Кой иска да види кръв по жълтите павета?

Тези дни видях името си, където най-малко очаквах. Видях го във вестник "Труд" и то в политически анализ, посветен на развълнуваните софийски улици и протестът, който от две седмици е тема номер 1. Анализът е на журналиста Веселин Стойнев, който е написал един драматичен, напрегнат, гневен текст и някъде в цялата пушилка, която вдига и посред целия театрален гняв видях следния абзац:

Черешката на тортата дойде от устата на Антон Кутев - нали точно на тях ще им вдигаме данъците, затова протестират, това е форма на класова борба.

Преди Кутев този тон усилено се опитват да налагат журналисти като Велислава Дърева и Александър Симов и анонимни леви активисти по интернет форумите на “десни” медии.

Избягвам да чета ултрагневни текстове във възхвала на тези протести, защото знам, че именно патосът ще убие уличния ентусиазъм и, че натрупването на прилагателни е по-мощен начин за самоубийство, дори от бесилката. Но след като бях замесен в подобно ляво коварство, направо във фабрика за манипулации и интриги, реших да видя докъде е стигнал гневът на колегата и дали моята скромна особа не се е провинила с нещо друго в неговия всезнаещ поглед.

Оказа се, че по-нататък в текста съм пощаден от величавия гняв на автора, но пък текста му е толкова характерен, такава метафора за кръстопътя на който се намират в момента богатите, красивите, прелестните, уникалните, модерните, съвременните, прекрасните и небесните, че си реве да кажа няколко думи.

Това, което в този текст абсолютно умишлено и целенасочено се пропуска е, че разделението обикновен и тъп народ/сияещи и красиви протестиращи в София дойде именно от една от групичките от протеста. Това разделение, разбира се, че не е вярно, но то бе налагано с целенасочена последователност от една определена пресгрупа чрез нейните сайтове, че в крайна сметка стана разказ за естетиката на този бунт. Същата пресгрупа, която ако четете ще излезе, че няма нищо общо с олигархията, три дни по-късно се усети, че подобен тип политическо и културно разграничение, абсолютно измислено, сълзливо, въздухарско и тъпо, вече работи жестоко срещу идеята на протеста и рязко спря с производството на сантиментални статии, но беше късно. Тази високопарна естетика на кресливия богаташки патос уби всяка възможност за един национален протест срещу олигархията, за създаването на истински фронт народ-мафия. Думите понякога са по-силни от реалните политически ситуации, защото споменът за ситуациите се променя с времето, но думите остават като болезнено доказателство за всичко.

В текста на Стойнев тази истина е преобърната с главата нагоре, а обърната истина е казана по такъв категоричен начин, че ако човек не познава истината ще се стори, че му говори някакъв вдъхновен постомодерен градски оракул с поглед вперен в някаква розовееща алтернативна реалност.

Всъщност не това е най-важното. Войната на естетики се води във всяка политическа битка, независимо дали политиците си признават това. Но един пък след като се самопакетираха като успели, мощни, светли, богати, среднокласови, уникални (сега вече е модерно да се пишат текстове в обратна посока - ооо, братя, ние всички сме братя по бедност, дайте да излизаме заедно, че иначе лошо ни се пише, но това просто е отчаян опит да се напипа емоционалния пулс, който бе изгубен), протестът стигна до своя пик, без да е ясно какво ще се случва оттук-нататък.

Протестиращите си викат и обграждат парламента, властта се държи на моменти малоумно, на моменти полезно и продължава да си стои. Убеден съм, че замисълът е бил, че този път кабинетът ще се пречупи още на четвъртия-петия ден. Но но стана.

В другите страни, когато се стигне до патова ситуация двете страни сядат да преговарят, защото това е нормалният начин да се разреди общественото напрежение.

Но богоизбраната улица не иска да преговоря? Защо моля? Богоизбраната улица смята, че не трябва да говори с никой? Ама, мамка му, никой не ви кара да се отказвате от принципите си, никой не ви кара да харесвате гадните комуняги и червени боклуци, но просто пикът на протеста е стигнат и оттам-нататък и двете страни нямат полезен ход.

