Окупаторите – по-лоши от ислямски терористи

Написах, или по-скоро изговорих текст в деня преди окупацията да падне. Не го сложих в блога си, защото си казах, че събитията вече са изпреварили думите ми. Вчера обаче цял ден ми се обаждаха хора, за да ми кажат, че текстът им е харесал и аз се върнах към него, за да видя какво пък толкова съм написал. Мисля, че малко съм прекалил с крайността на тезите си, но пък от друга страна, когато злоупотребяват с обществената психика, човек не може да се държи като всеопрощаваща монахиня. Както и да е. Стана ми ясно, че един автор никога не може да контролира кой негов текст ще се чете и кой не. Този очевидно се прочете и заради това ще си позволя лукса да го поставя в блога си, дори и след като неговата актуалност е минала.

Настоящата окупация на Софийския университет е абсолютна перверзия. Още от първия миг стана ясно, че окупация номер 2 не може да спечели нито грам обществена подкрепа. Стигна се дори дотам, че преподаватели, които подкрепяха първата окупация, в момента взеха остра позиция срещу окупацията номер 2, защото тя представлява сбирщина от полуидиоти. Краен съм, но настоявам на тази дума.

След като видях, че едно от основните лица на новата окупация е неосъщественият студент, проваленият интелектуалец, псевдопоетът Манол Глишев, ми стана ясно, че тук са замесени страшно нечисти интереси. Глишев е човекът, който в края на юли 2013-а написа статия, в която призоваваше за крайна радикализация на протеста и обясняваше, че той и неговата групичка са някакъв просветен елит и трябва да набиват мнението си на всички. Казваше и че наесен протестът трябва да се радикализира, като под това той имаше предвид чупене на полицейски глави и хвърляне на павета срещу парламента.

Когато полицията го потърси, той орева света, че му нарушават правата. Това е човек, който се е поставил вън от закона. Та затова тази втора окупация е перверзия. Тя извращава самата идея за демокрация. Тя унищожава окупацията като форма на протест. Орешарски е голям късметлия, както и този кабинет, и това мнозинство. С такива окупатори те ще изкарат втори мандат.

Новите окупатори са по-лоши от ислямските терористи. Те държат като заложници не - 10-15 души, а студентите от целия университет. Студентите от СУ, които участват в окупацията, са абсолютно малцинство - един-двама души. Всички останали са хора, които вероятно не биха влезли по никакъв начин в Ректората, освен ако не го окупират. По лицата им личи, че са случайни маргинали, чийто нарцисизъм ги кара да бъдат непременно в центъра на вниманието на медиите.

Тази окупация е и форма на медийна абстиненция. Те не могат да понесат, че обществото най-накрая започна да се занимава с други по-важни проблеми като управление, бюджет, социални проблеми, а не с техния измислен протест. Това, което те правят, е психологически и морален тероризъм. Както и ректорът проф. Иван Илчев каза - те извършват престъпление - т.нар. самоуправство. Затова е правилно прокуратурата да се занимае с тяхното поведение и да ги разследва. В СУ има предмети, които са за милиони. Там има материално-отговорни лица. Тези псевдо студенти нарушиха закона. Те извършват престъпление и всяко треперене пред тях е грешка.

Не казвам, че полицията непременно трябва да влезе в университета. Те самите биха изпълзели като хлебарки от леговището си, като видят, че никой не ги подкрепя. Но, от друга страна, тази държава трябва да даде знак, че законността се спазва. Част от протестиращите искат полицията да влезе в Алма матер и да се разиграе театърът как сатанинската власт пребива невинните ангели, които по една случайност са извършили престъпление. Но е факт, че ако се стигне до полицейско навлизане в СУ, вината за това няма да е на властта, няма да е на ръководството на университета, няма да е обществото, а на самите протестиращи, които не си оставиха никакъв друг избор. Ако бяха разумни хора, щяха да напуснат в момента, в който виждат, че имат подкрепата на около 25 души. 

Тероризмът е диктат на едно малцинство. Същото се прави сега.

Трябва да има граници в нашата толерантност към обществената лудост. Ако някоя партия припознае тази терористична лудост за нещо правилно, заслужава да бъде на политическото бунище. Тук разделителната линия не е власт - протестиращи, а протестиращи - здрав разум. Ако заемеш страната на лудостта, самият ти си за психиатрия. Това трябва да знае всяка партия, която се опитва да се заиграе с тези протестъри, легитимирайки тяхната лудост като нещо значимо. Това не е значим факт. Те извършват престъпление. Легитимацията на престъплението също е престъпление.