Истината за геополитическите лакеи лъсна

 

С години грантовоподатливите медии у нас и политическите комисари (наричани кой знае защо "фактчекъри") твърдяха, че никакви американски държавни пари не стигат до страната. 

Цялото им финансиране било по частен път, а това по някакъв мистичен начин трябваше да означава, че те не са платени лакеи на геополитическото статукво.

Вече със сигурност можем да кажем, че това е гнусна и опашата лъжа. Тези дни стана ясно, че държавният секретар на САЩ спира програми за 1,5 милиона долара за България. 

Не частни инвестиции, а пари директно от Америка. 

И, забележете, те са насочени основно към медиите, "осигуряване на медийна грамотност" и програмата "Заедно в час", която трябваше да пусне разсейки в българските училища. 

Директни храненици на американската държава, пълни с фалшиви моралистични претенции и безкрайна торба с лъжи.

Както винаги трябваше да научим истината от метрополията, защото местните храненици биха отбранявали хляба си като афганистански талибани. 

Но това със сигурност означава едно - медиите с най-големи претенции за журналистическо качество всъщност са били подчинени на външен интерес. 

Те са защитавали американската политика и даже май не трябва да ги наричаме "български". 

Макар и късно, истината все пак лъсна. 

А това е някакво мъчителното начало на ново осъзнаване за деградиралата медийна среда у нас.

 

Докъде наистина се простират пипалата на Делян Пеевски?

 

Катастрофата на българската политическа реалност личи най-вече по тези, които протестират срещу него, но нямат нищо против да им е коалиционен партньор, когато са на власт

 

 

"Как медиите не забелязаха хиляди протестиращи срещу Пеевски и корупцията", изхърка мелодраматично едно либерално издание в края на миналата седмица. В статията се разбира се, че турбовиновника в очите на умните и красивите този път е бТВ, медията, която с години бе техен политически бастион, тяхната информационна Аркадия, където всяка разходка на вегани из центъра на столицата се превръщаше в дълъг телевизионен репортаж. Сега обаче либералните издания са гневни - медията не пратила репортер, за да отрази поредния им протест. Нова телевизия също е изправена на ешафода.

Ако на бТВ присъдата е публично изгаряне и разстрел, то "Нова" вероятно би се разминала само с доживотен затвор - телевизията казала, че има протест, но не показала правилната картинка. Подлите слуги на Пеевски снимали само началото на протеста пред Съдебната палата, където имало само стотина души, но не останали за величавия край на събитието, събрало вероятно над 1 милион души, ако четем либералните сайтове, инфлуенсъри и шантонерки. А сами знаете как е - умните и красивите, тези токсични нарциси на българския политически пейзаж, най-много обичат да се наблюдават по телевизиите, да си се самовъзхищават и да живеят с усещането, че са величав елит на интелектуалното знание, който простите и подли путинисти край тях никога няма да достигнат.

Най-накрая се стига до заключението, че щом бТВ е избрало да говори на хората за българския характер на мусаката, а не показала редовната седмична разходка на градското дясно, значи тя е паднала в

 

плен на подмолните паяжини

на задкулисието

 

"Нова телевизия" също е на път да бъде превзета, защото не се е сетила да снима протеста отгоре, за да покаже как 2 милиона души протестират в името на каузите на градското дясно (забележете как в рамките на две изречения вдигнах палаво посещаемостта на събитието - това е типичния похват на либералната журналистика, почват със стотици, за да могат да завършат, че хиляди с озарени погледи са разтърсвали следобедна София). Накрая текстът завършва с редовно хлипане на десен полуинтелектуалец и редовен автор на моралистично конско, че вече живеем в диктатура след като медиите са паднали в ръцете на олигархията.

Тук завесата пада, идва политическата полиция на Пеевски, арестува напетия десен инфлуенсър и България потъва в в прегръдката на Путин, опиянена от заслепяващата червена звезда на Спаската кула...

