Близо половин месец не съм пускал в
блога си статуси от Фейсбук. Направих го нарочно. Времето сега тече с такава
скорост, че човек започва да не вярва в силата на своите думи и, че те са в
състояние да спрат тази лудост. Пък и всеки ден носи нов скандал, нова истерия,
нова интрига. Когато днес се върнах да прочета какво съм писал в началото на
годината обаче вместо разочарование от мислите си, получих усещането за
меланхолия. Хей, това е суперстранно. Все пак говорим за период от две седмици.
В лудотто време обаче това ми изглежда като две години. Май че Буда беше казал,
че времето е относително нещо. Социалните мрежи доказват категорично тази
аксиома. Но те доказват и друго. Думите са единственият ни начин да запазим
себе си от миналото. В този смисъл чудно ми е каква памет имат за себе си
хората, които не пишат. Пишещият човек ми е симпатичен. Той е наивен, смотан,
доверчив и гневен. Заради това си струва да бъде запазван. И тук не говоря само
за себе си. Говоря за всички, които в мрачните времена се възправят срещу
стихиите въоръжени единствено със своите мисли. Човешкото мнение е преходно и
крехко и това го прави велико. Не точно документ за времето, а документ за
душата.
Малко ли е?
Малко ли е?
Според мен не.
Този път
окупацията удари на камък. Което е съвсем естествено, когато кварталните идиоти
си повярват, че са политическа сила. Представяте ли си - Манол Глишев, известен
като Оня кретен, дето искаше да чупи черепи на полицаи, какъв рев ще хвърли,
когато го изведат от СУ. Убеден съм, че ще бие с три обиколки всяка крякаща
страдаща девойка от сапунен сериал. А откъде знам, че това са кварталните
идиоти на протеста ли? Първо - дори Александър Кьосев не подкрепя окупацията,
което е все едно Джордж Буш да откаже да подкрепи инвазията в Ирак. И второ -
тези дни прочетох една многоооо нежна статия за новата реколта окупатори. Там
те казват: ""По никой начин не призоваваме към насилие, но по никакъв
начин не се разграничаваме от хора, на които им е дошло до гуша". Което е
все едно да кажеш - по никакъв начин не призоваваме към изнасилване, но не се
разграничаваме от всеки, който тръгне надървен в нощта :))))
----------------------------------------------------
Хахахахах,
"Алфа рисърч" са обявили зверско проучване според, което АБВ стартира
със 7 процента подкрепа. Нее, няма да коментирам дали проучването е вярно или
не. Има време за тази злобичка по-нататък. Но, ако приемем, че то е вярно,
"Алфа рисърч" дават на АБВ двама евродепутати, пък на Реформаторския
блок - един. Баси, ще взема и аз да регистрирам една партия. Поне да докажа, че
който и да се появи на политическата сцена все е в състояние да нарита
"традиционната десница" :))))))
----------------------------------------------
Eдин стар
виц от ендесевейско време, който май пак става актуален:
Някакъв пич
в един бар пийнал доста. Натряскал се като окупатор на СУ по време на
морализаторска лекция срещу алкохола и забил Ралица Агайн, а после я завел в
къщи. На сутринта се събудил, погледнал в леглото до него, изпищял от ужас като
Люба Кулезич пред брой на вестник "Галерия" и казал:
- Ауууу,
Ралица Невър ъгейн! :))))))))
--------------------------------------------------------------
"Реалността
е едно прекрасно място, което искаш да посетиш, но където не искаш да живееш.“
Джон Барт. Като гледам обаче как поетично се сипе снегът над невинната София и
как призраците на Кулезич/Бареков изплуват зад всеки виртуален ъгъл, не съм
сигурен, че ще се съглася с американския писател. По-добре реалност, отколтото
неделно телевизионно предаване :)))))
-------------------------------------------------------------
Преди два
дни свалих окупацията на подуянската кръчма. Днес радикалното ми крило отива да
я окупира отново. Изчетохме декларация срещу олигархията на сервитьорката,
която се отказа от минижупа и обосновахме искане за безплатна ракия и оставка
на тези, които не черпят. Може са сме само един окупатор, ама пием като за
пет..:)))))
--------------------------------------------------------
Скандално!
