Човекът-епоха

 

Отиде си Анжел Вагенщайн!

Спомням си като ученик как попаднах на филма "Звезди в косите, сълзи в очите" и тогава за първи път видях името Вагенщайн. Едва ли в онзи момент съм успял да разбера цялото послание – за отдадеността на изкуството, за цената на компромиса и за всички онези болезнени истини, които Вагенщайн никога не спести.

Нито по времето на социализма, нито след това.

Много години по-късно се запознах с него.

Той беше неподражаем човек. И първи ще призная – не винаги сме имали съгласие по всички теми. Спорили сме доста.

Един път даже написа открито писмо до мен, което препрочитам от време на време. Защото това е синтезът на Вагенщайн – сардоничен, интересен, но въпреки това изключително идеен. Няма как да се ядосаш на човек с такава биография. Мълчиш и слушаш. И се радваш, че имаш възможността да общуваш с такъв човек-епоха. С мъдрец, който никога не измени на своите идеали.

Връщам се назад към  началото на промяната.

На първия опозиционен митинг човек няма как да пропусне точно Вагенщайн на снимките. Той е там в битката за промяна. Защото това е част от неговия политически натюрел. Все пак говорим за човек, който в началото на 40-те години на миналия век има издадена смъртна присъда. И е нормално след това да е в първите редици на тези, които искат страната им да е друга.

Но говорим за Вагенщайн – човек с брилянтен морален компас, истински детектор на фалшификати, измислени герои, патетични пози и измислени биографии. Той бързо разбира, че това, което възниква като „демократични сили“ няма нищо общо с идеите за промяна и се оттегли в своя ъгъл  - ъгълът на мислителя с позиция, на антифашистът Джеки, който остана на своето място и именно от отдалечавенето му можем да съдим за това колко встрани от правилния път е поела България.

Видях, че описват Вагенщайн като "борец за социална справедливост". Не че не е вярно, но това е половината истина. Вагенщайн беше комунист. Точно от онези, които остават като пилони в историята и са така незаобиколими, че дори враговете им нямат аргументи срещу тях. При него идеите бяха на първо място. Той беше човек несъгласен, цяла школа по опозиция и пишеше толкова хубаво, че аз лично не мога да се сетя за друг български писател, който да ме е увличал така.

Отворете книгата "Петокнижие Исаково" или "Преди края на света". Във втората като емоционален археолог Вагенщайн се завръща в онзи Пловдив преди войната, изследва образите, вълненията, емоциите, паденията и колебанията в своя живот и тази книга е много по-автентичен документ за епохата от всички ревизионистки упражнения, които днес ни пробутват като наука. Защото, когато оставим настрани сухите дати, именно  човешките биографии и битки са тези, които уплътняват миналото, правят го интересно и го превръщат в училище за бъдещето.

Преди няколко години американската режисьорка Андрея Саймън направи документален филм за Джеки – "Art is a weapon" (Изкуството е оръжие). За да може да разговаря лично и без посредници с него Саймън беше научила български език. Дори една американка проумя, че такива хора са безценни, а разговорът с тях е едно от най-добрите неща, които човек може да постигне през своя живот.

Мога да напиша още много неща.

Но патетично ще кажа – ние живяхме във века на Вагенщайн.

Цял век. Кой ти го дава?

Сбогом!

 

ДС-десница

 

Охх, знам, вече е супер банално да се вадят на бял свят доказателства колко лицемерна, морално корумпирана, непоследователна и етично прогнила е градската десница. И тук дори нямам предвид консултациите с Пеевски за промяна на конституцията. Те съществуват точно като в безсмъртния лаф на Маркс (Граучо): „Това са моите принципи. Ако не ви харесват имам и други“…

С години психодясното изсмукваше остатъчна легитимност само от три теми – лустрацията, истеричния антикомунизъм/безкрайните тиради за зловещата ДС и патологичната русофобия. Те никога не са знаели как да формулират реална политика и заради това затънаха в псевдоморалистичните бесове.

Днес обаче издигат за свой кандидат Васил Терзиев, потомствен десар, с легендарен дядо и баща и чичо, тръгнали по същия път.

Да, кандидатът е изваден като по калъп от фантазията на градския десен за бъдещето – офисен милионер, стерилен ум, патетична тъпотия и пиар-локуми, които са така изхабени, че сигурно не могат да вдъхновят дори и Калин Янакиев.

Като чуя, че някой вярва в „свободните и икономически независими хора“ ми става лошо, защото едва ли ще се намери човек, който да вярва в обратното. Освен, ако не се казва Бойко Борисов, чийто имунитет ПП/ДБ бранят като хипстър дюкянче за краф-бира. Или пък, когато някой се възторгне, че не могат „да ни отнемат свободата да мечтаем“. О, йе. Това Найо Тицин ли го е измислил? Как така още не го е патентовал?

