Вечните български демони и котката на Шрьодингер в политиката

 

Независимо от отпушването на парламента и неочакваният избор на председател, българският политически живот продължава да се намира в състоянието на котката на Шрьодингер. Това, нека да припомним, е онова митологично животно, което обитава кутия и в зависимост от ситуацията и експеримента може да се окаже едновременно жива и мъртва от гледна точка на квантовата физика. Това правило със същата сила важи и за политическите процеси в България. Те могат да родят правителство със същата вероятност с която да гръмнат поредната бомба, да разрушат всички нещастни опити за диалог и да пратят страната на поредните предсрочни избори. Нека да не се подвеждаме по театралния наратив за необходимостта от редовно управление. Истината е, че фрагментацията на парламентарното пространство не предполага нито стабилност, нито дълготрайност на какъвто й да е кабинет. Светът се тресе от геополитически бури, а България страда от вътрешнополитически газове - абсолютно нищо не е страната на хората, които са изморени от избори, страдалци на кризата, но същевременно и абсолютно разочаровани в надеждите си за промяна. Дори и днес страната е затворена в страшния капан от безвремие - партиите, които трябваше да изхвърлят ГЕРБ от политическата сцена и от кораба на историята са принудени да приемат подадената от Борисов ръка и да търсят приемливи форми на взаимодействие. Това е като да се събудиш с махмурлук, да разбереш, че са ти откраднали портфейла, жена ти да ти е пратила есемес, че те напуска, а дъщеря ти да ти съобщи, че ще се жени за възрастния чичко от по-горния етаж. Не ти остава нищо друго освен да махнеш с ръка и да се чудиш как да го продължиш този проклет, противен и вкиснат живот...

Този дълъг увод служи като извинение за това, че няма да се занимаваме с актуални събития. 

Те към момента са непрогнозируеми и заради това опитите за ранна политическа алхимия с тях ще избухнат в лицето на всеки експериментатор. 

Нека обаче да се върнем само една година назад, когато се случи събитие, което по прекрасен начин илюстрира всички дефекти на нашия съвместен живот и политическо битие. 

Точно преди години тогавашната областна управителка на София даде заповед за варварското разрушаване на Паметника на съветската армия. Тя го направи незаконно и с една много очевидна цел - да се опита да сплоти дясното пространство, разнебитено, изнасилено и осквернено от поредната лъжа на своите политически лидери. Те нямаше да правят коалиция с Борисов, а най-накрая не само се гушнаха под неговия мускул, но и заради най-глупавите промени в Конституцията в света изобщо превърнаха Делян Пеевски в незаобиколим фактор в управлението. Разрушаването на Паметника беше действие епично със своята безсмисленост. То не донесе нищо на управлението, не превърна държавата в цъфтяща райска градина, нито пък пребори политическата криза. Единственото, което целеше бе да се поиграе със старите травми, мании и обсесии на градското дясно, което като политически фетишист е влюбено в символичните битки и войни в които знае, че не може да пострада наистина.

Само преди около година десет хиляди представители на психодясното еякулираха в реално време като споделяха снимки на това как режат торса на войника с "Шпагина". 

Още десет хиляди инфлуенсърки пускаха сладострастна лига пред компютрите си като споделяха фотосите на работници с оксижени, които режат фигурата на майката. 

Крановете, които сваляха на земята скулпторите предизвикваха нежни бодежи в угоените им стомаси и социалните мрежи бяха превърнати в нещо като форум на политически канибали. 

Пик на този разгул стана коледното тържество на ДСБ в София, където костовистите от последния ден се почерпиха с торта на която имаше фигурки с отрязани глави, нещо като символична сладкарска война с паметника. 

Снимките от тържеството и до днес потрисат като надникване на събрание на секта - стари рестутутки и младите им наследници се облизват, която преживят тази торта все едно са осъществили едновременно свой политически, но и еротичен блян.

Вакханалията беше пълна, а психодясното скимтеше от коледно кърваво щастие. 

Тук няма да се спираме на това колко е безопасно да водиш битка с паметници. 

