Янки да ти дава акъл

Не отне много време - само три дни след референдума американската посланичка Марси Рийс се появи в публичното пространство. За да дръпне дълга и мелодраматична реч за доброто енергийно сътрудничество между България и САЩ.

В какво се изразява то?

Отговорът на дипломатката е предсказуем като телевизионно участие на Бойко Борисов - американски фирми щели да ни помагат да търсим шистов газ, а корпорацията "Уестингхауз" благородно и алтруистично искала да ни дава рамо за 7 блок на АЕЦ "Козлодуй".

Понякога не е нужно да ровиш надълбоко, за да си обясняваш политическите процеси. Достатъчно е да слушаш какво говорят американските посланици, когато са убедени, че дърпат конците на властта. Очевидно това ще е техният отговор - пълно надупчване на земята за търсене на шистов газ и нов блок в "Козлодуй", но с американски пари.

Тя, Рийс, май реши да чете лекцията, защото резултатът от референдума доста я изненада. Отдавна не сме в началото на 90-те години, хората най-накрая разбраха, че САЩ не е непременно империята на доброто.

А особено дразнещо стана, когато Рийс обяви, че атентатите в последните няколко дни не били завръщане към тъмните дни. Значи така - стрелянето дори и по наркобос е законно, така ли? А и откъде-накъде САЩ ще ни дават акъл и за енергетиката, и за борбата с престъпността. При нас поне стрелят срещу престъпници, а в Щатите психопатите масово стрелят по невинни хора. Ние трябва да даваме акъл на американците как да се справят с престъпността, а не те на нас.

И дали някога ще доживеем американски посланик да ни потърси мнението за нещо. 

А не постоянно да ни благодари с господарски тон и тъмен шистов блясък в очите?

(коментарът е писан съвместно с моя колега Юрий Борисов под псевдонима братя Ружеви)

 

Ръководство за привличане на англичани в България

Тези дни пред погледа ми попадна една много интересна новина. Великобритания била замислила да си прави антиреклама в Румъни и България, за да спре някакъв хипотитечен прилив на емигрантски вълни от тези две държави.

Западният свят определено не може да живее без своите циклични маниакални фобии. Първо ги беше страх от "полския водопроводчик", който щеше да се появи на пазара на труда и да му подбие цените, след това минахме през птичия, свинския грип, пепелта на вулкана Ейяфятлайокутъл, а сега на дневен ред са българските и румънските варвари, които ще залеят Великобритания, за да живеят охолно, да пият бира, пеят чалга и да надничат под полите на англичанките (въпреки, че броят на англичанките под чиито поли човек иска да надникне е кризисно малък, да ви кажа). Доколкото видях Великобритания ще отблъсква източноевропейската заплаха като набляга на факта, че на острова вали и няма работа. Което показва драматично непознаване изобщо на психиката на източноевропееца по принцип.

Но това е Великобритания - там хората и без това са хухавели. Навремето скандално прочулия се у нас чех Давид Черни в своята интерпретация на европейската карта (у нас вдигнаха патардия, че България е направена като тоалетна на която се кляка) според мен най-правилно беше посочил какво е мястото на Великобритания в ЕС - в неговата инсталация тя просто отсъстваше. Това, че англичаните ще се опитват да плашат българи и румънци с дъжд показва колко и бил прав Черни в своята интуиция.

Нека да кажа две неща. Първо трябва нещо в психиката ти сериозно да хлопа, за да избереш Англия за емиграция. Нека никой да не се обижда, но на този свят е рядко човек да срещне по-самовлюбена, самоизолирана и втренчена в пъпа си страна от тази. И го казвам с огромен респект към Великобритания. Ако ми падне случай - бих искал да отида в Лондон и да го разгледам, дори да поживея известно време там. Ама да го избереш за емиграция - значи нещо в главата ти е прегоряло трагично. Нашата кръв е южна, както казваше Джагаров, а южната кръв не търпи средностатистическата англосаксонщина, изразяваща се в дълги уригвания след пиене на бира. Ако не вярвате - идете на Слънчев бряг през лятото и се полюбувайте на средностатистическата извадка от англичани, ако ви стигнат нервите за това и, ако разбира се, успеете да намерите дори един трезвен от тях. Та толкова за това. Ако трябва да говорим за реална заплаха - не българите са заплаха за Англия, а англичаните за нас, защото след англичанин в българско заведение остава оповръщано, опикано и омърляно все едно са вилнели двеста слона. Пак ще повторя - нищо лично към гордата английска нация, ама леко да намалят оборотите, защото не е като да не сме виждали какво представляват.

И заради всичко описано ми хрумна гениален план. Англия ще пуска негативни реклами срещу себе си у нас, значи сега ни е времето да направим една позитивна рекламна кампания за България при тях. Това са англичани, тоест бъдете убедени, че вече са изпукали от радикална скука и от глътнати бастуни и отчаяно търсят как да избягат от жените си, които приличат на коне. Тоест необходима е съвсем малка инвестиция, която ще постигне невероятен успех сред сдуханото население на острова.

В полза на това усилие аз спретнах кратък рекламен текст-обръщение до англичаните, които безвъзмездно дарявам в името на интеграционната кауза.

Ето го текста:

"Уважаеми англичани,

ако в този миг сте в състояние да четете това, тоест не сте припаднали от къркане на бира или от хероин, значи сте попаднали на правилния текст. Искаме да ви поканим в България. Елате ни на гости и си носете повече пари, защото за разлика от вашата страна у нас можете да получите добро отношение срещу тях.

България е страна на евтина бира, топло слънце и жени, които не приличат на нещо, което се е получило при кръвосмешение (ще ни прощавате, ама сме виждали англичанките и знаем, че истината боли).

Имаме си проблем с мафията. Ама, ако я гледате отдалече мафията е за предпочитане пред постоянното четене на новини за принц Чарлз и Камила, така че интересните новини по вестниците ще бъдат една от атракциите във вашия престой в нашата скромна държава.

Ние в България си нямаме кралица, ама си имаме Бойко Борисов, който вероятно като дете е сънувал, че иска да бъде кралица, така че и по тази линия да сте в София все едно сте си у вас.

Заплатите в България наистина са ниски. Ама вие и без това сте постоянно пияни, така че няма да ви остане време и да ви пука за това, да знаете. За сметка на това по ресторантите певици с големи цици ще ви пеят на ухо, а всички сме наясно, че, за да получите това в Англия трябва да сте пети внук на някой изкукал лорд и следователно пролетариатът в Албиона кърка без музика.

Драги англичани,

елате в България, за да се спасите от невероятната скука, която цари във вашия живот. Англия била уредена държава - значи вие не живеете, а живуркате. В България ще си възвърнете вкуса към живота, защото всичко в България може да бъде неразрешим проблем. Какво по-хубаво, а?

