Евангелието на сатаната от Бойко Борисов

Повелителят на магистралите, проповедникът на Българската стабилност, Оня, дето три папи са го галИли по главата, тези дни окончателно оповести божествения си статут. Низпосланото откровение дойде изненадващо и заради това вероятно половината народ така и не успя да се убеди, че е свидетел на същинско чудо. Трудно е да вярваш в чудеса, когато доходите ти се топят като косата по темето на премиера, но това е досаден проблем на бг-реалността.

Иначе фактите са си факти. Самият Той, Лордът на отрязаните лентички, Господарят на боядисаните пешеходни пътеки обяви: "Бог дава на хората различни неща. На едни - повече, на други - по-малко. На нас ни отреди да управляваме България в името на благоденствието на българския народ".

Всички знаем, че Бойко Борисов отдавна си има разговор с Началника. И той няма нищо общо с оня литературен лузър Вълкадин, който потъва в тишина и това е единственият разговор с Бога, който може да си представи.

Между нашия премиер и Началника разговорът е ежедневен, а понякога в него се намеква, че политическият вестител на небесата тук на прокълната земя, е същинският син на Началника, а не като някакъв си там самозванец, описан в Новия завет.

Религиозното откровение на Борисов задращи мозъка ми като някакво мощно дежа вю. В няколко предишни случая също бях слушал как политическият ни герой описва отношението с небето. И тогава се сетих. Към края на декември 2012 година Борисов за първи път блесна с религиозни откровения. Тогава при откриването на църква премиерът изповяда библейското си верую: "Как ще режа лента в църква, при началника тук? Режа ленти навън, където аз съм началник. В църквата само смирен. Той вижда всичко и само някой да надигне повече глава, отколкото му е писано, веднага го наказва".

Виждате ли колко ясно е описано двуцарствието. Началника властва в облаците, а за първи мениджър на земния свят е назначен лично Бойко Борисов. Тя премиерската библия започна да се пише още тогава, но кой да има очи да види и кой уши да чуе?

Ако трябва да бъдем коварни и гадни обаче, ще отбележим, че май Началника не ще да е бил много доволен от откровенията Борисови, защото само месец и нещо по-късно премиерът се сгромоляса от власт, само мигове преди да успее да довърши мандата си докрай. Тълпите от хора, които излязоха по зимните улици на България викаха толкова небиблейски лозунги и хвърляха такива закани към премиера, че Първият мениджър на грешния свят предпочете да избяга в болница с диагноза високо кръвно и да ближе политическите си рани.

Очевидно е - всеки път, когато усети първите признаци на земетресение Бойко Борисов започва да твърди, че е богопомазан с надеждата светкавиците да не изпепелят престола му. Смирението от 2012 година обаче вече е изчезнало. Този, който тогава твърдеше, че е управител на света вън от църквите, днес вече е убеден, че е говорител на Бога, получил личния печат на Небесната канцелария в знак на доброта и пълен мандат. Ама май няма да се сдобие с него. Защото всеки път, когато Борисов се позове на Началника, Началника се опитва да му покаже, че не го счита за повече от случайна политическа грешка и е готов да му стовари небесен огън отгоре, за да го пържи в собствения му сос.

И сега май наближават такива времена. ГЕРБ се оказаха легион, но само от калинки и, когато цялата власт попадна в ръцете им единственото, което могат да направят с нея е да я използват в името на банковите си сметки. Едва ли има друга страна в света, която така да е заседнала в безвремието на нищоправенето, че всеки политически знак да подсказва, че катастрофата наближава.

Дразнещото в религиозните изцепки на Борисов е това, че "благоденствието" за което говори все още не е видяно от никого. Благоденствието е под формата на огромни заеми, абсолютната липса на социална политика, безумна здравна реформа и абсолютен пик на битовата престъпност. Това са божествените атрибути на българската стабилност, но опасявам се, че те са взети от някое евангелие на Сатаната, отколкото от истински небесен текст. Тази удивителна наглост е антирелигиозна в зародиш, защото християнството оценява кротостта и смирението, а нашият самозванец като звезда от риалити шоу смята, че е получил всякакви благословии.

Така контрастът става още по-тъжен. Защото единствено и само Борисов е убеден в божията благословия. Всички, които гледат нелепото му шоу тук на земята отдавна са се убедили, че той не е пратеник на доброто на Земята. 

Той е проклятие.

Нешка Робева срещу духовните лилипути

Политическата и цинична драма около връчването на орден "Стара планина" на легендарната Нешка Робева е най-големият симптом за това в какво болно, нещастно, изстрадало и цинично общество живеем. Любомир Левчев преди много години написа  гениална фраза, която едва днес можем да оценим истински - "Бездарието е фашизъм". Сега вече виждаме как бездарието се е настанило по висшите на етажи на властта и вече се чувства достатъчно самодоволно и нагло, за да може да раздава оценки на хора, които обществено и духовно стоят с много класи над него.

Драмата с Нешка Робева започна от едно наглед невинно заседание на Министерския съвет, където трябваше да се вземе решение тя да бъде предложена на президента за награждаване с най-висшето държавно отличие. И точно тогава бездарието навдига глава. Вицепремиерката Румяна Бъчваров със страстта на трениран зрител единствено на риалити-програми пита защо Робева трябва да бъда награждавана за заслуги в културната сфера и не е ли по-добре да бъде отличена за принос в спорта. И споменава имената на други творци, които се намират в списъка с ордените, но по-надолу за това, че техният принос бил по-голям. Разбира се, още тогава става ясно, че на Бъчварова й се губи дребния факт, че творците за които говори всъщност са предложени за орден "Кирил и Методий". Следва гласуване и с 7 гласа срещу 6 правителството взема решение, че Нешка Робева все пак заслужава "Стара планина" и то за култура. В групата на гласувалите "против" можем да открием всички реформаторски министри начело с Румяна Бъчварова, която макар и в ГЕРБ отдавна е любимка на психодясното, защото то обича да си гради кумири от хора, които не са заслужили с нищо.

Новината бързо бе подета от хора от десницата, които започнаха да глозгат кокалите на легендарната треньорка като глутница софийски бездомни кучета. Върху нея бяха посипани всякакви обвинения, с настървение бяха вадени факти от политическите пируети на Робева, от нейните духовни търсения, от близостта й с Ванга. Това, което в България се самонарича гражданско общество е доказало единствено, че може да се държи като касапин с шизофрения, ако види подходяща жертва пред себе си. И в името на това са били разкоствани не една и две публични фигури, които може и да са правили своите грешки, но нито един от тях не е заслужавал съдбата да става чучело, което да бъде горено от фанатици с блясък в очите.

Невероятната буря от обиди и агресия обаче накараха Нешка Робева да прояви своя железен характер и категорично да откаже ордена. В публичното си обръщение по повод на тази драма тя обяви: "Въпреки многото грешки, които направих в живота си, имам ясното съзнание и самочувствие, за това какво съм направила и правя за държавата и народа си, за да разреша на поредните хрантутеници и безличия да си точат зъбките върху мен". Дори и само това изречение да беше написала през живота си, тя пак щеше да остане в пантеона на безсмъртните, докато всички, които се наслаждават на хвърлянето на камъни срещу нея потъват в блатото на омразата. Обикновените хора усетиха това и интернет-форумите се изпълниха с възторг от поведението на Робева и от нейната дързост да се противопостави на тези, които вече се мислят за духовни господари на тази страна.

Бездарието в България обаче не се отказва лесно, защото, ако престане дори и за миг с желанието си да се прави на морален екзекутор, то трябва да признае своето пълно безсмислие. Бъчварова усети, че обществените настроения не са на нейна страна и побърза да напише дълга и леко скучно тирада в своя фейсбук-профил. Тъжно и страшно е, когато бедните духом започнат да дават мнения по всеки въпрос, но в своята защитна реч социоложката от МВР всъщност под индиго копира мненията на психодесните, само, където ги е лишила от бълбукащата агресия. Бъчварова се опитва да иронизира това, че треньорката навремето гравитираше край Бареков и твърди, че ако това бил критерият за духовност, тя предпочитала да е от бездуховните. Именно с подобни стилистични изстъпления хора като Бъчварова доказват, че са лишени не само от памет, а от елементарно достойнство.