Вижте есемесът на Люба Кулезич до Бойко Борисов, който разтърси Куртово конаре
и накара кметът на Долно Нанагорнище да се задави с маринована камба. Есемесът
гласи: "Бойко, тази вечер няма да ти идвам на гости. Метлата ми се повреди
и не взима правилно завоите" :))))))
------------------------------------------------------------
В
Ягодинската пещера (мистично място, което напомня на нещо, извадено от
въображението на Толкин) има два сталактита на които екскурзоводите им викат
Кирил и Методи, защото го докарвали на форма като тях. Офф, гледах, гледах,
гледах сталактитите, но вместо Кирил и Методи виждах само Карл Маркс и Фридрих
Енгелс. Реших да спестя на народа обаче своите визуални наблюдения. Просто ме
беше страх групата да не побягне и да ме оставят в тази пещера, а още дълги
години из Ягодинския край да се носи легендата за духа на Марксиста, който
броди из пещерата и дебне изостанали туристи да им чете цитати от
революционното си творчество. Хаха.
И още един
факт от родопските пътешествия на стария репортер, ден 3. Оказа се, че има цяла
сюрия луди англичани, които бродят из Родопите, за да гледат птици. Птици?
Птици, сериозно? Луд народ. Виж, ако беше за гледане на цици, щях три
континента да обиколя...:)))
-----------------------------------------------------
Безценният
миг в който за първи път в живота си повеждаш родопско хоро и успешно го караш
да заприлича на орда от носорози, която блъска маси и чаши, но пък нито за миг
не спира да следи екзистенциалните гърчове на смолянските девойки, които пеят
"Дали да му дам..."
------------------------------------------------------------
Да продължа
с религиозната беседа за която днес само загатнах. Пътешествия на стария
репортер из Родопите, ден 2. В село Старцево имах религиозно преживяване. Видях
Богът на кулинарията. Той се материализира от нищото в човешки образ като
собственикът на механа, наречена по религиозному "При Къдрин". Една
порция в тази механа е толкова голяма, че може да нахрани половин Сомалия. С
една салата обикновен подуенец можеше да изпие две бутилки с ракия, без да го
хване, защото алкохолът нямаше да се намести в кръвта от толкова много ядене.
Погледнах Го, тоест Богът на кулинарията с поглед на новопосветен.
"Поведи
ни, Боже", казах аз, "поведи ни срещи тиранията на гурмето,
репресията на фюжън китчъна и срещу диктатурата на тия, където умишлено правят
порциите малки.
Бог ме
погледна мъдро и ми отговори: "Чедо, човек като хапне добре, не вижда
никакъв смисъл да се бие, става миролюбив и ведър!" Записах си тези думи,
за да разпространявам словото Му сред вас, неопитвалите никога нещо, наречено
"гювече в омлет", дълго колкото половин магистрала Люлин и дебело
като китката на Искра Фидосова :))))))
----------------------------------------------------------------
В село
Старцево срещнах бога на кулинарията. В механата порцията може да нахрани
половин Сомалия. Казах на соственика, че ще му направя параклис.
------------------------------------------------------------------
Пътешествие
на стария репортер из Родопите, ден 1. На влизане в Пампорово грееше слънце и
дори се оплаквах, че ще хвана тен и след това никой няма да повярва, че не съм
бил на Хаваите. Половин час по-късно беше натрупал трисантиметров сняг. Снегът
в Родопите владее един основен кинотрик - да вали епично сякаш някаква невидима
певица разтегля родопска песен. Величествено е да гледаш как снегът прехвърча
във въздуха, а ти си толкова далече от политическата истерия, че все едно си в
алтернативна вселена. Малко по-късно в центъра на Смолян, в историческия музей
попаднах на едни стари фотографии на родопски семейства. Старите родопчани са
владеели друг трик - да гледат така все едно земята им принадлежи. Това са
хора, брулени от живота, историята и политиката, ама иначе властни и с ясното
знание за това кои са, къде принадлежат и, че довечера у тях си ще ядат
готвено. Пробвайте да накарате мъж да гледа сега така, никога няма да успеете.
