Криза на идентичност

 

Всяка година - абсолютно всяка без изключение - градската либерална общност на 6 януари е изправена пред мелодраматична криза на идентичност.

Колко есета изписаха, колко гранта за културни програми усвоиха, колко гневно-токсични статуси създадоха, но така и не успяха да изкоренят от проклетите селяни, путинисти и пиячи на ракия, националните традиции, стари и нови.

Сега виждаме още от същото. В погледа на всички кръчмарски либерали от интернет - леденото хоро в Калофер, хвърлянето на кръста в студените води, събирането на много хора е като някаква картина от Йеронимус Бош.

Муцуните на хората - впиянчени. Потурите им - опикани. Погледите им - тъпашки. Ентусиазмът им - селски. Очите им - замъглени. Душата им - чалгарска. Танците им - варварски. Религията им - кагебистка.

Това са прилагателни, които буквално взех от няколко десетки статуса на които попаднах по повод на тази тема.

На дати, които са свързани с традиции неолибералът се чувства като комендант на концалагер при новината за наближаването на Червената армия. Всяка такава дата неумолимо им напомня, че те не са част от тази нация, а са някакво имплантирано външно тяло, паразитно и захранено, за да раздира истинските национални традиции.

Аз никога няма да играя ледено хоро. Но пък, по дяволите, на кой не би му харесало да види млади хора, които преживяват тази традиция като своя. По една телевизиите показаха младеж, който каза, че е се върнал от Германия, за да се топне в ледените води. Неговите приятели направили същото. Очевидно традицията с хорото в студените води на Тунджа вече има своите последователи, които виждат нещо в нея - символ на мъжеството, на здравия български дух и корен. Колкото и политическите комисари в интернет да вдигат кръвното и да получават киселини от тази гледка, те са непотребни като Аналена Бербок на сирийска територия.

Кое всъщност е по-хубаво - да грабнеш бебе и да танцуваш на чалга с него или да почетеш по свой начин българската история и традиции. По-добре с "опиканите потури", отколкото втренчен до безкрай във вампирското екранче на телефона, този вечен мотор на безкрайната суета. Ние живеем в една нарцистична цивилизация в която чекненето е връх на националния смисъл и заради това трябва да ценим всички тези младежи, които избират леденото хора пред самовглъбяването в собствения си балон. Те са намерили какво да ги сгрява вътрешно и да ги извисява над суетливият вечен спектакъл на социалните мрежи.

А колкото до болезнените съвести - само забележете какво ги интересува. Прегледах доста от техните профили - нито буква за поскъпналия хляб, ток, за разпадащата се инфраструктура. 

Леденото хоро, та леденото хоро.

Но щом всичките национални традиции те дразнят, трябва наистина да провериш дали случайно не живееш в чужда държава...

Краят на годината в тъмна и безводна България

 

Краят на годината на държава в перманентна криза и хронично разстроено политическо въображение е ужасно време. Човек дори и да иска няма как да си направи добра равносметка за изминалите 12 месеца, освен ако не е способен на удивителната емоционална хирургия да разкачи своя собствен емоционален свят от безвремието на държавата в която живее. Ако се доверим на социологията май повечето български граждани вече сами са се обучили на тази окултно-политическа ампутация. Изследване на "Тренд" от  средата на декември показа, че 64 на сто от хората оценяват годината като щастлива, но едва 24% смятат, че тя е била добра за България. Това е все едно да поканиш Марго Роби на вечеря, тя да приеме, но все пак да си наясно, че утре метеорит удря земята и слага край на всеки разумен живот. Има за какво да си доволен, но има и какво да те гложди през цялото време в което тайно мяташ поглед към краката й.

Само си помислете как започна тази година. 

Имахме си Сглобка, величава политическа конструкция между ГЕРБ, Делян Пеевски и ПП/ДБ, която току-що бе прецакала две важни неща - събори Паметника на съветската армия без изобщо да знае какво и как да прави на негово място и остави мазните си отпечатъци по най-голямото юридическо предстъпление на века - промените в Конституцията от които днес дори и техните автори, един по един, се отказват. 

И точно, когато шаманите на ГЕРБ и инфлуенсърите на градското дясно бяха убедени, че Сглобката ще се презареди и ще получи още 9 сигурни месеца живот, всичко се сгромоляса в прахта, а довчерашните приятели и партньори извадиха автоматите и възобновиха военните действия. 

Така се стигна до едни предсрочни избори, а след това до още едни, които демонстрираха на всички, че България е заложник на политическа криза, която буквално раздира последните остатъци от демократична институционална плът от страната, запращайки хората в лично щастие (ако продължим да вярваме на социолозите) и в бездна от обществена скръб и отчаяние.

Точно в края на годината обаче се случи нещо, което за пореден път болезнено ни поднесе червеното хапче и всички колективно бяхме принудени да се събудим в реалността. България е едно място, ако я преживяш от жълтите павета и климатизираните офиси и съвсем друго, ако трябва да се будиш някъде, където всеки сняг се превръща в бедствие. Защото ние се заплетохме в сложни и много завъртяни разговори за политически смисъл, криза, парламентарни действия и комбинации, а изтървахме очевидното. В 21 век България е една страна с разпадаща се инфраструктура, ужасяващи регионални равновесия и морално остаряла енергийна мрежа.