Но дори и това не може да скрие факта, че Терзиев е потомък на кадри на ДС, пък нали…лустрация… гадни комунисти… ченгета….ДС…Ох, млъкни сърце!

Сега виждам, че вече се ражда оправданието. Терзиев заклеймил ДС, показал морален гръбнак, дал телевизионно интервю в което казал, че не иска ДС да се повтаря и, че се ужасявал от приказките за нов Народен съд.

Силнооооо!

Но тогава къде останаха каузите за лустрация? Нали преходът беше провален, защото ДС и тяхното потомство продължавали да тъпчат гръбнака на пиещите чай със спирулина? Нали ченгетата трябвало да бъдат изведени пред строя и пратени в лагера на общественото презрение?

Никой не отговаря за греховете на своите предци. Но интересно – БСП по време на целия преход беше медийно бичувана точно заради това. Вземете позициите на левицата от началото на прехода – там се прави разтърсващ анализ на миналото и партията се отрича от всички онези неща, които и до днес възмущават хората. Ама това никога не беше достатъчно. Нови и нови орди от зомбита, пардон, от десни избиратели хвърляха слюнки, че комунистите са виновни за всичко. А най-накрая издигнаха потомък на комунисти за кандидат за кмет.

И честно казано Терзиев вместо да си причинява телевизионен садомазохизъм щеше да е много по-принципен, ако не се беше разпаднал в тъпотиите за миналото. Защото това е капанът на десницата, който ще го удави. Издигат го супербезпринципни хора, издигат го партии-вампири, които така или иначе нямат никакви принципи, извън пълните с тъпотии фб-статуси. Щяха да го преглътнат дори и да се беше появил с тениска: „I am from DS and proud of it’.

Защото очевидно има две ДС-та – едното, което трябва да мразим и другото в което са нашите кучи синове с милионите, а те са добри, яки и готини хора.

Всъщност аз не бих се изненадал, ако един ден се окаже, че градското дясно е най-доброто постижение на ДС някога. 

Беше нормално да се върнат при корените си… 

 

Телевизионен бог

 

Тодор Тагарев е телевизионен бог. 

Ама от онези богове, които искат жертвоприношения, а ритуалите им са пред олтари с черепи и течаща кръв...

Изявленията му вчера пред Нова телевизия бяха култови в няколко посоки. Не можел да каже колко струва новия военен пакет за Украйна. Изчисленията били трудни, защото трябвало да бъде преоценен, защото нещата били купувани при друга икономика.

Ехаа, Тагарев очевидно е безценен за министър, ама отсега предричам крах на кариерата му като брокер на недвижими имоти. Представете си го в такава роля - ох, не мога да ви кажа колко струва апартамента, материалите са купувани при друга икономика, трябват сложни изчисления, не му е сега времето..

При такъв сюрреалистичен поток на съзнанието е много трудно Тагарев да се гневи на медиите, че не се противопоставяли на потока от "манипулация, дезинформация и откровени лъжи". Повечето му изявления бяха като дзен-будистки монах, а ядосан, гневен и настръхнал народ се нуждае точно от обратното.

Пределно неясен за стойността на пакета за Киев, министърът беше твърде конкретен в своя политически гняв. Той бил пределно детайлен и ясен, че нямало да пращаме, но Корнелия Нинова го питала дали няма да пращаме "жива сила" в Украйна, а това било, и тук ще цитирам буквално - "пряко в интересите на Кремъл".

Леле, как да не си татуираш Столтенберг на гърдите от гняв!

Не че съм очаквал друго, но опитът на този телевизионен бог да сведе цялото недоволство от простотиите на кабинета в графата "пропаганда, дезинформация и Кремъл" е истински карнавал. Власт, която съществува в състояние на тотално раздвоение на съзнанието и се крепи единствено на митичния евроатлантизъм, трябва да бъде подозирана в абсолютно всичко.

И това не е руска пропаганда, а реален факт от вселената.

Мислех, че е малко рано руската карта да бъде вадена от ръкава и размахана в лицата на хората, но винаги можеш да разчиташ, че Тагарев ще е банален, предсказуем  и еднопластов. Тоест живо чудо е, че все още не е споделил идеята към всяка медия да има политкомисар, който да бди в нощта да не би някоя критика към кабинета да подпали сглобката и да го прати пак в пенсия.

Всъщност Тагарев щеше да бъде министър на отбраната още в началото на миналата година. Тогава парламентарната група на БСП остро скочи срещу неговото избиране. Защото какво да очакваш от един евроатлантически папагал, а не ястреб. Това не е политика, това е клоунада. Очевидно телевизионният бог още не може да забрави кой посече неговата кариера тогава и заради това лее токсични слюнки по медиите.