Всеки, който се опитва да отрече културният принос на Нешка Робева не доказва нищо друго освен, че е живял в някаква своя алтернативна вселена по време на прехода. И тук нещата съвсем не опират до това дали някой харесва нейните спектакли или не. Изкуството е субективно явление. Важното е друго - спектаклите й винаги са били пред препълнени зали и изпълнени с народ площади. Това означава, че изкуството на Робева е докоснала много българи, донесло им е онази кротка радост от сблъсъка с нещо красиво, смислено и възвишено. Това, че няколко напарфюмирани интелектуалеца от жълтите павета считат подобен подход за просташки или снобски се гнусят от него, всъщност е по-скоро оценка за тях самите и за публиката им, която обикновено се състои от 5 до най-много 15 души. Да се отрече културният принос на Нешка Робева всъщност е символ за пълния разпад и на паметта и на здравия разум. Това е вид интелектуален фашизъм. Защото една групичка от надъхани грантаджии се опитват да си присвоят правото да определят кое е ценност и кое не. Един самоназначен елит е узурпирал медийно обществото и от тази трибуна вече се опитва да екзекутира всеки, който не се вписва в схемите на техните разбирания за изкуство - тоест по възможност то да не бъде разбирано от никой.

Още по-налудничаво беше и друго. Опитът за политическа клада над Нешка Робева твърде бързо може да избухне в лицата на тези, които се упражняват да бъдат модерна версия на Ку-Клукс-Клан. Защото докато повечето днешни гавраджии са били примерни комсомолци, които надъхано са сричали стихотворения за партията и са мечтаели да станат доносници, именно Нешка Робева бе част от Русенския комитет, организацията, която поведе битка за чист въздух над Русе. Именно тя бе изключена от БСП, защото не се смири, съпротвляваше се и показа непримирим дух в борбата с всяка несправедливост. И това е голямата ирония - тези, които днес говорят от името на някакъв сектански антикомунизъм, превърнал се в ментално увреждане, всъщност дължат свободата си на хора като Робева, на тези, които тогава не мълчаха, а се бориха за по-добър живот. Шантавото е, че ако демокрацията не беше дошла вероятно тези същите щяха да бъдат овластени партийни гаулайтери и безспирно щяха да искат такива свободни и независими като Нешка Робева да бъдат наказвани с най-строгите мерки. Заради това в този скандал го има усещането за безумие - някакви наглеци без биографии, духовни лилипутчета в които се е преродил духа на комсомолските секретари, ще се опитват да й дават оценки на една жена, която приживе стана легенда.

Между другото дълго време се чудих защо дясната секта се опитва да отрече реалните дисиденти у нас и откъде се появила тази нелепа и сатирична злоба. После ми стана ясно. Защото всички реално несъгласни са от БКП. Това влиза в противоречие с дясната митология, която иска да изкара БКП някакъв чудовищен и примитивен политически организъм на злото. Жертва на тази измислица днес са именно несъгласните и непримиримите от едно време. Тези, които наистина се бориха за каузи, а не кимаха одобрително на всяко безумие. Десницата иска да ги изтрие, защото те провялят тъпият им разказ за миналото. Именно през хора като Нешка Робева се разпада и тяхната версия за прехода. Защото днес хората като нея трябва да се отбраняват от тази нова и злостна полиция на мисълта, заета с плана да пренапише собствените си безлични биографии.

Днес виждаме какво се случва в едно общество, когато то се откаже от духовните си ориентири и заживее във вакуума на омразата. Това е общество готово да тъпче тези, които въпреки своите грешки наистина, продължават да бъдат обект на възхищение и преклонение на мнозина. Нешка Робева е един от символите на това какво ни липсва днес - дисциплина, дух, непримиримост и енергия да видиш целия свят по различен начин. Но дори и на прага на своя голям юбилей тя все пак успя да даде още един урок. 

Даде ни възможност да надникнем пак в онази България, която изгубихме и по която вероятно никога няма да спрем да скърбим.

Александър Симов: За първи път БСП е така идейно разделена, но има шанс да не се разцепи

Още акценти:

Левият курс е най-хубавото наследство, което БСП получи от Миков, и тя не трябва да се отказва от него

Част от членовете на ИБ носят тежък негативен имидж на партията независимо от това, че като хора сами по себе си не са лоши

БСП приличаше на човек, който има много гласове в главата и не знае на кой от тях да вярва

Има да се преодолява голям път между Миков и Нинова

С новоизбрания член на ИБ на БСП Александър Симов разговаря Лиляна Клисурова

Интервю за "24 часа"

- Г-н Симов, с Корнелия Нинова често имате противоположни възгледи за партията, а тя ви избра да сте член на Изпълнителното бюро. Как я спечелихте?

- Когато Нинова ме покани, й обясних, че не съм подготвен за партийна работа, не съм се занимавал с това. Тя ми каза: “Твоята задача е да ме критикуваш, да ми казваш кога според теб не съм права и да изпълваш с политически ляв дух експертните решения.” Затова не се колебах много да приема офертата и?.

- Съставът на ИБ е доста разнороден, а компанията - доста по-различна от вашите виждания. Как ще работите с тях?

- Много трудно, тъй като в ИБ има хора, с които имаме противоположни възгледи за развитието на БСП. Приемайки обаче, си казах, че в ИБ трябва да е отразено цялото богатство от гледни точки в партията. А за мен е най-важно да не пада виждането, че левият курс е единственото бъдеще на БСП. Т.е., че разговорът каква партия е БСП, не е приключил, а трябва да продължи с ясното съзнание, че ако БСП не върви в лява посока, не върви изобщо.

- Много се коментира подборът на Нинова за членове на ИБ - уж щеше да гони фараоните, пък има и местни феодали. Вашето обяснение?

- За съжаление, част от т.нар. фараони имат представителство и сега. Подозирам, че съставянето не е било лесна задача. Като лидер Корнелия има тежката отговорност да създаде нови баланси в партията. Защото конгресът показа, че БСП е разделена. Двете части имат различен възглед как да се върви напред, а има и напрежение между тях. Нинова се е опитала да пусне мостове между тях. Това няма да сработи лесно, тъй като разговорът за същността на БСП бе отлаган с години, вследствие на което са се натрупали такива противоречия, че е трудно да бъдат разрешени за няколко месеца.

- Може би се отблагодари на Гергов и други за подкрепата на конгреса?

- Вярно е, че и? дадоха рамо на конгреса, но едва ли може да се говори за отблагодаряване. Част от тези хора носят негативен имидж на БСП, въпреки че като хора не са лоши - Георги Гергов, Кирил Добрев. Не искам да се нахвърлям, влязох в екип с тях и съм готов да работя с тях. Но задачата става двойно по-тежка - чрез такива хора БСП да се опита да произведе една лява алтернатива на това управление.

- Как ще стане това?

- Първо, БСП трябва

да стане крайна

остра опозиция

на ГЕРБ, за да

покаже, че тя е

алтернативата

Второ, обявявайки курс към властта, БСП трябва ясно да каже, че тя не може да е самоцел, а трябва да бъде взета в името на идеи. И тук идва като задача БСП да не се отказва от левия курс - това е най-хубавото, което получи като наследство от Миков. То е формулирано и в конгресните документи, с които много хора от БСП се идентифицират. Ако БСП свали този разговор, няма да и е от полза.

- Има ли такива намерения?

- Чувам мнения, че разговорът дали БСП е лява автентична партия, е приключил. Нинова в речта си пред пленума обяви, че БСП е автентична социалистическа партия и стига сме говорили по тази тема. Продължавам да смятам, че има детайли, които трябва да бъдат изяснявани. Защото, ако БСП беше автентична социалистическа партия, тя нямаше да има проблем да върне доверието на онези леви избиратели, които на 2-3 поредни избора не излизат да гласуват като наказание към БСП.

