Тези дни Андрей Гюров даде първото си интервю като кандидат за президент за "Евронюз". И, когато човек го чуе неволно започва да си мечтае, щабът му да продължи на набляга на рекламни клипчета, сътворени с изкуствен интелект.
В интервюто му има един момент на който си струва да наблегнем. Водещата Ани Балджиян го пита има ли проблем да назове кой е агресора във войната с Украйна. Погледът на кандидата се озарява с праведен пламък.
"Нямам проблем. Русия", казва той.
После като уличен пророк добавя, че това мнение се основава на принципите му и международното право. И тогава водещата прави нещо, което в нито една друга телевизия не биха направили - пита го: "А кой е агресора във войната на САЩ и Израел срещу Иран".
Погледът на Гюров в този момент е безценен.
За последно съм виждал такъв поглед на човек, който е изпил 7 бири, а пред вратата на тоалетната в ресторанта се вие опашка от 10 души.
И тук започва голямото увъртане.
"По принцип моите принципи са едни и същи независиво за каква война става въпрос", започва да се гърчи политически Гюров.
Забележете - той не казва кой е агресора.
Принципен.
"Съединените щати водят една..ъъъъ...офанзива (неловка пауза), която е...ъъъъ...на база на техните собствени решения", казва кандидатът за президент.
И така и не споменава кой е агресора във войната с Иран.
Това не е поведение на човек с принципи.
Това е аналога на тайландската стриптизьорка в политиката.
Ако казваш на висок глас, че Русия е агресор, защото си принципно създание, в следващото изречение трябва да обявиш и САЩ, и Израел за такива.
Но пред очите си ние имаме една фигура от картон, чиято политическа биография е започнала вчера и която няма не просто принципи, тя няма реално усещане за света.
Клипчетата на тандема Гюров/Кандев до момента предизвикваха по-скоро смях със своята лъчезарна нелепост и кухота.
Тук обаче вече говорим за истинския Гюров.
Гюров натюр.
И заради това интервюто му плаши, защото показва едно огромно лицемерие, двойни стандарти, пълната липса на съдържание и плашещ страх пред геополитическото статукво.
Много е лесно да размахваш телевизионни юмруци на Русия.
Това не е смелост. Това е поза, мода, тренд.
Трудното е да останеш наистина принципен и да разкритикуваш дори и съюзниците си, когато те извършват политическо престъпление и нарушават всички възможни принципи на международното право.
Тук вече виждаме и друг проблем на психодясното по принцип.
Неговите представители са разглезени като политически инфантили.
Те никога не са били подлагани на истинска критична журналистика. И заради това дори не се готвят.
Те не очакват принципите им да бъдат поставени под въпрос и доказани с истински позиции.
И така се получава това, което видяхме - Гюров се спихна като балон.
Пълен потрес.
Аз лично определям него като агресор.
Агресор срещу здравия разум.
No comments:
Post a Comment