Неочаквана пролет на три глътки ракия

Да пътуваш навръх Сурва към светите земи на пернишките села, където ветровете носят древен мирис на сливова ракия и да няма сняг наоколо е все едно да влезеш в секс-шоп, а да откриеш, че там продават само философска литература. Така де - поетичното начало в човека, тоест - неговата безсмъртна душа, очаква вселената винаги да прилича на кинофилм и да поднася подходящите пейзажи за подходящите мигове. Навръх Сурва пернишките поля трябва да се покрити с бял и непроходим сняг, който да изпълва човешкото същество с изумление пред това как оцеляват селяните в тоя див край на вселената. Но ето, че лудата 2013 година бе приключила по мистичен начин, а 2014-та започна с пролетен вятър, сякаш изваден от стихотворение на поет-символист, останал девствен до 44-ата си година. Над пернишките поля грееше пролетно слънце, небето беше лъчезарно синьо все едно е извадено от анимационен филм, а крехките бели облачета, които се мотаеха във висините намекваха за някакво ексцентрично състояние на света. Странно е там, където пет поредни години си виждал сняг изведнъж да видиш развълнувана пролет, но такива са светите земи - те отказват да се подчиняват на логиката, живеят в собствен ръкав на времето и климата и нагло се присмиват над всяка теория, която си създадеш за тях.

Нека да преговорим набързо това, което знаем за Перник, защото пет поредни години като пророк, който е получил видение се опитвам да разпространявам мистичното знание по света и като уличен проповедник да довеждам до знанието на електората за мистериозните сили, които са правят този край уникален. Пернишкият край е див и анархистичен. Политическата система на управление е неясна и сложна. Всеки пернишки квартал си избира кмет, защото Перник това е сбор от отделни населени места, които биха пребили произволен държавен чиновник, който се опита да им съобщи, че в сила е влязъл нов избирателен кодекс. Границите тук се определят не от политическите съотношение, а от градусите на ракията. Всеки район си разпознава своя собствен елексир и се отнася с върховно подозрения към алкохолните творения на съседите си, сравнявайки ги със сиропче, което дори бебета биха отхвърлили с възмущение. Ако си мислите, че перничани са люти и така са добили правото да бъдат герои на хиляди вицове, значи изобщо не познавате перничанките. Еволюцията е свършила своята работа. Стотици години сблъсък с мъже, които са припознали като своя първа любов пиячката са направили перничанките нещо емоционална версия на лошото ченге от всеки екшън-филм. Те контролират вселената с поглед. Който не е виждал как перничанка само с по-строг поглед и лека поредица от съскания може да накара пияния си мъж да си легне не е виждал нищо в тази вселена. Хората са инатливи и опозиционно настроени. Из селата не празнуват нито Коледа, нито Нова година - единственият празник, който се признава е Сурва, навръх 13 януари, когато кукерите излизат като древна армия, която с джангър гони злото. Тогава тихата меланхолия на този край изчезва, из селата лумват огромни огньове, цяла вечер се носи шум на звънци, хора с маски тръгват в древната нощ и всяко зло се крие в миша дупка като Цветан Цветанов зад папките на немския си адвокат. Да откажеш да опиташ ракия, ако ти предложат е върховна обида. Цели семейни вражди са почнали заради това. В един беден, отруден, ветровит и лют край, хората са реагирали на времето със собственото производство на нелегален алкохол.

Да не говорим, че богословието тук също е от особен порядък. Разправяха ми за предишния поп на перлата Еловдол (а всъщност и последния, защото религията вирее по особен начин из тези свети земи). Този свещеник очевидно е имал само две теми за разговор - футболен клуб "Левски" и жените. Всякакви други въпроси от небесно естество, църковният служител отклонявал с пренебрежение. Каква е разликата между католицизма и православието? Защо, чедо, ме занимаваш с такива въпроси, когато "Левски почва да играе след малко... С такава оптимистична нагласа свещеникът приключва края на дните си като истински бохем - между две поръчани малки мастички (а колко е размера на една мастичка в Пернишко е въпрос на който учените все още не могат да дадат точен отговор, защото това е променлива величина, която би докарала всеки математик до психиатрията). И последното - трябва да видите лицата на хората. Всяко лице е като роман от руски класик. По тях годините, съдбата и ракията са начертали такива неописуеми състояния, че Кустурица ще подпали три чифта маратонки, за да дойде да ги снима за личната си колекция.

Именно в този край се озовах аз и то в най-неочаквана януарска пролет. Слънцето напичаше протестно и за разлика от софийския протест очевидно бе получило оставката на зимата. Пак ще повторя - поетичната ми душа не издържа на тази метеорологична мутация. Гледах наранено като десен политолог пресконференция на ГЕРБ на която Бойко Борисов хвали Георги Първанов. Но странностите на вселената никога не са в състояние да спрат желанията на купонясващия човек. Всъщност не играещият, купонясващият човек е живителната сила на прогреса, защото в името на шоуто купонджията е в състояние да поднесе на публиката най-доброто от себе си. След като от много време насам кукерите са фото-звезди на републиката забелязах, че всеки от тях е станал истински артист. Гледа да попадне пред обективите с най-оригиналната маска, идея, жест, настроение. Очевидно пролетта обаче действаше на всички. Нали знаете - всеки кукерски ритуал е нещо като пародия на сватба, където булката и младоженецът са мъже, а цялата останала сюрия ги следва от къща на къща. Приходящите в Еловдол кукери от съседно село обаче се оплакаха от тяхната "булка". Хванали я, че щипва пари от събираните дарения и в процеса на придвижване от село в село я уволнили и веднага назначили друга. Лично аз видях социално вдъхновение в това. Ето така можем да решим проблема със страха на младите хора от брака - като им разрешим освен официална жена да си имат и по три-четири резервни булки. Така де - трябва да мислим нестандартно, ако искаме да се справяме с демографската криза и в то в свят с такова наличие на добра ракия.

