През 2023 година цялото психодясно и присъдружните му веган-дружинки бяха изпаднали в колективна халюцинация, че издигат най-добрия, най-якия, най-готиния кандидат за кмет - милионерът Васил Терзиев. Десетки десни инфлуенсъри ни обясняваха какво попадение е той, как лично символизира смяната на поколенията и подхода в политиката, а млади фенки на психодясното обикаляха с него из София, за да взимат случайни граждани за заложници и да ги снимат как си говорят с "Васко, нашия Васко" (това не е моя измислица, това е реален цитат от една развихрена либералка, която като фейсбук биполяр обича да редува токсичните слюнки срещу народа с умиление пред дебелите портфейли на нейната прослойка).
И за всички тези хора нямаше никакво значение, че пробойните в идеалния им кандидат лъщят като гнойни пъпки, които всеки миг ще се пръснат мелодраматично. Говорим за това, че никой не се опита да види отвъд привидностите и лустрото, че имат кандидат за кмет, който е посредствен, клиширан, удивително банален и отвъд синята ризка и насилената усмивка нямаше никаква представа как точно се управлява град. А какво става ако отворим голямата тема за хардкор номенклатурната рода на кандидата (дядо - шеф на Трето главно управление на ДС , баща и чичо - служители на същата) или за факта, че Терзиев през 2019 година е оглеждан за кандидат за кмет от архиврага, тоест от БСП.
Проблемът на десницата с ДС е много дълбок и той дори не е политически, а психологически.
Ако човек се вгледа в най-кресливите фигури от нея то няма как да изтърве от поглед, че това са отрочетата на най-голямата номенклатурата от миналото. Само в България е възможно човек да живее в големия като футболно игрище апартамент на баща си на входа на Докторската градина, а в медиите редовно да громи комунизма и истерично да бълва евроатлантически клишета. Тези хора нямаха никаква политическа идентичност, нито легитимност и поради тази причина темата за миналото се превърна в основна за тях. Това беше основният им наратив през годините - кошмарната ДС, кървавите комунисти, неосъществената лустрация и всички останали банални извинения за собствената им некадърност и неспособност да реализират каквато й да е политика. С години досиетата бяха тема номер 1 на всякакви микроскопични подобия на политици, които смятаха, че по този начин узурпират моралната ниша в политиката и от там дойде целият мракобесен гняв стоварен върху хора, които не заслужаваха по никакъв начин този политически циклон, който стовариха върху тях. Просто десницата отказа да проведе рационален дебат за миналото, защото рационалното означаваше тя да се самоунищожи в своя зародиш. И така разликата между хората, служили на България и обикновените доносници остана абсолютно размита. В повечето случаи защото кресливите доносници искаха да бъде така. Само в това морално меле те можеха да спасят себе си, както и да оправдаят скоростното си пребоядисване.
И изведнъж същите тези хора извадиха отроче на ДС като кандидат за кмет. Е, как да не рухнеш на земята от кикот. Защото само с кратка разходка в Гугъл човек може да открие например изявление на Атанас Атанасов защо партията му не подкрепя проф. Николай Габровски за премиер. Ами защото бил от "червено потекло". Или как през 2011 година пак Атанас Атанасов иска оттеглянето на заместник-кмета Дончо Барбалов, защото бил син на генерал от ДС. Оказа се, че за внукът и племенникът на ДС няма никакъв проблем, абсолютно никакъв. Вероятно заради това тези дни Терзиев и компания се отплащат на Атанасов за позорното му мълчание като бутат музикантчето Стоян Михалев за заместник-кмет на столичния район "Оборище". Пече се нова номенклатура - незаменими администратори, които са като дялан камък и стават за всеки пост. Михалев не е писал песен от 25 години, но вече е изпечен политик и костюмар, партийна калинка, която прелита от бюро на бюро и от пост на пост...
