Изборите на 4 април произведоха доста повече новини отколкото се очакваше. Част от тях бяха вълнуващи. Например да видим видеото на Бойко Борисов, който под сипещия се сняг уверяваше, че иска мир и предлагаше отчаяно себе си за нов премиер. Този политически писък ще остане в историята със жалостивите си нотки и справедливото наказание. Други бяха като истински махмурлук - оставането на БСП на трето място за втори път в историята на прехода. Едва ли някой е очаквал това. Дори и най-отявлените фенове на "Има такъв народ". Резултатът на БСП не само беше драматичен, той събуди отново бурята от реакции, които се стовариха като каменна лавина върху гърба на левицата. Още гласуването не беше приключило, когато част от обичайните заподозрени вече даваха дълбокомислени интервюта, пълни с мрачни наблюдения, съскане и заканително въртене на глави. Дори в тази политическа вихрушка не видях някакви аналитични мнения за ГЕРБ или за която и да е от останалите партии. Целият огън отново беше съсредоточен върху БСП.
БСП очевидно има проблем, но резултатът в никакъв случай не е апокалиптичен, катастрофален или смазващ. Това е целенасочено насаждан разказ, който цели да се превърне в снаряд срещу Корнелия Нинова. Всъщност дори не толкова срещу Нинова, колкото срещу реформата в БСП, която проведе и осъществи тя. Не напразно две-трети от дълбокомислените и загрижени анализи веднага стигаха до идеята за свикване на конгрес. В кризисна ситуация е най-лесно да наплашиш хората и да им извиеш ръцете, за да се откажат от една от най-демократичните придобивки с които БСП се сдоби в годините на прехода. Всъщност това е омерзителното в телевизионните дефилета - повечето от катастрофичните говорители всъщност искат левицата да се върне назад. Едно е да си възстановяване на диалога, това е необходимост, съвсем друго е да настояваш за това прекия избор да падне. Това със сигурност означава едно - БСП ще се върне във времената на конгресните схеми, балансите, партийната аристокрация и всички останали екстри, които, хайде да не се лъжем, също не доведоха до блестящо представяне на изборите. В този смисъл в момента Нинова не отбранява просто себе си и своето кресло, както се опитват да го изкарат в жълтите медии. Тя защитава определена визия за БСП, която може да бъде разрушена, въпреки, че само преди няколко месеца за нея гласуваха над 80 на сто от членовете на партията. И съм убеден, че тази подкрепа продължава да бъде на същите нива, но в ситуация на криза и изборна загуба основно катастрофичните гласове получават своят повторен шанс за изява. Друг е въпроса доколко хора, които не спряха да говорят единствено и само за БСП в течение на три години, не спряха да ровят в мръсното бельо на партията и да го изваждат на показ, имат правото днес да се правят на загрижени за изборния резултат. И тук вече е време да стигнем до причините за изборния резултат на БСП и претърпяната тежка загуба.
От три години срещу левицата се води тежка медийна спецоперация. Отново и отново БСП беше давена в заглавия за скандали, братоубийствени войни, кървава сеч, маниакални пленуми, обезглавявания, удари в гърба и ритници в слабините. Партията подцени силата на този медиен разказ. Той се разпростря като раков тумор, а противодействие така и не беше намерено. В резултат на всичко това точно преди изборите БСП в очите на хората изглеждаше като омаломощена от семейни скандали команда. В такава ситуация никой не загуби време да чуе предложенията на БСП за държавата. Въпреки елегантната и премерена кампания на хоризонта вече се очертаваше Поредното Политическо Чудо, а в такава ситуация БСП не откри инструментите с които да противодейства. Така за втори път в историята на прехода левицата остана трета на изборите. Предният път, през 2001 година, ситуацията беше буквално аналогична - въпреки 4-те години опозиционни действия, с появата на НДСВ БСП остана трета политическа сила. Да, само няколко месеца по-късно партията беше в различна кондиция, но за това ще поговорим малко по-нататък.
