Датата на изборите, която наближава като падащ към Земята астероид, действа на медиите като свръхдоза политически кокаин. Още отсега започнаха математическото изчисляване на комбинациите и аритметичното пресмятане на парламентарните рокади. Което сигурно носи в себе си известна познавателна и гадателска стойност, но като цяло всички тези параполитически гадания са обречени на пълен неуспех и фиаско. Защото в тази ситуация те пропускат най-важното - появата на т.нар. "нови партии" (пълни със стари мутри от най-виновното време на прехода) не само не проясни хоризонтите, а зареди целият политически живот с усещането за постоянна игра на руска рулетка. Заради това нито един истински политолог не би прогнозирал дали ще има или няма правителство. Просто тук вече няма логически свързан сюжет, а имаме изтощителна битка на мълчание, полунамеци, странни ходове и мълчаливо презрение. Това, разбира се, не може да продължи до безкрай, но за целта се иска едно простичко нещо - да не влизаме в изкривения свят на телевизионните партии и тяхното мълчание, а с хладна обективност и инат да гледаме нещата отстрани и да ги наричаме с истинските им имена.
Всъщност този хладен разум трябва да го прояви най-вече БСП. Защото на случайния телевизионен зрител няма как да не му направи впечатление, че представителите на левицата вече редовно биват атакувани с въпроса: "Ще подкрепите ли правителство на ИТН? Ще приемете ли предложен от тях премиер?". Вероятно подобна медийна логика устройва шоумените, но тя е убийствена за всяка друга останала формация. БСП не може, а и не бива да си позволява вече подкрепа наготово за Слави Трифонов и компания. Подобен ход беше очакван и нормален в рамките на 45-ото Народно събрание. Но тогава ИТН беше нещо ново, бунтовно, различно, буквално паднало от небето. Те се оказаха неочакваният победител от странните избори на 4 април и доверието на сляпо към тях макар и екзотично все пак беше оправдано. Днес Слави Трифонов вече е лишен от този комфорт. Ако неговата партия наистина иска да управлява, ако наистина има идеи за развитието на България, тя повече не може да си позволи да тъне в мистериозно мълчание и политическа мъгла. А виждаме, че по време на тази кампания всъщност ИТН прави единствено и само това. Не един и два пъти съм се опитвал да разбера от техни симпатизанти какво мисли партията им за реформата в здравеопазването, как смятат да работят за развитие на икономиката, как ще решават драмата с регионалните неравновесия у тях. Досега никога не съм срещнал подреден и смислен отговор. Тези от тях, които са малко по-навътре в нещата започват да ми говорят за референдуми, партийна субсидия от 1 лев и мажоритарни избори. Което е все едно да ви питам за това как да стигна до Варна, а вие да ми обяснявате миграционните маршрути на молюските в Северния ледовит океан. Направих си труда да проследя и спорадичните медийни изяви на хората на Слави Трифонов. И попаднах в един безкрайно абстрактен свят от общи думи, уверения и неясно мрънкане. ИТН говори основно за технологията на политическия процес (с кого ще правим коалиция и с кого не, как ще намаляваме министерства и комисии), но не и за това какво ще е неговото съдържание, какво точно ще се опитват да постигнат, дори не споменават и какви точно са техните цели.
Цялото това мълчание, ослушване и общи приказки всъщност са капан, който трябва да щракне за БСП. Още отсега виждам как всички медийни шамани ще почнат да говорят, че в рамките на следващия парламент БСП ще трябва да подкрепя "партиите на протеста" и то без да поставя изисквания, без да настоява за идеи, без да си отваря устата. Да стои кротко и да гласува послушно. Тоест точно същото, което се очакваше да направи и в 45-ото Народно събрание, за да могат Слави и компания, видите ли, да преодолеят естствената си срамежливост и да направят правителство. БСП трябва да е послушна патерица, защото иначе щяла да мине от брега на ГЕРБ, а това е недопустимо, скандално, ужасяващо и какво ли още не. Точно това си представят инженерите на политическите процеси у нас и не смятам, че медийната бомбардировка с такива въпроси е случайна. Точно както не е случайно постоянното набиване на канчето дали "трите партии на протеста" случайно няма да се сдобият със собствено мнозинство, за да са независими от останалите. Мога отсега да ви кажа - те няма да имат този комфорт. Левицата е незаобиколима и очевидно това вгорчава съня на много новоизлюпени политици, които искат публика само от аплодиращи, но не и от изискващи.
Всъщност влизането в този сюжет се дължи на една всеобща подлост и радикална подмяна. И тя се крие в твърдението, че БСП не била партия на протеста. Значи Слави Трифонов, който дори не се появи на жълтите павета е партия на протеста, а БСП не е? Знами Мая Манолова, която договори своето избиране за омбудсман с ГЕРБ е лидер на протеста, но никой от левицата не заслужава това име? Значи Демократична България, която довчера беше държанка в коалиционната спалня на Бойко Борисов е партия на протеста, но левицата няма право да претендира за това, а? Това са реторични въпроси, защото всеки, който се е разхождал под палещото слънце в лятото на миналата година, а след това и в ледените есенни дъждове знае, че основната маса на площада се състоеше от социалисти. Те бяха гръбнакът на протеста и никога не се опитаха да го партизират или приватизират. Никога не поискаха контролния пакет от него, както направи "Отровното дуо" например. Но тази подлост беше наложена, за да могат старите лица от прехода да изперат своите биографии и да се представят като невинни политически ангели днес. Тази подлост направи възможна прошката за мълчанието на "Има такъв народ". Те били партия на протеста, макар, че и досега не са обявили нито една проклета идея, която да осъществи исканията на протеста. Не са обявила нормална програма, която да даде на този народ глътка въздух и шанс за различно бъдеще.
Ето защо БСП трябда да е много внимателна с подкрепата си за какъвто й да кабинет. Тя има и основния морален коз над всички останали - левицата е единствената политическа формация с реална програма и идеи във всяка една сфера. В рамките на размирния 45-ти парламент единствено БСП постави социална тема на масата за обсъждане, а именно актуализацията на пенсиите и това оттекна в цялото общество. Заради това "новите партии" побързаха пак да я запишат в силите на статуквото. С идеята това да удари левицата на изборите и да я омаломощи достатъчно, за да се съгласи на подкрепа при всякакви условия.
Цялата тази инжерна постройка обаче пропуска най-важното. БСП днес прави силна и доста по-мащна кампания. Нещо повече левицата се съвзе от неочаквания удар на 4 април и успя да положи началото на мощно ляво обединение, което събра разпилените леви сили на едно място. Всъщност като едното нищо ще се окаже, че точно БСП е голямата изненада на изборите на 11 юли, защото социологическите вещания у нас досега редовно са гръмвали като провален химически експеримент. Именно по ситуацията днес може ясно да заявим, че единствената заплаха за статуквото е БСП и заради това срещу нея са впрегнати толкова мощни сили. Но пък след 11-ти не е ясно дали някои "нови" партии не трябва радикално да си променят умонастройката. И тях да почнат да ги питат дали биха подкрепили ляво правителство.
Историята обича да се държи гадно към всички, които са си повярвали твърде много.
No comments:
Post a Comment