Вече е банално като изовд, но се налага да го повторим - от няколко години насам БСП е основен обект на чудовищен медиен тероризъм. Единствената реална партия на терена на разкаляната българска демокрация като някаква необяснима аномалия дразни жестоко журналистите, които отново и отново със садистична страст сядат зад компютрите и се чудят този път за какво да пишат - дали за разпад, кървави драми, братоубийствени войни, ритане по кокалчетата, взимане на глави или нещо друго достатъчно канибалско. Левицата един път вече стана жертва на този наратив, който три години не спря да я бичува като формация, която се къса по шевовете и е на път буквално да се взриви от вътрешни противоречия, драми и напрегнати страсти. Хладният и разумен поглед веднага може да изчисли, че този разказ се крепи върху телевизионните изяви на 7-8 души, но постоянството с която бяха канени по телевизиите, отново и отново, издава не просто медиен интерес, не просто журналистическа страст към сензациите, а целенасочена поръчка. Тя продължава и до този момент, можете да бъдете убедени. Вече няма нужда някой да ми казва какво е казал Валери Жаблянов по една или друга тема. След многобройни медийни импровизации и насън да ме бутнете ще ви предскажа. Или пък с голяма степен на достоверност мога да прогнозирам, че когато и да види микрофон Сергей Станишев ще говори, че силата на една партия се корени в нейната способност да обединява. И, разбира се, че Корнелия Нинова е основния демон на БСП, защото управлява партията авторитарно, недемократично, без да се съобразява с чуждо мнение, наритвайки всички, които имат различно мнение. Повечето от тези твърдения не почиват на никаква истински основа, но кога ли това е спирало медиите да им дават трибуна отново и отново до пълно посиняване и до тотална стачка на здравия разум и смисъл?
След 4 април политическата ситуация в България се промени, ГЕРБ буквално бяха изхвърлени от управлението с много мощен наказателен вот, но политическата поръчка за стрелба върху БСП остана. И тя се прояви в момента в който левицата отново влезе в процес на редене на кандидат-депутатски листи. Бомбардировката от заглавия започна отново - "БСП се разпада", "Социалисти бойкотират листите", "БСП-Пловдив отказа да посочи кандитати за народни представители" и така нататък. И в името на истината, колкото и да е крехко това понятие в епохата на разрушените стойности след ГЕРб, си струва да кажем няколко думи за това доколко реален е този процес. Всъщност заглавията идват заради два основни случая - отказът на Областния съвет на БСП във Велико Търново да нареди листата и аналогичния случай на конференция в Пловдив. Първо - това е съвсем нормален процес в една демократична партия. Винаги има различни мнения, винаги има недоволни, винаги има разпалена дискусия. Никога досега това не е пречело на социалистите да излязат с решение на този проблем. И сега съм убеден, че реален проблем в Търново няма, просто партията за пореден път става жертва на едно голямо его, което не може да повярва, че някой друг е достатъчно ефективен, полезен и ценен. Точно това е същината на сблъсъка, който Весела Лечева се опитва да организира с Явор Божанков, младото лице на левицата в област Велико Търново, човек, който натрупа достатъчно популярност и показа много добри резултати. Нещо повече - Божанков има възможност и много ефективно говори на младото поколение и носи различен вот в БСП, а левицата се нуждае точно от това. Опозицията срещу него, която е представена като кметове, ръководители и областни председатели се опитва да се прикрие зад щит от фрази за партията, "люлката на социализма" и какво ли още не, но всичко опира до носенето на папките на Весела Лечева и нищо повече. Не ме разбирайте погрешно - Лечева е легендарно име, никой не може да изтрие с гумичка нейната биография, постижения и смисъл, но ръководството на всяка партия има правото да потърси работа със следващото поколение, онези, които в размирното лято на 2020 година излязоха по улиците в последен опит да покажат, че не искат да живеят в България в която премиер е Бойко Борисов. И превръщането на една групичка от ръководството в местната организация в заложник на минало величие ми се струва нелепо и страшно. Нелепо, защото във Велико Търново левицата показа сравнително добър резултат, и страшно, защото за пореден път някой поставя себе си над партията. Точно такива страсти удариха БСП най-тежко по време на прехода. В много отношения БСП самичка си беше най-страшния враг.
Ситуацията в Пловдив е абсолютно аналогична. Ръководството на местната организация отдавна живее с усещането, че е държава в държавата. Тоест няма смисъл човек да слуша лицемерните приказки за единство, нарушен диалог и потъпкани принципи. Лично на мен ми става смешно и досадно от това бърборене, защото съм наясно, че хората, които днес вдигат горно "до" и се държат като дисиденти в медиен екстаз потъпкваха принципи и не водеха диалог с години. На предишните избори без изобщо да се съобразят с номинации, процедури и принципи те бяха наредили свои хора в листата след Корнелия Нинова и проф. Иво Христов без по никакъв начин да мислят за избираемост, цялата идея беше изборите да бъдат саботирани. Това не стана. Не твърдя, че БСП се справи по най-добрия начин с вота, но ясно показа, че ключът към гласовете не ги държат хората на Георги Гергов. И заради това днес сме в качествено нов етап от саботажа - отказ от подреждане на листата. За мен това е най-грозната форма на дезертьорство. С което ръководството на пловдивската организация буквало се поставя вън от БСП. Всъщност ето това е най-притеснителното - тези, които постоянно хлипат, че диалог няма всъщност по никакъв начин не искат да го водят. За тях "диалогът" е само носна кърпичка с която да прикрият срамотиите си и фактът, че са персонални верни на един човек, а не на социалистическата идея. Защото им стана безкрайно ясно, че по законните и легитимни начини те не могат да се борят с Корнелия Нинова, сега всички опитват подмолните трикове, ритането по кокалчетата, саботажът. Всъщност за пореден път става ясно, че в БСП има хора, които искат левицата да загуби, за да реализират своите лични фантазии за вътрешна победа, отколкото да се представи добре на изборите. Между другото видях, че между тях има и друго общо - всички изведнъж се нахвърлиха върху прекрасния опит за по-широко обединение на левицата. То разбира основната им опорна точка, че Корнелия Нинова не иска да води диалог и не в състояние да го прави.
Истината е, че в БСП има проблем само с няколко организации. Този проблем не е нов и корените му, както винаги са във виновното минало, когато беше позволено на партийни началници да феодализират до кошмарна степен своите организации. Днес тези стари рани на БСП се използват в поредната медийна битка срещу левицата. Но съм убеден, че левите избиратели вече могат да разпознаят целенасочената медийната интрига, вече са наясно кой кой е в безкрайната бомбардировка срещу левицата. И най-вече, че са наясно какъв е залога и смисъла от тази война. Само левицата може да даде алтернатива на кошмара ГЕРБ и безвремието им. Само БСП е в състояние да поправи това в което се е превърнала страната. Заради това артилерийският огън е съсредоточен върху нея. Но имам една лоша новина - БСП вече свикна. Това е проблемът на прилагането на една и съща хватка - рано или късно отсрещната страна научава за трика и започва да му противодейства. С други думи - чакаме 11 юли. След тази дата доста хора ще трябва да взимат много завои.
No comments:
Post a Comment