Наричате българите "сънливци". Българите са разлика от вас обаче никога не са живели на гърба на други хора, не са източвали чужди страни, не са поробвали някого, нито пък са водили войни за опиум, диаманти и индийски робини. Тоест да ни наричате "сънливци" е все едно британския премиер да обвини някой друг, че е червендалест капут.

Но това не трябва да е текст за обиди, а покана да дойдете в България, за да се убедите, че парите не правят хората и, че все още има места по тази земя, където може да не си толкова богат, но пак да си изкарваш по-добре от цялата проклета английска аристокрация.

С други думи - дойдете ли в България, ще установите, че досега сте живели в сън.

Разбира се, пак ще повторим, ще го установите, ако изтрезнеете, което, ако съдим по статистическите доказателства, е малко вероятно.

Но все пак пробвайте"

Оптимистична теория за българския референдум

Ще започна с почти незащитимо изречение - в крайна сметка референдумът беше най-хубавото нещо, което се е случвало на България в последните 4 години. Дори голите фотосесии на някоя новоизграваща фолкдива не могат да го бият като събитие.

Допитването за първи път даде възможност на политическите сили вън от ГЕРБ да заявят обществено присъствие, да наредят различен дневен ред от реда на кабинета и поне веднъж да поставят Бойко Борисов в ситуация в която той да не отиде на пресконференция и да започне масови уволнения из кабинета, за да си оправи настроението.

БСП успя да си отвоюва подписката. Да направи кампания за референдум. Да осигури обилно телевизионно време на лидера си. И дори да победи със 60 на 40, независимо от слабата активност.

Традиционната десница пък си пое глътка въздух и най-накрая влезе в ситуация, която разбира - тоест да обвини всички, освен нея, че са агенти на Путин. Това ги отърва от нелепата шизофрения да твърдят, че са опозиция, а пък да гласуват всеки път за кабинета и ги постави на единствената им възможна идеологическа основа, което е все едно в системите за изкуствено дишане да пуснат пресен кислород.

Дори ГЕРБ получи бонус от референдума - той ги принуди да действат и да се отърват от малко от своите зомбита, които задръстват обществената атмосфера с вреден шум и отдавна са повод за колективно народно творчество на епични псувни.

Заради това не разбирам масовото народно недоволство от референдума, изразено, разбира се, типично по български на втория час след като урните бяха вдигнати и бюлетините преброени. Масовата реакция приличаше на реакцията на тийнейджър, който е разбрал, че на партито на което не е отишъл е имало стриптизьорки, които са си лягали с всеки, ама той е пропуснал тази възможност. Да, хората масово пропуснаха възможността да си кажат думата. Причините за това са много, ама само недейте да обвинявате първия опит за пряка демокрация за това.

Темата не била важна. Ами да бяхте измислили по-добра!

Хората не вярвали в промяната. Ами то нищо няма да се промени, ако човек не отиде поне един път да си пусне бюлетинката.

Въпросът бил експертен. Коя тема във вселената всъщност не е експертна, а?

Вероятно заради това дебатите в нощта на допитването приличаха на разговор в психиатрията. Вместо анализ на резултатите от гласуването, чухме шамански опити за отгатване на мислите на негласувалите. Негласувалите се оказаха новата желана партия от всички, най-луксозното гадже в квартала и всеки един от анализаторите се опита да им намигне, приласкае и подскаже, че ги разбира.

Ще бъда честен с всички. Никога няма да разбера негласувалите. Техните мисли и вълнения дълбоко не ме интересуват. Защото очевидно не интересуват и самите тях. Ако ги интересуваха - щяха да излязат и да си пуснат бюлетината. Един път извиха ръцете на властта да пита, ама като не гласуваш властта започва да се самовъобразява като добра и полезна.

Сега мрънкането.

БСП пак се издъни. От 2007 година на БСП все нещо не й стига, за да получи ясен резултат с необратими последици. Това е изтощително. Сърцеразбивателно. През 2009 година загуби изборите, ама реши, че това е временно състояние. През 2011 година - манипулациите бяха виновни. През 2013 - атаката на властта срещу вота на хората.

Знаете ли - всички изброени извинения от страна на БСП са верни. Аз откровено вярвам в тях. Ама не е достатъчно. Защото резултатът винаги е стъпване по много тънък лед. Все нещо се случва, което прецаква радостта. В случая мизерната активност. Човек има чувството, че БСП понякога е като бегач на едно място, който си е въобразил, че финала е близо.

Което не бива да отменя факта, че все пак тезата на БСП размаза тезата на конкуренцията. В края на краищата този път левицата е изразител на мнозинството от българите. От мнозинството, което излезе да гласува, защото тези, които си останаха вкъщи сами се поставиха в ролята на обществени призраци с неясна мотивация.

Точно, защото този път БСП спечели сред гласуващите, никой от социолозите не се реши да коментира реалния резултат. Той предвещава буреносни събития и най-малкото предопределя това, че темата за АЕЦ "Белене" няма да бъде свалена от дневния ред на хората.

Но това също не е достатъчно за БСП. Защото референдумът не сработи в другата си част - да даде увереност, че ГЕРБ ще бъдат отнесени на изборите като тропически остров от развилнял се ураган.

На всичкото отгоре сме наясно, че в случая БСП днес се състезаваше с БСП от миналото, която създаде законът за допитванията на народа в тази тежка и тромава форма. Ама, за да не кажат, че съм черноглед - хубаво е поне, че опита.

Медиите са откровено полудели. При резултат от 60 на 40 в полза на нова централа да твърдиш, че хората са казали "не" на "Белене" означава само едно - че ти е време да спираш с твърдия алкохол. Хората казаха точно обратното. Негласувалите са призраци. Тяхната мотивация е мистерия. Това, че не излязоха е проблем на самите тях, вероятно и на партиите, които ги призоваваха да гласуват, но техните мисли не могат да бъдат обект на заглавия. Самите негласували се поставиха в тази ситуация. Да интерпретираш пасивността им е все едно да интерпретираш нищото. Защото, когато не си се заявил с бюлетина в ръка, сам си се превърнал в част от нищото.

Анализаторите, които също се втренчиха в ниската активност и започнаха да правят черни оратории около нея би било добре да се прегледат. Защото това е все едно да задушиш от прегръдки едно новородено. А референдумът е точно това в съзнанието на посттоталитарна България.

Трябва да сме наясно и с друго. Хората не гласуваха точно за нова АЕЦ. Те гласуваха за друг вид държава. Държава с поне някаква елементарна визия за бъдещето, а не с проект за вечен застой. Ама никой не поиска да анализира гласът на гласувалите. Защото макар и малък, този глас е повратен.

Ама нали България е държавата на интерпретациите. Тук никой не гледа статистическата реалност, а се е втренчил във възможното и неясно бъдеще, което е пълно с депутатски места и министерски постове. И заради тази перманентна интерпретация телевизионните зрители обикновено приличат на шизофреници пуснати във ваканция, шизофреници, които не знаят на кой глас в главата си да повярват този път.