Днешните мъже залиняха също като така и непоявилият се сняг тази зима...:))))))
---------------------------------------------------------------------------
Случи се
нещо за което не бях подготвен. Телефоните ми днес прегряха от обаждания на
социалдемократи от цялата страна, които се чувстват обидени от последните ми
опуси за левицата, които междувпрочем съм писал за собствен кеф и вътрешен
радикализъм. Заради това много искам да изясня три неща:
1.
Независимо от иронията, аз категорично уважавам социалдемократите. Никога не
съм се възприемал като социалдемократ и на стари години няма да почна да го
правя, но все пак не съм стигнал все още до величествената злоба на Смирненски
към Кръстьо Пастухов с репликата куршум - "той приживе покрит бе с храчки
и пак не се свенеше от това".
2. Спорът
социалисти - социалдемократи, за разлика от спора БСП - АБВ, е здравословен за
левицата като цяло. Има много социалдемократи станали жертва на комунистическия
режим и трябва да си спомняме тяхната светла памет с уважение и респект. Но пък
лично аз днес смятам, че социалдемокрацията е остарял и архаичен път на
развитие на левицата. Просто тя изпълни историческата си задача. Левицата днес
трябва да е радикална в икономическите си възгледи, защото съществува в среда
на абсолютен диктат на десните мракобесни клишета.
3. Горчиво
се кая, ако някой социалдемократ се е почувствал обиден от моите текстове,
никога не съм целял да наранявам чувства и да ритам чувствителни рани, но пък
никой няма полза, ако водим дебатите с политкоректен език. Трябва да си
изговорим истината докрай. Както казах - АБВ ще остане в историята, БСП ще се
промени още много пъти през годините, но има някои вечни политически стойности
и за техния смисъл трябва да си говорим. :))
--------------------------------------------------------------
Алкохолът
не помага като превенция срещу грипа, гневно реагираха здравните власти вчера.
Мамка му! Вселената е устроена несправедливо. Сега единствената възможна
превенция срещу грипа остава посещение на концерт на Кичка Бодурова. Забелязал
съм, че българската естрада освен противогрипно, действа и противопаразитно.
Просто няма форма на живот, която да не се изнесе моментално при първите трели
на произволна песен :))))
----------------------------------------------------
Не е лесен
животът на репортера - пристигнах в Пловдив по обед. Навън вече се смрачи, а аз
още се занимавам с писане на дописки вместо тържествена делегация да ме
посрещне на по каса бира и да ме поканят за жури на "Мис
"Пловдив-минижуп". Пък после разправят, че репортерската професия
била бляскава, като е бляскава защо няма чаша с уиски в ръката ми, а? :)))))))
--------------------------------------------------------------
Старият
репортер се връща изморен и жаден в светите подуенски земи, където блондинките
дори посред зима ходят с минижупи и си правят татуировки на Че Гевара и виждам,
че един приятел ми е пратил поредният статус на Камен Алипиев (а.к.а Черният
лорд на неутронната бомба, който ме е блокирал демократично във ФБ). Статусът
почва с думите: "Александър Симов е срам за занаята...". И точно тук
ще се съглася с това лице. Наистина съм срам. За неговия занят на унищожител на
мозъчни клетки, хейтърство и мечтания за масови убийства аз съм срам. Изпълних
се с оптимизъм от това изречение. Щом мегаидиотите не ме броят за достоен за
техния занаят по черни шаманства, то очевидно за мен, въпреки биреното ми
шкембе и бързия говор, все още има шанс за спасение :)))))))
---------------------------------------------
Сори за
циничния статус, но тази седмица може да бъде описана като порнофилм. Първанов
изненада БСП отзад. БСП метна Първанов по гръб. Реформаторите заподозряха ДПС в
мастурбация с език, ДПС отговори със съмнения в майсторска степен в ръкоделието
от страна на тъмносините. Цветан Цветанов изпъхтя, че го слушали вкъщи и му
разваляли еротичния живот, Борисов обяви, че никога не е виждал Първанов в
кенефа си. Най-накрая марсианеца го заподозряха в интимни отношения само с един
