Понякога си мисля, че проблемът с
галактическата тишина край нас е много лесно решим. Сами знаете как е – край психиатриите
всички стъпват тихо и на пръсти, за да
не смущават тези, чийто разум е изпушил и са станали жертва на своите вътрешни
демони. Няма да се учудя, ако един ден се окаже, че земята се ползва със статут
на лудница из гражданското общество на звездите, което поради тази причина я
заобикаля и строи галактическите пътища далече от нас.
Заради това на нас не ни остава
друго освен да си задаваме големи въпроси, да тънем в неизвестно по въпроса за
вечността, да се питаме какъв е смисълът да обитаваме това пространство и да се
чудим няма ли някакъв начин да омилостивим звездите за още някоя и друга година
по-дълъг живот.
Почнах с глобален размисъл, защото
край празниците на човек не му остава друго освен да си задава големи въпроси.
В повечето случаи той (човекът) не може да стигне до отговори, но самият процес на задаването влияе по
ползотворен начин на душата. И така сега получих успокоение, че записвам
разпилените из фейсбук мисли тук – поне един ден галактическите психиатри ще
имат база за анализ за този миг, тази епоха, това време и всички останали
дребни детайлчета.
Успокоително е да си мислиш, че ще
има някаква полза от теб. Направо като половин психоанализа си е.
Егати -
докато ние тука се караме за бъдещето на виртуалния хейт, човечеството е
направило огромен скок в своето еволюционно развитие за който аз разбрах едва
днес. Стоях потресен пред своето откритие, видях светлите хоризонти и
почувствах как бъдещето е започнало. В един магазин открих нещо, наречено
"луканкови бонбони". Завити в станиол парчета от луканка. Разбрах, че
прогреса е голямо нещо. От тук до луканковата торка е само на една ръка
разстояние :)))))))))
----------------------------------------------------
Понеже
трябваше да ставам рано да се правя на телевизионен коментатор преди да се
върна окончателно в обятията на съня, влязох в една шкембеджийница, за да ударя
най-патриотичното българско ядене и собственикът вкара култов лаф: "Който
не яде шкембе в събота на обяд е прекарал кофти и скучна петък вечер и значи е
достоен за съжаление". Когато човек се сблъска с истински
екзистенциализъм, дето даже и Сартър не може да го измисли, трябва да стои
онемял от възхищение :))))))))
---------------------------------------------------------
Събота,
8.30. Стеле се мъгла като във фентъзи роман, миг преди демоните от блатата да
нападнат армията на добрите. Студ все едно човек е попаднал в душата на
финансов министър, прекалил с Айн Ранд. Дори съседите, които са в перманентен
ремонт - от тук поне до края на "Дързост и красота", ги няма никакви
на хоризонта и царува една неестествена подуенска тишина, все едно никой няма
да прокълне света след махмурлук след малко. Колко? Колко знака от Аллах още да
чакам, че вселената изначално не си пада по ранното ставане? :))))))))))
--------------------------------------------------------
Има едно
събитие, озаглавено "Тържествено приключване на мирните протести".
Дискусиите там са наслада за всеки хуманистичен ум.
Ще ви
представя дъ бест оф от това на което попаднах.
Профил на
име "Генерал Пиночет" мечтае на 10 януари комунисти да висят по
дърветата.
Кварталният
идиот на протеста Манол Глишев също участва в този тон с постинг гласящ
"Да ги избесим!" (въпреки, че от 10 километра е ясно, че това
момченце като види кука на по-малко от 15 метра от себе си търчи към
най-близката журналистка да се оплаква, че е получил газове). А под неговото
мнение можем да открием уникални попадения:
Цветан
Станев: "Турците които управляват в България се превръщат в масони
най-висока степен на наш гръп! Сега даже вече взех да си мисля,че те имат пръст
в терористичния акт с Израелските туристи" (запазваме правописа, за да не
смущаваме вселената)
Mpb Eu:
Нашите цветове са или националния трицвет или антикомунистическия син.
Реалистично
Мислещ: Ако ще се прави нещо, поне се координирайте с футболни фенове, рокери и
други такива от цяла България, иначе нищо няма да се получи...