Всъщност пред очите си имаме министър, който пет пари не дава за преобладаващото мнение на българите. Той иска да бъде лакей. Иска да слуша не нас, а Посолството. Банално като ужас, ужасяващо като целия преход. Въпреки това има светлинка в тунела.

Тагарев просто трябва да го пускат по често по телевизора. Всяко негово участие увеличава опозиционните настроения.

Ако у нас има агенти на Кремъл - твърдо залагам, че Тагарев е ръководител на мрежата.

 

Кресливото малцинство, което взе за заложник цяла България

 

62 процента от българските граждани считат Русия за съюзник и партньор. И едва 18 на сто я смятат за враг.

Данните не са от някоя виртуална социологическа агенция, които се появяват в медиите, за да инжектират поредната политическа манипулация, а от проучване на Европейския съвет завъншни отношения. Цифрите ясно демонстрират, че България не се вписва в европейското мислене по темата. Или може би просто страната ни е много по-устойчива на всякакви форми на медийни манипулации, интриги и псевдоанализ,които в последните две години трайно инквизират общественото мнение в целия ЕС.

Веднага видях какви са "либералните" реакции по темата. Понеже не могат да отрекат данните, започнаха всякакви упражнения по темата "дезионформация и пропаганда". "Българското общество от години е заключено вклетката на бесуващата руска пропаганда", изхълца една инфлуенсърка във фейсбук. Друга се разтревожи, че България се нуждае от детоксикация от фалшивите новини, но така и не уточни как точно ще се извършва тази рехабилитационна процедура. В лагери ли ще вкарват хората с различно мнение или просто ще ги хоспитализират в психиатриите? Не стана ясно.

Всеки пети българин не иска страната ни да влошава отношенията си с Русия и е категорично против изпращането на каквато й да е военна помощ за Украйна. На власт обаче дойдоха останалите смешни 18 процента, които смятат да водят съвсем различна политика. Още отсега слушаме военният министър Тодор Тагарев, който обеща да помпим Украйна с боеприпаси до пръсване.

Официалната спойка на коалицията между ГЕРБ и ПП/ДБ, с не чак толкова тайното участие на ДПС, беше именно военната помощ за Киев. Политика, която е в очевидно противоречие с желанието на българите. Точно заради това постоянно ще ни захранват с вечната битка с "пропагандата", защото само на основата на подобна лъжа е възможна подмяната на автентичното чувство на хората с фалшива политика. Българите виждат в Русия партньор, управляващата групировка прави всичко възможно да набута страната на фронтовата линия. Протестите за мир и неутралитет събират все повече и повече хора, но 18-те процента вече пет пари не дават за демокрация, свободата на словото и съобразяване с народната воля. Ние имаме власт, която дойде с измама и заради това е отворила вратите към всевъзможна подмяна на рекламираната от тях политика.

Даваме този пример неслучайно. Защото виждаме, че за съвсем краткия си живот правителството Денков/Габриел и сглобеното хирургически коалиционно мнозинство в парламента обраснаха в гафове, проблеми, измама и тежки недомислия. Защото те прокарват политика на малцинството, която няма никаква обществена легитимност. Има един сигурен начин човек да разпознае политически импотенти в обществения живот. И той е, че тяхната кауза на всяка цена е да променим Конституцията. Повечето от тях дори нямат представа каква да е тази промяна, защо е необходима и какво точно трябва да се направи, но пък как хубаво звучи в сутрешните блокове да се правиш на политически мъдрец и да бълнуваш за конституционни мнозинства. Разбира се, конституционните мнозинства винаги включват Делян Пеевски, но то след първата лъжа следва втора, след това трета, а най-накрая всичко се превръща в лъжа.

И така докато бяха заети с някакви митични промени в Конституцията, ПП/ДБ несе усетиха как се превръщат в инструмент в ръцете на ГЕРБ за отстраняването на Иван Гешев и погребването на всяко възможно разследване на Бойко Борисов. В момента в който главата на Гешев се затъркаля по стълбището на ВСС, аплодисментите и виковете на градското дясно надминаха по децибели агитките на футболните стадиони. Разбира се, еуфорията трая само миг, защото точно ден след като президентът подписа указа за освобождаването на Гешев, ВСС избра Борислав Сарафов за и.д. главен прокурор. Тогава вечните измамени монахини пак ревнаха и започнаха да хълцат в специални декларации, че подмяната в правосъдната система е факт и, че те - гордите, умните, красивите, небесните и почтените - няма да допуснат такива процеси да превземат съдебната власт. И, както с всичко останало, това е лъжа. Защото ПП/ДБ нямат никакво оправдание, че не знаеха какво ще се случи щом Гешев бъде отстранен. При този ВСС, доминиран от ГЕРБ и ДПС, всъщност махането на сегашния главен прокурор не беше удар срещу статуквото, а спецоперация по прегрупиране на статуквото. Всички си даваме сметка за това, че Гешев не е ангел, но ударът срещу него дойде, за да може паралелната държава, паяжината на Борисов и Пеевски в съдебната система да оцелее. И ако Христо Иванов не е знаел това, значи Христо Иванов спешно трябва да си потърси друго хоби, защото правото не е неговата тема. Ако Кирил Петков не е знаел това, значи е време да си събира куфарите и да отлита за Канада.

