето, а светкавиците с позната
единствено на тях ярост не спират да тормозят нощите на изтощения пролетариат.
Това настроение е в унисон със
световната буря. Европа се вълнува и гърчи. В Турция продължават с протестите.
А цяла София също не спира да се вълнува.
В един момент осъзнах, че на всеки
втори ъгъл се говори за политика, всеки обсъжда някакви огромни проекти,
социални терзания, програми. В един момент дори си казах, че съм се събудил в
някаква алтернативна реалност, защото много хора изведнъж и внезапно придобиха
политическо съзнание. В това няма нищо лошо. Проблемът е, че политиката е
процес на натрупване, тоест няма как от днес за утре да станеш гений на анализите
и хакер на обществените отношения. Но това не го споделям с хората, защото пикът
на софийския протест просто не търпи дори грам алтернативно мнение.
Аз се дистанцирах от софийския
протест, защото никога няма да спре да ме изумява това как много хора искат да
изтрият биографиите си от време на прехода и да си сложат нови лица все едно са
пришълци от бъдещето. Моят проблем е, че помня. Помня толкова много, че
понякога се задушавам от политическа памет, но именно това е причината да
гледам с насмешка опитите за създаването на гражданска политическа романтика,
защото средната класа си въобразява, че има някакви интереси, но тя винаги е
носител единствено и само на комплекси.
Ама това са дълги теми. Сега просто
ви представям моите мигове в окото на световната буря и моите начини за
ментално оцеляване в епохата на виртуалната истерия.
Офф,
присъствието в повече от една медия на ден сериозно вреди на правилното
възприемане на вселената. Днес така свикнах да давам акъл, че като си купувах
домати от пазара за малко щях да изнеса политическа беседа на продавачката, че
с тия безумни цени само дразнят пролетариата...Опасявам се обаче, че тя нямаше
да го разбере като политически протест и щеше да ми отговори като олигархия на
народа - да ми вдигне тройно цената. Ето как се ражда пазарния конформизъм, май
френдс :)))
---------------------------------------------------------
Работният
петък свършиииииииииии! О, чудо! Никой не заслужава да бъде тормозен с политика
в такъв ден, заради това един кротък сръбски дзен-коан, който описва
виртуалното състояние на епохата:
Когато ме
няма - ме няма.
Когато ме
има - по-добре да ме няма! :))))
-------------------------------------------------------------
"Може
би е дошло време прокуратурата да се самосезира за действията на Волен Сидеров
и депутати от „Атака" заяви Цецка Цачева. Това вече е връх на наглостта.
Навремето лично ГЕРБ прикриха атакисткият капут, когато вилня пиян в самолет на
"Луфтханза" и замерваше стюардесите с храна. Сега ли му е дошло
времето? Ти да видиш - Сидеров си реве за прокурор от 2003 година насам, ама
всички останали му правиха мили очички. А пък най-много ме кефи, че ДСБ също
призовали главния прокурор да се самосезира, а част от десебарите говорят за
кафява вълна. Тези, които бяха в коалиция с БДФ, наследниците на фашистките
Легиони, сега протестират срещу Сидеров. Че аз мислех, че по-скоро ще
протестират, че не са поканили Сидеров в дясната коалиция...:))))
-----------------------------------------------------------
Богдана
Карадочева имаше една песен за София:
И мръсна, и прашна,
и грозна, и страшна.
Но тогава защо ли без тебе не мога,
ти, София, моя любов и тревога.
Аз съм фен
на текста, но ми се струва, че той някакси не отговаря на духът на времето, а и
описанията на софийските бедствия вече не е така пълно, ето защо впрегнах
миниатюрните си поетични способности в поправянето на дефектите:
И мръсна, и с бира оляна,
и прашна, и от атакисти опикана,
с чер хайвер замеряна,
а по тротоара пици..
О, София моя - пансион за лунатици
:)))
---------------------------------------------------------------
Имах
планове да прекарам уикенда в сън и в четенето на том 3 от "Игра на
тронове" - сага, която е метафорично отражение на цялата ни
фентъзи-действителност. Но човек си прави едни планове, съдбата и блондинките
му готвят други, а медиите - трети. Така без да се усетя си подготвих един
уикенд на медийни гастроли.