Десницата, тази десница, която наричат традиционна, също не бива да отваря шампанско от радост. Защото, ако си представя своето бъдеще като тържествуване за ниска активност и злостно потриване на ръце, значи й е време да се пенсионира кротко в някоя миша дупка и да замерва със стрелички потрета на Путин, а от време на време и розичката на БСП. Защото десницата, наричана традиционна, изтърва епохален шанс да се заяви като алтернатива на ГЕРБ като призове много по-мощно за участие в референдума, дори и с проклетото "не". Но десницата в България е останка от виновното минало и заради това всичките й действия са подчинени само на едно - да не вижда реалността.

За ГЕРБ няма да говоря нищо. Те и без това прекаляват с приказките.

И за да не самоопровергая себе си няма да интерпретирам нищо от това, което се случи и ще мина в първо лице единствено число. На мен пряката демокрация ми хареса. Искам да ме питат.

Гласувах с радост и заради това имам право да съм радостен.

Дори и да е леко насила.

Диктатурата на кюфтето

Демокрацията, оказа се, все пак има цена. Валутната единица на това политическо чудо се нарича "кюфтета". Очевидно те са генераторът на "свободния" избор.

Без кюфтетата българската демокрация се оказа невъзможна. Поне така твърдяха цял ден хора от ромските махали, които бойкотираха референдума поради липсата на тази основна валута.

Не са виновни те. 

Това е ефектът на кучето на Павлов - хората просто свикнаха да извличат краткосрочни ползи (кофтета) за гласа си, вместо дългосрочни (истинска политика). Заради това кюфтето победи. То се оказа единствената реална придобивка.

Референдумът е най-висшата изява на демокрацията. Вероятно заради това идеолозите на кюфтето го посрещнаха на нож. Нима срещу нещо друго е изливано толкова помия? Подмениха въпроса, раздуха списъците с мъртви души, започнаха да агитират, че е безсмислено да се гласува, че дори хората да решат едно, властта ще направи пак това, което си знае...

Кюфтето е единственият инструмент, който някои хора познават.

Оказа се, че едно национално допитване е много ефективен начин да бъде измерено гражданското общество в България. 

Да сe види кои хора имат мнение, искат думата им да се чуе, не им е безразлично накъде отива България и не диктатурата на кюфтето са определя техния живот.

Това гражданско общество се обозначи - то е премерено вече и е около 20% от имащите право на глас. 

Така то се превърна в едно гражданско малцинство. 

Но поне излезе да гласува.

Другите останаха да чакат кюфтета. 

Крахът на телевизионното божество на ГЕРБ

От първия миг на ГЕРБ във властта най-трайното чувство за отвращение идва не от това, че те изобщо не знаят какво правят, не от това, че кабинетът им е триумф на какафонията над смисъла, а от патрицианското държание на Бойко Борисов към хората. Беше пресен премиер на три седмици, когато започна да реве, че той трябвало да плаща пенсиите, които Станишев вдигнал. Той да плаща? Да не би да вади парите от джоба си? Да не би случайно тези финанси да му принадлежат? Това чувство за собственост върху цялата държава е нещо много смешно. Или поне беше смешно в началото, докато не разбрахме, че авторът на тези думи наистина вярва в тях.

Това не е точно психика на министър-председател, а по-скоро манталитет на мафиотски бос от роман на Марио Пузо, който смята, че всички му дължат някаква услуга.

През годините този егонцентризъм се засили до маниакална степен. Бойко Борисов започна да се самовъзприема не само като политическа, но направо като богословска инстанция от която произтича целия свят - заплати, магистрали, метро, икономика. Заради това е трудно да интерпретираме действията на Борисов през някаква политическа призма, той просто е труимф на клишето за нарцис.

Конфликтът на Бойко Борисов обаче с една обикновена жена от ВМЗ-Сопот най-ясно разкри това уродливо лице на властта. Само си представете картината - премиерът гледа телевизионен репортаж и вижда как една протестираща жена му предлага да опита нейното всекидневно меню - лук, за да види какво е да се стои без пари. Вместо да се трогне обаче Телевизионното божество започва да брои пръстените по ръцете на жената. И веднага изригна пред придворните медии - как смеела тя да Му предлага, на Него, лук...

Патрицият дори не допуска, че той може да е неправ.

За него някой, който притежава нещо не е беден. И заради това съветът му беше да си продава пръстените и да яде. Не го каза точно така, но пък хленченето, че му предлагали лук, а носели злато беше показателно.

Какво ли трябва да направи някой, за да докосне наистина сърцето на премиера? Добре де, освен да му говори за футбол, какво друго трябва да се направи?

Тази жена от Сопот обаче, Даниела Генкова, име, което трябва да помним с обожание, се оказа изключителна българка. Тя не се пречупи пред премиерския гняв, не се огъна от неговите режисирани истерии на телевизионен зрител и му отговори. Отговори му по начин по който никой отдавна не е говорил в българското общество. Тя му каза, че ще продаде своите пръстени, за да се нахрани, но кой ще помисли за хората, които вече няма какво да продават?

Една жена от провинцията показа, че знае как да говори като държавник.

Един премиер от Банкя доказа, че не само не е мъж, той дори не е кавалер.

В последната си телевизионна проповед Божеството обаче отново избухна. През цялото време стоеше спокоен и си повтаряше лъжите, но само му споменаха за тази обикновена работничка и той се намръщи и посивя като софийско паве в есенен ден. Пак кресна, че бил направил толкова много за тях, бил им подарил цял милион лева, а пък те, разбираш ли, само лук му предлагали.

Бойко Борисов е велик шоумен. Но очевидно сблъсъкът с реалността сериозно го изнервя. А тук се случва точно това - една обикновено жена събори кулата му от картон, а отвъд нея, ясно се видя, няма абсолютно нищо. Само мрак и вътрешна мизерия.

Представете си само на какво интелектуално ниво като властник може да си, щом си въобразиш, че трябва да водиш война с една обикновена жена. Това е Божество на отмъщението, на дребните злини, на шмекериите.

Какво ли толкова има в обикновените хора, което Борисов ненавижда?

Той нито знае как живеят те, нито имат представа. Номерът на неговия живот е да се прави на обикновен човек и заради това ни се представят дълги наративи за обикновеното детство в митологизираната Банкя. Само че Борисов е просто един телевизионен зрител от висотата на своите пари и власт и заради това всичко при него е само поза. Фактът, че Великият шоумен тръгна да води война с една обикновена работничка издава, че той не само не познава, той наистина мрази обикновените хора.

Тяхната бедност е най-голямото доказателство за неговия провал.

Тази бедност не може да бъде асфалтирана. Тя е очевидна и заради това той посивява, кара се, крещи, командва...