Те все такива войни си избират. 

И нека все пак да припомним - тези са толкова нефелни, нелепи, смешни и карикатурести, че 34 години паметниците побеждаваха. 

Да не говорим за това, че символичната битка не само не е приключила, но има всички шансове да завърши с неочакван край. 

Поне това българската история го е показала, че го владее най-добре като жанр.

След като еуфорията приключи, тортите бяха изядени и изходени, а политическата дрога на разрушението приключи, дойде баналната реалност на политическата безпомощност. 

Чувахме големи идеи за това какво ще има на мястото на разрушения паметник. 

Някои казваха, че там трябва да се вдигне мощна фигура на истински български владетел, който гледа в бъдещето със сияещ поглед с намек за евроатлантически ценности. 

Други казваха, че им е писнало от история, повръщало им се вече от такава националистическа пропаганда - те искали там на има парк с нежна тревица, където на цъфти толерантност, разбирателство и крехки дръвчета. Трети смятаха, че в там, където преди е имало войник с автомат, застрашаващ потентността на всеки психодесен от жълтите павета заради своята застрашителност, би трябвало да се настани увеселителен парк напук на гадните руснаци, комуняги, селяни, простаци, дебили и конспиратори на свободна практика (сами знаете как е - списъкът с враговете на психодясното редовно се допълва и обогатява, защото нашите са автентични евроатлантически ислямисти). 

Грандиозни планове. 

Искрометни обещания. 

Изтънчени гурме-политически визии. 

И най-накрая абсолютно нищо. 

 

Защото след рязането на фигурите абсолютно нищо не последва. Постаментът още си стои. Другите фигури също. След ислямистите с оксижени цялата градина беше зарязана в недовършен вид. И до днес тя е като музей за дясна политика на психодесните. 

Фигурите бяха нарязани, но нищо друго не беше пипнато. 

Металните ограждения си стоят там и вече започват да ръждясват. 

През лятото у нас беше екип на френската обществена телевизия, които првеха специален репортаж за безкрайната поредица от изборите и за битката с паметници. Журналистът ме попита кога според мен ще бъде демонтирано всичко. Събрах всичките си гадателски способност и им казах, че паметникът ще стърчи като развален зъб още с години. Че точно това е характерно за българското дясно - те абсолютно нищо не могат да доведат докрай. Че символичната им краста беше начесена, но огражденията, другите фигури, целият постамент ще си останат там, където са и, че единственият нормален изход от тази психиатрична ситуация е един ден фигурите да бъдат върнати на тяхното място. Иначе ще си имаме такава черна дупка в центъра на София поне още едно десетилетие, а защо не и две. Кой ти бърза с решенията?

Точно това е вечният български демон. 

Започваме нещо и не го довеждаме докрай. 

Така ИТН бяха ентусиасти на изчегъртването, но с хулиганството си се докараха до просто парламентарни клоуни за които се гласува не, защото от тях се очакват решения, а защото някой трябва да прави шоу. 

Същото е и с евроатлантическите ислямисти. 

Гласуването за тях е сектантско, защото не никога не са изпълнили дори и малка част от своите обещания. 

Дори войната с Паметника не проведоха както трябва и следващите поколения ще останат да мислят как да заличат следите от техните разрушения и безкрайни тъпотии.

Именно тези символични войни ни доведоха до задънена улица в политиката. Липсата на истинска визия не вкара в грешния крачол на времето и доведе до ситуацията в които всички се чувстват затворници на безнадеждност по-голяма от пропаст и по-дълбока от Марианската падина. Защото се въртим като хамстер в колело - и след всяко завъртане идва епоха една идея по-проста, гадна и абсурдна. И само полуразрушените паметници могат от време на време да ни напомнят, че нищо не е такова каквото изглежда. 

Вероятно изход от този кошмарен кръг има, но ние сме като котката на Шрьодингер - мъртви и живи едновременно. 

В такова състояние как да мислиш за бъдещето и да градиш някакви планове. 

Заради това сме пленници на вечното шоу на разрушението и самите ние сме полуразрушени от отчание, но вече на кой ли му пука...

