Има една безспорна истина. За каквото й за говорим в този свят, сигурно рано или късно ще стигнем до Шекспир. Сетих се за това когато вчера прочетох програмата за управление на Столична община до 2011 г. О, как само звучи тази програма. Като музика в ушите на чуващия, като блясък в очите на виждащия, като просветление в разума на разбиращия, братя и сестри.
Томазо Кампанела навремето беше написал утопичният бестселър "Градът на слънцето". Сега разбирам, че тази прелестна утопия ще бъде нищо в сравнение със София след само три години. Тогава столицата ще е град със спортни зали, чисти улици, стопроцентова събираемост на местните данъци и такси, с изградени общински социални комплекси, 13 подземни паркинга, 300 милиона евро от публично-частни партньорства, ефирен и небесен град за ужас на всички останали европейски столици.Не е ясно как ще се случи това до 2011 г. Защо тази градска утопия е отложена за след три години в толкова тъмното бъдеще? Нали казват, че няма по-разтегливо понятие за време от латиноамериканското "маняна". Ами на мен тази 2011 г. ми звучи точно като "маняна". Или пък като онези думи в Макбет (не напразно отворих дума за Шекспир в началото): "туй наше вечно утре, утре, утре, пълзи от ден на ден с крачета ситни".
Програмата за Столична община бе обявена под мотото "Промяната продължава". Само, че по-добре щеше да бъде лозунгът да звучи "Промяната продължава маняна". Защото очевидно от описанията ще трябва да чакаме чак до 2011 г., за да видим София като различен град. И се питам ами, ако в един слънчев ден след три години софиянци се събудят и видят все същото - какво ще е станало с лъчезарното бъдеще, което ни се описва от кмета. С крачетата си ситни сигурно то отдавна ще е само спомен за една добра смешка през 2008 г.
No comments:
Post a Comment