Плаващите пясъци на лъжата

Ако обикновен човек се опита да се провре в джунглата от медийни заклинания около проекта АБВ, ще се почувства като нещастник, попаднал на плаващи пясъци. Всички изявления на участниците в това движение звучат като реплики от приказка за шестокласници. Алтернативната листа щяла да усили БСП и да развие левицата, те не цепели социалистическата партия, въпреки че играят срещу нея, и били доброжелателно настроени, макар че по екраните на телевизията звучат като протестъри-махмурлии.

Изявлението на Георги Първанов обаче, че е готов да участва с АБВ на предсрочни парламентарни избори, беше черешката на тортата. Всъщност това е истинското признание, което всички чакат. С подобни думи експрезидентът на практика показа, че вече не чувства никаква връзка с БСП и използва членството си в нея единствено като щит, с който да отбива атаките.

Ако решим да бъдем педантични, това изявление е доста проблематично, защото в Изборния кодекс не е предвидена възможност да се гласува за такава гражданска организация като АБВ. Ако се осъществи другата идея на Първанов - явяването на избори да бъде като коалиция от малки партии, то това пак прави мисията участие на АБВ доста невъзможна. Трябва ли да припомняме, че в парламента през 2001 г. мандатоносители всъщност бяха две малки партийки, които станаха спасителен кораб на НДСВ, което не получи регистрация навреме. Но това са подробности.

Не е проблем, че някой иска да разцепва левицата. Такива опити са правени в продължение на цялата история на лявата мисъл. Тъжното е това, че опитът се прави с този подъл език, който трябва да разбираш с помощта на криптография, за да схванеш истинския замисъл на създателите му.

В случая имаме една тъжна новина. За първи път в историята на БСП имаме лидер, който открито тръгва срещу партията, въздигнала го в управленските висини. Никога досега това не се случвало. Този политически кръстоносен поход не се прави в името на някакви идеи, а в името на оцеляването на някои хора, и той създава усещането за гняв и ярост.

От първия ден слушаме как хората на Първанов се оплакват от реакциите на БСП. А някой пита ли как се чувстват обикновените избиратели на левицата? Тези, които два пъти гласуваха за Първанов като президент, тези, които два пъти подкрепяха Калфин. Какво да кажат те, когато виждат как този парад на подменения език всеки ден шества по телевизиите и ги лъже в очите. Това е трагичното - плаващите пясъци на лъжата са станали всекидневие. Добрата новина е, че няма да е задълго. След евроизборите всичко ще стане ясно. 

Плаващите пясъци просто никога не могат да бъдат трайно явление.