бизнес кръг, а той опроверга, че винаги е отворен за нови участници в тази
любов...Най-накрая всичко завършва с оттегчение :)))))
-----------------------------------------------------------
От цялата
драма с АБВ изненадващо в най-голямо блато се нахендри не кой да е, а Иво
Инджев. Пичът попадна в драматургичната ситуация той и Станишев да говорят едно
и също и от текстове на Инджев се забелязва една мистериозна нервност все едно
кандидатка за мис "Вселена" се е усетила, че конкуренцията също е
преспала с журито. Сега основната задача на миската/Инджев е да докаже, че той
е бил с едни гърди напред във всяко начинание, което вероятно, ако наистина се
касаеше за мис "Вселена" поне щеше да става за гледане, но когато го
пренесем в журналистиката се превръща в психодрама с графомански мащаб :)))))
-----------------------------------------------------------------
Малко
странични наблюдения. Вижте колко интересно се получи - когато политиката
избухна, а драмите в БСП, скандалите около подслушвания, бъдещи коалиции са си
запазана марка политика ала булгар, изведнъж дори и мижавия химн на протеста
вече не може да събуди интерес в изтерзаната публика. Не знам дали Първанов и
неговия ход ще убие БСП, ама, че доуби протеста е сигурно. А може и да го е
оглавил, знае ли човек :))))))
--------------------------------------------------------------
Сега нека
да си кажа позицията за листата на АБВ, за да няма съмнения и недомлъвки.
Категорично не приемам действията на Георги Първанов и Ивайло Калфин. Не това е
начинът за освежаване и модернизиране на лявото пространство. При това,
опасявам се, Първанов надценява солидно влиянието на Калфин в левицата. Калфин
беше добър кандидат през 2011 година, защото на фона на Плевнелиев приличаше на
интелектуален титан. Калфин днес обаче избра да прилича на себе си и за втори
път в кариерата си предава БСП. А е получил всичко от БСП - прошка, кариера,
министерско място, водаческо място в евролистата. Изборът е негов. Той пак ми е
симпатичен, но просто няма да гласувам за него. Не можеш да започнеш
прочистването с калташки номер. Но това с Калфин е добра основа да си поговорим
за случващото се в БСП. Още през 2011 година много хора приеха със скърцане на
зъби кандидатурата на Калфин за президент, а тя бе наложена почти силово. И с
право. Той един път беше заплювал своите гласоподаватели в очите. Кой, кой, кой
ни го нахака тогава? :))) Така че нищо ново на хоризонта. Както се казва -
европейските избори са на един хвърлей разстояние, там ще се види кой откъде
е...
Но стига
толкова политика. При посещението си в светите пернишки земи вашият репортер
налетя на стария ерген на село Еловдол. Някаква дама го попита защо не се е
оженил, а той отговори с нещо като дзен коан: "Е па, щото, не съм намерил
жена да пие колкото мене". В този отговор има магически реализъм. И
политически привкус. Левицата няма да бъде обновена от костюмари, а от
революционери. Така че да кажа по пернишки - га го намеря революционеро, може и
да гласувам за него :)))))
------------------------------------------------------------
Фактът, че
българските плетени обувки са моден хит в САЩ продължава да предизвиква
удивление в мен. Приличам направо на Маноло Бланик (хехе, гледането на
"Сексът и градът" се отплаща с непотребно знание), който гледа как
някоя жена е предпочела гуменки преди неговите шедьоври. Очевидно е, че
българската цивилизация е мощна. Дори и ние да си заминем след нас ще останат
плетените обувки, шкембето и идеята, че анцугът е дреха с която можеш да се
движиш из центъра на града. Таке that, Америка. Ако сега накараме Обаме да
хапне и шкембе, бъдете убедени, че Азис веднага ще бъде назначен за
вицепрезидент...:)))))
-----------------------------------------------------------
Случайно
налетях на поредното изявление на "бъдещия премиер" Николай Бареков,
което буквално гласи следното: "Петков, Станишев, Първанов, Дончева,
Цветанов, Волен и Бойко са отвратителни, а Люба Кулезич ги продуцира!".