- Как си обяснявате отказа на Миков да е в ИБ, постовете му във фейсбук - от позата на обиден и с доза ехидност? Говорихте ли с него?

- Видяхме се и поговорихме. Не смятам, че постовете му са с ехидност. Няма как да няма напрежение между загубил и победител. В момента има да се преодолява голям път между Миков и Нинова. А той постъпва почтено, отказвайки постове и оставяйки новият лидер да си избере екип, с който се разбира.

- На конгреса Ламбо предупреди кръговете в партията да работят заедно, но ще го чуят ли те, или е възможно да се стигне до разцепление?

- Труден въпрос. Не искам БСП да се разцепва. Не мога да кажа, че в момента БСП работи добре и единно, тъй като противоречието е очевидно. За първи път в своята история БСП е така разделена идейно и толкова отчетливо се виждат двете противопоставящи се групи. Има възможност БСП да не се разцепи и да стане отново единен субект, но този път минава единствено и само през левия курс на партията.

Обвиняват Миков, че не бил активен като опозиция, но той бе достатъчно активен като лидер, за да постави въпроса за идейните основи на БСП. Това е важно, защото, когато БСП има идейни основи, тя ще преодолее основната си грешка - да прави компромиси всеки път, когато влезе в управлението, и след това да бъде наказвана от избирателите си.

Десните грешки

на БСП стоят като

дамга върху нея

и затова трябва да стъпи на ясна идейна основа.

- Защо толкова години не можете да сложите точката и се връщате все към миналото, към предишните си управления?

- Защото БСП не бе наясно със себе си и продължава да не е. БСП приличаше на човек, който има много гласове в главата и не знае на кой да вярва. А това прави една партия неспособна да си даде точна оценка. Когато стане автентична лява партия, БСП няма да има проблем с даването на оценки или най-малкото с показването на основните грешки, които е направила.

- Говорите за левия курс, но не си представям как ще го продължите с това ръководство.

- За първи път има възможност обикновеният ляв избирател да се опита да даде своя натиск върху ръководството и да го насочи в лявата посока. Не смятам, че Нинова като лидер е някакъв аморфен десен човек, който не разбира от леви ценности. Тя може да бъде насочена, ако чуе гласа на левите избиратели. И точно заради това практиката, която започва с референдумите, не бива да спира с коалиционната политика. Време е избирателите да се почувстват важни и да говорят, да кажат на ръководството какво мислят за определени решения. Те са тези, които ще насочат ръководството наляво. Защо БСП да не направи референдум за кандидата си за президент? Или за нова програма на партията? По активностите на левите хора в социалните мрежи виждам, че те искат да бъдат чути. Ръководството трябва да отрази този глас. Големият дефект на БСП беше, че партийните организации, от една страна са, капсулирани, а от друга - мнението им е без значение за ръководството.

- Като заговорихте за коалиционната политика - най-болната тема за БСП в момента е АБВ. Първанов заяви, че след смяната на ръководството се надява на възобновяване на диалога. Каква ще е вашата позиция?

- Георги Първанов започва да ми прилича все повече на Мао Дзедун - един самозабравил се властник, който живее в собствения си свят и прави политически революции само в главата си.

БСП трябва по принцип да води разговори с левите сили. Но АБВ нямат никакво право да говорят с БСП като ментори или някакви леви праведници, които ще задават курса. Нека се явят сами на избори, за да видим колко е прословутата им електорална тежест. По-здравословно за БСП е да покажем на АБВ къде им е мястото. Те с нищо не са доказали, че са лява партия. Година и половина бяха част от най-дясното управление, а сега смятат, че са се събудили като най-големите социалисти на земята. Нека да си имаме уважението! И друго - нито Първанов, нито Калфин стават като кандидати за президент. И двамата са тежко компрометирани.

CV

 Роден е през 1977 г. в Стара Загора

 Завършил е журналистика във Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет

 Журналист във в. “Дума”, работил и в други вестници

 Активен блогър, тясно свързан с лявото крило в БСП

 На 49-ия конгрес на партията бе избран в Националния съвет

 Едно от новите лица в ИБ на БСП, поканен от Корнелия Нинова и избран от пленума на второ място по гласове след Ламбо

Медийната измислица "Надя Савченко"

Завръщането на Надя Савченко на родна украинска земя е риалити шоу, което всеки трябва да гледа, по възможност зареден с пуканки и силно количество валериан. Тя слезе от самолета боса, понапълняла (което е удивително, защото според украинкският медиен мит повечето от 700-те дни прекарани в руски затвор Савченко трябва да е била в състояние на гладна стачка) и гневна. Нейното изявление също протече по сюрреалистичен начин. Савченко бе заобиколена в кръг от журналисти и тя се въртя като перка от хеликоптер докато държеше истеричната си тирада. После (вече пред дома си) се оплака, че е отвикнала от "тактилни усещания" и заради това не стиска ръката на никого.

Нека да уточним нещо. Надя Савченко не е пилот, както твърдят българските медии. Да си пилот дори и в страна като Украйна трябва да минеш през психотестове. А тя се проваля на тях. Служила е като щурман на борда на хеликоптер, а когато започва антитерористичната операция (киевски евфемизъм, който да прикрие воденето на гражданска война и геноцид над мирно население) тя се присъединява към неонацисткия батальон "Айдар", чийто зверства тепърва ще стават известни на целия свят. По стечение на обстоятелствата нестабилен човек като нея бе превърнат в пропагандна икона, в монументален образ изкован в добрите традиции на Йозеф Гьобелс.

Украинската власт има особено голям проблем в изографисването на образа на Русия като образ на агресор. Самият факт, че основното дезертьорство от армията е по-посока на "агресора", подсказва, че политическият проблем е много голям. И точно заради това беше необходима мартиризацията на един болен човек като Савченко - тя трябваше да е върховното доказателство, че агресорът бди в нощта и отвлича горди украинки, за да ги подложи на нечувани мъчения. Уви като всеки медиен образ и този е изключително фалшив. И ставаше все по-фалшив колкото повече се увеличаваше медийната истерия. Руският анализатор Олег Лурие сравни медийните стероиди в образа на Савченко с подобната ситуация с Пуси райът и е прав. И в двата случая механизмът е един и същи, но и в двата случая той бе приложен по карикатурен начин.

Медийната Надя Савченко няма абсолютно нищо общо с реалната Надя Савченко. Медийната Надя бе използвана като пропаганден балон, като символ на майдановските безчестия, които спешно се нуждаеха от герой. Точно заради това безобразията, които бяха извършени с образа на медийната Надя минаха здравия разум. Връхна точка на лудостта постави лъскавото украинско издание на L’Officiel, което монтира главата на Савченко върху тялото на Линда Еванджелистка. Те се нуждаеха от някакво фино, свято тяло, от пропаганден образ, а реалното тяло на Савченко просто не им вършеше никаква работа. Не напразно великият украински журналист Анаталий Шарий нарече редакторките на изданието с красивата руска дума "невменяшки" и ги сравни с ИДИЛ, които обезглавяват своите пленници.

Тъжното е, че цялата украинска журналистика всъщност не даваше пет пари за истинската Надя Савченко, една объркана жена, с проблемно поведение, абсолютно неконтролируема и хистерична. Сега те ще трябва да се сблъскват ежедневно с нея, а тя по никакъв начин не се вписва в медийния образ. Савченко е като неуправляем ракетен снаряд, която е способна да говори бързо като картечница и да ръси дивотии без всякакъв смисъл.

И така стигаме до тъжния извод - украинката беше ценна като пленник, като икона, като медиен продукт за външна употреба. От Савченко на свобода никой няма нужда, защото тя е в състояние само с една кратка тирада да разруши целият мит. И всички виждаме - "светицата" се е заела сериозно с тази задача.

