Много хора бяха изненадани, даже леко шокирани от изявлението на Бойко Борисов миналата събота, че все е щял да намери трима верни депутати, които да подкрепят създаването и избирането на кабинета на Асен Василев. Сайтът ПИК беше разтърсен, а някъде с покрайнините на съзнанието си отбелязах, че Соня Колтуклиева написа разтърсващо отворено писмо до Борисов по темата. И, да, не го прочетох. Животът е твърде кратък и твърде крехък, за да прекарвам малкото си останали мозъчни клетки през такова антиинтелектуално торнадо. Но може би в изпуснатото от лидера на ГЕРБ признание трябва да търсим обяснение за това защо Асен Василев в последния момент отказа да изпълни мандата и го върна празен на президента. Тук проблемът не опира в липсващата подкрепа на 121 депутати в Народното събрание. Всички сме наясно с политическите маневри и тяхното осъществяване - винаги някой може да се разболее стратегически, да скъса менискус или да замине на спешно и неотложно пътуване в чужбина. Големият кошмар пред Василев беше именно тези стратегически 3 или 4 гласа, които биха му осигурили власт, но и щяха да сложат над него непоколебим дамоклев меч. Защото всеки, който ви казва, че ГЕРБ искат избори всъщност мелодраматично лъже. ГЕРБ са опозиционна партия и трябва да повтарят мантрата за вота постоянно, но нищо в тяхната кондиция не предполага, че те искат да се гласува точно сега. Защото, ако се доверим на социологическите проучвания, ще видим, че партията на Борисов продължава да цамбурка в основния си проблем - тя е като токсичен радиоактивен отпадък и никой не иска да има нищо общо с нея. Даже се намираме в ситуация в която дори и само подозрението, че играеш паралелна с ГЕРБ игра може да изстреля хиляди хора по улиците в яростен и непоколебим протест. Вижте какво си случи и с "Възраждане" - техният неумолим и жесток възход беше пречупен след като излезе статистика, че в близо 70 на сто от случаите те се гласували по един и същи начин като депутатите на Борисов. ГЕРБ е радиоактивна партия, която като гниеща клетка блокира бързата промяна на политическия живот и система.
Та гласовете на Борисов за кабинета "Василев" щяха да са постоянно насоченият зареден пистолет в слепоочието на управляващите. Всъщност лидерът на ГЕРБ през цялото време искаше точно това - под една или друга форма да контролира правителството и да го държи в шах. Защото тези митични дадени назаем депутати много лесно можеха да бъдат оттеглени обратно и кабинетът да падне във всеки миг, който е удобен за ГЕРБ и тяхната стратегия. Всъщност много фенове на "Промяната" трудно приеха изгърмяването на първия мандат, но честно казано Асен Василев в нито един миг не е имал друг избор. При блокажа на реалните разговори с "Има такъв народ" му остана единствено да разчита на парламентарен хазарт, а за човек с финансово образование това е сравнимо с разходка в ада. И така България за пореден път се оказа в ситуация, която зловещо напомня на един роман от Маркес. Носителят на Нобелова награда има един много реалистичен и жесток роман, който носи заглавието "Хроника на една предизвестена смърт". В него всички знаят, че главния герой може да извърши убийство, самият главен герой не иска да убива, но един път попаднало в капана на нравите, обществената подлост и безразличие, престъплението се случва. Точно така стои въпросът с изборите у нас. Никой не ги иска наистина. Обществото също се измори от безкрайно гласуване. Но въпреки това цялата държава неумолимо се спуска в бездната на предсрочните избори, защото Слави Трифонов е разрушител, а останалите партии са подложени на яростна медийна атака за прекрачени червени линии и направени компромиси. Това също е симптом на заболяването "ГЕРБ". Те вече не могат да дойдат на власт с позитивен дневен ред, най-малкото, защото държавата се дави в наследените от тях проблеми. И заради това цялата им медийна машина работи на пълни обороти, за да окаля всички останали, за да ги потопи в сметището и да ги призини до нивото на Борисов. Живеем в изтрещял свят. България не прави изключение.
Политическата ситуация след като депутатите от ИТН напуснаха управляваща коалиция определено се заплете повече от сериозно. Вече месец и нещо страната живее в политическа криза в която историческото и световното време не само, че не са спрели, а полудяват все повече. На този фон планът на ГЕРБ за бързи избори можеше и да успее, но Борисов и неговите хора допуснаха една твърде голяма грешка. Взимането на главата на шефа на парламента Никола Минчев беше не просто акт на безсмислена отмъстителност и демонстрация на мутренски мускули, тя се оказа мобилизиращ фактор за градските хора и буквално измиха вината от дългото бездействие на "Продължаваме промяната". Така всъщност опитът за разрушение на ГЕРБ наля адреналин на най-голямата партия и рязко я върна в мача. На някакво ниво Бойко Борисов със сигурност е схванал това. Защото с очите си всички видяхме как целия електорат на Демократична България буквално преля в ПП. И не го казвам като опит за интрига - просто хората, които излязоха на площада искат да заложат на най-мощната партия, която може да торпилира ГЕРБ. В случая тя не е ДБ.
Интересното е, че атаката срещу ПП помагна и на БСП, която в последните месеца беше подложена на удивително дълга тролска атака от страна на разпенени фенове на "Възраждане". Едва днес можем да видим в какъв отровен балон са се превърнали социалните мрежи и как вместо магистрала към свободата, те се оказаха истински зандан за мисълта. Социологията обаче даде съвсем различна диагноза на ситуацията - оказа се, че избирателите в доста широк спектър са оценили постоянството на левицата да се прилага цялостна и широкомащабна социална политика в окото на кризата. Защото за първи път от много време насам проучванията показват, че БСП мърда нагоре. Вероятно това се дължи и на факта, че левицата вече няма образ на партия на миналото, а е част от силите, които упорито работиха за промяна и продължават по същия път.
Заради това днес сме изправени пред последната възможност за спиране на кризата - третият мандат. Всъщност това е изпитание и за президента Румен Радев, защото всички внимателно ще гледат на кого ще го връчи. Ако го даде на ИТН, това означава, че президентската институция е фактор в нестабилността на обществото. Защото това е най-бързия път към нови избори, защото след всички натрупани обвинения и разменени думи, ИТН са най-лошата възможна партия за водене на диалог. Мандат в ръцете на БСП или на ДБ всъщност ще е знак, че дори и президентството се опитва да спаси този парламент, който съвсем не е изчерпан откъм начини за водене на политика, независимо какво ви говорят дежурните по любов към ГЕРБ медии. И всъщност днес може би това е единственият нормален изход от кризата - не предсрочни избори сега, които ще доведат поне до още едни предсрочни, а защо не и още едни след това, а кабинет с мандат до местния вот и после гласуване "две в едно". Всичко останало е възможен вариант, изборите буквално идват като падащ метеорит, но този път никой не ги очаква с ентусиазъм. Защото след цялото безвремие и разрушени парламенти, хората вече очакват решения, а не обещания. И това е голямата разлика между 2021 и 2022 година.
Всеки, който не я вижда е политическо камикадзе.
No comments:
Post a Comment