Какъв премиер може да е това? Твърди, че слуша всичко, което Меркел му каже на руски, но пък при първа възможност започва да крещи на народа си. Кой е по-ценен за него – онези в чужбина или тези, които са тук и трябва да търпят последиците от неговото управление, които понякога надминават природно бедствие?

Когато гледах как Телевизионният зрител да стои на екрана и да кряска, аз обаче за първи път от 2009 година нас, наистина почувствах невероятен прилив на оптимизъм.

То, Божеството, което си е повярвало, че ще е вечно, никога не се ядосва, защото в неговата политическа природа е да се ядосва само, ако Бистришките тигри не вкарат някоя дузпа.

Но една обикновена жена го извади от нерви с нещо толкова просто - каза му истината. Тази истина, която боли все едно си попаднал в дупка на магистрала, тази истина, която не може да бъде заличена от медийна пропаганда и добре платени журналисти, простичката истина за живота, че онези там горе са просто една добре ояла се шайка, която даже вече не знае как живеят другите.

Давид и победил Голиат само с прашка.

Даниела Генкова унищожи премиера само с няколко изречения.

Заради това той изглеждаше толкова стреснат.

Може би за първи път и той е дочул в далечината какво го чака в светлото бъдеще.

И сигурно се е стреснал като е разбрал, че в затвора може и да не гледа телевизия, когато си поиска...

Важен ден

Утре се очертава хубав ден. 

Дори и да е студено.

Идеален ден за сутрешно кафе, вестник, а после и за разходка. 

Напук на тези, които с политически и философски хъс ни обясняват, че точно в този ден трябва да си стоим вкъщи. 

Нима има нещо по-приятно от неделната разходка?

Ако видите опашка пред някое училище, присъединете се към нея. Важно е. Изчакайте реда си, защото си струва.

Казват, че днес агитацията била забранена. Правилно. Хората трябва да бъдат оставени спокойно да мислят. Примерно да мислят за това дали ние не сме най-глупавите на Балканите. Като гледаме как планират и какво строят в Турция, Румъния и Сърбия.

Според нас България има само един фундаментален проблем. Живеем като в резерват за индианци. Не се сравняваме. Не се амбицираме. Не влизаме в състезания. Замеряме се с отломки от вчерашния ден и не искаме да мечтаем за бъдещето. Не с детски блянове, а с мечтата на зрели хора, които държат в ръцете си карти, планове и разчети.

Има дни, в които можем ясно да кажем какво искаме. 

На фона на почти всички дни, в които ни обясняват какво са решили да ни сервират.

Не сме нито толкова глупави, нито толкова лицемерни, че да твърдим, че с една разходка можем да променим България. 

Можем обаче с нея ясно да кажем на приятелите си, на децата си и на внуците си, че много ни се иска да бъдем стопани на собствената си къща.  

(коментарът е писан съвместно с моя колега Юрий Борисов под псевдонима братя Ружеви) 

Трябва ли да ми пука за личния живот на полиците?

Напоследък не смея да си пусна телевизор, да отворя вестник или да прочета новина в информационна агенция, защото, когато го направя все повече се убеждавам, че има някаква тежка конспирация на обеденените пиари и пиарки срещу здравия разум. Заливат ни такива новини, интервюта и репортажи, които трябва да ни разкрият "човешката", "ежедневната" страна на политиците, че вече не се издържа. Заради това всяка вечер благодаря на боговете, че наоколо в Подуяне няма денонощен магазин, иначе щях редовно да преяждам с шоколад в отчаян опит да си запазя малкото останали мозъчни клетки.

Не съм наясно кой и кога реши, че политиците трябва да бъдат представяни в своята човешка светлина пред публиката. Нали това е голямата идея на пиарската конспирация - да покажат, че те не са по-различни от нас, че са хора като нас. Това е тъпа и пошла идея, която, извинявайте, но тотално прецаква самата идея за различна политика.

Истината е, че аз не искам един политик като мене. Заради това го избирам. Не искам той да е като мой близнак. От политиците се очаква те да са по-добри от нас, да са символ на по-големия интелект, на по-далечния поглед, на по-развития анализ. Ако исках премиерът да прилича на мен щях да гласувам за някой от подуянските ми съседи в края на краищата. Политическият елит обаче е призван да не бъде наше копие, а да бъде версия 2.0 на този народ, тоест да бъде с една идея напред от всички останали.

Заради това пет пари не давам кой от управниците или от опозицията е добър баща, грижовен съпруг или благ дядо. Всеки човек има свещенно право на това, но то няма почти нищо общо с политиката. Едното е лично, другото е обществено състояние. Вероятно има някаква призрачна връзка между доброто поведение в едната сфера и примерното държание в другото, но лично за мен тази връзка е твърде невидима и нереална, за да ми пука.

Проблемът е, че елитът, който управлява не е в състояние да предложи нищо различно. Той е станал истеричен, празнодумен и изморяващ. Заради това дебатите в България на третата минута заприличват на италианска комедия за луди - толкова много шум, че мозъкът милостиво изключва, за да не изпуши като колба на алхимик.

И за компенсират този интелектуален недостиг сенчестия кръг от пиари, прочели единствено някакви западни, а следователно и неприложими в България странни книжки, решават, че ще компенсират с друго - ще ни показват по телевизията и вестниците, че политиците са съвсем като нас.

А това, разбира се, е лъжа, защото техният стандарт вече така ги е отдалечил от обикновените хора, че те все едно се намират в различна галактика. Но това не пречи постоянно да слушаме как роднините на премиера ни говорят какво будно момче бил като малък или приятелката на основния опозиционен лидер да ни обяснява колко добре той повивал пелени. Убеден съм, че това е важно за тях двамата, но, честно казано, аз спокойно бих живял и без тази информация. Защото аз не искам други доказателства от политиците, че не са извънземни, освен нови идеи, идеи, които могат да запалят един човешки ум и да го накарат да вярва в различно бъдеще.

Разказът за обикновения живот на политиците ни кара да вярваме в едно никога несвършващо безкрайно настояще, което ще си остане непроменено вовеки веков.

Изобщо има нещо много порочно в идеята политиците да показват човешко лице пред нас. Какво ми дреме за това дали е нормален човек като другите?

Пак ще повторя - аз не искам от от политика да е нормален човек. Аз искам да е партиен лидер, а това е по-различно. Не ми дреме как си пие кафето, готви или повива. Искам да може да печели избори, да развива идеи и да гори заедно с тях.

Когато обърнем този фокус на другата страна, това говори за някакъв дефект на самото общество като цяло. И тук не говоря единствено за България - целия свят е в плен на идеята, че управленците трябва да го копират едно към едно. Заради това носорог като Бойко Борисов така добре се вписва в колективното несъзнателно на народа. Той е продукт на тази хейтърска атмосфера, която не търпи нищо различно от нея, нищо, което да се отличава и заради това сложи на императорския престол своята собствена еманация - човек с интелектуален хоризонт от три книги.

