Има няколко загадки в тази кампания, които тормозят ума на политическите наблюдатели и създават едно ефирно усещане, че резултатите от изборите съвсем няма да са това, което се очакваше в разгара на протестите през декември. Нека да припомним – в края на миналата година имаше политическо опиянение от излезлите по улиците хора. Повечето от тях не знаеха какво искат да се случи в България, но бяха наясно с нещо много по-важно – че така повече не може да продължава. Затъването на страната в корупционни пяажини, схеми и безвремие създава вечното усещане за гняв и за това, че някой ни е излъгал и то много подло. България е в ЕС, НАТО, Шенген и Еврозоната, но същевременно не се е променило усещането за затъване в бедност, за липсата на реални перспективи, за кошмарното чувство, че се намираш на театрална сцена и всичко край теб са само декори, които всеки момент могат да рухнат. Това не се дължи на никаква руска хибридна пропаганда, на никаква външна намеса или инженерна меланхолия по миналото. Това е естествен резултат от псевдодемокрацията, псевдоинституциите и псевдо политическата система. „Никой и нищо не е на място, само думите в речника“, пееха „Контрол“ в размирното, но и пълно с надежди начало на прехода. Сега усещането е абсолютно същото. Изпитват го и онези, които искат България да се омита от ЕС и да напуска западния свят, както и другите – либералните комсомолци и десни инфлуенсъри, чийто статуси са пълни с вечно неудовлетворение и гняв.
Всичко това обаче изчезна от кампанията, която трябваше да бъде различна и най-важното – изпълнена с дух на надежда за различно бъдеще или поне за помитане на стария модел. Нищо подобно не се забелязва в реалността. „Прогресивна България“ се появи, но вместо кампания с дух, енергия и сили потънаха в някаква безцветна каша от банални и свръхсистемни идеи, които не просто не вдъхновяват, те гонят избиратели. Из медийната джунгла се появиха много обяснения за това странно поведение. Мнозина смятат, че всяка партия с разум след като види социологически проучвания в които води с над 10 процента, трябва единствено да стои на едно място и да не прави нищо. Това е обяснението – те просто не искат да правят грешки. Само, че подобно застиване може и да се харесва на някаква илюзорна периферия, проблемът е, че тези, които протестираха, активните, гневните и страстните вече не могат да се разпознаят в това помътняло огледало. Дори кратък полет над профилите на основните фигури на „Прогресивна България“ показва, че тотално са извадили от себе си жилото, а отделните им фигури пускат скучни и доста тъпи текстове, пълни с клишета, опорни точки и нулева страст. ПБ успешно се е свела само до фигурата на Румен Радев, който не гледа с благ поглед от всички билборди из страната. Все едно там не съществува никой друг, цялата партия е структурирана по модела на ИТН отпреди пет години – един лидер и неясна маса. Не четете това като безкрайна критика – никой не може да каже кое ще проработи в тази странна кампания и кое не. Моделът „ИТН“ беше успешен преди да затъне в безкрайни скандали и шокиращо поведение. Те изпревариха БСП на изборите през април 2021 година, а през юли дори победиха ГЕРБ. Проблемът дойде от бягството от отговорност – хората на Слави така и не се престрашиха да предложат управление в което са водещи, вероятно стреснати от лавината от проблеми. Днес Радев обаче върви към абсолютно същия развой – той можеше с енергия и страст да предизвика истинско цунами, а вече и с просто око се вижда, че такава вълна няма да има. Бившият президент все пак разви цялостна програма за управление, но в нея липсваше най-важното – истинската прогресивност. В програмата му няма нито една смела и иновативна идея, всичко се сведе до ремонтиране на сегашния бизнес-модел. А всъщност половината проблем е точно в него. Ако приемем, че олигархичните интереси са превзели огромна територия, то на другия бряг имаме непоклатими десни клишета, които Радев не се опита да разруши, а просто да каже, че ще управлява по-добре в същата тази система на несправедливост, плоски данъци и вечното поставяне на интересите на бизнеса пред интересите на хората.