Хубаво е
човек да знае каква алтернатива му готвят. Така де - нали тези били
алтернативата. Дано поне въженцето на бесилката ми да е от коприна :))))
-------------------------------------------------------
От една
статия на Калин Донков в "Сега" научих за поет за който не бях чувал
Добромир Тонев. Велико стихче от него:
Вървя срещу смъртта, но аз не зная
тя има ли си дом и как изглежда.
И аз навярно там си имам стая,
която тя усърдно обзавежда.
Живее ми се тук, ала не мога.
Мъглата ми е ясна – с всички ребуси.
И ще поискам гражданство от Бога.
Или ще емигрирам в себе си.
------------------------------------------------------------
Имената на
протестите ("Оставка на тръгване", хахахах) вече почват да ми звучат
като вогонска поезия. Да си припомним най-изящният екземпляр от вогонската
поезия беше озаглавен "Ода в чест на малката бучка зелен маджун, която
открих под мишницата си една лятна утрин". Заради това предлагам
оттук-нататък няколко важни инициативи: "Оставка докато се напъвам в
тоалетната и си проклинам простата"; "Оставка докато си чеша десния
лакът, а с левия търся порно по кабелната"; "Оставка докато си скубя
космите от дясната вежда"; "Оставка докато се прозявам и търся начин
как да излъжа, че имам всички албуми на Стоян Михалев, за да не ме гледат
накриво костовистките с минижупи" :))))))
-------------------------------------------------------------------
Офф, от
снощи ме мъчи една мисъл и предварително моля за опрощение, ако е твърде
отвлечена и интелектуална. Ще гледам да не се повтори. В цикъл на следпразнично
възстановяване вчера успях да си намеря и да си сваля филма "Обетовани
небеса" на режисьора Елдар Разянов от 1991 г. Това е лунатичен филм без
грам социална патетика, в който обаче се говори за бездомните хора, които не са
успели да си намерят място при политическите гърчове на историята и краят на една
държава като СССР. И се описва жестокият, противен и смешен живот на групичка
бездомни хора, които имат един-единствен изход за щастие - обетованите небеса,
където тяхно ще бъде царството, което им е обещано приживе. Във филма този
възход към небесата е показан по изключително поетичен и интересен начин. Но се
замислих за друго.
Гледайки
филма на Рязанов схванах къде е основната разлика между западния и източния
поглед. Единият смята успеха за основното мерило във вселената, а другият смята
успеха за кратък миг на покой преди безкрайният ад на душата да навлезе в
небесните си измерения. Или нещо такова. И си казах тогава, че най-големият
кошмар е всъщност да си в гранична държава, която е разкъсана между тези два
погледа - държава, където всички твърдят, че ценят успеха, но в която всички
подсъзнателно носят вина, ако той им се случи, защото никога не са наясно как
точно ще ги накажат небесата един ден...
---------------------------------------------------------
Фейсбук е
коварно пространство, а Марк Зукърбърг е егати гада. Вчера научих, че ако човек
е с настройки на английски и натисне това, че се чувства секси в българския
вариант това излиза като "чувства се ебливо". Сериозно. Това ме
накара да погледна по нов начин на цялата американска култура, която е обсебена
от термина "sexy". След като постоянно се чувстват ебливо, това
обяснява защо се разкарват по целия свят и го преебават по различни
начини...:))))
--------------------------------------------------------------
И така.
Измених на себе си и не слушах какво каза Плевнелиев в новогодишната си реч.
Видях само, че стоеше прав и не смееше да се прави на клоун. Тоя пич вече няма
да смее да седне в кресло до края на мандата си. Убеден съм, че една голяма
част от политическата нация дебнеше ел-Президенте да го види дали няма да обяви
нашествие на марсианци по телевизията. Знаете как е - навръх Нова година човек
се надява, че глупостите му могат да минат за нещо със златен етикет.
Иначе има
нещо успокояващо в това да видиш, че и тази година започва като всяка предишна
с безкраен анализ на това какво са давали по телевизията. След 36 години вече
рухнах по тази тема - един път не съм гледал нищо добро по Нова година.
