Черна ирония на съдбата: покрив в аулата на Нов български университет рухна и затрупа човек.
Това не е обикновена новина.
Това е метафора за държавата.
Там, където днес е НБУ навремето беше АОНСУ - академията за подготовка на управленски кадри за старата власт.
Една истинска политическа школа.
Когато политическото торнадо на прехода помете всичко точно там се настаниха лакеите на новото политическо статукво и тяхната фабрика за управленски бройлери.
Така НБУ като паразит се опита да засмуче аурата, мястото и духа на старото АОНСУ.
Но нищо подобно не се случи.
С годините видяхме всички лъскави промени, които новите костюмари се опитаха да приложат върху сградите.
Покривите бяха осеяни с фотоволтаици, всяка година бригади от работници започнаха да правят ремонт след ремонт.
Но НБУ е метафора.
Ремонтите им са кухи, точно както политическите теории, които продават на наивниците, които учат там. Фотоволтаици, ремонти, всичко екофрендли, либерално, извисено, лъскавко.
А най-накрая покривите рухват и в прахта след тях се вижда истинското състояние на нещата.
НБУ никога няма да е като АОНСУ.
АОНСУ беше истинска школа, акедемия от която хората излизаха подготвени за живота и управлението.
Бяха научени да свързват теорията с живота и заради това покрив в АОНСУ никога не рухна.
НБУ е фабрика за усвояване.
Крайният продукт е кух и смешен.
По покривите ще ги познаете.
No comments:
Post a Comment