Украинските медии организираха от завръщането й нещо като оргазмичен спектакъл, но това няма как да скрие факта, че при Савченко езикът изпреварва мисълта. И това тепърва ще го научава цяла Европа, защото турнето на мъченицата из ЕС предстои. Нейната трагедия е в това, че вместо да й осигурят подходящо лечение, те ще я разкарват като маймуна на верига, за да я показват в Европа. Тоест дори в Украйна отсега нататък Савченко няма в нито един момент да е свободна. Край нея винаги ще има хора, които ще изискват тя да бъде в съзвучие с иконичния символ, ще й подават реплики с което напълно ще изцедят нейното здраве. Тя така или иначе им е необходима в период от още половин година. След това за Савченко няма да си спомни никой.

Европа също има своя принос в медийната Савченко, защото участва в процеса на героизация на една обикновена жена за която тази слава вече е психологически проблем. Всички се правеха, че вярват на мита за нейните гладувания, което беше очевидно невярно, но по стотици сайтове четяхме за мъченията на които била подложена украинката. Наглостта в този образ стигна дотам, че руският адвокат на Савченко Марк Фейгин (за който излезе вицът, че ако невинен човек иска да влезе в затвора просто трябва да наеме него) обяви, че гладната й стачка била в отказа от приемането на твърди храни, но пък мъченицата пиела витамизирани смеси. Което е все едно да кажеш, че тя бедната не яде пържолата в знак на протест, но омита цялата гарнитура. Сега Европа ще трябва да изтърпи турнето на Савченко и да се чуди как да реагира на нейните гневни изблици, защото такива ще има, бъдете убедени. Надя вече ще получи възможност да прояви целият си неподражаем характер и спонтанна харизма. Защото, да, те ще й спускат опорни точки, но тя ще ги изиграе с целия драматизъм на човек, лишен от правилните хапчета.

И, както припомни само един български журналист, докато всички се опияняват от Савченко, Европа пропуска един много важен факт. Дакото всички точеха медийни лиги по Савченко, пропуснаха факта, че в Украйна журналистът Руслан Коцаба бе осъден на 3,5 години затвор. И знаете ли какво престъпление е извършил той? Нарече войната в Донбас "гражданска". И заради това майдановските власти го тикнаха в ареста. Дори организация като "Амнести интернешъл" го призна за политически затворник, за затворник на съвестта, но не виждам Европейският парламент да взима отношение по този казус. Както не бе взето отношение по бруталното убийство миналата година на още един украински журналист - легендарният Олес Бузина, човек, който до последно не се отказа от критиките към новата власт, чийто освирепели фенове дори в деня на неговата смърт го нарекоха "дегенерат". Трагедията на Бузина беше, че до мига на самата си смърт той така и не поиска да повярва, че Украйна е станала царство на мрака, където всеки неудобен журналист може да се раздели с живота си.

Украйна днес не може да бъде разбрана през образа на Савченко, а единствено през образите на Коцаба и Бузина. 

Тя е медийната фантазия, те са грозната реалност. 

Многострадалният Борисов

Геополитическите терзания на премиера Бойко Борисов плашещо напомнят на мъките на многострадалната Геновева. С такова усещане, убеден съм, е останал всеки зрител, който е успял да намери време, нерви и достатъчно успокоителни хапчета, за да се посвети на поредните телевизионни шаманизми на министър-председателя. Очевидно в дясното пространство тече люта битка за това кой да е основния говорител на евроатлантическата линия, тоест кой да получи правото първи да докладва на американският посланик и съответно първи да бъде погален по перчемчето. Точно заради това в думите на Борисов се чува разчистване на сметки и трошене на кокалите на конкуренцията. Той нямал нужда някой да му помага евроатлантически. Това обаче е дипломатичен език. Казано по народному, реплика като тази може да се преведе с фразата - "нямам нужда от ортаци в слугинажа".

Мъките на многострадалния Борисов съвсем не са малко. Защото пред нашия премиер стои една практически нерешима задача - как да се поклони на едните и да направи мили очи на другите. Заради това в речта му веднага след евроатлантизма присъства и Русия, а според Борисов руснаците му вярват, обичат и му се доверяват. И, ако си мислите, че в неговия анализ има някакво по-висше ниво, някаква по-стратегическа задача - дълбоко се лъжете. В този развълнуван и гневен свят нашият премиер свежда цялата политика до това да се наведем пред всички и да чакаме торнадото да не мине през нас. Бойко Борисов не изразява нито една европейска амбиция, нито една стратегическа и глобална идея. Неговото мислене е материално, свързано е само с някакви регионални инфраструктурни обекти и дотам спира размахът на неговия евроатлантизъм. Отвъд това зее черен вакуум. Отвъд това с подобен премиер България се превръща просто в петънце на картата на ЕС, което изглежда смешно на самите си граждани, а какво да кажем за хората отвън. 

Но така е във времената на пречупения гръбнак, пардон, на евроатлантизма. 

Европейският съюз и митологичният оркестър на „Титаник”

Много ми е трудно да разбера радостните възгласи и въздишките на облекчение по повод на резултатите от президентските избори в Австрия. Независимият Александър Ван дер Белен победи крайнодесния Норберт Хофер с едва 0,4 на сто. Това е резултат, който не е повод за отваряне на бутилките с шампанско или пък за потопяването в розовия сън за светло бъдеще. Обратното е - това е като сирена за огромна тревога, защото показва, че в една от най-проспериращите страни в Европейския съюз се случва нещо, което ще покоси като политическа чума страните от цяла Европа, бъдете убедени в това. Разликата от 0,4 на сто показва, че Австрия е една драматично разделена страна и изобщо не е ясно дали пропастта може да бъде запълнена, както побързаха да ни уверят дежурните коментатори по всичко. Един от тях, моят абсолютен любимец Александър Андреев, дори намекна, че зад възхода на крайната десница стоят Владимир Путин и Доналд Тръмп. Ама, разбира се! Кой друг да стои, ако не тези две чудовища, които само гледат да прецакат либералната утопия на Европа.

Обяснението с Путин е много удобно, защото то е фактически отказ от разговор за грешките, които Европейския съюз допусна в последните две години. Тези грешки са толкова много, че е трудно да се говори за тях без да се изпишат фермани, но според мен кризата в ЕС не започна с бежанската вълна. Кризата в Евросъюза започна, когато Европа стартира безпрецедентния натиск върху Гърция. Една държава щеше да бъде удушена и от нея съдрани по три кожи в името на това германските банки да си върнат своите дългове. Първо - това беше строго антипазарно, защото този, който дава кредити би трябвало да е наясно, че винаги има риск заемът да не бъде върнат. И второ - огромният политически натиск подсказа, че ЕС отдавна не е съюз на социални държави, а просто един конгломерат от банки, които диктуват политиката. След това дойдоха и бежанците, които в комбинация от зловеща политика по финансови ограничения хвърлиха в политическа кома ЕС. Днес министрите от Евросъюза дори и да заседават по три денонощия не могат да произведат политика, която да тушира социалните противоречия и нивото на политическа тревожност, която се разраства като цунами. Тоест резултатът в Австрия е изключително тревожен, защото подсказва, че на следващите парламентарни избори крайнодесните ще имат солидно парламентарно представителство, а дори могат и да стана управляващи. Това ще е повод либералната фейсбук-интелигенция пак да почна да мята проклятия от последна инстанция, но вече е много късно за обръщане на кораба.

Европейският "либерализъм" губи позиции и е въпрос на време той да бъде изритан с мощни шутове от политическата сцена. Не казвам, че това ще е полезно за Европа, нито твърдя, че процесът ще донесе нещо хубаво, но хората са така настръхнали срещу глупавите грешки, че са на път отново да произведат фашизъм само и само да си гарантират сигурност в този полудяващ свят. Разбира се, че това е кошмар. Разбира се, че това може да бъде краят на всяка европейска мечта, която е съществувала, но такъв вариант не бива да се изключва. Когато Европа е в такава криза, а обслужващия политически персонал е склонен да вини единствено Путин, това е идеалната хранителна среда за крайни елементи, които имат лесни отговори за сложните проблеми. Тези 0,4 преднина демонстрират единствено, че либералната мисъл или трябва да се промени и да изхвърли на боклука десните икономически догми, или просто да приеме факта, че така прецака Европа, че наля адреналин на екстремистите.

