Германският провал на новия Борисов

Паническият стил на правене на политика на "новия" Борисов, нещо, което беше характерно и за стария, но заради огромнитеколичества медийна пудра и бляскава журналистически пайети по-трудно си личеше, става зловещо очевиден, когато България преминава през някаква политическа криза в която е жизнено необходимо да се взимат решения. В такива ситуации Новият не само е безпомощен, но и все по-често почна да прибягва до бързото хващане на самолети и удряне на темето в краката на някой европейски лидер да помага.

Точно такъв беше случаят, когато Путин анонсира прекратяването на "Южен поток". Новият Борисов се затърча към самолета за спешна аудиенция с Жан-Клод Юнкер и получи щедрата фраза, че "България е велика нация". Очевидно Юнкер беше в коледно настроение, защото обеща още бързо членство в Шенген, неспирни потоци от Еврофондове и поетичното уверение, че страната ни има кой да стои зад гърба й. Експертите и певците на евроатлантическите ценности веднага пуснаха фабриката за опорни точки на бърз ход. Гуруто Иван Кръстев се увековечи с фразата, че "България губи газ, но печели доверие". Това е много ефектен балон. Все едно да кажеш на гимназист, че няма да има среща с пищна блондинка за абитурентския си бал, но за сметка на това получава дивиди с "The best от Люба Кулезич". Доверието е страхотно нещо и очевидно България вече го притежава в несметни количества, толкова големи, че направо може да изгради собствен газопровод и да изнася доверие към страните-лузъри, които не притежават толкова много от този ценен евроатлантически ресурс.

Всички обещания на Юнкер засега изглеждат като казани на няколко чашки в повече от каквото й там да пият в Люксембург и Брюксел. Защото повечето от останалите европейски страни побързаха да изразят скептицизъм за Шенген, а темата за еврофондовете вече е с обема на "Война и мир", но не се очертава някакъв щастлив завършек.

Точно заради този провал май новият Борисов хвана самолета за Берлин и реши да отиде да плаче в полата на мама - фрау Ангела Меркел, нещо като политически осиновител на лидера на ГЕРБ, който става и ляга като се кълне в нейното свято източногерманско име. Новият очевидно ясно усеща необходимостта от европейско обяснение на газовия провал на България, защото му е припарило пред краката, понеже, както ефектно се изрази Андрей Райчев, е много трудно да обясниш по положителен начин резултат от 5:0 в твоя вреда.

Само че вместо обяснения или оправдания Меркел просто матира новия Борисов с обещанието, че ще праща у нас експерти, които да съветват министрите за реформата в съдебната система, в енергийния сектор, в усвояването на еврофондовете и да наблюдават финансовата система. Величествено. Това е все едно да ти треснат европейски одитор, защото се съмняват, че си наясно какво точно трябва да правиш и какво точно се очаква от теб. И сега нека някой да не си мисли, че тръгвам да иронизирам гордата Германия. Германия прави това, което е полезно за нейните стратегически интереси. Тя иска да подсигури послушанието на България, да си гарантира политическата дисциплина тук. Това, което Меркел недооценява обаче е, че с действията си тя компроментира новия Борисов. Нещо, което не е ясно дали осъзнава дори и нашия премиер, защото вместо отговори му пратиха политкомисари. България дотолкова е свалила гащи пред световното положение, че вече не е в състояние сама да провери в какво състояние е "Южен поток", ами разчита на европейска експертиза и съвети по тази тема. Окей, всички ще ни повтарят до втръсване, че европейските интереси по мистичен начин и са наши собствени, но никой досега не е успял да ми обясни откъде се взима този мистицизъм в едно основно пазарно пространство. Разчитаме на изначалната доброта на вселената ли? Кой гарантира, че Германия е защитник на реалния национален интерес? И, за да не бъда обвинен, аз не вярвам напълно, че и Русия го защитава. Темата обаче тук е България - новия Борисов ясно демонстрира, че България вече е напълно неавтономна държава, която не е в състояние да предприеме самостоятелно действие по нито една тема в света.

Освен пращането на експерти в командировка България не получава от Меркел нито една реална дума за ангажимент, ама нито една. Дори на искането за удължаване с още една година на срок за усвояването на еврофондове от предходната бюджетна рамка, Меркел е отговорила, че мще подкрепи подкрепи исканията на България и ще види какво може да се постигне, което е дипломатичен начин да се каже, че съвсем не е ясно дали подобна идея ще мине. А темата "Шенген", илюзорното захарче, което се опитват да ни подхвърлят също остана някъде встрани. И този студен отговор идва въпреки уверенията на новия Борисов, че България е "най-прогнозируемият и ясният съюзник на Европа". Преведено това ще рече - ние слушаме най-много, не си позволяме никаква свобода, защо, защо, защо, по дяволите, само ни подритвате като мръсна болонка и ни държите в геополитическия студ.

 
Посещението на новия Борисов в Берлин най-ясно демонстрира провалът на дипломатическата линия, която е готова да остави в ръцето на Европа воденето на цялата ни национална политика. Само за протокола - това не е антиевропейско изказване, а съвсем ясно изразена европейска позиция. Когато сам се държиш като слуга никога няма да получиш уважението, което заслужават останалите. Новият Борисов точно този урок не успя да научи. Когато са самоунижиш до степен, че да приемеш безропотно чуждите експерти, които все едно ти казват, че ти си некадърен, чужд и странен, тогава няма смисъл да чакаш официална покана за бала на аристокрацията. От теб най-много да поискат да измиеш пода, когато веселбата свърши. Новият Борисов просто се оплете в старата си биография. А тя никога не е била по-различна от една екзотична балканска мечка, която служи за забавление в миговете в които европейските лидери искат да се поразведрят.