Утре,
старият репортер ще е в "Деконструкция" по БНР при Петър Волгин,
където видях, че са ме обявили като "активно непротестиращ", термин,
за който не съм се сещал, но, който одобрих веднага.
А в неделя,
срам не срам, ще съм пак по БНТ в предаването "Неделя по 3", където
май един час ще дебатираме властта, медиите, протестите с колеги журналисти.
Постоянно
отказвам покани за участие, защото не искам да прекалявам със собствената си
персона. Аз мога да бъда невероятно досаден, когато реша и заради това съм
убеден, че светът не заслужава да получава Александър Симов в непремерени дози.
Но отново ще повторя старото си мърморене. Как пък един път не ме поканиха да
коментирам светски теми. И аз съм човек - вероятно мога да кажа няколко думи за
новия бюст на Преслава...:))))
--------------------------------------------------------------
Едва сега
прочетох изящен комплимент за себе си. В един анализ в "Труд" Веселин
Стойнев е сложил скромното ми име сред журналистите, които насаждали порочната
(превод на политкоректния език "порочна" очевидно означава истинска)
идея, че протестирала само София, което той окачествява като някакъв вид
перфидна лява манипулация. И след като съм нареден сред левите манипулатори
вече съвсем официално, нека да споделя поне докрай нещо. И тук изобщо няма да
говоря за самия протест. Дразнят ме именно част от анализаторите. Самият
Стойнев е озаглавил текста си: "Вече не е криза. Война е". От няколко
дни чувам как журналисти се упражняват по темата, че ще се лее кръв по жълтите
павета. Сутринта чух пак някаква дама в подобен стил, която драматично попита
дали има нужда от кръв, за да бъде чут протестта. Тази кървава реторика лично
за мен е странна, шантава и опасна. Някой някъде много иска улиците да бъдат
окървавени. Но допълнителното истеризиране на обстановката и писане на анализи
в стил военън екшън минава не границите на добрия вкус, минава границите на
самото разбиране за психическо здраве.
Аллах да
дава здраве, усмивки и песни на протестиращите. Аз не участвам, но това не
означава, че искам кръв. Дано обаче те да успеят да се спасят от тези
доброжелатели, които много, ама много, твърде много искат да я получат...
-------------------------------------------------------------
Аз си
мисля, че българската политика е в насипно положение поради една много проста
причина. Никой не е автентичен. Левите се държат като десни мракобеси. Десните
най-много обичат държавните поръчки. Либералите за нищо не стават. А
националистите са за психиатрия. Явор Дачков от периода си на предаването
"Гласове" имаше една велика мисъл: "В България само маргиналното
е автентично". Всичко останало е театър, имитация на политика, криза на
смисъл. А това се дължи на факта, че натресоха на българите капитализъм, който
подмени всички стойности. Заради това виждаме леви капиталисти, десни
популисти, националистически измекяри и либерални терористи. Изобщо свят без
устои, център, ценности, да не говорим за това, че дългокраките блондинки се
насочиха към Терминал 2. Описанието ми не е песимистично. Точно обратното. Ние
искахме лъскава демокрация и се провалихме. Трябваше от самото начало да си
правим демокрация на маргиналите. Тя щеше да е автентична. Алелуя!
------------------------------------------------------
Откакто
чух, че ДСБ имали план за справяне с кризата, се изпълних със самочувствие, че
и аз мога да предложа такъв. Така де - и аз и ДСБ сме извънпарламентарни сили.
1. Кабинетът
"Орешарски" е най-наплашеното правителство на прехода. Заради това
изобщо не приемам истеризираните викове, че видите ли полицейско насилие
грозяло протеста. Моля ви се - Орешарски сигурно вече не смее муха да убие
вкъщи, защото ще го разкъсат във ФБ-статуси. Но така и трябва. Заради това
според мен изборите могат да бъдат май месец догодина. Наплашено правителство е
равно на силен народ.