Точно по Коледа , като никога в последните години, времето реши да ни изненада с малко сняг. 

Хората по света пеят радостни песни, ако това се случи. 

В България спира тока. 

Точно навръх празниците част от най-богатите софийски квартали останаха без електричество, огромни части от страната, а проблемът стигна и до Боровец, където пистите спряха да работят, лифтовете също и чуждестранните туристи трябваше да се задоволят с пиенето на ракия на тъмно. Медиите поднесоха тази информация с леко загрижен ток и дотук. И точно в такива мелодраматични ситуации си личи голямото отсъствие в нашето общество. Отсъствието на истинска журналистика. Защото, когато България се изправи пред така криза и то от малко снежец, а не от някаква апокалиптична климатична буря, тогава те би трябвало да върнат лентата назад и да се опитат да потърсят отговори от всички телефонни мошеници през годините, които са минавали през техните студия и са се правили на енергийни експерти. Сещам за един чест гост в студията напоследък - Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията (вероятно най-безполезната, неефективна и тъпа, но най-често цитирана фондация по земите български). Последните два месеца му бяха организирали турне из телевизионните екрани, за да рекламира "офшорния вятър" (това е корпоративен жаргон с който ни описват слагането на перки в морето и окончателната екзекуциа на българския туризъм). И проблемът не е в това, че един лобист ни се паркира като експерт. Не е първи, нито последния. Проблемът е, че тази политическа спирохета твърдеше, че България не се нуждае от никакви други енергийни мощности. Това е някаква еко-утопия - слагаме перки в морето, осейваме плодородната земя с фотоволтаици и можем да затворим тази мастодонти от миналото - всякакви си там въглищни и атомни централи. Ще живеем в свят на вечна фотонсинтеза и енергиен вятър. Проблемът е, че точно заради такива самозвани експерти България вероятно е единствената държава в свята в която има готови мощности за АЕЦ, но тя се чуди единствено и само къде да ги подари. В този жест има нещо от романтиката на камикадзето. Украйна значи може да ги вземе и да си направи АЕЦ, но на България това не е позволено. Предишната власт подло излъга миньорите, а след това всякакви самозванци обявиха края на въглищната енергетика, без никой от тях да декларира дали не се води на хонорар при някой мастит собственик на ВЕИ. Резултатът го виждаме всяка зима - масово хората в 21 век стоят без ток, защото за капак на всичко това и електроразпространението е в частни ръце, а пък ние бяхме натровени с разбирането, че частникът е пазарен ангел, който винаги прави всичко по най-добрия начин. И никой никога не провери колко пари са вложили митичните ЕРП-та в модернизация на мрежата и как така в България три снежинки могат да предизвикат криза с тока. Това ли е модерната енергийна политика? И с какво трябва да се отопляват жертвите на тази калпава енергийна политика. Евроатлантическите ценности сигурно топлят душата морално, особено, ако се поемат в комбинация със скъпо уиски, но обикновените българи и то посред празници трябва да живеят като в 19-ти век. И знаете ли кое е най-циничното - на темата не се обръща достатъчно внимание. А пък тези с широко затворените очи най-много обичат да си спомнят как при "бай Тошо имало режим на тока" и страната живеела 3 към 1 - три часа без ток, един с ток, в най-драматичните мигове. Сега пък сме като в пещера - два дни без ток на празниците, които наричаме "светли" (и това, ако не е върховна ирония). А когато някой постави въпроса остро, тогава полуексперти като Владимиров съвсем буквално почват да се плюнчат, че това е руска хибридна кампания. Да, точно така е - Путин е господар на климата и замерва България със снежинки, за да всяка съмнения в светлото бъдеще на страната...

И проблемът с енергетиката е само едно на ръка. През цялата година и друг призрак се разхождаше из новините. Безводието в огромни части от страната. В Плевен бяха на дълъг и ужас режим. В Ловеч също. А тук дори не се спираме на десетките малки населени места и села, които от години са стегнати в тази усмирителна риза. България, страната, която се гордее със своите води, се оказа пленник на поредната разпадаща се инфраструктура от миналото, която никой така и не се опита да обнови с целенасочено усилие и то навсякъде. И контрастът е ужасяващ. В света тече научна надпревара за изкуствен интелект, говори се за генетична революция, а в България основната тема е кога ще дойде водата, за да могат хората да се изперат и почистят. Говорим за една страна, която буквално се разпада, защото живее във вечна имитация на политика, във вечна имитация на загриженост, и във вечна имитация на държавата. Картонените декори рано или късно се разпадат, за да покажат истинската бутафория на политическото ни битие.

Заради това твърдя, че България трябва да бъде изучавана. 

Тези българи, които са успели да постигнат индивидуално щастие на фона на тази интелектуална и политическа катастрофа, са готови за космонавти, защото демонстрират ниво на психика, което е недостижимо за друг. 

Така че за половин България новата година започна в тъмнина. 

Но пък, казват, така по-лесно можело да се види светлинката в края на тунела. 

Дано хората да са я видели наистина, че иначе социолозите ще останат без работа.