Хахахахах, не мога да не отбележа, че с всяко следващо изявление списъкът с
враговете му расте. Опасявам се, че до края на кампанията за евроизборите в
списъкът с отвратителните хора ще е набъбнал до размера на телефонен указател,
а само на бабите от Забърдо, които възпяват деянията барекови може да им се
размине влизането в черния списък :)))))
-----------------------------------------------------------
"Понякога
ми се струва, че Волен Сидеров има задачата да създава лоша слава на уискито.
Или може би на кокаина? Нека не съдим, защото всички си имаме своите слабости,
но не всички имаме смелостта да се снимаме по хаванска пура". Валери
Найденов. Още не мога спра да се хиля :)))))
----------------------------------------------------------
"Телевизията
е опит за колективно небитие". Виктор Пелевин. Заради това не гледам
телевизия, а пиратствам филми. "Пиратстването на филми е индивидуален
антикапитализъм". Александър Симов :))))))))))
---------------------------------------------------------
Никога,
никога, никога повече няма да оставям страстта ми към културно воайорство да
взима връх в мен. Станах рано специално да мина и на живо да се насладя на
филма "10 януари II - орките отвръщат на удара с павета". Бродих из
жълтите павета като библейски пророк из пустинята, бродих из софийската мъгла
като Волен Сидеров на варненското летище, бродих из столичните потайности като
мис "Юни" на "Плейбой" в търсене на имението на Хю Хефнър,
ама така и не успях да намеря радикалните протестъри. Замислих се да не би пък
да имам фалшиви спомени от предишния 10 януари и тогава парламентът да е бил
щурмуван от трима души? После научих, че протестът бил отложен с пет дни. Дотук
с тържествените дати. Почувствах се ограбен като Искра Фидосова, която чете
книга с диети...:))))
--------------------------------------------------------------------
Видях
заглавие "Сексът умря" и душата ми простена като Деница Гаджева пред
предаване в което плюят Волен Сидеров. И с'я кво? Нима всичкото четене на
"Космо" е било напразно? Тъкмо научих какво е петинг, а дълго време
смятах, че това нестандартен начин за приготвяне на мусака, и обявиха сексът за
мъртъв. Тъгувам, тъгувам като Иво Прокопиев при новината, че няма да лети с
президента до Китай...:))))
-----------------------------------------------------------------
ПИК са
пуснали серия от снимки на Деница Гаджева по купони (очевидно щедро
предоставени им от евродепутата Димитър Стоянов). Ситуацията в света, а и у нас
е такава, че всяка снимка в подобно състояние е политическо обвинение. Замислих
се какво ли бъдеще ни чака. И стигнах до първия извод - скоро политици ще могат
да стават единствено хора без фейсбук. В мига в който си направиш профил и
сложиш снимки вече няма спасение за политическата ти душа :))) Другият извод е
- никога не се жени за Капка или, ако се ожениш при развода не оставяй нито
снимка при нея :))
-----------------------------------------------------------------
Ходих на
митинга на Волен, за да видя пристъпите на националистическа мисъл. Събрани
около 80 мрачно гледащи хора. Стоят в студа и мълчат. Изведнъж гръмва музика:
"Давай, Волене, ние сме с тебе". Водачът пристига. Белокосото му теме
се мярка сред тълпата. Тълпата кряка: "Волен". Пичът се изкачва на
една трибунка и почва с крясъците. Медиите са фекаломети. Журналистите са
измекяри. Държавата иска да го мачка. Турското посолство, БСП, ГЕРБ, ДПС всички
му скачали по топките. Той крещи, че не търпял натиск. После казва на Цацаров
да не се подава на натиск и да му иска имунитета. Кряка срещу
"Стандарт", че написали заглавие "Сидеров кацна на
Цацаров". Гневи се. Тогава на трибуната се качва оная дългокраката руса
депутатка, чието име няма да се сетя. Шепне нещо в ухото на Сидеров. Сидеров
вече крещи истерично - разбрал е, че Цацаров му е поискал имунитета. Вече цял
свят му е виновен. "Атака" съществува в свят в който всички са им
врагове. Сидеров проронва въздишка. Спомня си за годините 2006-2008 година -
тогава пак го тъпчели, преследвали и тормозили. Той не се поддал. Издържал
героично в името на България.