Анализаторските стратези на протеста обаче не искат да се откажат от тази готина роля да си политически фактор, макар и без реално партийно представителство, освен с неясната и смътна идея за някаква бъдеща десница на хоризонта. И заради това вместо да потърсят диалог, се появиха тези заглавия: "Вече не е криза. Война е".

Не е само Стойнев. Видях сред протестиращите плакати и то написани на английски: "Кръв ли искате? Ще я получите". Кряскаще репортерки от електронните медии също се опитваха да представят всяко подхлъзване на протестиращ по жълтите павета като опит на властта да тъпче с кървави ботуши цветът на нацията.

Нека да бъда разбран правилно. Само една палка да се стовари върху главата на невинен човек и кабинетът на Орешарски ще остане в историята. Това е повече от ясно. Вероятно и заради това този път като никога полицията се държи страшно професионално, учтиво и вежливо. Всяко истерясване на тема - полицията почва да бие е толкова смешно, че вероятно самите истерици не си вярват, но го карат, защото естетиката е по-силна от реалността, както доказахме по-горе.

За мен обаче тази кървава реторика е изключително странна, шантава и опасна. Но вижте какво е написал самия Стойнев:

По-малкият проблем е, че кафяворизци се зоват граждани и че ще арестуват граждани. По-сериозният проблем е, че с това се целят сблъсъци с протестиращите, полицейски палки и пускане на кръв.

Точно такава цел съществува единствено и само в месианския поглед на автора. Но подсъзнателното желание да се пролее кръв е просмукано в подобен тип абсолютно безсъдържателни анализи, защото пускането на кръв ще успее да освободи ситуацията. Това е факт. Но цената ще е твърде висока, ама твърде висока.

Но как по друг начин да тълкуваме тези истеризирани анализи, тези нотки на писклив патос, на медиен гърч? Писане на анализи в стил военън екшън минава не границите на добрия вкус, минава границите на самото разбиране за психическо здраве.

А напоследък виждаме рязка деградация на смислеността на този бунт. Тези дни някакъв замеря сградата на парламента с черен хайвер. Това пък какво трябва да означава? Да го тълкуваме като проява на висша политическа ирония или като стихиен порив на радикален цинизъм?

Сега ще се опитам и да коригирам Стойнев. Никога не съм писал, че това е класова борба. Тоест не съм съгласен и с Антон Кутев. Все още не е борба, защото другите хора, обикновените хора от провинцията просто не усащат съпричастие към този софийски бунт, който от един момент нататък просто си стана самодостатъчен. Тези обикновени хора най-вероятно врят и кипят от яд и ярост към властта и към едно от най-психопатичните решения на целия преход - назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Но тези други хора са изтощени от телевизионно напрежение и медийно желание за кръв. На жълтите павете може да не дават пет пари за социалните мерки на кабинета, ама 20 километра след табелата "София" те вече имат смисъл, защото там хората не живеят в шикозния комфорт на способността да се водят морални битки.

Тоест не виждаме класова борба, а класово презрение. Виждаме как една група хора се опитва да запуши цялата държава в името на някакъв свой интерес, който вече не може да формулира дори по ясен начин.

Защото, пичове, да ви кажа, дори и оставката на кабинета минава през някаква форма на разговор. Но не разбирайте, че това означава, че съм изпълнен с презрение към протестиращите. Харесва ми да гледам ведрите им лица по снимките във Фейсбук, въпреки, че не споделям техните идеи вече. Не ги мразя и заради това не мога да не мразя всеки, който се опитва да придаде на това военен характер и спотаява желания за кръвопролитие.

Протестиращите си денсят, правят си нощните разходки из София, а през това време анализаторите, тоест оракулите на свободна практика се опитват да предадат военен характер на лятото и под маската на някаква фалшива загриженост вече си мечтаят за окървавени жълти павета.

  

Аллах да дава здраве, усмивки и песни на протестиращите.

Аз не участвам, но това не означава, че искам кръв. Дано обаче самите протестиращи да успеят да се спасят от тези доброжелатели, които много, ама много, твърде много искат да я получат...