Имаше ли екзекуции на местните избори?

Първият тур на местните избори не поднесе много изненади. Това обаче бяха едни тягостни избори, пълни с кални номера, ексцентрични фигури, налудничави платформи, медийни пируети, публични скандали, обществени грандомани, тъмни търговци на гласове и съвсем малко реална политика. След като обаче първоначалната страст отмина, е време да направим една бърза равносметка преди втория тур.

БСП - можеше и по-добре

БСП можеше да се представи и по-добре на тези избори. Едва ли някой ще отрече този извод. И все пак в тази изострена ситуация партията се представи убедително. Има една проста истина - ако днес кметовете все пак са хора с реална власт и ресурси, заслугата за това е на БСП. Социалистите бяха единствената сила, която години наред последователно отстояваше децентрализацията и интересите на местното самоуправление. Всички партии, които днес разчитат на кметовете си за своето оцеляване, трябва да минат и да кажат по едно благодаря на "Позитано" 20.
Убеден съм, че БСП можеше да постигне и доста по-добър резултат. Партията обаче пожела да плати твърде високата цена за него. Левите можеха да заложат на площадните приказки и популизъм, обаче дори и за момент не помислиха да го направят. На тези избори БСП окончателно се утвърди като последната преградна стена срещу популизма и това в краткосрочна перспектива изобщо няма да й помогне, но един ден всички само за това ще говорят.
Смятам също, че БСП не е в криза. Тя просто се променя. Това е единствената партия, която го прави и вероятно точно това е причината всички прогнози за крах и ужас неизменно да се оказват погрешни.

ГЕРБ - ами сега?

След представянето на ГЕРБ всички успяхме да видим тяхното самодоволство на пресконференцията им след първи тур. ГЕРБ е партия, която вече сънува звездите, а нейният неформален лидер сигурно тайно си е поръчал визитки, на които пише "Бойко Борисов - премиер на свободна практика". На всяка партия е позволен миг на радост след добро представяне. Това на ГЕРБ обаче не беше върхът им. Казано с прости думи - не е като да се изкефиш максимално. И хората на Бойко Борисов ще сбъркат, ако не си зададат въпроса защо се получи така.
Истината е, че хората не знаят защо гласуват за ГЕРБ. Имам предвид, че не знаят вън от желанието им да подадат гласа си за нещо различно. Проучванията показват, че новата партия е всеяден организъм - привлича гласове от всички краища на политическия спектър. Подобна еклектичност не може да се плаши, защото с леви, десни, центристки и профански гласове, струпани накуп, се получава някакво неясно формирование, което се гради на недомлъвки, преписани десни идеи, солидна доза унифициран популизъм плюс щипка попфолк култура.
След тази гръмо кипяща смес не е трудно да прогнозираме, че ГЕРБ трябва да си поставят въпроса - ами сега? Защото вече няма да имат оправдания за лошото състояние на София. Няма как да са виновни лошите общински съветници, Румен Овчаров, Сергей Станишев и всички останали гербаджийски демони. В този смисъл партията на Бойко Борисов вече е в плен на това, че трябва да предприема конкретни действия и тогава ще ги видим. А и половината от софиянци не поискаха да гласуват за никой. Важно е да се помни.

ДПС - те са


Навремето имаше един актуален виц за футбола - футболът е игра, която се играе от два отбора с топка и винаги печелят германците. В тази връзка можем да перифразираме и да кажем, че изборите в България са надпревара, в която се включват много участници, но накрая винаги ДПС си взима своето. Възходът на движението по отношение на общинските съветници е очевиден. ДПС е и единствената партия, която не допуска разпад в своите редици. Нека не натоварваме това с емоционален заряд. Партията на Доган е ярък пример за това, че малко дисциплина никога не вреди, особено в политиката. Направи ми впечатление един от анализите за представянето на ДПС. В Разградско те печелят мнозинство в много общини, но на пресконференцията си там те основно анализираха загубата си в Самуил. Това е здравословно поведение - в деня след вота да търсиш проблемите. Истината е, че ДПС са и ще бъдат траен фактор в местното самоуправление. Единствената грешка, допусната от тях, беше прекалената им нервност и страх да не изгубят в Ардино. Тази паника стигна и до националните медии и показа, че в ДПС също може да има пукнатини.