Българският шоу проблем е като проблемът на протеста - все се опитват да бъдат
модерни, съвременни и смешни, а крайният резултат е леко истеричен, достатъчно
глупав и неставащ за консумация. С други думи - речта на Плевнелиев е естествен
завършек на глобалната медийна скука. Заради това май отделих повече време на празника
да се карам с приятели за това как може да избухне световната революция,
отколкото да си унищожавам мозъчните клетки с тъпотрони :))))))
------------------------------------------------------------
"По
емпиричен път излиза, че единственият премиер, който реално е управлявал тази
държава в тази година е Марин Райков. И по негово време е единствения период в
тази година, в който нямаше протести". Ивет Добромирова. Йеееееееееееее!
Райков управлява за около 2,1 секунди историческо време, ама пък какъв левент,
какъв премиер, какъв аслан :)))))) И ние да пуснем това национално съкровище в
Рим. По-скоро националното съкровище самичко се пусна, ама кой ти гледа
кусурите на премиера, който реално управлява тази държава през
годината...:)))))))))
----------------------------------------------------------
Тази игра е
създадена, за да запазим българското пиянство живо. Съгласно правилата на всеки
харесал този статус се дава правото да ми прати бутилка с уиски, а ако е
истински интелектуалец, даже и мезе. Ако одобриш и коментираш, пък имаш
интелектуална промоция - право на изхълцване и получаване на репликата "Ти
мене уважаваш ли ме, бе?". Ако одобриш, коментираш и споделиш печелиш
призът "Мистър Бутилка 2013" и възможността да станеш авер по уиски
на Волен Сидеров. Нека да не убиваме българския алкохолизъм, а да го подкрепим
в трудната му битка с акцизите! :)))) (Сорииииии, не издържах да не спретна
тази пародия. Нищо лично към поезията, но и за пияниците някой трябва да
помисли :))))
----------------------------------------------------------
Моята
социална библия "Космо" отново удари джакпота. Видях, че заглавието
на корицата е "Сексирай веселите празници". О, йе, сексирай! Всъщност
не съм убеден, че съм наясно какво означава тази дума (познавайки Космо като
нищо ще означава - обезкосми се весело по празниците), но използвайки тъмното
си балканско въображение, ще кажа, че заглавието не е в съзвучие с модерните
социални тенденции. Понеже 24 години народът така го сексират всеки ден, той
(народът) обикновено не търси как да се сексира, а как да се махмурлира по
празниците...:)))))))
---------------------------------------------------------
В автобуса
за София моите културни сетива бяха подложени на радикален тормоз. Сигурно 35
пъти в рамките на двата час път, които ми се видяха като два еона, звуча
песента на Лейди Гага "Алехандро". 35 пъти слушах как създанието,
което напомня на пришълец призовава разни Фернандовци, Робертовци да не я викат
по име...И се учудих защо така ги тормози тия пичове. Виж - за това, че казва
на Алехандро да не я зове напълно я разбирам - след 35-ото слушане, тоя пич
вече го мразя в червата...:))))
----------------------------------------------------------
Постколедният
човек вероятно намеква на света накъде ще ни повлече еволюцията. Той не ще да
види ядене, гордо отказва всякакви лакомства, защото е качил 5 килограма,
отнася се с презрение към дребните кулинарни радости и прелита гордо над
всякакви изкушения, защото се чувства като носорог, случайно попаднал в
диетичен ресторант...Направо е като ботевски герой - уста проклинат цяла
вселена, защото мисълта за движение му причинява екзистенциално страдание.
Очевидно един ден в бъдещето всички ще бъдем в някакво подобно политическо
състояние - постчовеци в постпразнично настроение :)))))
----------------------------------------------------------
В
библиотеката на нашите в Пловдив набарах една книга на Борис Елцин -
"Изповед по дадена тема", издадена в България през далечната 1990
година и писана през същата година. В нея младата тогава звезда на Политбюро на
КПСС Елцин описва своят житейски път, биография и политически борби. Това става
една година преди СССР да се разпадне окончателно. В тази книга, разбира се,
има доста лъжи, въртящи се най-вече около доказаните впоследствие случаи на
злоупотреба с алкохол от страна на Елцин. В книгата повечето случаи от ранните
му години на пиянство са отдадени на провокации от страна на ретроградните сили
в Политбюро - пратили му агенти да му бутнат Волгата в един канал, в САЩ през
1990 година на лекция в университет не бил пиян, ами още бил под влияние на
хапчето за сън, което взел. Величествен.
