Thursday, January 31, 2008

Какво според мен не е наред с киното?

В този текст ще се опитам да изразя едно свое несъзнателно усещане за може би най-въздействащото от всички изкуства - киното (трябва ли да припомням, че болшевишкият водач Владимир Ленин се обезсмърти с фразата "от всички изукства за нас най-важно е киното").

Преди няколко години случайно попаднах на фестивал на студентски късометражни филми. Попаднах там, откровено си признавам, защото се опитвах да мина за умен пред една девойка, която също накарах да дойде с мен. Още първият филм, който видях ме порази, защото в него студентът от Франция бе изразил част от чувствата ми, които изпитвам когато сънувам странен сън.

Кратко описание на филма, който трае около две минути: той започва с две старици, които гледат някъде напред и са една до друга. После камерата започва да се върти в посока обратна на часовниковата стрелка и се виждат размазани къщи на близко село, хълмове в далечината по които вятърът размята тръни и прах, някаква малка горичка. Естествено през цялото време камерата продължава да се върти бавно. После виждаме още някакви къщи, в далечината след това се забелязват ниви и т.н. В крайна сметка камерата прави пълен кръг и се връща на двете гледащи старици. После показва, че те гледат как селяни разпъват човек на кръст.

Само за две минути разбрах, че истинското кино по никакъв начин не зависи от дължината, а от това направо разкъсващо изкуство да вложиш мисъл в кадъра и с нея да заслепиш зрителя. Навремето Джордж Оруел докато се опитаваше да разсъждава за безпомощните състояние на езика, бе казал, че киното е единственото изкуство, което може да пресъздаде един сън.
От мига в който гледах онзи студентски филм съм в състояние на постоянна незадоволеност от киното. Повечето филми са като да имаш самолет, а да го използваш единствено да спиш в него.

Визията е най-прекият път към съзнанието на съвремения човек. Уви, такова е времето. Но няма достатъчно добри филми - повечето са като плъзване по повърхността, но малцина се осмеляват да скочат в бездната, която се крие отдолу.

2 comments:

Димитър Лъжов said...

Така е, повечето филми в наши дни са наистина като плъзване по повърхността. Но нали трябва все пак да гледаме и някои по-посредствени неща, за да можем да извикаме "Уау", като видим някой силен филм. Мисля, че сме на едно мнение за това-) Хехе.

Sylvia Nikolova said...

Силно !