Кое причини всичко това? Според мен либералите опиянени от цифри и банкови сметки по някое време престанаха да виждат обикновения човек като основа за своята политика. Човекът беше важен само, ако се отличава, само, ако е твърде различен, че да попада в категориите за ценност. И така една огромна маса от обикновени хора се почувства политически непредставена в своите страни. Именно, защото ляво и дясно са понятия от либералния дискурс, както правилно отбеляза Валентин Вацев, те проспаха процеса по отчуждаване на масите от политиката. И тези, отчуждените, гневните, недовоните започнаха да гласуват за екстремистите, защото, когато някой си въобрази, че лявото и дясното вече не съществуват, тогава единствената движеща сила става отмъщението. Това с гласуването за крайнодесни е отмъщение, това е глас на тревога, това е вотът на тези, които не се чувстват представени, не се чувстват обект на политиката, а пък са пълни със страхове и опасения.

Тъжно, но факт. Всеки път, когато подобна криза почука на вратата или влети като буря в къщата, първосигналната реакция на уплашените не е да потърсят левицата като свой възможен представител, а крайнодесните. Проблемът на левицата е, че тя така се вписа в статуквото някъде, че стана неотличима. Аз не бързам да кадя тамян на гроба на традиционната левицата, за нея още дълго време ще има място, но тя така и не разбра, че времената вече са променени. Или си на страната на големите капитали, или си на страната на уплашените. Няма трети път. Той остана в далечното минало като знак за това в какви идиотщини е било възможно да се вярва.

Заради това никой не бива да чете резултатите от изборите в Австрия като успокоително четиво. Точно обратното е – това е пирова победа, това е знак за голяма промяна. И пак ще повторя – тази промяна най-вероятно няма да бъде към по-добро. Европа е объркана и си говори самичка. И всички, които днес се опитват да изкарват това победа всъщност са като онзи митичен оркестър, който свири на палубата на „Титаник” докато водата неумолимо, яростно и хладно поглъща в себе си кораба, който уж не можел да бъде потопен...

Кой отстреля ирландската пастирка?

Все по-малко стават събитията, които обединяват българския народ и го карат да се радва. Лично аз не смятах, че ще ми се случи да преживея такова и че обединението от надписа над Народното събрание вече трайно трябва да го причислим към политическия фолклор, към тийнейджърските фантазии, които грозно се разбиват в баналната реалност.

Признавам си - сбърках. В мига, в който президентът Росен Плевнелиев обяви, че няма да участва в бъдещия вот за държавен глава "по лични причини", изведнъж градусът на народната радост рязко се повиши. На пръстите на едната ръка могат да се преброят миговете, в които леви и здравомислещи десни са въздъхвали така с облекчение. Едни от тези моменти бяха и победите на футболистите ни на Мондиала в САЩ'94.

Не искам да ставам груб, но да имаш президент като Плевнелиев и да разбереш, че той смята да се оттегли, е все едно да си имал мозъчен тумор и успешно да са те оперирали от него.

Плевнелиев беше и все още е най-слабият президент на целия преход. Ако някой си направи труда да опише всичките му гафове, вероятно ще се получи том с дебелината на роман от Толстой. Още не беше встъпил в длъжност, когато започна с признанията си за това как е бил ирландска пастирка в предишния си живот. После, сякаш за да покаже на кой господар служи в тоя, в първото си новогодишно обръщение Плевнелиев показа кадър от Скалистите планини в Колорадо, САЩ. С него трябваше да илюстрира, че той е за защита на българската природа.

Не е за изпускане и гафът му как в опита си да се изкара дисидент, държавният глава ни разходи до несъществуващ митинг на 10 ноември, на който уж малък Роско бил държал плакати.

Напоследък се пробва да фалшифицира цитат от Левски и само затвърди мнението, че няма сфера в която да не се е проявил като политически гангстер.

А истината е следната. Плевнелиев е безидеен слагач, ретланслатор на клишета, куха политическа фигура, която превърна в цел на своето съществуване слугинажа пред едно чуждо посолство. В един момент самият той усети, че гафовете му станаха по-популярни дори от клиповете на Азис в мрежата за видеосподеляне "Ю Тюб". Някъде тогава вероятно държавният глава сам е осъзнал, че оцеляването му на поста минава през това да се прави на евроатлантически ястреб, който да компенсира липсата на мисъл с агресивна реторика срещу Русия и виене на гръб пред натовските съюзници. Това беше стратегия и за привличането на остатъчните крайнодесни избиратели у нас, за които темата Русия е най-важното нещо във Вселената и пет пари не дават за другите проблеми на страната.

Това не само рязко ограничи тежестта на президентската институция. По този начин тя на практика прекрачи Конституцията, която повелява президентът да бъде обединител на нацията, а не да се превръща във фабрика за пиратки с основна цел – властта в Кремъл. Сякаш ние цъфнахме и вързахме, та тръгнахме русите да оправяме.

Този нов път на момчето от Гоце Делчев не само не спря, а дори засили серията му от безумици. При настоящия президент дори гафът се превърна в основна идеология, огнен знак за това, че имаме политик без автентична мисъл, без реално знание за проблемите на България. Опитът на зализаната олигархия да си излъчи и възпита удобна марионетка, която в състояние на върховна тъпота да обслужва нейните интереси, се провали с гръм и трясък.

Още от 2013 г., когато по време на протестите срещу високите сметки за тока Плевнелиев беше освиркван мощно и свален от трибуната, се знаеше, че той няма как да се пребори за втори мандат, освен ако някой не надруса колективно целия народ с некачествена дрога. Другият, който си отдъхна след развяването на бялото знаме от Росен Плевнелиев, са ГЕРБ.

С такъв потенциален кандидат управляващите бяха напът да се окажат в небрано лозе, защото човек и без да е екстрасенс, можеше да предвиди грандиозната им загуба през есента. Вероятно, разбира се, политическият капан е бил още по-голям заради натиска от американското посолство за това Плевнелиев да бъде кандидатиран отново. Този натиск е в сферата на предположенията, но няма как да го изключим, особено като си спомним как президентът рапортуваше като младо пионерче пред Виктория Нюланд – политическия камшик за нашата част от света на Държавния департамент. Нюланд си пада по грубия натиск, по ритането на пищяли. Така че част от политическото отчаяние, което се забелязваше в ГЕРБ тези дни, вероятно се дължи именно на факта колко трудно е било да бъде заобиколен диктатът на САЩ.

За ужас на всички психодесни избиратели това се случи с помощта на лидера на ДСБ Радан Кънев. Психиатрите трябва да кажат на какво се дължи идеята младият костовист да номинира Плевнелиев за втори мандат, без да го пита, а и да го забърква в конструирането на прозападни коалиции. Защото по този начин Кънев, от една страна, извади ГЕРБ от капана, а от друга - със сигурност изрита държавния глава от битката за президентското място и, образно казано, пусна гилотината на политическия му труп. Мнозина предполагат, че с този ход Кънев е разчистил десния терен за себе си, но всъщност той даде аргумент на ГЕРБ да махнат Плевнелиев като цирей от гърба си. Защото след подобна медийна интрига вече и Бойко Борисов, и Цветан Цветанов са получили силен коз да имат основание да си търсят друг кандидат и да пратят милионера да си почива трайно на вилата си на Халкидики.

Не на последно място оттеглянето на Плевнелиев поставя и окончателна диагноза на дясната политология у нас. От години насам чуваме как шамани от всякакъв калибър се опитват с микроскоп да видят някакви несъществуващи политически качества у президента и да му кадят тамян, че е последователен в своята политика. С целия си мандат плазмодият от „Дондуков“ 2 доказа, че репликата на Бойко Борисов от 2011 г.: "Магаре да бях вързал, и него щяха да изберат", представлява тъжната истина.