Две години по-късно катастрофията в София е с епични размери. И не го казвам аз - в началото на миналата седмица остро и болезнено го поставиха като тема от "Спаси София", най-голямата жертва на усмирителната риза на психопатското дясно. Защото Терзиев, явлението, човекът и сектата зад него, удави "Спаси София" и започна да ги завлича със себе си към дъното, към тъпотиите със завода за боклук, към безкрайните ремонти и нелепите действия във всяка една сфера. "Няма да бъдем заложници на Терзиев, нито на дясното", изсъска Борис Бонев преди да обяви, че неговата организация ще прецени много сериозно дали да не напусне управляващата коалиция в София. Това обаче е закъснял кризисен пиар. Всъщност, нека да припомним, Бонев беше естественият кандидат за кмет на недоволната дясна София, но в последния момент ПП и ДБ изтикаха напред своя спонсор Васил Терзиев, човек, за когото никой не беше чувал. Не е ясно как и защо Бонев е приел условията на сделката, но тя се оказа като здрависване със Сатаната, защото душата на "Спаси София" бе продадена точно с това съгласие. А сделката беше ясна - правим "нашия Васко" кмет, а за Борис Бонев остава поста за престолонаследник - тоест шеф на Общинския съвет. Терзиев стана кмет по някакво чудо, с 5 хиляди гласа преднина (най-вероятно тежко купени или фалшифицирани), а Бонев така и не се добра до шефското място в СОС заради натрупания негативизъм към него. Десницата така и не разбра в какъв мач играе в София - те дълго време абсолютно убедено смятаха, че ГЕРБ са техния основен противник и то въпреки, че на терена вече беше лявата стихия Ваня Григорова, която направи показна кампания и се доближи толкова близо до Терзиев, че Радан Кънев побелял от ужас в едно интервю разказваше как е смятал, че Григорова вече е станала кмет. Тя не стана, но само, защото десните пари не миришат, а и когато десните купуват гласове, това не се брои за престъпление, нали така?
Две години по-късно София е изправена пред поредица от кризи. Заводът за боклук прикрива мрачна и драматична криза. Градският транспорт в столицата отново е в протестна готовност. Болниците затънаха в биологични отпадъци. Ремонтът на "Опълченска" очевидно ще трае до 2048 година като минимум. Протестите покрай него пък няма за затихнат. Кметът се опитва да си назначи главен архитект срещу, който възразиха дори партиите, които едно време финансираше. Проверка на управлението на ГЕРБ никой не е виждал, а няма й да види. Общината съществува в шизофренно състояние. А всички опити на обикновен гражданин да се види със своя кмет биха корабокруширали драматично. Твърди се, че е по-лесно да си запишеш час за аудиенция при Тръмп отколкото да имаш епичното щастие да те види Васил Терзиев. Така са милионерите - няма да си цапат ръцете с простолюдието, я!
Най-лошото от всичко това е, че освен "Спаси София" никой от десницата не иска да излезе и да признае очевидното - Терзиев е катастрофа, а София е в голяма криза. Всички инфлуенсърки срамежливо мълчат, а феновете на "нашия Васко" са потънали вдън виртуалните дълбини и мълчат като блатни чудовища в мрака.
И най-лошото е, че всичко това беше съвсем очевидно и ясно, но сектата за пореден път реши да тъне в непрогледна самота. Заради това брифингите на "Спаси София" идват нанагорно на всеки нормален човек, който трябва да оцелява в тази кризисна столица. Две години те съучастваха на Терзиев и накараха съвсем нормални хора да въздишат за Фандъкова (а дори и само за това престъпление ще врят в ада цяла вечност, че и малко отгоре). Терзиев беше избран нечестно и управлява като комикс-герой. Истината е, че София е сложен механизъм и изисква човек с идеи и визия, а не бизнесмен, който даже не знае как точно се управлява общинска администрация.
Това обаче за траен дефект на градската десница.
Тя вечно е пълна с акъл и все знае как се правят нещата.
Но появят ли се в управление - катастрофата е неизбежна.
Питайте Борисов Бонев...
No comments:
Post a Comment