2. Приемам
моралното възмущение като най-ценния граждански капитал на света. И го казвам
без претенцията това да е високопарно клише. Само че, ако това възмущение се
инвестира в следваща власт, която дойде под напора на народна любов, плаша се,
че ни чака нищо добро. Видяхме как завърши романтиката от 1997 година. И само
за информация - това не означава, че през 1996 година е било по-добро. Ама и
97-ма не струваше.
3.
Десницата да се оправя както намери за добре. Намирам присъствието на
"Зелените" в коалиция с ДСБ за абсурдно. Мисля, че обединено зелоно
пространство има шанс за самостоятелно влизане в парламента. Левицата има
повече проблеми за решавене, отколкото телевизионна отчаяна съпруга. Така че,
ако политическата система не почне да се променя сега я чака съдбата на
възрастна порноактриса - взимат ги в някоя и друга роля, ама хонорарите вече не
са бляскави.
4.
Предлагам сериозно да се обмисли възможността за драстично намаляване на цената
на бирата. Протестиращите не приемали социалните мерки на кабинета, а аз като
ги приемам какво да направя? Заради това трябва да намерим обединителна
социална мярка, която да създаде национална територия за консенсус. Свяламе цената
на бирата. Ако има някой против - да ходи в Брюксел и да си пие бирата от пет
евро.
И
най-накрая. Това са моите разбирания за света. Приемам спорове по всяка една
част, но не примемам глобалното обвинение: "Как може да мислиш
така?". Мога. Не мога да мисля много добре, но имам свободата все още да
имам собствено мнение, нали :)))
-----------------------------------------------------------
Покрай
всички политически драми у нас, едва в края на деня успях да се запозная с
величествената драма на Едуард Сноуден (това е човекът, който разкри, че
американците слухтят по целия свят). От два дни пичът е в транзитната зона на
летище "Шереметиево", защото американският му паспорт бе анулиран и
оказва се, той е в ситуацията на Том Ханкс от филма "Терминалът".
Човекът си живее на летището, което ако се замислиш не е чак толкова лош
вариант. Аз съм бил на "Шереметиево" и честно да ви кажа за краткия
си престой в транзитната зона видях такива мацки, че ако имаше начин сам щях да
си анулирам българския паспорт, за да остана там :)))))
--------------------------------------------------------
До днес бях
лек песимист за шансовете на Орешарски да остане на власт. Но след като чух, че
Едвин Сугарев ще гладува в знак на протест срещу кабинета, изведнъж разбрах, че
май не съм бил прав със скепсиса си. Досега не е имало бунт или стачка, които
Сугарев да не е успял да прецака. Гладува срещу Желю Желев, а Желю си изкара
мандата докрай :))) А, да, дори и Костов като дойде на власт - побърза да
завифичи Едвин в другия край на света (Индия и Монголия), за да не му се пречка
в краката, че, когато Едвин ти е фен - това със сигурност означава, че си
обречен...:))))
---------------------------------------------------------------
Благодаря
на всички, които ми се обадиха, писаха есемеси или просто ми дадоха знак за
подкрепа. Олигархията може да има много кинти, но аз съм по-богат от нея с
вашите мисли и ценни идеи. Предаването "Референдум" се оказа по-слънчево
отколкото очаквах. Аз в мислите си бях по-еуфоричен, ама май се заразих от
академичния тон - това ще го преодолявам занапред, обещавам. Но изпълних една
своя отдавнашна мечта - казах "Карл Маркс" в национален ефир,
следващият път направо ще призова за революция, хахаха :))))
---------------------------------------------------
Трудно е да
си член на БСП в наши дни, мама му стара. Трябва да събирам народния хейт
заради всички стари приятелчета от десницата на Пламен Орешарски. Но и това се
преживява. Човек удари едно малко уиски преди телевизионно участие и изведнъж
вземе, че се изпълни с оптимизъм и някакъв нелогичен и глупав възторг.
