Различната ДУМА: Антифашизъм

 

 

С безмерно удивление и горчива ирония целият народ наблюдава тези дни антифашисткия патос, който е обзел десницата. 

След кошмарното убийство в Пловдив и откриването на неговата връзка с токсичната мъгла на нацизма, десните изведнъж се преоткриха като борци с кафявата чума. И, разбира се, понеже темата им е некомфортна, нито присъща, веднага потърсиха начин да я изнасилят в своя собствена полза. Оказа се, че този - новият - нацизъм идва от Русия. Че е някаква хибридна паяжина на Кремъл, който се опитва да поквари мозъците на младото поколение у нас и да ги превърне в свои собствени и фанатизирани зомбита. От мъглата на миналото бе извадена мрачната фигура на руския фашист Максим Марцинкевич - Тесак и върху него и Путин бе хвърлена вината за зловещата история, която разтърси града на тепетата.

В този прекрасен разказ има няколко огромни проблема. 

Първо - руската държава винаги е преследвала Марцинкевич и неговата идеология. През 2020 година той дори бе хвърлен в затвора, където се самоуби, въпреки, че неговите съподвижници и до днес смятат, че е бил убит. Но, нека да оставим това настрана - най-близките съратници на Тесак до един днес са в Украйна и воюват за нейната армия срещу собствената си родина. Защо да не наречем това с истинското му име, а? 

Украински фашизъм?

Но дори това не е най-страшното в тази прокълната история. 

Именно българската десница с години воюваше с паметта на загиналите български антафашистки. Като орда от зомбита тя водеше битки с всеки паметник, който не отговаряше на нейния наратив за историята. И така един прекрасен ден осъмнахме в нов свят - в него, оказа се, в България никога не е имало фашизъм, Царството е било проспериращо и демократично, а партизаните са само терористи срещу които властта е водила съвсем законна битка. Когато откажеш да видиш фашизма в собствената си история, как точно да го откриеш днес? Когато като бледокафява стихия си взривявал паметник след паметник, каква автентичност на борец срещу нацизма днес можеш да имаш?

И това си пролича по кървавите реакции на психодясното на диагнозата, която Румен Радев постави - че заличените антифашистки паметници всъщност са в началото на този процес, който завърши с убития Георги в Пловдив.

Десницата зейна като ранен звяр по темата, но дори и тогава не успя да осъзнае собствената си вина и порок. 

Паметниците не били антифашистки, това били монументи на една диктатура. 

Подобно мислене е като ритуал по възкресяване на фашизма, защото стъпка по стъпка най-големите психопати в нашата история получиха опрощение. Писаха ги "жертви на комунизма" и някъде в края на този тунел се появи кървавото сияние на най-мракобесната идеология. И всеки, който е поливал тази пустиня, няма как да получи статут на борец с политическото зло. 

Защото е съучастник в подобно убийство. 

Най-малкото морален.

Антифашизмът изисква последователност, памет и здрав разум. 

А тези, които днес най-много крещят за него, са като психиатрия, оставена без лекарства. 

Великият италианец Примо Леви - сам жертва на фашисткото безумие - бе предупредил, че ако някой премахне паметта за миналото, той ще възкреси фашизма. 

И така новите "антифашисти" днес всъщност направиха точно това. 

Те върнаха голямата чума, а днес пищят като политически девственици. 

И заради това заслужават единствено презрение. 

Защото чудовището, което пуснаха на свобода, днес се развихри. 

И не, те никога няма да могат да го спрат. 

Ще се наложи пак истинските антифашисти да го правят. 

Онези, които наистина помнят.