Древногръцката парламентарна трагедия

 

Отстраняването на Росен Желязков може да бъде разказано като древногръцка трагедия:

 

"Коалиция на пудела", изревава Делян Пеевски и гневно размахва евроатлантически юмрук, а очите му блестят от идеология и ценности.

 

"Лицемери! Честито на новата коалиция!", стене многострадално Бойко Борисов като една същинска Антигона, понесла на плещите си изначалната нелепост на битието.

 

Хор от анализатори:

 

"Ууу, това е невиждано! Нечувано! Скандално! Как може! Каква е тази простотия! О! Оо! Ооооооооо!"

 

Богът от машината не се появява.

Край.

 

Покрай тази история разбрах, че вече съм остарял. Защото нито е невиждано, нито е нечувано председател на парламента да бъде отстраняван в неговия край, пък бил и той само ден преди окончателното спиране на работата.

Изхвърлянето на Желязков не е продукт на никаква нова коалиция, а най-сигурния знак за ожесточената предизборна битка, която ни очаква.

 

И, да, не е новост. 

Спомням си как през февруари 2005 година (само няколко месеца преди края на 39-ото НС) Огнян Герджиков беше свален от поста си с гласовете на отцепниците от НДСВ, наречени "Новото време" с главни участници Емил Кошлуков и Мирослав Севлиевски. Това беше наказателната акция на нововремци срещу тяхната бивша партия, както и покана за преговори за участие във властта. Царистите разчетоха знака - дадоха на Севлиевски възможността да бъде министър на енергетиката за няколко месеца. Цялата тази сделка беше платена с главата на Герждиков, но честно казано българската политика е виждала и къде-къде по-големи подлости. Няколко месеца по-късно "Новото време" направи разточителна и богата кампания, но така и не успяха да влязат в парламента.

После ГЕРБ направиха същото с Никола Минчев само преди две години.

Председателите на парламенти стават първите жертви на наближаващите избори. Това е трайната формула на логиката на българската политика.

Днес има само един интересен детайл. 

С гласовете си срещу Желязков ПП/ДБ не показват някаква висша политическа принципност. 

Всички знаем, че ако Сглобката беше оцеляла за още един кризисен цикъл, те щяха като биороботи да го подкрепят до откат.

По-скоро техният вот е самоизобличителен.

Кирил Петков обяви, че вотът им не е срещу човека Желязков, а срещу председателят на НС, който слуша само Борисов и Пеевски.

Интересно кога ли стигнаха до това откровение? Кога прогледнаха? Вчера? Онзи ден? Преди седмица? Докато бяха в Сглобка Желязков не е слушал Пеевски и Борисов, а после изведнъж е почнал, така ли?

Това е древногръцкото в свършека на този парламент. 

Градското дясно ясно показа, че десет месеца е съществувало в лъжа, измама и безкрайно мошеничество.