Но пък за сметка на това знаем всичко за личния му живот нали? Как стоят сам като куче в Бояна, как ако някоя журналистка намерела женски гащи в спалнята му той щял да й даде да му вика Хасан, как имало една госпожица, която му била по-близка...

И с какво точно ни помага това знание?

То по-скоро е като димна завеса, като някакъв слой от мракобесие, който трябва да повдигнем, за да видим истинското състояние на нещата.

Не мечтая за просветен елит, който винаги да си стои един и същ и никога да не се сменя. Не искам диктатура от философи, интелектуалци или врачки на свободна практика. Но искам във властта хора, които да не са отражение на средностатистическия българин. А по-добри.

Докато обаче те ме занимават с личния си живот, защото няма за какво нищо по-добро да ми говорят, ще знам, че не струват и пет пари.

Това пък е моят начин да се справят със световната конспирация на пиарите.

В мъглата на историята, във водовъртежа на времената...

Понякога имам чувството, че живея в една и съща държава. Нямам представа дали в други части по света е така. Но тук доста често напоследък изпитвам усещането, че България е изпаднала в ментален маразъм и отново и отново повтаря кошмарните си съновидения. Едва ли има друга държава по света в която всеки опит за смислен дебат по някоя тема се превръща в безкрайна истерия и грамаден скок назад в миналото. България е страна обсебена от призраци. Тя сякаш не иска да повярва, че бъдещето е възможно, защото цената на бъдещето е отказът от призраците. А България обича своите призраци.

Този застой ражда понякога много филмово усещане. Знаците за това, че времето все пак тече са навсякъде край нас. Вали сняг. После идва пролет. Един модел телефони се сменят с друг. Но всичко останалото е като някакво интелектуално безвремие, което няма брегове и изчерпва самото себе си.

Заради това  хората не искат да повярват в края на прехода. Защото за много от тях преходът дори не е започвал. Защото България е абсолютното същата, непроменяема, стояща насред мъглата на историята, объркана и изгубена във водовъртежа на времената.

Заради това  си струва човек от време на време да вади глава от иронията и да се опитва да напише нещо смислено. Не знам дали е много трудно да се промени света. Според мен да промениш света е по-лесно, отколкото да промениш една-единствена държава.

Но аз нямам друг изход – България е моята държава.

Моето безвремие.

Моята мъглива лудост, която ще ме преследва до края на дните.

Заради това трябва да я обичам, нали?

Как досега съм съм подценявал Делян Добрев? Мислех го просто за обикновен льохман под ботуша на Бойко Борисов. Сега разбирам, че съм грешил. Делян Добрев е абсолютно изциклил смотльо. Колко е тъпо да се оправдаваш в национален ефир, че ти се просто марионетка на сутрешните настроения на шефа си....:))))

--------------------------------------------------------------

Няколко естетически плюса от това да работиш на висок етаж: имаш директен поглед към небето, можеш да надничаш в ежедневния живот на хората от отсрещните сгради и развиваш комплекс за божественост...Но цветът на небето е най-изумителното - прилича на картина от вдъхновен импресионист, който се отказал от боите и е започнал да рисува с облаци...Дааа, май не споделих и друго - работа на висок етаж настройва човека поетично :)))

-------------------------------------------------------------------

Според моята собствена енциклопедия на интересните неща във вселената само двама писатели за успели да надскочат границите на литературата и да превърнат имената си в нарицателно. И двамата пишат за секс: маркиз Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад и Леополд фон Мазох. Имената и на двамата днес са имена на психиатрични ексцесии. Аз харесвам дьо Сад, на света едва ли се е раждал по-пламенен революционер и републиканец от него, а фон Мазох така и не успях да дочета, но се замислих колко е интересно имената на културните икони да се превръщат в различни ментални отклонения. Заради това реших да видя как ли ще изглежда бългагарските чалга-икони като психични заболявания:

азисизъм - склонността непрекъснато да твърдиш, че си си увеличил пениса с операция

милчокалайджиевизъм - склонността да си чешеш мустаците в телевизионен ефир

малинизъм - нестихващото желание да си слагаш силикон в циците

камелиевизъм - натрапчивата мания да си показваш сутиена на публично място

иванизъм - обсесията, че постоянно трябва да те водят на кръчма и друг да плаща

тонистораризъм - комплексът от това, че името ти звучи тъпо :))))))))))

------------------------------------------------------------

"Животът се състои от сълзи, подсмърчания и усмивки. Подсмърчанията преобладават." О'Хенри. Да ви кажа прав е този пич. Само да питам - подсмърчания на американски означаваше махмурлук, нали? :)))))))))

------------------------------------------------------------

Стигнах до смущаващо прозрение за отчета на Плевнелиев за първата година от мандата му. Четейки го разбрах, че единствената форма, която е подходяща за дейността му е комикса. Анимационният президент може да бъде разбран единствено чрез комиксите...:))))))))

---------------------------------------------------------

Едно нещо ми прави впечатление, но не искам никой да се обижда - просто констатирам. Като преглеждам форумите сега забелязвам, че почти всички, които бяха на мнение, че Йордан Опиц е имал правото да разстреля като куче своята жертва в мига в който онзи си е позволил дори да го погледнe, сега разсъждават като ангели на толерантността и говорят като преродени майки Терези за това, че трябвало съд за делегатите на конференцията на ДПС, които наритаха атентатора на Доган...Няма да твърдя, че делегатите са постъпили правилно, но пък особената ирония да гледам как на толератни се правят хора, които обикновено твърдят, че в България всичко ще се оправи с картечница ми е многоооо забавна...:)))))

------------------------------------------------------------------

Абе, хубаво лудите си търсят пет минутките слава. Ама защо все ги търсят в почивните дни, а? Лудите никога не са на страната на журналистите. Това е моят извод от цялата драма :)))

--------------------------------------------------------------

Вече ще настоявам шефовете на спецслужби да минават през публично изслушване. Защото в противен случай ще ни натрисат такива кадри като шефа на НСО. Слушам го и се дивя как може да толкова важна служба да е оглавена от човек, чийто речник наброява около 150 думи :)))))

----------------------------------------------------------------

Не знам дали е театър. Тепърва ще трябва да премислям. Но виждам друго - къде е полицията? Как така кьорав полицай не се появи в НДК? Къде е Цецо Цветанов? Защо го няма? Как така винаги се появява друг път, а сега го няма? Къде е премиера? Как така не е взел отношение? Пак ще повторя - не знам дали е театър. Но със сигурност знам, че всичко накуп показва, че това не е държава. Ние сме нещо като психиатрия вдигнала бунт :)))

----------------------------------------------------------------

Нападнаха Доган по време на речта му! Ега ти - подобно нещо никога не съм виждал! Сериозно - репортер съм от толкова години, но човек с пистолет на конференция никога не съм виждал....Ега ти....