Обединената десница - майко мила

Обединена или не, десницата не се събужда. Вярно е, че тяхното представяне може да им се струва като отлепяне от дъното, но до повърхността им остават километри, а въздухът в дробевете им съвсем не е толкова много. Кратък поглед върху тяхното представяне - там, където десницата печели, тя печели с утвърдените си вече лица. Печели заради рутината, а не заради някакви нови идеи. Иначе десните отсъстват от политическата карта в прекалено много градове, за да може ситуацията да е нормална. Особено ме забявлява синият срив в Пловдив, техният могъщ син бастион, там, където кметове-седесари с години се гавриха с града и бяха убедени, че пак ще бъдат преизбрани. Трябва да свикват, че вече никога няма да бъде така.

"Атака" - големият губещ

След като сме започнали със стари вицове по отношение на "Атака", е особено подходяща една друга шега. В миналото Китай имал изключително усъвършенстван палач, истински виртуоз в гадното изкуство на екзекуциите. След изпълнение на смъртни присъди обаче един път човек се приближил до палача и го попитал: "Добре, аз бях осъден, ама защо на мен не ми отсече главата?". Палачът мрачно се усмихнал: "Така ли смяташ, ами пробвай да кимнеш тогава!"
След тези избори "Атака" е в позата на човека, който няма да смее да кимне, защото ще се види истината за екзекуцията. Всеки, който се е заслушвал в медийната пропаганда на националистите, няма как да не е отбелязал тяхната абсолютна увереност, че ще имат кметове в областни градове, че са първи в толкова много общини. Нищо не се оказа по-далече от реалността. "Атака" се провали. Вярно е, в много общински съвети оттук нататък ще трябва да бъдат търпени кресливите гласове на клонингите на Волен Сидеров, но партията все повече заема една специфична роля в българския политически живот - тази на кресливия, истеричен съсед, на който никога нищо не му е наред. Единственият полууспех за националистите е представянето им в Бургас, където техният кандидат, по стечение на кармичните енергии, шефът на тв СКАТ отива на балотаж. И сигурно ще загуби, независимо от постоянната си медийна бригада, която следи всяка негова крачка с лакейско опиянение. Заради това съветът ни към "Атака" е - не кимайте много!

НДСВ и всички останали

За НДСВ и всички останали може да се говори и много, и малко. В зависимост от гледната точка. Особената природа на местните избори го доказа. НДСВ също бяха доволни от вота. Всички са радостни. Малките партии също вероятно регистрират успехи. Бизнес партиите сигурно са дали пищни коктейли, за да отчетат някаква дейност. Не знам защо като се заговори за политика, неизменно от разговора отсъстват хората, върху които тази политика все пак ще се прилага. Много партии видяха в тези избори шанса да блеснат. Повечето не успяха. Но дали безкрайното дърдорене по общи теми и идеи от вселената не е причината повечето хора да забравят, че избори има. Тепърва ще си задаваме такива въпроси. Но отговорите ще почакат...

Европа след дъжда

През 1940 г. художникът Макс Ернст рисува една от най-великите, поне според мен, картини, наречена "Европа след дъжда. Поетичното име и невероятната експресивност на нарисуваното веднага ни прехвърлят към ужасът през който започва да минава Стария континент. Постапокалиптичния пейзаж, сухото небе и останките в тази картина намекват за нечувано и чудовищно страдание, сравнимо с много малко неща, за разлюлян кошмар, за буря, която винаги ще носим в сърцата си...

Защо се сетих за тази картина днес?

Защото тя е повод веднъж завинаги да избера да бъда на страната на оптимизма. Бурята, която разлюля Европа можеше да унищожи света. Европа обаче излезе обновена и по-силна от нея. Когато си преживял такава буря и стигаш до решението да превърнеш континента си в континент без граници - ето това е признак на сила. Радвам се, че съм част от времето в което търсим начини завинаги да забравим бурите и дъждовете. Както казах - избрал съм да бъда оптимист!