За миг се
изплаших, че пак ще иска да си размята фалоса. Този път се въздържа. Стигна се
до особено ироничен момент - когато бе обявено решението на Цацаров групата от
30 протестъри аплодира, а "Атака" викат "Оставка". Сред
протестърите е Найо Тицин в любимата си роля на Волен Сидеров. После пак гръмва
музика. Едните викат "Уууу", другите и те викат "Уууу". Сидеров
се кани да се тръгва. Край мен задъхан минава депутатът Чуколов - бърза да се
озове в орбитата на лидера си. Гледа го с обожание. Русото дългокрако парче
гледа журналистите с подозрение. Тръгват по "Витошка", а аз тръгвам в
обратна посока. Така де - човек рано или късно трябва да си тръгне от
цирка...:))))
------------------------------------------------------------
Настоявам
за Нобелова награда по икономика. И то заради трактата, който ще ви представя
по-долу. Той е озаглавен:
За икономическите вреди от ранното
ставане. Всички истини, които ИПИ ще ви спестят
Когато
човек стане рано удължава деня си. Днес станах в 6.30 и вече имам чувството, че
е 17 часа. Ние можем да излъжем времето, но тялото няма как да измамим. Тялото
се чувства все едно е 17 часа и вече настоява поне за един голям коняк. Ерго -
като стане човек отрано, почва да пие отрано, а това носи вреда на националната
икономика. Защото, когато тялото почувства, че е 5 следобед вече нищо не е в
състояние да го накара да работи отново, а това пряко вреди на увеличението на
БВП. Следователно - пролетариатът трябва да става късно, за да може икономиката
да расте :)))))
-------------------------------------------------------------------------------
Имаме
новина. Следващият водач на евролистата на левицата вече е ясен. Все пак от
баницата ми се падна късмета "На работа в чужбина ще заминеш
догодина". Очевидно е, че дори звездите на късмета настояват за моята
кандидатура. Вярно е - моите радикални планове за европейска реформа
(Преместване на европарламента в Ница, задължително ходене на евродепутатките
по бански на работа, задължаването на Найджъл фарадж да пие по бутилка българска
ракия преди изказване и въвеждането на приниципа - за всеки пролетарий
блондинка) все още срещат отпор в консервативния български политически живот,
но важното е, че поне имам начало на идеологическа програма..:)))
--------------------------------------------------------------
Лично мен
фактът, че песента "Ако си дал" на Емил Димитров е станала първа в
класацията на 500-те велики песни на България, много ме трогна. Само чуйте:
"Ако си дал на гладния дори трошица хляб от твоя хляб, ако си дал на
скитника дори искрица огън...". Текстът на Иля Велчев е отрицание на всеки
"рационален егоизъм", "моралност на печалбата" и други
айнрандистки трафаретни оправдания на върховния егоизъм. Тази песен е прозорче
към една друга емоционалност - която оценява света не по това колко е свила от
него, а по това как се е раздала на всички останали. Вероятно заради това този
факт трябва бъде отбелязан. Имам усещането, че българите са в някаква мъгла -
знаят отчаяно, че обществото в което живеят е нередно, че това, което им
предлагат като система е отвратително и тъпо, но не не са открили все още
речника с който да го изразят и заради това на помощ им идва една песен от
миналото, която е запазила чистия дух на невинността, който вярва, че човек се
осъществява не чрез приватизация на ресурси, а чрез тяхното даряване на
света...:))))))))))
No comments:
Post a Comment