 

2024 - историческата година за БСП

 

Левицата се освободи от виновното минало, показа парламентарна класа и за първи път от много време насам тръгна нагоре

 

2024 година се оказа преломна за БСП за огромна изненада на всички журналисти, анализатори и телевизионни шамани. Тя се превърна в истински политически коктейл за левицата и съставките в него бяха разнообразни - надежда, отчаяние, гняв, промяна, интриги, съдебни драми и въпроси за неясното бъдеще. Има и такива години. Обикновено точно те остават в учебниците по история.

2024 година започна с неясното усещане за предстоящи избори. Правителството на Николай Денков започна да дава всички признаци на политическа проказа. Сглобката успешно сведе обществения живот в България до ежеседмични скандали, корупционни схеми и битка с паметници. И още от декември 2023 година медиите бяха фиксирани в премиерската ротация през февруари. Само че тя се провали с гръм и трясък и политическият живот в страната тръгна към нови избори.

БСП начело с Корнелия Нинова имаше всички шансове да очаква по-добър резултат на предсрочния вот, насрочен за 9 юни. Партията беше опозиция на Сглобката, а след такова провалено управление, основано на лъжа, левицата имаше надежда най-накрая да излезе от плаващите пясъци на постоянния срив и да възстанови част от своята енергия, както и да влее адреналин на левите избиратели. "Искахме да е по-добре, но се получи както винаги", гласеше един крилат лаф на бившия руски премиер Виктор Черномирдин. БСП се оказа пленник на този афоризъм.

 

Срив в пропастта

 

На 1 май Нинова тържествено обяви голямо ляво обединение и го подпечата с тържествено събиране в старата зала на парламента. "Поканили сме над 25 партии в левия спектър, над 20 граждански сдружения и НПО-та, с които сме близки идеологически – да направим дискусия за модерна лява политика и обща алтернатива на статуквото за управление на България", триумфално коментира тя пред медиите. БСП очакваше и по-добър резултат, защото заедно с предсрочния вот се проведоха и изборите за Европейски парламент. Скандалите обаче започнаха още с обявяването на имената на водачите. Недоумение предизвика реденето на водачите - Нинова не прояви никакво въображение - седем души бяха наредени начело на две листи, а част от тях предизвикаха силни брожения със своята номинация. На заседанието на Националния съвет хората от Габрово скочиха срещу спускането на Иван Ченчев като водач. Техните аргументи бяха, че в областта си имат утвърден авторитет като Валери Митов и не разбират действията на ръководството. Притесненията на плевенското БСП за това, че им пращат като политкомисар Георги Свиленски, бяха поуспокоени от неговото уверение, че той ще влезе в НС от София и ще освободи мястото за местен кадър. Най-големият скандал в листите обаче се оказа тайното вкарване на бившия младежки председател на СДС Калоян Методиев на второ място в листата в 25-и МИР в София. Неговата поява там се случи като в истински трилър. До последния момент второто място стоеше празно и никой не знаеше коя ще е митичната "гражданска квота", която ще го попълни. 15 минути преди крайния срок за регистрация на листите членовете на ИБ получават съобщение, че Калоян Методиев ще е този кандидат.

Така БСП отиде на избори със скандални парламентарни листи. Такива неприятни изненади за евровота нямаше. За водач беше определен Кристиан Вигенин, на второ място проф. Румен Гечев, а на трето - евродепутатката Цветелина Пенкова.

Резултатът на вота бе катастрофален. БСП се срина до 151 557 гласа и получи само 19 депутати в Народното събрание. На евровота имаше мини изненада - левицата вкара двама представители в ЕП, но Цветелина Пенкова пререди Румен Гечев с преференции.

 

Нинова срещу партията си

 

Корнелия Нинова мълча цели два дни за резултата на партията. Злите езици и до днес твърдят, че първата й реакция е била: "е, не е чак толкова лошо нашето представяне", а вторият й въпрос е бил дали Калоян Методиев влиза като депутат. Гневът на левите избиратели обаче стана нетърпим.