Започваме този текст иронично не, за да си играем за пореден път садистични игрички с градската десница. Въпреки че е съвсем нормално на медиите да им е писнало от упражнението с протести срещу Пеевски, защото те следват един след друг всеки път, когато психодесните са в опозиция, но ефектът от тях е практически нулев. Това безкрайно повторение на един и същи сценарий би писнало даже и на закален партиен журналист, защото рефренът не просто се изтърка, той е безкрайно лъжлив, измамен, порочен и подъл. И не, защото Пеевски е ходещ ангел, а защото тези, които днес протестират срещу него нямат нищо против всеки път, когато са на власт да влизат в колаборация с него и да му джаркат палави есемесчета, за да го държат близо в своята орбита.

 

И този еротичен

политически флирт

 

не започна през 2023 година, той може да бъде проследен назад до 2015 година, когато тогавашното издание на градското дясно прие подписите на ДПС и лично на Делян Пеевски за промяна в Конституция. Калпава, тъпа и ужасно плоска промяна, както се разбра по-късно, но е факт, че всички, които направиха кариера с протести срещу Пеевски, нямаха нищо против неговото политическо съучастие в бруталната схема за разделянето на ВСС на две колегии. Тогава ни обясняваха, че това ще е реформа, която ще разтърси мирозданието, а всъщност стана точно обратното - прозвуча, и тук ще цитираме Вазов, като "звук от нецензурния канал на Боримечката".

Абсолютно същото се повтори през 2023 година, защото Пеевски не просто беше изпран, той бе превърнат в ключов парламентарен играч, основно смазочно масло за Сглобката и виждаме каква кореспонденция е течала между тях. Точно тези днес излязоха да протестират срещу него. Точно тези - авторите на страстни есемеси и безкрайно бълбукане от кеф, че се коалират точно с онзи, който би трябвало да искат да унищожат с цялата си душа.

Защо им е на медиите да отразяват протестите на най-големите политически лицемери в българския политически пейзаж? За да слушаме как бъдещите държанки на Пеевски ни обясняват какво голямо зло е той.

Вие нали си представяте какво ще се случи, ако утре Пеевски реши да излезе в пенсия например и отиде да си гледа живота на някой топъл остров?

Че тогава градското дясно колективно трябва да се самоубие и самокастрира, защото вече няма да има за какво да живеят. Сатанизацията на един конкретен човек винаги е знак, че някой се опитва да запази задкулисните процеси на тъмно, за да може да ги овладее в подходящите условия и разположение на звездите. 

И заради това е добре да си отговорим на въпроса - а докъде всъщност се простира влиянието на Пеевски и доколко наистина той е всемогъщ и незаобиколим и доколко всичко останало е част от една медийна легенда, която самият сатанизиран политически лидер старателно култивира за собствения си образ.

Очевидно е, че Пеевски е силен в

 

средите на съдебната система

и службите за сигурност

 

Фактът, че в края на миналата седмица бе активизирана солидна полицейска ядка, за да изгони младежите от ДПС от сараите в "Бояна", ясно показва, че ДПС-Ново начало доста е работило за паяжината си там. Очевидно Пеевски иска да владее цялата съдебна система и едва ли би я отстъпил доброволно, което още един показва какви ходещи карикатури са градските десни, за да си въобразят, че той ще бъде техен съюзник в нейното реформиране.

Същевременно обаче влиянието му върху сегашното правителство е силно преувеличено и тук не се опитвам да правя кризисен пиар на властта.

Пеевски просто е върховният телевизионен зрител на републиката и излиза с позиция по всеки проблем, който види отразен на големия си LED-екран.

Той изпреварва всички останали с една обиколка и това внушава, че Пеевски задава политическия дневен ред. Това много често не е така, но уличните протестъри удобно си затварят очите за този факт, който между другото ежедневно разкъсваше и самите тях, защото така е изгодно. Ако обаче градските десни искаха наистина да бъдат автентичен противник на Пеевски, те щяха да намерят начин да участват в правителството и то не по любов, а по необходимост. Просто така можеше наистина да сработи техния митичен "санитарен кордон", който със своите действия те просто превърнаха във виц. Едно мнозинство, когато бъде оставено без изход, ще търси всякаква подкрепа, особено, ако се чувства натоварено с мисията да успокои политическата система на страната и даде глътка възух на натровените от безкрайни избори хора.