С тази малка добавка, че едно магаре нямаше да нанесе такива щети на външната политика, нито щеше на изпроводяк да се опита да уреди половината си политически кабинет на задгранични дипломатически постове. Целият му мандат беше една постоянна агония, опит да изглежда лъскав, модерен, успешен, докато всъщност цялостното му излъчване беше на извънземно, внезапно телепортирано на нашата планета.

Плевнелиев успя напълно да обезличи президентската институция и срина доверието в нея до нечувани нива. А това не е никак лесно. Президентската институция е направена така, че онзи, който я оглавява, трябва да бъде обичан, защото от него не зависи почти нищо. За да успееш да настроиш един цял народ срещу себе си, се изискват особени качества. Защото, независимо че няма да си го признаят, дори психодесните са въздъхнали с облекчение, когато са разбрали, че техният кандидат няма да е сегашният президент. Едно е да вярваш в извънземни, друго е да смяташ, че някое от тях може да бъде избрано отново.

След пет години на безкрайни гафове, след политика, изпълнена със скандали, след един тон лъжи, след нито една импровизирана реч, а винаги четене от листче, ирландската пастирка напуска българската политическа история.

Дано въздишките на облекчение да не са я обидили твърде много.

Канибалското кандидат-президентско шоу започна

Както никой не говореше за президентските избори и не искаше да коментира, така изведнъж като гръм от ясно небе, темата за вота наесен нахлу като налудничав сапунен сериал в медиите и ги обагри с кървавочервения цвят на нови интриги и нови жертви, които ще гледаме как пищят в течение на цялото лято. Това са особеностите на българската политика - тя много често замръзва в някакво свое безвремие и се точи бавно като песента на украинката, която спечели "Евровизия", но пък когато започне да гърми и трещи, тогава всеки чужденец може да се обърка, че присъства на някакво канибалско шоу.

Съвсем неочаквано първите изстрели от бъдещата битка се чуха в десния лагер. При това сюжетът там само за няколко часа стана толкова психарски все едно е бил режисиран от Дейвин Линч. Миналата седмица лидерът на ДСБ Радан Кънев ни в клин, ни в ръкав обяви, че партията му издига за президент Росен Плевнелиев като го призовава да се яви на изборите като независим кандидат. Нещо повече - костовистите се обявиха за създаването на блок от прозападни партии, но допълниха, че това дали ГЕРБ ще бъде в него зависи единствено и само от ръководството на формацията на Бойко Борисов. Десните шамани побързаха да обявят този ход на Кънев за стратегически. Част от тях дори се издадоха, че ухажването на ДСБ да издигне Плевнелиев върви отдавна. Действията на костовистите бяха оценени като силни, стратегически, изненадващи, мощни, което идва да покаже, че българската лирична поезия все още не е загинала напълно в мрака на прехода.

Броени минути след номинацията обаче Росен Плевнелиев изригна, че ДСБ му правят много лоша интрига. Президентът не се задоволи само с тази оценка, но дори заподозря, че в дъното на този капан стоят стари интриганти като Иван Костов и Георги Първанов. Именно от гневната реакция на "Дондуков" 2 стана ясно, че ДСБ по никакъв начин не са съгласували с президента неговото издигане. А това наистина напуска територията на политиката и отива в призрачната мъгла на интригите. Защото Росен Плевнелиев беше кандидат на ГЕРБ през 2011 година и по време на целия мандат никога не е показал дори за миг, че се разграничава от тяхната политика. Независимо от десните фантазии за него като за страж на евроатлантическите ценности и едва ли не морален антипод на Борисов, това е само една политическа илюзия, която рухва при проверка на фактите. Плевнелиев е майстор на патетичната реторика, господар на клишето, надъхан и смешен читател на предварително написани речи, но никога не е обявил дори претенция да бъде нещо различно от ГЕРБ. И неговото издигане по този дърварски начин от страна на ДСБ вместо да изпише вежди на практика извади очи. Дори можем да заподозрем умишлена злосторност в този ход на Радан Кънев, защото Плевнелиев бе изправен пред стената и ударен в гърба от приятелски огън. С подобна интрига настоящия обитател на "Дондуков" 2 влезе в период на партийна турбуленция и злите езици сочат, че в ГЕРБ вече се канят за саморазправа с него, защото не вярват в неговата невинност и считат, че това е предварително замислена акция, за да могат хората на Борисов да бъдат изправени пред свършен факт. "Совите не са това, което са", бе прословута реплика от сериала на Дейвид Линч "Туин Пийкс" и десницата май навлезе в подобна сюрреалистична реалност. Защото, ако приемем, че Плевнелиев е жертва на жестока интрига, веднага възниква големият въпрос - защо Радан Кънев го пусна на медийните хищници? Какво печели той от такова дискредитиране на настоящия президент?

Има няколко възможни отговора. Първо - възможно е лидерът на ДСБ просто да разчиства терена за себе си. Още от края на миналата година, когато патетично мина в опозиция Кънев даде да се разбере, че няма против да играе на президентските избори. Дясното пространство обаче съществува в шизофрения. От една страна много от десните избиратели нямат против това лидерът на ДСБ да се яви на надпреварата, от друга страна медийната империя на Прокопиев и десетките грантаджии отдавна работят за възможността Плевнелиев да се яви като кандидат на десницата, ако в ГЕРБ му затръшнат вратата. Едви ли Кънев пляска от радост заради това, че има конкурент с толкова мощен гръб. С неочакваното обявяване на номинацията на Плевнелиев обаче той решава тази стратегически задача. Сега президентът ще има да дава дълги обяснения на ГЕРБ, публично да им се извинява, да ги ухажва отново, а това дава стратегическа преднина на Кънев пред десните.

Второто възможно обяснение е, че лидерът на ДСБ разчиства терена за някой друг. Имената все още тънат в зоната на теориите на конспирацията, но самият факт, че Радан Кънев се осмели да стане лицето на такава голяма интрига, означава, че залогът е голям, а вероятно и разчистването е за нещо мащабно и скандално. И третото възможно обяснение е обикновената идиотщина. Опасявам се, че в България тя никога не бива да бъде изключвана като обяснение, защото политическата природа на нашия партиен модел е показала, че успяват само най-нискоинтелигентните, понеже най-лесно се вписват в скандалджийската реалност и истеричните сутрешни блокове.

Дясната интрига даде публичен знак, че предстоящите президентски избори наистина ще бъдат решителна битка в която са вплетени много интереси, но и където ще бъдат ритнати много кокалчета.

Паралелно с дясната взривна зона се активизира и лявото минно поле. АБВ напуснаха шумно коалицията си с ГЕРБ, но така и забравиха да дадат ярък мотив за своите действия. Което означава само едно. Целта на пърформанса отново са президентските избори и опитите на АБВ да се впишат в някаква коалиция, която в крайна сметка да бъде убедена да издигне я Първанов, я Калфин отново. Конгресът на АБВ проведен в събота и неделя точно поради тази причина бе концетриран върху президентските избори. Речта на Първанов би звучала като налудничав текст на Хенри Милър, ако бъде прочетена от човек, който си няма представа от традиционните български психарии. Защото ексдържавния глава обяви за основна цел на своята партия спечелването на президентските избори. Казано от лидера на формация, която едвам събра 4 на сто, за да прескочи парламентарната бариера през 2014 година, това звучи като съновидение. Но в случая не думите на Първанов бяха важни. Стратегическо беше присъствието на конгреса на АБВ. АБВ обявиха следната теория - БСП била център в лявото пространство и те можели да взаимодействат с нея, но АБВ щяло само да става притегателен център за други партии (какво трябва да е това - център в центъра ли?). И партиите бяха показани - БДЦ, ВМРО, Гергьовден и други еднопроцентови формации с пикантното присъствие на ДПС. Представителят на ДПС Йордан Цонев дори побърза като сватовник да призове АБВ и БСП да се вземат в една коалиция и така да се формира алтернативата, която може да събере почти всичко.