Заради това на 11 юни Нинова даде пресконференция, за да обяви, че подава своята оставка заради "катастрофалния резултат", като си остави вратичка да се кандидатира за лидер отново, въпреки че според наложените от нея промени в устава мандатите на председателя са ограничени до два. Тя насрочи и пленум на Националния съвет на партията за обсъждане на резултатите. Два часа по-късно лично тя разпорежда пленумът да бъде отложен поне с една седмица. Действията й разклатиха устоите на БСП. Членовете на Националния съвет започнаха подписка за извънредно заседание, а към нея се присъединиха всички заместници на Нинова, както и цялото Изпълнително бюро. Това постави бившата председателка в цайтнот. Тя обяви, че няма да участва в заседанията на ръководството на партията, за да не "влияе на решенията", но преди самия пленум внесе писмена оставка на цялото Изпълнително бюро, увенчана с нейния нервен подпис. Пленумът не се съобрази с тези отчаяни маневри и взе няколко важни решения. За и.ф. председател на партията бе посочен Атанас Зафиров, а за председател на парламентарната група - Борислав Гуцанов. НС единодушно реши Калоян Методиев изобщо да не бъде регистриран като член на Парламентарната група на "БСП за България" и така депутатите на левицата от 19 станаха 18. Нинова обаче бе запазила още един коз в своя ръкав - в качеството си на регистриран от съда председател тя отказа да даде пълномощно на Зафиров да представлява партията, анулира всички други пълномощни и от нейно име упълномощи само Иван Ченчев и Георги Свиленски да имат правото да бъдат юридическото лице на БСП.

Тези действия на Нинова вкараха левицата в дълга юридическа сага, която продължи буквално до началото на новата кампания за поредните предсрочни избори. Накратко тя може да бъде обобщена така - на първа инстанция съдът призна Зафиров за представляващ БСП. Последваха серия от обжалвания от приближени на Нинова. Окончателното решение започна да се бави, а междувременно Ченчев и Свиленски се опитаха да подадат документи за регистрацията на БСП в ЦИК с идеята те да посочат и да редят листите. На 9 септември обаче ВКС взе решение, че заличава Нинова като представляващ БСП, и призна Зафиров.

Заради тези опити за саботаж на работата на партията Корнелия Нинова, Георги Свиленски, Иван Ченчев и Крум Дончев бяха изключени. БСП се яви на новия вот в широко ляво обединение.

 

Нови пътища

 

В анализа на катастрофалния резултат на изборите като един от основните изводи за провала бе посочено разпарчетосването на левицата. На 9 юни в интегралната бюлетина имаше 6 различни леви формации и коалиции. Заради това новото ръководство започна разговори за широко ляво обединение. На разговори бяха поканени "Левицата", "Изправи се, БГ", "Движение 21" и всички останали леви формации за общо явяване на следващия вот. Провеждането на празника на Бузлуджа мина изцяло под този знак. Историческият връх за първи път от много време насам събра цялото ръководство на БСП, но там бяха и Румен Петков, Мая Манолова, Георги Първанов, фигури, оставили своята следа в историята на партията. "БСП прекрати войната с миналото", беше изводът на здравомислещите анализатори за това, което се видя на върха.

На 5 септември коалиционният договор за лявото обединение беше подписан. Новото име на коалицията стана "БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА". До датата на изборите оставаха 52 дни.

На 27 октомври обединената левица повиши своя резултат с 32 846 гласа и за първи път от 2017 година БСП тръгна нагоре. "БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА" пак остана пета политическа сила, но този път с 20 депутати.

Точно в тази ситуация обаче левицата показа истинска парламентарна класа, защото новото Народно събрание изпадна в същата криза като предишните. В течение на 11 заседания то не можеше да си избере председател. БСП единствена не мръдна от своя кандидат - доц. Наталия Киселова. Тя е и една от приятните изненади на парламентарните избори с мощната си преференциална подкрепа. Ръководството на партията и на групата трябваше да изтърпи десетки обвинения за продажба на партията, но в крайна сметка принципността надделя. След мъчителна политическа агония в крайна сметка Киселова бе избрана за председател на парламента. БСП показа не само кадрова мъдрост, но и парламентарен кураж, защото успя да спечели подкрепа за своята кандидатка и от ГЕРБ, и от ПП-ДБ.