----------------------------------------------------------------------

Из Подуяне се носи слух, че два извънземни кораба пътували към земята. Най-достоверните източници - жълтите вестници и врачките, които са се обявили за всемирни спасители вече били установили контакт с извънземните екипажи и предавали в реално време исканията на нашите събратя по разум:

1. Незабавно да им бъде върнат Симеон Дянков, който успял да избяга от лудницата в Алфа Центавър и да се укрие сред неолибералите на земята.

2. Азис спешно да бъде накаран да запише нов албум, защото по-добро оръжие за масово поразяване не било измисляно в галактически мащаб.

3. Лейди Гага и Искра Фидосова да бъдат обявени за императори на планетата

4. Списание "Плейбой" да направи специален брой на тема: "Новата Кама сутра - как да се чукаме в летяща чиния по фън-шуй начин"

5. Джъстин Бийбър да бъде изхвърлен в Марианската падина, защото цялата вселена се гърчела от него :))))))))))))

----------------------------------------------------------

Моето предложение за спецакция на МВР след изборите: Операция Ц.В.Е.Т.А.Н.О.В. - Цървул Величествен Е Той Ахмак Недоклатен Охлюв Вълнистомозъчен :)))))))))))

---------------------------------------------------------------

Истинският обед за журналиста обикновено е на крак, бърз и изключително вреден. Ако не е вреден, тялото отказва да го разпознае като обед и си мисли, че е във ваканция, а от това могат да следват редица обществено-политически проблеми в един зимен петък :))))

---------------------------------------------------------------

Според една уникална теория на Тери Пратчет има хора, които се раждат с две малки питиета назад. Тоест на тях са им необходими две малки просто, за да доплуват до реалността на другите. А аз, допълвайки другаря Пратчет, ще споделя, че има работи, които ти действат като две бутилки напред. Това го казвам в края на изтощително дежурство, в почти пролетен ден през зимата, което трябва да бъде разчетено като върховна ирония на божествата. Така че, ако видите самотна и обемна фигура да крачи през градските софийски площади и да пее старият хит "Проклета йе Америка", да знаете, че старият репортер не е пил. Не, той просто е бачкал като за две големи бутилки напред :))))))))))))))))

--------------------------------------------------------------

Малко пропаганда в подкрепа на референдума:

Та казвам аз,

понеже има само скъпо

олио,

и премиерът е дърто

ченге,

един е лозунга:

Кабинета долу!

И нова ядрена централа, йе! :)))))

-----------------------------------------------------------

Този Европейски съюз трябва да бъде закрит, защото тотално ми обърка политическо-поетическите възприятия. Чета аз легендарното стихотворение на Фарид ад-дин Аттар Нейшабури:

В същността на всеки човек

се таят сто свини,

свинете трябва да се умъртвят

и храмът да се затвори.

Ако не познаваш своята свиня

не ще ти бъде простено...

И през цялото време вместо да се питам какво, по дяволите, е искал да каже поета, аз се питам - дали тези свини са били щастливи по евростандартите, били ли са им осигурени душ-кабини и играчки с които да преборват предколедната депресия, както и кой му дава правото на този древен арабин да призовава за умъртвяване на свинете, без еврокомисарят по земеделението да е питал Барозу дали вече са отпуснати средства по програма "Шастливо мезе за народа"....:)))))))

---------------------------------------------------------------

Една пура, вино и клюки....Пфуууууууу, има мигове в които мъжете могат да клюкарстват по-радикално и от героиня в "Сексът и градът". В своя защита ще кажа, че от време на време говоря за революция. Това поне ми спасява душата от модерния демон на метросексуалността, хаххахахахаха :))))))))

--------------------------------------------------------------

Кратък наръчник по психология на премиера. Това, което никой не иска да разбере е, че ние си имаме не обикновен премиер, а премиер - телевизионен зрител. А, телевизията, както бе казал Пелевин, е опит за колективно небитие. Което преведено на пожарникарски език означава, че на Борисов всичко трябва да му бъде разказвано в стилистиката на телевизионния сериал. Всичко, което не влиза в тези рамки - просто няма шанс да бъде осмислено от микропроцесорите в това, което минава за мозък при министър-председателя. Ето защо работничката от Сопот, чийто пръстени Борисов бе преброил на тв-екрана никога не е имала шанс. Тя просто не прилича на героиня от сериал, защото иска парите си за храна... При телевизионен зрител този номер не минава, защото знаем ги, те на новините превключват друг канал, за да не ги притеснява досадната баналност на реалността. Виж, ако жената бе казала, че си иска заплатата, защото няма пари да покани Ивана на сватбата си, тогава можеше и да има шанс да стигне до затлъстялото сърце Борисово...:)

-------------------------------------------------------------

Ааааааа, разтърсващ виц:

Какво е казал Майк Тайсън на Ван Гог?

- Това ухо ще го ядеш ли? :)))))))))))))))))))

-----------------------------------------------------------------------

Разбира се, с цял ден закъснение едва днес научих за европарите, които "Пайнер" са усвоили и от три часа се опитвам да разбера какво осъдително може да има в този акт? Нима имплантирането на силикон в циците на млада старлетка не е истинско повишаване на конкурентноспособността? Хей, на този пазар всяка години излизат нови дългокраки девойки - ако си едни цици пред тях, особено, ако са платени с европари, че това си е сериозен неолиберален подход...:)))) Големият въпрос не е защо "Пайнер" са спечелили кинтите, а защо Ангела Меркел още не си е направила лифтинг по тази програма. Кво като е консерваторка, нима няма и дългокраки консерваторки - някоя от тях като нищо е втренчила хищно поглед в поста й :))))))))))))

---------------------------------------------------------

Сурва 2013 в Пернишките села: бял сняг, драматичен студ, люта ракия, сурвакари, огньове, звънци, танци - изобщо старата политическа технология за прогонването на злото от земите мистични и пернишки в пълно действие. И тази година в кротката утопия Елов дол (където мобилните оператори треперят от ужас, понеже природата отхвърля сигнала им) блесна звездата на великият дядо Ставри. Човекът беше леко гневен на младите - "стоят пред компютъро и само есемесо и сексо е в главата им". Като истински перничанин дедо Ставри се отнася с подозрение към всеки гостенин, който не му опита от ракията, а дори се възмущаваше от гостите, които пият лимонада - "ще ти ръждасят червата от тази лимонада". После разкри и някои политически теории. Според дедо Ставри на жени власт не бивало да се дава. Като истински перничанин той призова съвременните мъже да внимават много по тази тема. Според стареца било приемливо един път на 40 дни мъжът да плесвал жената зад врата - "така всичките й гяволи излизат - болезнено е, но възпитателно!" :)))) Хей, не казвам, че споделям като убеждение всичко, което ми е наговорил, но народът трябва да бъде изслушван. Той основно това и иска де...Еееех, Перник и Пернишко - човек може да стане богослов по тези земи :)))))))))))

--------------------------------------------------------

Красив момент - вчера пред солидна публика старият репортер нарече част от тв-репортерките в страната държачки на микрофони. Изведнъж след това се отприщи един смях, един кикот... Народът, състоящ се предимно от млади социалисти почна да ме гледа все едно съм Хю Хефнър, съумял да убеди Дженифър Лопес да се снима без дрехи. Тогава загрях, че съм си изградил такъв фб-имидж, че съм късметлия, че не повикаха нравствена полиция след тази фраза, хахаха. Заради това сега зачезвам към пернишките села - там народът не се интересува така плътно от виртуалните щуротии и преценява душата човешка с други критерии - например колко може да изпие преди да запее песента "Когато замиришат люляците".