Дори и да приемем това са някаква особено ефектна маневра - ето, дръпваме се, за да разкрием напълно как останалите партии са прогнили от метастазите на Пеевски, тя всъщност говори точно за обратното.

С тяхното дърпане ПП/ДБ овластяват Пеевски (за пореден път) и то достатъчно ефективно, за да им бъде страшно, ако се замислят.

Всъщност днес живеем в политически нов свят.

Нов, защото за първи път от години насам не градското дясно е мерилото по което се измерва кой е политически праведник. Геополитическите земетресения в световен мащаб сведоха ролята на градската десница до нейните традиционни разходки и дрънкания на които никой не вярва.

Иронията към десницата съвсем не означава, че Пеевски не е проблем. Дори напротив.

 

Катастрофата на българската

политическа реалност

 

си личи най-вече от неговото четвърто място на вота, постигнато по начин, който изумява със своята бруталност и нечистоплътност. Проблемът е, че всички останали партии не са достатъчно силни, за да се изправят срещу този модел и дори и тези от тях, които на се превзети от заразата, изглеждат инертни и неспособни да се справят с раковия тумор, който разяжда държавата.

А те са длъжни да се обърнат към този проблем, защото уличните спасители ги видяхме.

От тях никога няма да дойде пробив.

Те са петата колона на Пеевски в политическия модел на стра

Една победа

 

БСП е любима мишена на всякакви породи виртуални тролове. 

В последните месеци обидите не са спирали за миг - опитомена левица, слуги на Пеевски, предатели и всякаква останала гадост, която може да роди анонимната злост.

Но ето че без приказки, излишен шум и театрална показност БСП отбеляза чиста победа - правителството се отказа да продава реакторите на Украйна. Те си остават в България. Това е една битка на левицата, която беше проведена докрай. Без патетични речи и биене в гърдите. От първият миг БСП е срещу тази продажба, но сега вече има инструментите да я спре. И всъщност подобна политика е големият смисъл от участие в управлението. Дълго време левицата беше пленник на показното вдигане на шум. Безкрайни фойерверки с нулева ефективност. Холивудска медийна пушилка, но партията беше заобиколима, а големите клетви рухват в прах, когато могат да те задминат от всяка страна.

Още в самото начало БСП ясно заяви, че не участва в управлението в името на раздаване на постове и благинките от властта. И това си личи в мигове като тези - когато наложиш своята политика и я направиш политика на правителството.

Спирането на продажбата на реакторите е ключово и демонстрира, че БСП не само не е предала своите избиратели, а методично изпълнява заложената си програма.

Нека да припомним - темата за реакторите беше последователно поставяна при всички възможни случа и поводи. Когато миналата година ПП/ДБ искаха среща с левицата за "санитарния кордон", БСП постави това условие пред тях. Тогава либералната преса се заливаше от възмущение - едните (красивите и небесните) говорели за принципи, а другите, видите ли, се занимавали с дребнотемия.

Но всъщност е точно обратното - спирането на продажбата на двата реактора поставя пред България въпроса за развиването на нови енергийни ядрени мощности. Този път без да зависят от всякакви геополитически конюнктури и елементарни лакеи в управлението.

БСП беше много критикуване, че избра да бъде част от решението на кризата у нас, а не да остане част от пейзажа. Но това е изначално сбъркана философия. Защото противното би означавало една партия с великолепни идеи и програма да стои отстрани и като войор да гледа как десницата управлява без да й мигне окото. Управлението е тежко изпитание, то е свързано с много проблеми, но в мигове като тези си струва да се каже, че има партия, която е пренебрегнала собственото си его, за да постигне нещо правилно в управлението. 

Може би точно това се нарича здрав разум. 

Най-големия дефицит в постоянната буря в която живеем.

 

Совите на Дейвид Линч и българските политически метаморфози

 

От великата халюцинаторна фантазия на Дейвид Линч "Туин пийкс" в българския език завинаги влезе мистичната, леко налудничава и сюрреалистична фраза: "Совите не са това, което са". 