Изборът на Киселова показа, че левицата не е ходещо политическо зомби, което отказва да приеме своя край. Той на практика демонстрира, че БСП не само не ев изолация, ами се оказва в ситуацията на най-необходимия партньор в един разпарчетосан и разкъсан парламент.

И заради това 2024 година е историческа. БСП показа, че има път към бъдещето. Дали то ще е светло, зависи само от нейните действия, от нейните идеи и от това да продължи по пътя на обединението, вместо да се дави в постоянни интриги. Най-тъмно е преди зазоряване и изминалата година го доказа по безспорен начин.

Дали зората за БСП идва, ще видим през следващата.  

 

Финансова инквизиция

 

Дясното правителство на Гърция реже банковите такси. До 50 евроцента ще бъде таксата за преводи до 5 хиляди евро. За плащането на битови сметки пък такси изобщо няма да има. Нещо повече -четирите най-големи гръцки банки ще отделят 100 милиона евро за строеж или ремонт на училища и още 100 милиона за създаването на агенция, която ще купува и отдава жилища...

Пак обърнете внимание - десен кабинет прилага тази политика. Очевидно в Гърция има достатъчно политици, които успяват да разсъждават широкоспектърно и използват бюджета не като финансова инквизиция, а точно както трябва - като инструмент за налагане на политика. В ситуация на криза бюджетът трябва да се ползва като защита на уязвимите и впрягането на тези със свръхпечалбите в обществено значими каузи.

Казваме всичко това, защото у нас кипи истинска вакханалия около тази тема. Министерството на финансите уж щеше да предприема крачка в тази посока, ама после министърката сви знамената и се покри по тази тема. Шефът на БНБ даже даде специално интервю, за да защитава с голи гърди свръхпечалбите и свръхтаксите на банките. "Облагането на банките може да застраши финансовата стабилност", панически орева света Димитър Радев.

Ти да видиш. 

Значи в Гърция си разрушават финансовата стабилност с бюджета, така ли? 

Ехх, тези гръцки необуздани анархисти!

Всъщност в този контраст можем да видим в каква идеологическа усмирителна риза е окована България. В окото на големите кризи след КОВИД-19 истинските политически формации, тези, които имат автентична социална база разбраха, че e необходима различна политика. Не такава, която е подчинена сляпо на идеологически догми, а политика, която да разпознае растящото неравенство и неравновесие и да го коригира. Далеч съм от мисълта, че гръцката десница прави тази политика, водена от алтруизъм. Но дори и тя е наясно, че хората не са слепи за противоречията и едва ли ще простят поредното просване на очи пред финансовия капитал.

А вижте какво се получава в България. Единствено БСП повдига тази тема, а миналата седмица дори внесе закон за ограничаване на банковите такси. Останалите партии са решили, че темите за санитарния кордон, както и постоянните парламентарни циркове са по-важни отколкото работата в полза на хората. Ето защо дори и в най-голямата криза за Гърция преди едно десетилетие гърците така и не дойдоха да си търсят икономическа препитание у нас. С шамански заклинания и робуването на догми ние продължаваме да сме най-бедната страна в ЕС. И нещо повече - хората с очите си виждат, че има държава, която трепери пред банките и пет пари не дава за техния интерес. Заради това дори и до днес много хора като чуят стабилност започват да търсят пистолет или поне брадва. Защото заради такава криворазбрана стабилност си унижощихме селското стопанство, енергетиката, индустрията, а сега сме на път да оставим хората да станат вечната дойна крава на банките. 

Такава стабилност никой никога не е искал.