Изобщо позата на 18-те процента, че пак са измамени, а те са невинни и чисти вече започна да дотяга. Защото в момента в който влязоха в коалиция с ГЕРБ те знаеха, че ще се наложи да преглътнат абсолютно всичко. И това си личи в митологичните записи на заседанието на ПП, там, където Кирил Петков показа, че пет пари не дава за никакво бъдеще на партията си. Всичко е сведено до властта тук и сега, напук на общественото мнение, напук на предизборните обещания. Власт като полуфабрикат - притопляш и консумираш веднага.

Заради това видяхме как Асен Василев извади всичките си стари кадри, а поредица из неумели назначения по висшите етажи на властта и службите допълнително нагнетиха атмосферата. Миналата седмица Дамян Дамянов беше назначен за заместник-министър на земеделието. Пет часа по-късно беше освободен с мотива, че е бил агент на ДС. Бившият шеф на СДВР Антон Златанов бе назначен за шеф на Гранична полиция. Златанов, който се прочу с това, че като директор на столичната полиция бе пряко отговорен за побоя над студенти зад колоните на Министерския съвет по време на протестите през 2020 година. Под огромния виртуален кипеж и недоволство Златанов се оттегли по-късно от поста с мотива, че не може да работи без обществено доверие, но белята беше направена. Оказа се, че властта на 18-те процента е машина за реставрация на кадрите на ГЕРБ. Тази паническа атмосфера много напомня на правителството на Пламен Орешарски, което също беше принудено да действа в подобен режим след 14 юни, когато Пеевски бе избран за шеф на ДАНС и протестите разтърсиха столицата.

Винаги се стига до криза, когато едно нелегитимно малцинство завземе властта и започне да бесува, както си знае. Между другото точно това ражда и постоянната кризисна среда за медийни скандали, защото 18-те процента единствено по този начин могат да прикрият своята измама и да я разтворят в някаква абстрактна защита на европейските ценности и път на България.

Всъщност психодесните, вече съм се убедил, са кошерен разум. Там отделният индивид няма собствени разсъждения, мисли, чувства и страсти. Всичко е групов интелект, при това не особено дълбок, нито пък кой знае колко интересен. И този кошерен разум отчаяно се опитва да се самоубеди, че аматьори могат да направят съдебна реформа, нарушители на основния закон да напишат нова Конституция, ГЕРБ и Делян Пеевски да им помогнат в битката за утвърждаването на евроатлантизма. Ние май сме заживели в стихотворението "Балада за обратните истини" на Франсоа Вийон и точно това ще срути конструкцията на кабинета. Защото по същество това правителство прегрупира статуквото, даде му инструменти да се разправи с враговете и не донесе никаква реална промяна. А това, което ще променят всъщност хората не го искат.

Междувременно, видях, либералната общност си е намерила нов враг. Този път не е коварната БСП или резидентът Радев. Сега, защото вече решиха всички останали проблеми и тръгнаха дори Конституция да пишат, новият враг е пилонът на връх Рожен. Не се наемам да кажа кичозно ли е това или не, но прочетох толкова гневни есета, препълнени с есхатологичен гняв и буреносно страдание, че неволно се зачудих да не би да привиждат дългата ръка на Путин зад българския трибагреник. Толкова гняв изсипаха, че даже забравиха за няколко дни да хвалят модерният, европейски и гениален кабинет "Денков/Габриел", конституционната мощ на дуото Иванов/Пеевски и величествената страст при срещите Олеся Илашчук/Тагарев.

Това е харектерно за кошерния полуразум.

Много е важно враговете да са абстрактни, за да не могат да им отвърнат. Пилонът нищо не може да им направи, но за сметка на това шефовете в "Америка за България" от сега си водят списък за грантовете през следващата година, нали така?

Всъщност точно това е големият проблем на страната ни днес. Нито една от надеждите за различен живот не се оправда. В мига в който имаше някъв проблясък той беше взет за заложник от кресливото малцинство на политическите мошеници и днес те с радост и викове реставрират всичко старо и твърдят, че това е победа.

Кошерен полуразум на разрушението.