Иронията на
книгата обаче е друга. Елцин е безпощаден, а и прав, когато подлага на
унищожителна критика системата от привилегии с която се е заобградила руската
номенклатура и как живее в своя изолиран свят, без да си дава сметка за
реалните проблеми на народа. Замислих се за това, че историята наистина се
повтаря като фарс - защото по времето на Елцин се получи извратен вариант на
същото. Номенклатурните привилегии останаха в историята да бъдат заместени от
привилегиите на олигарсите. С какво всъщност едното е различно от другото? И
двете са еднакво извратени. Едното е създаден по партиен признак елит, който се
самозабравя, другият е създаден по пазарен начин елит, който гледа само да
краде. Заради това смятам, че Елцин радикално бърка в книгата си като се опитва
да скрие пиянските си изцепки. В ролята си на пиянка той беше симпатичен. С
другата си роля - няма да бъде запомнен с добро :))
------------------------------------------------------------
Едно много
хубаво стихотворение на Брехт:
ПАТЕРИЦИТЕ
Не можех
даже крачка да направя,
при лекаря
отидох, той попита:
- Защо със
патерици се изправяш?
Отвърнах
му: - Сакат съм от години.
Той рече: -
Нищо чудно не намирам.
Бъди така
любезен да опиташ!
Сковават те
ей тези вехтории.
Върви,
пълзи и падай упорито!
Като
чудовище със смях злокобен
той
хубавите патерици грабна,
пречупи ги
на моя гръб удобен
и весело
във огъня ги тласна.
И ето, аз
съм излекуван: крача.
Смехът ме
изцери. Понявга само,
щом дървени
подпори зърна в здрача,
вървя
по-лошо, но за кратко време.
-----------------------------------------------------
Най-трудното
нещо на Коледа сега бе да напиша 16 късмета за баницата. Оказа се, че на човек
само очите му са големи. Точно с четири пожелания обаче може да се опише цялото
щастие на земята...Всичко останало се оказаха просто изгъзъци :))))
------------------------------------------------------
Кратък
телевизионен полет ме убеди, че очевидно в страната има нови експертки по
семейни традиции, коледни обичаи и религиозни чудеса - фолкпевиците. Сега вече
ми се изясни, че богословските факултети са ненужни, очевидно центърът на
богословието се е изместил в централата на "Пайнер". Но какво ли се
учудваме - очевидно в началото на света не само е било хаос, но отнякъде се е
носила и мелодията на "Камъните падат". Но понеже навръх празника
трябва да сме в в крак с евроценностите, и като си припомним, че на Великден миналата
година, Иван Костов ни поздрави с "Честито Рождество Христово", то,
за да бъда в крак с релегиозния календар на десницата ще ви поздравя с
"Честито Възкресение"...Оффф, знам, Коледа е, трябва да сме добри,
извисени и незлобни, но след като чух как фолкпевица ми говори за богословие,
се почувствах като депутат от ГЕРБ приклещен в спалнята на Искра Фидосова,
тоест като човек, който разбира, че да се запишеш в Чуждестранния легион
понякога е по-добра алтернатива от това да си депутат :))) Хубав празник на
всички!
---------------------------------------------------
Винаги съм
се чудел защо трябва да се пости на Бъдни вечер? Вероятно по този начин
религията е искала да ни подготви за живота в капитализъм - един голям пост
така или иначе :))))
--------------------------------------------------
"Щастието
винаги има голям размер, то се равнява на целия социализъм". Андрей
Платонов "Джан". Щях да чета фантастика, а не мога да се откъсна от
Платонов. Неговият език е като отделна вселена...:)))
--------------------------------------------------------
Почивка.