Оптимизмът за това, че бъдещето ще бъде революционно, светло и истинско. А
възторг заради това, че не си достатъчно мъдър, за да разбереш, че вселената
верно хейти оптимистите, хахахах :))))
---------------------------------------------------------
Тъкмо,
когато човек реши да се отдаде на лятото, започват протести. Тъкмо, когато
човек реши да си мълчи и да не се конфронтира с общественото мнение, все се
намира кой да го изкара от нелегалност. Така и старият репортер не издържа на
медийния натиск, май френдс, и довечера ще се появи в предаването
"Референдум" по БНТ от 21 часа. Казаха ми, че сме щели да говорим за
Харта 2013, за протестите, за младите, красивите, интелигентните, уникалните,
блестящите и превъзходните. Ще видим какво ще се получи. И дали природната ми
срамежливост няма да вземе връх над революционната (в случая
контрареволюционна) натура :)))
--------------------------------------------------------------
Навремето
Артър Кларк с удивление бе отбелязал една особеност на човешкия мозък. Ако
кажеш на един човек, че звездите във Вселената са 3 458 777 890 876 234 567 той
веднага ще повярва. Но ако види надпис на пейка: "Пази се от боята",
човек веднага ще пробва да пипне, за да се убеди. И аз съм така, май френдс.
Ако Стивън Хокинг ми каже точния брой на звездите, ще му повярвам почтително.
Но пък, ако чуя, че някоя фотомоделка имала естествен бюст, няма да се примиря
докато не получа емпирични доказателства. Така де - животът е твърде кратък, за
да приемаш теорията за естествените бюстове на доверие :)))))))))))))))))
------------------------------------------------------------------
Длъжен съм
да споделя това. В хаоса от бунтове, морални, социални и сексуални, хората
почнаха да пропускат дребните детайлчета, които правят света грапав, а битието
лошо. Ето сега с удивление научавам, че кварталът-легенда, западната поднебесна
империя на София, направо 3-тия по големина град в България - Люлин ще остане
без езикова гимназия. Имаме ли право да лишим този град от цяло едно поколение
млади ученички от езикова гимназия? Само, който не се е любувал на
жизнерадостният им подход към живота, само той не знае какви липси се пораждат
от премахването на езиковите гимназии. Така че - апелирам - спасете естетиката
в Люлин, подпишете петицията, че иначе олигархията, която иска всичко да е
грозно, ще тържествува
-------------------------------------------------------------
Не е
нормално. Един път обявиха, че Бойко Борисов ще ходи на културно събитие
(концерт на Цеца Величкович) и той го обяви за тежък компромат. Лелееее, ако
утре напишат, че ще ходи на гледа "Хамлет", пичът ще ореве света, че
пак са му подготвили опит за убийство...:)))
-----------------------------------------------------------
Понеже
видях, че младите, красивите, светлите, уникалните, успелите и невероятните са
си харесали днес Велислава Дърева за мишена съм длъжен да споделя следното.
Никой не ви е накарал насила да споделяте нейното мнение. Никой не ви е опрял
пистолет в челото, за да се съгласявате с текста й. Никой не ви е стиснал за
топките, за да кимате одобрително. Приемам дори и злостните критики по същество
към нейната аргументация. Но иронията към самата Велислава е малоумна и
противна. Само за информация - тя посреща 10 ноември арестувана, защото в
епохата в която повечето днешни десни си мълчаха като мишки, тя никога не се е
страхувала да говори това, което мисли. И това е особената ирония на историята
- говорела е това, което мисли тогава - арест, говори това, което мисли сега -
злобни шегички и ирония. Ще се окаже, че тоталитарните комунисти и сегашните
демократи са си направо първи братовчеди, ей :))
-------------------------------------------------
Реших да се
престраша и да си пусна последният "Умирай трудно", въпреки, че нито
една легенда не заслужава да бъде продължавана до безкрай по все по-некадърен
начин. Този път действието се развива в Москва. Не знам дали като дете не са
давали на режисьора да си играе с колички, но на 27 минута имам чувството, че
вече са изпотрошили колите в цялата Москва. Забелязвам плашеща тенденция в
американското кино. Липсата на сюжет се компенсира с яко трошене на движима
материална собственост. Култово :)))
No comments:
Post a Comment