От 2017 година досега единствената партия, която трайно беше в опозиция на ГЕРБ и в нито един момент не си позволи колаборация с Бойко Борисов беше БСП. Избирателите обаче не оцениха това. В последната година просто накуп се случиха толкова много неща, че изборите изправиха пред партиите не толкова оценка за поведението в последните години, а способността им да носи различна надежда. В този смисъл БСП изглеждаше разединена и разядена от вътрешни спорове. Нещо повече - част от лошите кадрови решения избухнаха в лицето на левицата. И веднага давам пример, без да смятам, че това е причина за загубата, а просто подробности от пейзажа - няколко години левицата инвестираше всичко в образа на Елена Йончева, но от 2019 година тя напълно обърна своите позиции. Именно от нея тръгна една подла градска легенда, че БСП е направила тайна договорка с Бойко Борисов и ДПС за експертен кабинет. Тази интрига, макар и неподплатена с факти, сериозно удари по имиджа на левицата, защото в нито един момент не беше опровергана както трябва. В такава среда, и със Слави Трифонов, който идва като блестящ метеорит, за да накаже старите динозаври, БСП получи своето наказание на изборите. И сега трябва да живее с него, да го разбере, осмисли и превърне в своя сила, вместо в повод да влезе в поредната канибалска битка.
Аз лично съм от хората, които смятат, че не реформите на Корнелия Нинова прецакаха БСП на вота, а фактът, че част от тях доста закъсняха. Което е разбираемо, имаше твърде много проблеми в тяхното осъществяване, за да се случат бързо. Но никой не може да ме убеди, че изключването на Георги Гергов е било стъпка в грешната посока. Напротив - то закъсня. И така изчистването на БСП от зависимости така и не беше разбрано докрай. В заблатена медийна среда БСП не успя този път да посегне към протестния вот и си плати цената.
Всъщност може би постоянните медийни сопи и вътрешни противоречия попречиха на БСП да се възползва и по-добре от протестната ситуацията през миналата година. Защото БСП беше на протестите, социалистите бяха в основата на масовката, но това сякаш не се разбра и чу. И тук вече говорим за проблем, защото много от нещата, които протестно мислищите искаха от БСП, тя ги беше направила, но без да остави ясна следа в техните съзнания. На улицата мнозина хващаха депутати от левицата да ги убеждават, че парламентарната група на БСП трябва да напусне парламента и никой не чу рационалните аргументи, че нямаме силата да пречупим мрачния кворум на управлението. Което БСП разпра от злополучното си напускане през 2019 година, когато четири месеца стоя навън, но без особен ефект.
И така стигаме до тема номер 1 в обясненията за загубата. Фактът, че БСП не е подкрепила ясно президента. Тук ще изразя своето мнение, защото вече ми писна от постоянното тикане на тази интрига в лицето на партията. Аз съм от хората, които с две ръце ще гласуват Румен Радев да е президент отново. Но целият ажиотаж около подкрепата беше огромна интрига, която трябваше да смени заряда на изборите. И тази интрига успя, защото БСП я подцени. В течение на цялата кампания социалистите отново и отново трябваше да обясняват един очевиден факт - БСП е демократична партия, която си има процедури, които трябва да бъдат следвани. Тази тема подмени обясненията за идеи, за реформа на здравната система, за преизчисляването на пенсиите дори. Левицата се оплете в обяснения и за тяхното разплитане не помогнаха снимките на Корнелия Нинова с президента, дори и демонстрацията на добри отношения. Факт е, че този изстрел удари БСП. Но да твърдим, че само Корнелия Нинова е виновна за него, означава да подценим много дълбочината на тази атака.
Спомням си, че през 2001 година третото място на БСП се възприе драматично. С голяма доза викове и крясъци. Само няколко месеце по-късно обаче лидерът на БСП тогава Георги Първанов стана президент на страната. Това го разказвам за всички политически фантазьори, които си мислят, че новите избори ще ударят БСП смъртоносно и ще я оставят в историята. Левицата има проблем с някои от изборите, но не се бои от тях. Партия със 130 годишна история е оцелявала при не едно и две политически чудеса.
Питайте НДСВ. Питайте и ГЕРБ...
No comments:
Post a Comment