(изказване на конференцията на
Лявото крило на БСП)
Трябваше да
говорим по други теми, трябваше да развиваме идеи за различна Европа, за
различна левица, но очевидно днес времената са такива и отново ни тикат в
коментар на ежедневните проблеми и станалите банални политически интриги.
Заради това ще говоря основно по актуалната тема за БСП - опитът за
възкресяване на АБВ и действията на хората около Първанов.
Тези дни си
направих една политическа разходка в миналото. Прегледах пресата от началото на
1997 година, когато бе осъществено преминаването на някои хора от БСП в
"Евролевицата". Ивайло Калфин е един от тях, от тези, които на 10
февруари казват "чао" на предишната си партия и си тръгват, давайки
громящи интервюта в които напълно отписват БСП от света на живите. Нещо повече
- поразих се от това, че езикът им тогава е същият като езикът им днес. И
тогава са ги дърдорили същите - че разширяват базата на левицата, че не цепят
БСП, а "обогатяват лявото пространство с идеи", изобщо рецептата за
политическия миш-маш е останала абсолютно същата. Сякаш нищо не е променено от
тогава. Плашещо е да видиш възкресяването на този подъл политически дискурс,
който отново се опитва да натика БСП някъде в ъглите на обществения живот и да
рестартира за пореден път биографиите на тези, които го използват.
И тогава, както
и сега се появява мантрата за "двете писти в левицата", но и тогава,
както и днес, едва ли не априори се счита, че БСП самичка трябва да даде това
пространство, че тя е длъжна да направи място на разни партии-еднодневки, които
се обявяват за носители на социалдемократическото начало. И тогава, както и
сега не се казва основното обаче - монополът на БСП в лявото пространство не е
изкуствен. Просто БСП е единствената партия, която може самостоятелно да влезе
в парламента, а другите са само крехки сателитчета, които си въобразяват, че
допринасят с нещо за победата. С което не искам да казвам нищо лошо за
социалдемократическите идеи, но смятам, че социалдемокрацията свърши своята
исторически роля и днес е времето да търсим наистина нови идеи, за да направим
левицата действена, а не да чакаме рецептите от миналото да сработят отново. Те
няма да го направят. Дори и Георги Първанов като политически шаман да търси
безкрайно широките коалиции и да се заобгражда със социалдемократи, чиято
основна политическа дейност е да съскат с подозрение към БСП, това няма да
промени нещата. Левицата днес е на кръстопът към бъдещето, а социалдемокрацията
е път към миналото.
Къде е
проблемът? Проблемът е, че днешното АБВ, така парадоксално възкресило езикът на
1997 година, търси електорат там, където го няма. Ляво-център е мъртво
пространство и избиратели там просто не съществуват или са много малко.
Територия за развитие има вляво от БСП. Там има хора, които са безкрайно
разочаровани от целия преход и вече започват да осъзнават, че не само
българският капитализъм, а всеки капитализъм носи бедност и разруха. БСП трябва
да се обърне към тях и да стане глас на тяхното недоволство, да бъде изразител
на техните мечти и стремления. Знам, че днес това звучи утопично, но БСП е
показала, че може да бъде идеологически-жизнена партия, тоест да се променя
според изискванията на времето. И това е другият проблем на АБВ - той иска да
консервира левицата в една идея от миналото и дори не желае, а направо да си го
кажем не може да води смислен ляв дебат по основните приоритети.
В този смисъл
протестите от лятото свършиха голяма услуга на БСП. Тези протести така нагло
загърбиха всички социални теми, така самодоволно останаха слепи за
разтърсващата бедност у нас, че БСП дори да не иска е обречена да бъде
радикална лява сила. Това е неизбежно и оптимистично. БСП има бъдеще единствено
като лява и радикална реформаторска сила, която да преоцени десните клишета на
прехода и да наложи нов, различен поглед върху политиката. Няма да е лесно. Ще
е дяволски трудно да се работи в тази хейтърска среда, допълнително стимулирана
от НПО-та със съмнително финансиране.
Но пък, ако
беше лесно, нямаше да интересно.
No comments:
Post a Comment