Именно това отне от остротата на кампанията му и позволява на Борисов да обикаля като уличен проповедник, за да мобилизира своята партия. И ако в деня на изборите се събудим с парламент, който по никакъв начин не е в състояние да осъществи някаква управленска аритметика, България отново ще е бутната в бездната от нови и нови избори, без шанс за стабилизация и някаква различна визия за бъдещето.
Радев усеща това, защото има добър инстинкт и заради това реториката му се изостри в последните дни, но пък цялата му коалиция иначе води прибрана кампания. Там очевидно е забранено дори да се играе за преференции, което често дава възможност за повече оживления и вътрешна конкуретност. Истината е, че в медийния свят политическата енергия е важна, защото тя придава на общствените процеси значение. В кризисна ситуация хората трябва да чувстват надежда, иначе какъв е смисълът да отиват на избори. Точно липсата на истинска надежда прави така, че активността отново няма да е висока. Задушаването й не е вина на Радев и не можем да го посочим с пръст, но е факт, че когато не вдъхновиш хората, не можеш да разчиташ на промяна през вот. Най-много да презаредиш системата с още малко изсмукан от костите живот.
Другата голяма мистерия в тази кампания е оттеглянето на Делян Пеевски в сенките. Откакто Радев обяви, че подава оставка и ще се яви на избори, лидерът на ДПС потъна в безкрайно мълчание. Все едно гледаме друг политически лидер, а не онзи, който организираше протести срещу „мистър Кеш“, който призоваваше Радев да се яви на терена, който говореше за „лелката в президенството“. Тази реторика биеше постоянно политически адреналин на Радев – тя го оформяше като алтернатива, като незаобиколимият пилон, който олигархията иска да съсипе и премахне. Мълчанието на Пеевски структурира кампанията по съвсем друг начин. При липсата на основния враг на терена, искрите между ГЕРБ и „Прогресивна България“ се превърнаха в истински огън. Лидерът на ДПС остави всички останали да се бият, а той започна да се обажда само по темата за членството в Съвета за мир и за цените. Никой не знае дали това е ситуационно поведение или премислена стратегия, но това мълчание още отсега детонира почти всяка възможност за негласно сътрудничество между Борисов и Радев, дори и по въпроса за смяната на състава на ВСС и избор на нов главен прокурор. Когато едната от страните не дойде на бойното поле, това поставя всички останали в стратегически цайтнот. Едва ли мълчанието ще продължи докрай, но неговото наличие днес наистина изостря отношенията между всички останали. Може би на това се дължаха леко комичните опити на водача на ПБ в Кърджали Иван Демерджиев да нахлуе в офиса на ДПС, за да издирва Пеевски и да дебатира с него. Това е ефектен кинопохват, но като политическа стратегия той издава известна безпомощност. Защото истинската борба с олигархията не се нуждае от персонализация. Пеевски е системен, а не индивидуален проблем. При сегашното икономическо статукво, ако не е той, то неговото място ще бъде заето от някой друг. Да не говорим, че изплъзналите се от контрол цени абсолютно сигурно ще изместят почти всички останали теми в следващия парламент, така че дори и голямата заявка за нова съдебна система ще трябва да остане назад. Това мълчание не е глупаво, но определено е проблемно и за ГЕРБ, и за „Прогресивна България“, както и за ПП/ДБ. Защото сега трите партии стрелят една срещу друга, без да мислят за бъдещето и без да виждат, че това е огромен капан. Безкрайните обиди днес ще се превърнат в абсолютно политическо безплодие утре.
И цялата тази странна кампания се развива на епично батално платно. САЩ затънаха в неспечалваема война в Иран, цените на петрола скочиха драматично, световната енергийна система изтръпна, Ормузкият проток като тромб запуши доставката на нефт, а в България това се забелязва само инцидентно и без голям ентусиазъм. Преди няколко дни видях клип в който Асен Василев и Димитър Стоянов се карат за това колко са агентите на ДС в листите, а не за истинските проблеми. И това е най-голямата, най-ужасната и най-незаобиколима странност на всичко, което се случва. Цялото торнадо от проблеми ще ни се стовари след вота, а нито една партия, с малки изключения, не забелязва това.
Още отсега е ясно, че следващият парламент ще е мразен.
За пореден път.
No comments:
Post a Comment