Това е капанът на Първанов. Плевнелиев не напразно заподозря интрига в негов стил заради приятелския огън на ДСБ. Всъщност в момента Първанов трупа политически лилипути край себе си не, защото смята, че с тях може да спечели изборите, а защото иска да ги пакетира и така да стане по-привлекателен за БСП. Подобен съюз в който той се вижда като водещ обаче ще му позволи да държи дистанция между себе си и социалистите и така винаги да има възможност да избяга, ако бившата му партия откаже да приеме неговия политически рекет. Маневрите на АБВ подсказват един последен отчаян опит на старите интриганти в левицата да се опитат да излъжат левия електорат да ги изстреля в победна орбита, при това без да му обещаят нищо различно и нищо качествено ново. Ето това е голямата илюзия на политическото инженерство. То продължа да смята, че избирателите са някаква статична величина, някакви безотказни машини за гласуване и не усещат, че гневния трус, който приближава е в състояние да погребе всички партии, пък били те психодесни или измислено леви. Офертата на Първанов към БСП е капан, защото предварително се опитва да лиши БСП от избор. Първанов като боклукчия събира политическите отпадъци край себе си, за да може да се опита да ги предложи като някаква върховна широко коалиция. Опасявам се обаче, че това по-скоро ще бъде камък на шията, отколкото спасително въже. Първанов бърза, защото иска да направи същото, което Кънев направи на Плевнелиев - да постави БСП пред свършени факти и да диктува условията. И тепърва ще трябва да видим дали левицата има политически сетива да разбере за какво блато получава покана.

Гледайки предизборният тероризъм, който започва обаче човек не може да не остане с нещото, че България наистина е на прага на голяма промяна. Старият политически модел се разпада, но промяната все още среща голяма съпротива, тъй като статуквото може да загуби много в това земетресение. И вероятно президентските избори все още няма да донесат чаканото избавление от виновното минало. Гледайки политическият миш-маш, който се опитват да ни приготвят трябва да ни подготви за тъжни резултати от президентския вот. Това е все едно да очакваш изискано гурме-ястие, а най-накрая да финишираш с шкембе-чорба. Но пък любителите на екстремни удоволствия могат да се подготвят. 

Екшънът ще е доста кървав. 

Един обърнат гръб

"Първи сблъсък на ДПС и ДОСТ", "Полицията окупира Джебел" - заглавия в този дух изпъстриха информационните агенции вчера. Българските медии в последните години се съживявят единствено при прокълнатата миризма на скандал, на ексцесия, при предвкусване на "кръв". Тъжно и нелепо е да четеш опитите на някои журналисти да блеснат с гръмко заглавие, защото реалността, която описват, е трагична. Фактът, че в Джебел напрежението се покачи, че полиция трябваше да варди феновете на едната партия от привържениците на другата, показва, че нечий черен план вече отдавна е в ход и се движи успешно. Нима винаги не се започва така - с разделянето на хората, с всяването на агресия, омраза и ненавист?

Този път обаче като никога инженерите са очевидни и явни. Не напразно вчера в Джебел се появи турският посланик Сюлейман Гьокче, който демонстративно седна да пие кафе с Лютви Местан. Сивият кардинал дори не се срамува да се покаже, след като България вече доказа, че няма  намерение да то изгони за намеса във вътрешните ни работи. Местан също няма причини да се крие. В разградена държава като нашата няма никакъв проблем да си инструмент на Анкара, стига да замазваш този факт с обилна евроатлантическа патетика. Ето как, вместо да е повод за осмисляне и поуки от исторически събития, събитието стана жертва на политическите инженери, които целят България да бъде поставена в трайно подчинение на чужди за нея интереси.

Но въпреки всичко е изумително, че на площада в Джебел имаше хора, оказали се на морална висота. Това са онези, пък били и те активисти на ДПС, които обърнаха гръб на джебелския кмет Бахри Юмер, намерил пристан в ДОСТ, докато той говореше. Това показва, че има в България разумни хора, с мисъл в главата, които разпознават враждебния интерес, когато го видят. Обърнатите гърбове са силен и цивилизован начин да кажеш на машите на чужда политика, че техният номер няма да мине, дори в изтормозена България. 

Не е малко. 

Защо Протестна мрежа действа като телефонен измамник?

В началото си помислих, че новината е фейк. Просто не можех да повярвам. Разтърках си очите невярващо, но романтичната реалност не се промени. На страницата на Протестна мрежа във фейсбук като гноен зъб сред тоновете глупости се бе появило следното съобщение: "Призоваваме българите в чужбина да ни пратят дарения за закупуване на домати, яйца и кисело мляко, с които да изразим мнението си за приетите отново промени в Изборния кодекс, ограничаващи правата им. Планираме да открием пункт за раздаване на протестни продоволствия в градинката зад служебния вход на Парламента. Ето линк към пейпал сметката ни...".

Нима грантовете вече не стигат, че се налага да одрусват българите в чужбина? Убеден съм, че това се е попитал всеки човек със здрав разум докато е четял този налудничав призив. Но в горната новина има много по-голям проблем от чисто моралното възмущение.

 Само допреди два месеца Протестна мрежа нямаха никаква регистрация като правен субект и на практика съществуваха в безвъздушното пространство. Вие може да сте си мислели, че толкова шумно и медийно обгрижвано формирование няма начин да няма регистрация, но винаги дайте шанс на българската реалност да опровергае очакванията ви. Домейнът на на организацията (http://www.protestnamreja.bg/) е регистриран на името на Георги Илиев, протестърът прочул се с това, че черпеше с кафе сутрешните протести пред парламента като опит да увеличи поне малко численността на буржоазията, която бе намерила сили да стане рано.

Този проблем поражда един много конкретен въпрос. На чие име е регистрирана ПейПал сметката от която събират пари от дарения? Отговорът при всички положения е тревожен.

Ако сметката е на физическо лице - защо НАП не провери как така едно физическо лице събира пари от името на юридическа организация, която я няма в правния мир. Това е схемата на типична пирамида в балкански стил.

Ако пък сметката е регистрирана на несъществуващата юридически организация "Протестна мрежа", значи имаме повод да се съмняваме в мошеническа схема и дейност. Казано по по-разбираем това е все едно телефонен измамник да се обади на случайна бабичка от името на МВР и да я врънка да му даде подкуп.

След като написах своите подозрения за измамна схема във Фейсбук представителите на Протестна мрежа се развилняха като шизофреници по пълнолуние и започнаха да крякат в мнения пълни с удивителни, че комунистите са червени боклуци. И всички неизменно ме питаха - къде отидоха парите от касата на "Позитано". Знаете ли как аз тълкувам този отговор - щом са изчезнали пари от "Позитано" това е върховно нарушение, мегаскандал, моралистичен писък, но щом Протестна мрежа се държи като телефонен измамник и събира пари по незаконен начин, това е напълно в реда на нещата.

Междудругото - всеки път, когато някой постави въпроса за парите на подобен тип паразитни организации настава такъв шум все едно човек присъства на протестен митинг на вбесени дюнерджии.

Според българското законодателство да събираш пари от името на несъществуваща организация е съществено нарушение. Но Протестна мрежа е над тези неща. Те просто са убедени, че ако някой почне проверка срещу тях Американското посолство пак ще излезе с разтревожена декларация да бди над любимите си грантови рожби и да им милва перчемчетата загрижено.

Всичко изброено обаче не е отговор на въпроса. Къде отидоха парите от дарения? Кой, кой, кой, кой ще даде отчет как са били изхарчени средствата на българите от чужбина, които са били така неразумни да дарят нещо на организация, която е известна с това, че вдига много протестен шум, но при първа възможност става донор на кадри за кабинет на Бойко Борисов.