Милиони фенове на Линч по цял свят през годините са се опитвали да проникнат в дълбочината на този слог, да го разнищят психоаналитично, да го прекарат през всякакви възможни свещенни текстове и философски трактати, за да открият на дъното някакво откровение за живота, но в литератата и кинобълнуванията тази рационалност никога не работи. 

Да не говорим за това, че понякога истината е пред очите ни, но понеже Линч посвети целия си великолепен живот на това да поставя капани и да ни кара да погледнем на света от най-абсурдния ъгъл, мнозина и до днес не могат да повярват, че крилата му фраза може би е съвсем ясна, точно приложима и не се опитва да хване неясен биологичен вид в бездната, а описва света пред нас, тук и сега, свят, който винаги е по-различен от нашето мислене за него.

Ако приложим тази фраза върху българския политически живот ще видим, че с нея може да бъде описано страшно много. И без това в България от началото на прехода витаят вечните подозрения, че партиите са само опаковки на скрити интереси, парламентът е просто осветената част от политиката, която се прави в задкулисието, а паралелната държава е с пъти по-силна и зловеща от официалната такава. Преминаването през кризата на последните четири години и превръщането на изборите в национален спорт с трагични резултати, допълнително доказа правотата на Линч. Въоъръжени единствено с тази фраза и днес можем да видим какво е моментното състояние на българската политика в миговете след няма и 100 дни кабинет, странно мнозинство и опозиция в състояние на радикален полуразпад.

Нека да започнем с една от епичните новини на миналата седмица.

Мустафа Емин официално обяви, че става съветник на лидера на "Величие" Ивелин Михайлов. Ядрена бомба да се беше взривила на "Витошка" вероятно нямаше да потресе така цялото градско дясно, както този анонс. Нека да припомним - само преди две години Емин беше съветник на министъра на отбраната Тодор Тагарев и се прочу след като вдигна скандал на лекарите в "Пирогов", че не обръщат внимание на детето му. Тогава той беше записан от камери как постоянно звъни в "Шокова зала", истерясва пред лекарите и сестрите, а след това орева света, че е бил жертва на хибридна атака от страна на Москва. И не е само той - цялата секта изрева на умряло. Оказа се, че нямало нищо по-естествено от това да крещиш на лекарите, да ги заплашваш със служебното си положение, а който недоволства от това е агент на Кремъл и личен шпионин на Путин. Десетки статуси пълни с гъргорене, моралистични плюнки и политически оргазми бяха написани в защита на Емин, който се оказа перспективен кадър на "Да, България". Хора, които до онзи ден не бяха чували името му го изкараха гениален тактик в отбраната, експерт от такъв калибър, че лично Кремъл е дал старт на операцията по неговото дискредитиране. Това се случи през 2023 година - правителството на Сглобката още набираше скорост в глупостите и евроатлантическата утопия изглеждаше вечна и непоклатима. Именно заради този скандал най-вероятно шефът на "Пирогов" дълго беше тормозен административно, заплашван с отстраняване на поста и какво ли още не.

Сега се оказа, че Мустафа Емин е избягал от партията и набързо е отишъл във "Величие". Мрак. Ужас. Драма. Как да си вземеш слюнките в защита обратно? Десницата се оказа в морален запек.

Защото в тяхната митология "Величие" е кремълски проект. То, май се оказва, че те живеят в среда само на кремълски проекти и изведнъж младият син на партията реши да бяга натам. Какво се случва с руските пипала? Как да обясним на децата, че героят от светлина се присъединява към батальона на орките?

Совите не са това, което са.

Мъдростта се отнася не само за градското дясно, но и за "Величие". Тези, които трябваше да са нещо различно и паразитират политически върху гражданското недоволство изведнъж решиха, че точно Мустафа Емин трябва да е техен съветник. С коя експертиза ги е впечатлил? С какво разбиране за света? Въпроси без отговор. Или на тях трябва да си отговарят избирателите на тази партия, които убеден съм, едва ли приемат такива резки политически акробатики и ги считат за нещо нормално. Но тези, които трябваше да се отрицание на евроатлантизма в неговия брутален вид да си вземат трансферен евроатлантик, също показват своята двойнствена природа. Нищо не е такова на каквото се прави на избори. Това е вечната българска трагедия.