 

 

За първи път от години БСП показа кураж и изигра съвършен политически пасианс

 

След 11 опита, 28 дни абсолютен блокаж, карикатурни конфликти и междуличностни битки, подмолни политически интриги и напрежения в повечето парламентарни групи, след мелодраматични спорове, коварни маневри и откровени псувни, Народното събрание успя най-накрая да си избере председател. За изненада на мнозина (и най-вече на вечните киселяци в самата левица) на поста беше избрана кандидатката на БСП доц. Наталия Киселова. За първи път в своята история БСП успява едва с 20 депутати да се пребори за началническото място в парламента. За последен път представител на левицата е бил шеф на НС през 2013-2014 година, когато своята следа в това кресло остави Михаил Миков.

Човек дори и да е бил на полет в космоса няма как да е пропуснал с каква помия беше залята левицата заради своя инат да остоява собствения си кандидат и да не потъва в коварните паяжини на ИТН, които смятаха, че най-възрастният народен представител, урологът Силви Кирилов е ключът към тръгването на парламента. Именно между Киселова и Кирилов се сведе битката в последните заседания и както винаги обвинителния пръст на публиката (този път увенчан и с дълъг, мръсен и закривен нокът) се насочи към БСП. Оказа се, че точно БСП трябвала да направи компромис. Именно левицата била задължена да отстъпи крачка назад. Точно социалистите трябвало да дават постоянно (всеки час и минута) доказателства, че не са зависими от Пеевски, Борисов, олигархията и световното правителство. Дори и в редиците на БСП се появиха гласове, че е време упорството да спре, че инатът за едно решение се превръщал в слабост и, че е време левите депутати да подкрепят кандидата на ИТН и така да дадат решение на ожесточената политическа криза.

Историята на БСП е пълна с компромисите на партията. Преходът може да бъде разказан и като политически трилър в който все БСП дава необходимата крачка назад, за да могат после мракобесните десни да тържествуват, че за пореден път са врътнали социалистите и са ги принудили да играят по тяхната свирка. Примерите са многобройни, а някои от тях са станали политически легендарни. 4 февруари 1997 година, например. В случая обаче "БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА" показа едно лице на партията, което отдавна не беше виждано публично. Вместо да даде крачка назад и да заиграе до популистко-сантименталните моралистични есета в социалните мрежи, левите депутати решиха да се отстъпват от своят позиция, че Наталия Киселова е най-подходящия кандидат за поста и не могат да я употребят и хвърлят на кучетата и на алчната паст на виртуалните кръчмарски философи. Иронията е в това, че през цялото това време левицата беше обвинявяна в безпринципност, а тя демонстрираше точно обратното. Това е същината на принципите - щом си убеден в своята истина, щом имаш моралната сила да я защитиш и да воюваш за нея, безпринципно би било да се поддадеш на случайния начин и за пореден път да оставиш да ти строшат гръбнака.

А стрелбата срещу БСП не бе прекратена нито за една секунда в тези размирни 28 дни, в които институционалния вакуум в страната придобиваше размера на бездна. БСП бе принудена да изтърпи всякакви медийни упражнения на свой гръб заради това, че ръководството е пуснало партията на политическата борса и е продало душата си на Делян Пеевски, който е превърнал левицата в своя марионетка. Тази буря не вилнееше само в социалните мрежи, но и в медиите, където приближените на Корнелия Нинова щом видеха микрофон вместо да говорят за митичната си нова партия (ляво-дясна, център-консервативна, нещо като нищо на света, но в защита на семейните ценности и децата) започваха да обвиняват БСП, че води преговори с Борисов за управление, с Пеевски за защита на неговите интереси. Изобщо не партия, а някакъв политически бардак, разкапан от политически венерически заболявания.