Ясно ми е, че живеем в една морално разградена държава, където най-големите кресльовци за морал всъщност са идеологическа фабрика за лицемерие, но има някакви граници, които не бива да се преминават. Като тази да разглеждаш феновете си като чувалче с пари за изтупване.

Заради това, ако НАП и прокуратурата не се самосезират да проверят къде са отишли тези пари, призовавам дарилите българи да искат пълен отчет за дарените средства. Все пак говорим за организация, която има член, който в периода на трайна своя безработица се сдоби с апартамент в центъра на София и за други, които като ги питаш какво работят изпадат в бяс като ислямист пред свинска пържола.

Не е нормално, морално, нито достопочтено една обществена организация да се държи като телефонен измамник. И се надявам на такива схеми да бъде сложен край. Чакам мнението и на гражданското общество. Защото, нали се сещата, в мига в който телефонните измамници узурпират напълно гражданското начало, то тогава ще излезе, че целият преход ни е бил свит като портфейл от джебчия.

АБВ - лявото ДСБ, политическият микроб на левицата

Публична тайна е, че АБВ е партия, зачената в грях. Това не е обикновена обществена формация, а апотеоз на политическото инженерство. Заради това тя няма идеология. Нейната основна движеща сила, петролът в нейните вени, е интригантството. АБВ е лявото ДСБ. Сектата на Георги Първанов. Една свръхлидерска партия, която функционира като таен орден. Заради това е тъпо и нелепо тя да бъде разглеждана в призмата "ляво-дясно". Абракадабра-алабала-АБВ-то може да бъде всякакво. И да присъства във всеки кабинет. То заради това е създадено. Пенсионерската занимавка на Първанов, опитът му да продължи политическото си съществуване във времето, когато основното му занимание трябваше да бъде писането на ловни мемоари и как се опита да отстреля партия на 125 г.

На фона на всичко това изглежда някак нелепо, че от миналата седмица насам появата на абевейци в сутрешните блокове доби епидемичен характер. Неочаквано за едни, а отдавна изчислено за други, партията напусна управляващото мнозинство, изтегли вицепремиера Ивайло Калфин от правителството и се самообяви за опозиция. Георги Първанов, като лиричен поет от алкохолната школа, дори начерта курс към предсрочни избори. Официална причина така и не бе посочена. Ако рисковано се доверим на твърденията на заместник-председателя на АБВ Румен Петков, то партията била възмутена от порочното приемане на Изборния кодекс. Всъщност, ако правилата около вота бяха единственото порочно нещо, прието в този парламент, то тогава веднага можеше да го впишем в рекордите на Гинес. Защото 43-тото Народно събрание (не и без помощта на АБВ) се замеси в толкова скандални афери, че ако беше крайпътна жрица, просто нямаше да излиза от венерологията.

Много по-вероятна е версията, че със своята внезапна маневра АБВ се опитва да удължи своето политическо съществуване, което ще е сериозно заплашено, ако предсрочните избори се случат скоро. А обществена тайна е, че избирателите на Първанов бяха излъгани един път, а втори път едва ли ще се хванат в същия капан.

Някои анализатори откриха интересна политическа връзка между избирането на Корнелия Нинова за председател на БСП и неочакваното бягство на Първанов и компания в опозиция. Според тях именно това е основният мотив, защото соцотцепниците могат да оцелеят в джунглата единствено под крилото на БСП, смучейки пак като вампир от техните електорални ресурси. За целта обаче експрезидентът трябваше да мине театрално в опозиция, защото никой няма да може да продаде на левия електорат като съюзник една партия, която бетонира крайнодясно правителство. Дали Нинова ще се съгласи да възкресява една формация-зомби, предстои да видим, но това няма да е никак лесно. Първанов буквално предаде БСП в началото на 2014 г., когато я удари сериозно в гръб, създавайки свой политически проект. АБВ беше онзи политически микроб, който в крайна сметка изтощи левицата и я вкара в спиралата на свободното падане, което завърши и с оставка на кабинета "Орешарски". Нека да припомним - през януари 2014 г. тогавашният евродепутат от БСП Ивайло Калфин се оттегли от делегацията на българските социалисти в ЕП, уверявайки, че ГЕРБ остава основният му политически противник. 9 месеца по-късно стана вицепремиер в кабинет на основния си политически противник. Този факт сам по себе си е метафоричен за цялата идеология на азбукарите – никакви принципи и безкрайна амбиция.

Възможно е обаче да няма и никаква конспирация. Минаването в опозиция за АБВ вероятно е чисто стратегически ход, обслужващ само интереса на Първанов и фикс идеята му отново да е президент. Разбира се, това е доста отчаяно и рисково начинание. Още повече че кандидатирането му за уютния стол на „Дондуков“ 2 минава през питане в Конституционния съд. Той ще трябва да се произнесе дали след два последователни мандата и петгодишна пауза експрезидентът има право да се явява пак на избори.

Всъщност Първанов излъга хората, че ще брани интересите им със своята партия, а после я окаля в блатото на дясно правителство с тайната надежда един ден отново да му се отвори президентският парашут. И да продължи да си живурка безметежно. Той имаше и друга остра нужда – да стои под светлината на прожекторите, защото всеки медиен нарцис живее само от вниманието на репортерките. А приказките му, че АБВ ще бъде "социален коректив" на властта, можеха да бъдат взети насериозно единствено от човек, който е бил удрян от падащо паве по главата.

С течение на времето в битието си на партия от управляващото мнозинство първановистите се превърнаха в безмозъчна и вярна машина за гласуване, управлявана от ГЕРБ. Дори лилипути като Реформаторите понякога се опитваха да се озъбват нещастно на властта, но АБВ кротко мълчаха - вероятно е имало защо. Заради това днес заявките на абевейците да се изкарат вътрешно несъгласни с управлението и едва ли не страдалци за социална политика приличат на опит на Кончита Вурст да си обръсне брадата, след като цял свят я е видял.

Една наистина лява партия можеше да напусне кабинета още при гласуването на чутовния заем от 16 милиарда. Нека да припомним - тогава Първанов обиколи всички медии да ни увери, че партията му няма да подкрепи борча. В пленарната зала обаче абевейците, този изискан "социален коректив" на властта, уж случайно гласуваха "за". После тръгнаха едни оправдания, в които АБВ умишлено имитира шизофрения, ала напразно – формацията тотално покори нов Еверест на политическата проституция у нас.

Има безпогрешен начин да се разпознае кога една партия е създадена инженерно. Тя не може да роди автентични политици. В същия капан се оказа и АБВ. Дали някой може да назове представител на тази формация вън от тарикатското трио буфосинхронисти, отцепниците от БСП - Първанов, Калфин, Румен Петков? И няма и как да се случи - партията не е замислена като инкубатор за политици и политики в полза на хората, а като лабораторен експеримент за удовлетворяване егото на нейния лидер.

Подозирам, че ако тръгне да се сближава с БСП, то Георги Първанов като едното нищо може да се опита да лансира отново своето протеже бившия социален министър. През 1996 г. Калфин напусна БСП. След това взе че се върна и получи цяло вицепремиерско място, стана евродепутат и кандидат за президент. Но явно не му е било достатъчно, защото пак реши да напуска, за да стане в крайна сметка министър под шапката на ГЕРБ. Там същият този Калфин остави безсмъртна диря в социалното министерство - вдигна възрастта за пенсиониране (а беше против това, докато гравитираше край БСП) и си поръча суперлуксозни лимузини. В политическата история ще остане и опитът на Първанов да го защити с възванието: "Нима искаме социалното министерство да излъчва бедност?".

АБВ днес е заето да води битка за оцеляване заедно или поединично на своите лица. Техният основен проблем обаче е друг. И той е, че ако партията на Първанов изчезне от политическата сцена, едва ли ще липсва на някого. Дори ще се почувства известно облекчение.

Точно както човек се отървава от някой вирус, който от дълго време го изтощава с температура и повик за повръщане на гладно.