Гаврата с помирението на Гарнизонното стрелбище в София

Тези дни с удивление научих нещо, което съм изтървал навремето. Гарнизонното стрелбище в София, мястото, където фашисткият режим в България разстрелва Никола Вапцаров, Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев и Атанас Романов, е било преименувано на Музей на националното помирение. Не знам как съм изпуснал тази величествена новина...

Разбрах я от една попаднала ми книга, озаглавена "Превъплащенията на гарнизонното стрелбище в София".  Книгата ме грабна и ме всмука в своята алтернативна реалност. Нека да разгледаме как се стигнало до величествената трансформация. Авторите на идеята за "помирение" тръгват от факта, че мястото не било атрактивно за туристите в София заради "предишната идеологическа натовареност на обекта".

И как мястото за фашистки екзекуции е превърнато в символ на помирението? Просто по стените са сложили плочи и на трима-четирима царски генерали. Да събереш убийците и жертвите на едно място - това е титанична гавра, а не помирение. Това е върховна нечистоплътност. Помирение съвсем не означава да се опиташ да изтриеш паметта за престъпленията на онзи мракобесен режим, който днес ни го дават като пример за демокрация. Това е все едно Освиенцим да бъде превърнат в Музей на помирението.

И за какво помирение можем да говорим докато неофашистки реваншисти, сложили си маски на историци се опитват от девет дерета вода да носят, за да оправдаят престъпленията на българския фашизъм. Последният изстрел в черепа на здравия разум е книгата "Белият терор 1923 - 1925 г.: Три епохи на държавна репресия" в която авторите Христо Христов и Христо Петров се опитват да кадят тамян на престъпленията на Александър Цанков, наречен Кръволока и на терорът, който неговата власт осъществява. Да пишеш защитна реч за историческите чудовища на България - това съвсем не е знак за търсене на някакво помирение. Това е знак за друго - че под маската на помирението тъмният поток на неофашизма иска да си купи опрощение от историята, да се маскира като търсене на истината, като "историческа обективност".

И за да видите колко сбъркано е всичко в своята основа ще дам още един пример. Авторите на книгата "Превъплащенията на гарнизонното стрелбище в София" дават цитат от стихотворение на Вапцаров:

Тежи ми, Родино,

кошмарно жестоко тежи

димящата кръв

и аз ще те питам –

всичко това

за теб ли бе нужно,

кажи?

Според великите умове "стихът на поета изразява съмненията и болката му от политическата конфронтация в страната". Това може да го напише само някой с извънземен разум или същество от различен астрал.

Аз все пак съм чел стихотворението "Родина" и съм наясно, че в него няма грам съмнение и болка от политическата конфронтация в страната. Това стихотворение е един от най-силните текстове на ярост в българската литература, то не е продукт на болка, а на ясно знание, че родината е била отвлечена от "герои платени с чужди пари" и превърната в инструмент за убийства, изтезания и проливане на кръв.

Това не болка от политическата конфронтация, а призив за битка срещу този кървав режим, който е потопил родината в отчайваща бедност и хаос. "Родина" е много ярко политическо стихотворение, което изключително въздействащо описва не политическото, а по-скоро социалното разслоение - борбата на тези, които са останали без хляб и, които са превърнати в кървав курбан за властта. Къде видяхте, мамка му, идея за помирение в това стихотворение?

Това е великолепна поезия и никой няма правото да паразитира по този отвратителен начин върху нея. Вижте само колко е смислен Вапцаров - героят в неговото стихотворение разбира, че родината ти става близка, когато влезеш в битка за нея, когато преодолееш огромно страдание и осъзнаеш кои са мъчителите, кои са тези, които са превърнали живота в тегло и робия.

И точно заради това на гърба на Вапцаров да си правиш експерименти за помирение е удивително глупаво. И цинично.

Гарнизонното стрелбище в София никога няма да бъде символ на помирението. То ще бъде чудовищен знак за една власт, която ликвидира най-големия поет на България, уби го безмилостно, но никога, ама никога не успя да убие неговите светли идеи, които дори и в най-големия мрак, в най-свирепата буря продължават да плашат нечистите сили.