-------------------------------------------------------------

Надбягах снега - в Стара Загора вали единствено кротък дъждец и населението на града кротува все едно цялата ракия на света е свършила...Забелязах интересен икономически факт - колкото по на изток отиваш, толкова повече поевтиняват тоалетните на автогарите. Значи социализмът наистина ще появи пак от изток, мама му стара.

-------------------------------------------------------------------

Среща на Станишев с културните дейци. До мен една възрастна жена - едва ходи, но е дошла специално на срещата, защото иска да подари цветя на Станишев. Жената емоционално преживяваше речта на Станишев, вълнуваше се, но най-много от всичко искаше просто да отиде да го пипне, да му подари цветя...Не знам защо тази възрастна жена толкова ме развълнува. Вероятно, защото не познавам друга партия, където обикновените хора да са толкова отдадени, загрижени, добросърдечни. В края на словото на Станишев жената докрета до него, подари му цветята, прошепна му нещо и го остави. Не знам дали той знае (в името на спасението на душата му дано да знае) каква отговорност носи към тази жена, както и към всички останали като нея.....

--------------------------------------------------------------------

Уважаеми приятели: Искам да остана ЛИЧНО свързан с вас. Публикувам всичките си пиянски статуси и размишления и предпочитам ДАНС да няма достъп до тях или поне до мен докато съм трезвен. Заради това, в името на последните промени във ФБ и в цикъла на Джъстин Бийбър, и, за да си останем свързани разчитам всеки от вас да ми прати по една каса с коняк, ракия, водка или друг предпочитан от пролетариата алкохол.

Моля поставете касите на произволно избрано място в София и ми пишете откъде да ходя да ги взема. Обещавам първия тост ще е за вас, втория за Марк Зукърбърг, и едва третия ще е за това, че е крайно време да има нов сезон на "Спасители на плажа", защото се народи цяло едно поколение жени, които ще изглежда зашеметяващо с червен бански по брега :)))))))))))))))))))))))))))))

------------------------------------------------------------------

Навремето Борхес сътвори едно орнитологично доказателство за съществуването на Бога - като говореше, че си представя птици с неизяснен брой и, ако има кой да брои в това негово видение, то значи Бог има. Аз също съм убеден, че доказателствата за съществуване на Бог трябва да са поетични, а не прагматични. Но израснах като атеист.

Днес обаче съм на път да сътворя собствено доказателство за съществуване на Сила небесна и то, защото се вгледах в снежинките накапали от сухия сняг по якето ми. Казват, че природата не познава правилните форми. Това изобщо не е вярно. Всяка снежинка е съвършен геометричен продукт. Те приличат на малки звезди и нито един лъч не е по-дълът от другите - правилна, завършена и еститическа форма. Това те навежда на някои богословски мисли. Тоест, ако предположим, че има Бог, то изводът за него е един - определено си пада по снежинките. Иначе нямаше да ги направи така съвършени :)))))))))))

--------------------------------------------------------

Сменили са ми крушовата ракия - новата мирише на парфюм все едно депутат се е стягал за среща с журналистка. Пфууу, това е все едно да се събудиш някоя сутрин и да видиш, че Азис е дошъл на власт...

-----------------------------------------------------------

Някой трябва ми обясни нещо. Чета изявление на френския министър на икономиката, което обобщено може да бъде изразено така: "Понеже е криза се налага да национализираме предприятия". Драмата във Франция идва от това, че Митал иска да затвори една от двете си фабрики и кабинетът направо е казал, че готов да купи и двете му предприятия, а той да си ходи вкъщи. В България обаче всеки десен икономист, спрял да си пие хапчетата ни твърди, че понеже е криза трябва да приватизираме. Това е официална държавна политика. Държавата не иска да стабилизира ВМЗ-Сопот, а постоянно ни говори за спасителен изход под формата на частник. Според мен разминаването тук не е само идеологическо. Това е разликата между управление, което все пак мисли за хората (френското) и управление, чиято единствена цел е да обоготява определeни кръгове...

---------------------------------------------------------------

Имам повод за грандиозен купоооооон! От една кашонче, само срещу 2 лева (словом два лева) успях да се сдобия с великата книга на Джон Кенеди Тул "Сговор на глупци". През цялото време треперех дали този, който ми я продава ще се усети какъв бисер договаряме за такава смешна цена. Не се усети. Величествено. "Сговор на глупци" е единствената книга на Тул, след нея той се самоубива, романът му става известен едва след смъртта му, нооо не исках да ви разказвам трагична история, а да ви припомня мотото на романа. То е една мисъл на Джонатат Суифт: "Яви ли се на света истински гений, ще го познаете по туй, че глупците всинца са в сговор против него" :)))))))))))))))))

-------------------------------------------------------------------

Нали Бунюел имаше един филм озаглавен "Дискретният чар на буржоазията". Така се чувствам аз тази вечер -  чаша руски коняк и , възмущение срещу това, че, когато роклята на Памела Андерсън е паднала и е показала едната й гръд (о, боже мой трябва да пропиша поезия) го наричат "малък гаф", а дамата така се е постарала гафът да бъде "голяяяям" :)))) Абе дискретен съм, буржоазен съм, направо като Депардийо на вечеря в Кремъл :)))))

----------------------------------------------------------------------

В един дребен факт днес разчетох цялата мизерия на управлението. Качих се в трамвай в който беше толкова студено, че по седалките дори имаше лед. На всичкото отгоре вратите трудно се затвъряха и стояха отворени през по-голямата част от пътя, което палаво снижаваше с още няколко градуса температурата на арктически студ...Сетих се за подобно нещо през лятотот. Тогава пък в един автобус хората приличаха на жертви, поставени в газова камера, защото адската жега, съчетана с красивата невъзможност да се отвори почти нито един прозорец разказваше играта на хората. И си казах, мамка му - това, ако не е тотална мизантропия, кое е? Работим за големите неща: магистрали, метро, егото на Бойко Борисов, а тези дребничките, обикновените, подразбиращите се като например да сложиш климатици в автобусите и трамваите съвсем не ни интересуват. В резултат на което все се проваляме в голямо, а така или иначе останало си стои скофтено форевър...:)

Защо делегатите от ДПС не бива да бъдат съдени?