Върху тази интрига се наложи и допълнителното интриганство на ИТН, които вече се виждаха като инженери на нов служебен кабинет, а няма да се учудя, ако Тошко Йорданов е провел разговорите за бъдещи министри още в самото начало на този процес. Именно ИТН, които с досегашното си присъствие в българската политика никога, ама никога, не са довеждали своя кауза докрай, започнаха театрално да се представят като спасители на политиката от Пеевски и много леви хора, волно или неволно, се подведоха по тази стилистика. И тук се получи едно перверзно преобръщане - вместо да бъде търсена отговорност от ИТН заради тяхното странно желание Силви Кирилов на всяка цена да оглави парламента, всички съскания се насочиха към БСП, единствената партия, която остана на своите изначални принципни позиции. Единствено БСП и "Възраждане" не смениха, нито оттеглиха своите кандидати. Но за разлика от националистите, левицата беше убедена в своята кандидатка и заради това започна преговори да потърси подкрепа за нея. Може би сме забравили това, а може и никога да не сме го знаели, но политическият процес в целия свят се случва по този начин. Имаш идея или кандидат и търсиш подкрепа за него. Водиш преговори инатливо, но докрай, особено, ако не се огънеш от цунамито на вечното интриганство в българския живот. Така БСП не продаде и не предаде Киселова, което направи възможно това тя да е председател на парламента. Пред очите ни левицата изигра един много сложен, но успешен пасианс и трябва да бъде похвалено за него. Хваля я аз, защото знам, че в среда в която се цени най-много хейта едва ли друг ще се сети да го направи. Но точно заради това, че БСП показа гръбнак и отказа да слуша интригантските плюнки, Народното събрание бе отблокирано не с най-възрастния, а с най-подходящият кандидат. В първия случай имаме просто примирение, във втория вече е стратегия и визия за работа.

БСП не подкрепи Кирилов и заради това, че от самото начало беше ясно, че ако начело застане кандидатът на ИТН, България моментално полита в бездната на нов предсрочен вот, но без постигането на елементарно съгласие дори и за необходимите, бързи и спешни закони, които парламентът трябва да приеме. И не, че БСП се е затичала с бързи стъпки да прави управление със своите десни противници, но поне им припомни, че смисълът от парламентаризма е да се води диалог и да престанат с детинщините. Това едва ли ще ни спаси от нови избори през следващата година, но беше важно някой да придаде дълбочина на политическите процеси у нас, че тяхната едноизмерност от един момент нататък започна да натежава зловещо.

Както винаги, за да оцениш действията на една политическа формация трябва да чуеш какво казват нейните противници. Може би от време на време ръководството на БСП трябва да наднича в десните групи във ФБ - там насред обичайната буря от псувни и мелодраматизми, имаше възклицания, че ако ПП/ДБ бе воювала и отстоявала своя кандидат така както е направила БСП, може би са щели да го наложат като шеф на НС. Но тук е и голяма разлика - градската десница издигна кандидат, колкото да имитира и да си запази място на масата за пасианси. Тя не беше убедена нито, че иска да управлява НС, нито, че знае каква програма да предложи. БСП беше точно на обратния полюс. Във възможно най-разкапаната интригантска среда, левицата от първия момент знаеше какво иска да постигне и с кого да постигне. И, да, нейните хейтъри още карат по инерция с плюнките, обвиненията в безгръбначие и всички останали простотии. Истината обаче е, че за първи път от години насам БСП не се държа като популистка кокона, нито като безгръбначно желе. Тя демонстрира нещо, което отдавна не е правила - че може да има железен характер, напук на всички парламентарни ветрове и умишлени интриги срещу нея. 

Блокирането на парламента извади на повърхността най-лошото от политическата среда у нас. България продължава да се носи по течението на кризата заобиколена от мътна утайка, която не иска да се уталожи. Но сега поне има някаква светлинка в тунела. България получи добър председател на парламента и нещо повече - Пеевски и неговата паяжина вече имат алтернатива. Ето това е най-доброто доказателство, че левицата не е разкъсана от зависимости към мастития депутат и партиен лидер. Те направиха така, че президентът, ако ме се наложи още да избира по домовата книга, няма да се примирява с кой да е, а ще получи истинско политическо асо, за да може олигархията, котролираният вот и водените като стадо избиратели пред урните, да получат истински отпор. Заради тази битка, смятам, си струваше да бъдат чути всичик обиди и интриги. Те няма да бъдат запомнени.

Ще остане това, че БСП показа политически кураж.

Освежителна промяна.