Същата ситуация се случи с вота на недоверие. За първи път в историята на крехката и тревожна българска демокрация тази процедура се оказа по-голям проблем за опозицията, отколкото за управлението. Защото в рамките на 51-ото Народно събрание опозицията е тежко разделена, захвърлена в морална криза и абсолютно необединяема. "Възраждане" решиха да атакуват кабинета по отношение на външната политика преди правителство да направи и 100 дни. Оказа се, че ПП/ДБ обаче няма да го подкрепят, защото те чакали юни, когато на масата трябвало да бъде сложен конвергентния доклад за влизане в еврозоната. През юни обаче - изрепчи се Кирил Петков в едно телевизионно предаване - митичните сили на доброто вече готвели вот на недоверие за корупцията и щели да го внесат. По подобни твърдения трябва да се изказва или психиатър, или поет. Или смяташ, че правителството трябва да си отиде тук и сега и буквално подкрепяш всеки вот на недоверие или просто не искаш да си признаеш, че чакаш да те поканят в управлението. Разбирам градското дясно - след всички изръсени тъпотии, глупости и грандиозни лъжи за тях ще е политическо самоубийство да гласуват заедно с "Възраждане", но отказът от подкрепа е полупризнание, че министрите не се справят чак толкова зле. Позицията на ПП/ДБ да не гласуват е абсурдна, защото дори и техните гласове нямаше да свалят кабинета. А оправданията с потенциалното приамане на еврото вероятно не работят дори и пред най-яростните десни зомбита. Градската десница просто е във вакуум, защото дори и голямото чудовище Делян Пеевски вече не е в състояние да мобилизира избиратели. Ако Пеевски ти е враг, когато си в опозиция, защото ти става политическо другарче, когато управляваш? Дори и най-закалените костовисти, дори най-хардкор десните талибани с болка осъзнават философското противоречие в тази позиция. Нима десните партии твърдят, че правителството сега не е корумпирано, но след два месеца вече ще бъде и заради това пазят вота за тогава?

А каква опозиция имаше едно време. Ехеее. Сега совите не са това, което са. Но при такава опозиционна конфигурация правителството като едно нищо ще успее да изкара четири години и не, защото е най-доброто, а защото наистина за първи път в историята в парламента няма никаква алтернатива, а опозиционните партии са като радиоактивни елементи, които не могат да взаимодействат един с друг.

А какво да кажем за самия Делян Пеевски? По времето, когато Мустафа Емин искаше да бие лекарите в "Пирогов", той беше лицето на българския евроатлантизъм - посрещаше Зеленски, получаваше орден от украинското посолство. После вятърът се обърна - и сега Украйна беше натикана в политическо мазе, а Пеевски започна да говори като преоткриващ се социален наблюдател. Изведнъж откри проблемите на българските граждани, социалното недоволство, високите цени. Проблемът не е в тематиката му, а в скоростта с която я сменя. Вярно е, че в негово лице отечеството си има върховния телевизионен зрител, който е поръчал на литературните си негри да са готови с позиция в мига в който гледа нещо по новините, но точно този начин на правене на политика разкъсва крехките нишки на доверието и допълнително стрива на прах надеждата за различно бъдеще.

Совите отдавна не са това, което са.

Същото е и с правителството, по дяволите. То се роди като абсолютна неизбежност след месомелачката от избори, но дали само преди една година някой можеше да предположи, че точно тези три партии ще се в основата на управлението с палавата добавка на АПС, които трябва да са вечната променлива на българския политически живот. Ясно е, че след водопад от кризи ще е твърде наивно да искаме последователност, но наистина щеше да бъде добре такъв кабинет още отсега да почне да говори за други теми отвъд еврозоната и нейното съмнително щастие. Именно невъзможността на партиите или тяхната травма да си представят по-далечен хоризонт е основната причина да живеем в този дейвидлинчовски свят, където нищо не е такова, какво трябва да бъде. 

"И нищо и никой не е място, само думите във речника", пееха "Контрол" в мътното начало на прехода. 

Сега като гледам актуалното състояние на совите и това, че никой не е място с ужас се питам да не започваме всичко отново? 

Ето това е кошмар от който и Линч би избягал.