Искам да отправя едно предупреждение към четящите предварително. В долните редове възнамерявам да защитя много непопулярна теза във виртуалното ни общо отечество, така че всеки, който смята да чете с идеята да получи инфаркт, да му избие пяна на устата и да се чуди с каква обида да ме наругае може да си спести усилията. Не си струва обаче да пишеш текст в съзвучие с общата вълна, защото обществото ни често отчаяно се нуждае от различни гледни точки. Тяхното осигуряване не е лесно с оглед на това, че всеки опит за различен поглед обикновено бива възнаграждаван с такива люти клетви, закани, стържене на зъби и балкански псувни, че и най-закалената психика рано или късно се отчайва. Но въпреки всичко, читателю притворен, мой двойнико, мой братко, аз ще стисна зъби и ще напиша нещо, което най-вероятно няма да ти хареса. Ще напиша кратък текст за това защо злобата към делегатите на конференцията на ДПС, които наритаха атентатора Октай Енимехмедов е неоправдана и защо всякакви идеи за съд над тях са смешни и нелепи.

Повечето от хората, които така шумно се възмущават от поведението на делегатите на ДПС никога през живота си не са били изправяни пред някаква форма на атентат. А това не е атентат от малка величина - беше насочен пистолет срещу лидера на ДПС. Оставяме настрани какво е отношението към Доган, към неговата политика и партия. Присъстващите в залата, особено тези от първите редици станаха свидетели на нещо нечувано и невиждано. Събитие за което никой никога не знае как би могъл да реагира.

Атентаторът натисна спусъка. Два пъти. После вече бе съборен на земята. Нима предполагате, че хората, които започнаха да го ритат са знаели, че какъв е пистолетът му? Не. Те го ритат, защото тълпата в случая реагира правилно - кандидат-убиеца трябваше да бъде обезвреден. Кой можеше на 20-ата секунда след случая да твърди, че Енимехмедов няма още един пистолет или някакво друго оръжие.

Изненада - оказа се, че той има. Два ножа закрепени към тялото му. Вие какво - като видите човек с нож с кафе ли го черпите? Или му отваряте къщата си, за да влезе и да се наслади на нейното великолепие? Когато човек е изправен очи в очи със смъртта, той реагира инстинктивно. Тези хора в залата не са по-различни от нас - те са жертви на изживения ужас. А и нека да не забравяме - ритници нямаше да има, ако Енимехмедов не беше насочил пистолет. Причина и следствие. Колко просто и логично.

След като картините на кадрите с пистолета и на ритането обиколиха виртуалното ни отечество, нямаше как да не забележа и една много странна трансформация. Много хора, които до вчера виждах да искат масови убийства на политици без съд и присъда, които твърдяха, че Йордан Опиц е имал право да застреля своята жертва в мига в който онзи само го е погледнал накриво, днес вече говореха като ангели на вселенската хармония и призоваваха за съд над ритащите делегати от ДПС. Интересна е картината, драги ми читателю, защото е вътрешно парадоксална. Според нея българите имат право да убиват, когото си поискат, но българските турци, разбираш ли, трябва да гледат как пред очите им някой се опитва да стреля и да стоят изплашени, толерантни и разбиращи. Не е ли малко в повече подобно изискване, а? Не ви ли се струва, че в него има нещо дълбоко нередно?

Делегатите на конференцията на ДПС са част от нашето общество. Те също са жертви на всеобщата хейтърска атмосфера в която всички се тровим и давим. И заради това ми се струва нелепо да ги укоряваме, че наритват един атентатор. Не го убиват - просто го обезвреждат. А пък приказките за съд можете да ги оставите за някоя друга алтернативна вселена. Защото тук попадаме в един особен капан на българската хейтърска менталност.

Ако делегатите не бяха ритали Енимехмедов, ако го бяха оставили да избяга, всички щяха да твърдят, че станалото е театър и да пак да говорят същите неща. Делегатите го обезвреждат - това обаче не спира приказките, че е театър, но сега те са подлютени с обвинения в самоуправство и разни други термини от Наказателния кодекс. Нима това не е Параграф 22 - във всяка една ситуация, обединените хейтъри щяха да твърдят, че единствено и само тяхната непогрешима и единствена теория е вярна.

Аз гледам да бягам от такива капани, защото това е самозатворена и много лоша безкрайност, която не търпи някакъв чист въздух. И, само да обясня - фактът, че всички толкова много твърдят, че това, което са видели било нечувано насилие, е колективно подкрепяне на версията на властта, която си мие ръцете с нея.

Ако НСО си беше на мястото, нямаше да се стигне до тази картина.

Ако МВР беше осигурило адекватна охрана и бързо присъствие на полицаи пак нямаше да се стигне до тази картина.

Ако службите за сигурност не си бъркаха в носа, а си вършеха работата, нямаше да се стигне до това.

НСО обаче се провали. Те не успяха да обезвредят атентатора. После полицаи изобщо не се появиха, за да арестуват извършителя. Какво се предполагаше, че трябва да правят хората в залата? Да гледат как Енимехмедов си чисти и презарежда пистолета пред тях ли?

Искам отново да обясня - пичът с пистолета е престъпника в случая. Той извършва толкова противозаконно деяние, че ако някой го повтори с децата ви, вие ще настоявате той да бъде хвърлен жив от Мусала в някоя пропаст.

Разбира се, че не можем да се държим като животни с престъпниците, но пък с перце ли трябва да бъдат галени се пита в задачата?

Само за ваша информация - деянието на Енимехмедов е такова, че гардовете от НСО имаха абсолютното законово право да го застрелят докато го извършва. Те не го направиха, защото проспаха ситуацията. Но и това ли ще припишем на обикновените делегати, а?

Омразата към ДПС не е основание да приписваме колективна вина на българските турци, а след всички истеризации по форумите пак се стига дотам. Възмущението е такова все едно са го изяли на сцената, а те просто го ступаха, за да се убедят, че той повече няма да може да посегне на никого. Не оправдавам боя, но това не е точно бой. Това си беше паника, ужас, необичайна ситуация, атентат, нещо, което не пожелавам на никого да вижда с очите си.

И за разлика от всеобщия любимец на правоверния патриотар Опиц, депесарите не убиха Енимехмедов. Тоест не са извършили никакво престъпление. Ама никакво.

Не държа да се съгласявате с мен. Не искам да облъчвам никого с мнението си, но нямаше да мога да спя спокойно, ако не напиша това. Няма нищо по-гнусно от двойния стандарт в едно общество. Двойният стандарт просто издава, че обществата не са едно, а две. Аз не искам да живея в две общества, искам то да е едно.

Заради това, моля, върнете ми обществото.