Мързел. Кеф. Чета фантастика и си представям светлото бъдеще. Извънземни
цивилизации покоряват далечни галактики. Звездолети, планети,
извънземни...После налетях на Юлиян Вучков и щях да изпищя. Стори ми се просто,
че извъземната инвазия е започнала преди да се усетя :)))))
--------------------------------------------------
Майките са
най-страшния кошмар на диетолозите...:))))))) Фашистката доктор Емилова сигурно
се чуди как да прогони призракът на майките от съзнанията на нейните дебели
пациенти, защото всички знаем, че киселото зеле на мама е сила във вселената,
която моментално бие всяка диета с 10 на нула :)))))) А пък като опрем до
яхнията - диетолозите почват да пищят така все едно Бойко Борисов е видял
Сретен Йосич в гостната си в Банкя :)))
----------------------------------------------------------
Старият
репортер реши, че най-добрата тактика за максимално бягство от обществената
лудост е като смени настръхналия софийски пейзаж с омекотените цветове и лиричната
меланхолия на Пловдив. Така де - ако има бог на лудостта май е най-добре човек
да бяга от него като Волен Сидеров от журналисти. Тези дни старият репортер
попадна на една старо издание на "Одисея" и успя набързо отново да
мине през приключенията на този древен герой. Но това, което ме изуми е, че в
тази книга попаднах на забележителен монолог на един от боговете Кронион (един
от многото продукти на похотливия Зевс), който казва на другарите си богове:
Чудно, че смъртните хора за всичко
винят боговете!
Идело злото, възкликват, от нас. Но
нали чрез безумство
мимо съдбата нерядко глупци си
навличат погибел?
Значи даже
боговете си бият шута от отговорностите, когато се натъкнат на безумство и не
поемат политическата отговорност за него, когато то се случи в земния свят.
Така де - речта на Кронион е леко овъртяна като слово на Лютви Местан, ама се
схваща посланието. С други думи - човек е длъжен да спасява сам от безумството,
хахах, дори и да е чрез декларацията за това, че през идната седмица смята да
се отдаде само на мързел и от време на време на мисли за спасяване на света.
Нищо повече :))))
---------------------------------------------------------------
Има нещо,
които наистина не разбирам - Михаил Ходорковски ли ще е новата звезда на
българската десница? Защото като гледам какви благозвучни литании се леят за
него ми е леко странно. Разбира се, нито един български десничар не може да
стигне до нивото на Адам Михник, който в "Газета виборча" направо
сравнява Ходорковски с Нелсън Мандела и го нарича "съвестта на съвременна
Русия". Аз ли пребивавам в алтернативна вселена, мама му стара? Дори една,
очевидно влюбена в Ходорковски журналистка като Наталия Геворкян, чиято книга
за олигарха е преведена на български, се старае на едро, на едро да прелети
през първите години на този кадър, защото, както винаги се оказва - в генезиса
на нещата е цялата драма. Ходорковски, заедно с Березовски и Гусински беше един
от тримата пълновластни господари на Русия по времето на Елцин. Те колеха,
бесеха и ползваха най-големите ресурси. Това, което българският десничар гордо
пропуска, разбира се е за особената близост между Ходорковски и руските
комунисти. Близост, която излиза през носа на комунистите, защото на
най-решителните избори Ходорковски се врътва в последния момент, подкрепя Елцин
и си гарантира достъп до целия руски петрол, който после бе решил да хариже на
американците. А какво да кажем за вълната от неразкрити убийства все свързани с
ЮКОС, компанията на олигарха? Този пич е Нелсън Мандела, колкото Азис е майка
Тереза. И фактът, че се самообяви за жертва на Путин съвсем не го прави ангел.
Но очевидно никой не обича нюансите в този развълнуван свят, никой...
------------------------------------------------------
Имаме
новина - вече половин час Реформаторския блок стоят в една стая и никой никого
не е наплюл, а Радан Кънев все още се сдържа да бие чембер на Меглена Кунева, а
Корман Исмаилов все още не е вкарал една глава между веждите на Божидар
Лукарски...Дааа, очевидно големите побоища в десницата ще ги гледаме преди
избори. Те са специалисти по прайм тайма на скандалите :)))
No comments:
Post a Comment