В тълпата навръх празника, малко преди голямата клада от дърва ме набара и един от големите оригинали на Еловдол - Байката. Това е човек легендарен като роман от Дан Браун. Не подлежи на описание, защото е като постмодерна книга - една история води до друга история, а тя води до целия свят. Байката е нещо като енциклопедист на ракията. Знае как е правена всяка бутилка. В едната слага много билки, в другата клонче от акация. Това си е цяла наука и е грехота, че в университетите не наблягат на нея. На празника той се е появил с три малки метални патрончета с различна ракия и с две бутилки пелин с уникален червен цвят. Всеки, който мине край него трябва да опита, защото иначе джихадът е на една ръка разстояние. Иначе образът е комуникатор номер едно. Споделя с мен и с няколко жени защо е останал стар ерген. "Защото не съм намерил жена, която да пие като мене", казва той като телевизионен комедиант и цъфва, когато хората оценяват шегата му. После на мен ми се оплаква, че изкарал тежка отпуска. "От 16 декември досега само една вечер не съм се напивал", оплаква се той. Не ме разбирайте погрешно, това е по-скоро жалба как е успял да пропусне цял ден. Пиянството из пернишките земи е особен феномен. Всички сме наясно, че алкохолът е покосил като чума цели поколения, ама тези, които са оцелели болест не ги лови и сигурно ще надживеят още два патриарха.

Друг от образите - Бунджулата също е в центъра на купона. Това е човек, чийто говор аз изобщо не успях да разбера. Той говори странно, завалено, със свои думи, които само тези, които са израснали край него разбират. Човекът не е много с акъла си, но пък за някои неща, казват, държи като счетоводител. Сутрин почвал деня си с една стограмка. Легендата твърди, че са го виждали да спи в снега, ама до него болест не припарва.  Бунджулата е легендарен с това, че мрази водата, тоест не се къпе. Дрехите си носи докато не се втвърдят по него и не развият собствен живот, чак тогава ги сменял. Сами знаете как е - човекът си има свои принципи и не иска да си ги разваля.

Загледах се в празнуващите и схванах, че всеки от тях е един малък свят и всъщност това е истинската България. Хора, които са в собствен филм, но успяват понякога да надмогнат своите граници и да участват в един древен като света ритуал, да му отдадат душата си и да се почувстват за миг като древни стражи, които спират злото да не вилнее по тази планета с прецакан от капитализъм климат...

Рано сутринта на другия ден ме събуди пак думкане на тъпани и звънци. Групата от Сирищник нахлуваше в Еловдол. "Ооооо, Сирищник", изстенах политически аз, "проклети да сте". Разбира се сами се сещате - Георги Първанов е роден в Сирищник и старият репортер негодуваше, че тези кукери като богове на политическото отмъщение смущаваха малката му идилия, мястото, където беше успял да избяга от нереалния кипеж на измислената политика. Прокълнах Сирищник, но се възхитих на техните маски, които се наричат "ликове".

И след като политиката нахлу пак в живота се заговорих с перничани за това какво направи прехода. Представете си стария Перник (от преди 1989 година) - в него има огромни индустриални предприятия - над 10. Сега работи само "Стомана". Всичко друго е разрушено, разбито, опустошено. Понякога е лесно да разбереш защо хората смятат прехода за конспирация срещу себе си - те от него нищо добро не са видели. И тези хора, които са го преживели с очите си са видели как една България се срива пред тях. Какво ти остава освен да се отдадеш на древните ритуали и да разчиташ, че празника по магичен начин ще преобърне света и ще успее да успокои навдигналите се от историята демони.

Замислих се колко е трудно да запазиш равновесие в един такъв, разлетял се на съставните си части свят. И за пореден път се възхитих на виталността, която излъчват пернишките земи. В тях има някаква неземна мъдрост, историческо спокойствие на места, които са видели много по-големи дивотии и много по-големи звезди да изгряват над тях. Сетих се за едно стихче на Сергей Есенин, което няма връзка с разказваното, но точно тук му е мястото:

Глупаво щастие мое

в облак от пролетен цвят!

Залезът плува в покоя,

сякаш е лебед крилат.

Щастието винаги е леко глупаво в мрачните епохи, но пък е единственият смислен избор за живот. Човек не трябва да чака случайната и непоискана пролет, за да го разбере. Трябва само да се вгледа в древните земи, които излъчват спокойствие и да схване, че вечността е на една крачка разстояние. И на три глътки ракия.

Поне на три глътки ракия...