Изборите ще са на 28 март. Не знам дали Румен Радев е подозирал каква буря от реакции, коментари, анализи, телевизионни дискусии и кални бани ще предизвика с обявяването на това свое намерение. Признавам си - аз бях от изненаданите. Отвсякъде се посипаха гневни обвинения. Веселин Марешки истеряса в телевизионно студио от посочването на толкова ранна дата. Вероятно трябва да го разберем - следващият парламент подсъдимия фармацевтичен милионер ще го гледа през крив макарон. Но в хора от внезапни истерици се оказа и Валери Симеонов, както и цяла сюрия придворни ибричкии на властта, които още във въздуха хванаха основната опорна точка като пуделче кокал. И заповтаряха, че е невъзможно вотът да бъде толкова рано. Те просто с кожата си схванаха, че Бойко Борисов се стреми да отложи изборите максимално дълго, а вероятно дори и да слее президентските и парламентарните избори. По какво съдим за това ли? Ами не ни го говорят звездите. Но връщайки се от Европейски съвет миналата седмица премиерът не напразно и не случайно започна да говори, че чак октомври-ноември може да се пооправи ситуацията. Още отсега просто ни правят мек мозъчен масаж в подготовка на отлагането на вота. Това са не само мои подозрения, това е общото настроение в социалните мрежи, а те са пулсиращата политическа съвест на нацията.
Всъщност въпросът за датата на изборите съвсем не е толкова второстепенен, колкото изглежда на пръв поглед. Всяка политическа сила има своя собствен залог за това кога и как ще гласуват хората и заради това цялата атмосфера леко напомня на казино. Ето защо нека като в холивудски филм да се вгледаме в лицата на участниците и в глас зад кадър да изясним техните мотиви, нервност, емоционални тикове и тайни надежди в голямата игра, която предстои.
Най-шантаво този път е положението на ГЕРБ. Днес те се намират в капана, който сами си заложиха през лятото. Нали си спомняте как най-страстните говорители на управляващата партия си късаха ризите в телевизионните студиа, че смяната на властта по време на пандемия е равносилна на политическо самоубийство. Един особено патетичен депутат от ГЕРБ дори намери време да натрака книга със заглавие "Преврат по време на пандемия". Разбирай - всички протести, цялото улично недоволство, целият протест на младите българи е част от коварен и комплициран план за тайното изтребление на българския народ от коварния коронавирус. В името на политическото оцеляване от чекмеджето с тайните реквизити беше извадена дори идеята за нова конституция и свикване на Велико народно събрание, която наскоро скоропостижно беше погребана като труп на случаен мъртвец. ГЕРБ останаха на власт. Дойде есента. И сега какво - по-добре ли се живее щом Бойко Борисов още е на власт? Болниците подготвени ли бяха? Държавата знаеше ли какво да прави? Лекарите получиха ли подкрепа? Вторият локдаун оправи ли нещата? Всъщност целият социален и икономически хаос в държавата показва, че вариантът "ГЕРБ остава на власт" изобщо не е по-добрия. Властта развърза кесия, прие набързо бюджет с който се опитва да раздаде пари, но всичко това е жест на политическо отчаяние, а не на осъзната помощ. След огромните протести през лятото и есента властта знае, че е в цайтнот. В този смисъл ГЕРБ имат интерес от максимално отдалечаване на датата на изборите. Защото това ще им помогне да пуснат пропагандните си фабрики на пълни обороти, за да се опитат поне донякъде да заличат имиджовите щети и да изтрият от колективната памет на народа периода в който Борисов изобщо не се задържаше в столицата, а като вътрешен емигрант обикаляше из провинцията и снимаше аматьорски видеа по села и паланки. Точно заради това смятам, че в основата на цялата кампания срещу датата 28 март стоят ГЕРБ, а те нямат проблем да впрегнат в тази задача своите парламентарни компаньонки, които също чакат изборите не като празник, а по-скоро като дата за екзекуция. Проблемът е, че цялото това биене на тъпани може да избухне в лицата на своите поръчители. Защото в България протестите може и да са позатихнали, но социалното напрежение остава все така високо. Гневът на хората не се е разсеял, а продължава да бълбука като неясна алхимична смес, която може да избие във всякакви форми и време. Тоест дори самият намек за отлагане на вота, дори и при натягането на епидемиологична обстановка, може да подейства като мощен импулс срещу управляващите. Раздаването на пари не работи, дежурните политически шамани вече не действат, изобщо ГЕРБ са в ситуация в която всичко може да се обърне срещу тях. Заради това между "бързи избори" и "отложени избори" те предпочитат втория вариант. Това е тактиката на щрауса, който разчита, че като си зарови главата в пясъка вселената милостиво ще му спести останалите проблеми.
Ако в БСП пък има притеснения от по-ранната дата на вота, то със сигурност те не се дължат на нежелание от участие в избори, какъвто е случая с ГЕРБ. Три от последните четири години левицата беше основния говорител по темата за това, че само нов вот може да реши политическото напрежение в страната и всичко останало са палиативни мерки. 28 март е притеснителна за БСП единствено в технически аспект, защото в левицата има дълги процедури по номинации на кандидат-депутати, провеждане на конференции и всякакви други уставни детайли. В друга ситуация тези събирания вече щяха да текат, но със сегашните забрани това е невъзможно и сгъстява сроковете в БСП максимално. След като президентът Румен Радев обяви своите намерения вероятно най-добрата позиция дойде именно от социалистите - че това е конституционно право на президента и няма никакъв смисъл от допълнителни коментари по темата. Което всъщност е точно така. Всъщност една от големите спекулации е, че с обявяването на ранна дата Румен Радев подарява победата на ГЕРБ. ГЕРБ, твърдя го убедено, не са готови на избори. Те са надебеляла и затлъстяла партия, която вече е трудно подвижна и се разтърсва от вътрешни политически колики. БСП, макар и излизаща от най-трудния си период в историята на прехода, е доста по-политически мобилизирана за вот, макар и не решила докрай своите вътрешни проблеми. Така че, социалистите не пуснаха политически фанфари, но като цяло са в доста по-добра кондиция, отколкото подозира широката публика.
И тук вече опираме до голямата въпросителна. Дали датата 28 март е добра за извънпарламентарните партии. Според мен единствената за която тя е добра е "Демократична България". Поради една проста причина. В средата на миналата година една акция възкреси от земите на мъртвите Христо Иванов, но избухналите след това масови протести отново изгасиха пламъка. Избори на 28 март ще позволят на градското дясно да се мобилизира по-добре, а и няма да му дадат време да изпадне в обичайното си състояние - на тотално разделение. Нещо повече - бързия вот няма да даде възможност на другите хищни извънпарламентарни формации да откъснат парчета месо от ДБ, което в случая е плюс, защото електоратът им е нестабилен като новооткрит радиоактивен елемент. Оттам-нататък - ранната дата вероятно нанася сериозен удар по партията на Слави Трифонов. Това, разбира се, е само предположение, защото никой не може да си формира ясна картина на избирателите на тази формация. И все пак тя в момента е в процес на структуриране и едва ли ще има възможност да се изяви в пълния си потенциал. А колкото до Мая Манолова - датата също е проблематична. Това е партия, която не знае какво иска да бъде и кои да гласуват за нея и по-бързите избори няма как да я заставят да реши тази вътрешна драма.
Това е ситуацията край масата за изборен покер. Никой не знае кога ще бъдат свалени ръцете, всичко може да се случи, но няма играч, който да не се оглежда с отчаяната надежда, че не той е балъкът, който всички ще изцакат след малко.
No comments:
Post a Comment