Телевизионната антижурналистика

Достатъчно е човек веднъж да си пусне телевизора по време на уикенда и да попадне на т.нар. "публицистично" предаване, за да се изпълни с мисли за самоубийство през остатъка на седмицата. Това, което минава за телевизионна журналистика у нас не само е деградирало до нивото на махленски скандали с прикрити псувни, то подрива вече напълно доверието в толкова изтънчена и смислена професия като журналистиката. Просто за журналисти у нас се обявяват най-кресливо хора, които в друга държава биха били държани в психиатричен изолатор.

Тази подменена журналистика се характеризира с няколко неща. Вместо на информацията залага на истерията. Подменя фактите с вопли, а анализът с интриги. Ерзац-журналистиката е безпаметна и умишлено неграмотна. Само в такава атмосфера човек като Мирослав Найденов може да си позволи да шества из телевизионните екрани и да си създава ореал на борец срещу тиранията. Хей, говорим за човека, който е записан как се подмазва на Бойко Борисов и чака да получи указания как да се държи на делото срещу него. Фалшивата журналистика обаче е безсловесна срещу това безобразие. Тя е сляпа за истината и жадна за жълтината.

Истеричният свят на телевизионната публицистика бе обагрен в жълто и от изплувалите есемеси, които прословута журналистка е пращала на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Когато човек тече поразителните й съобщения остава с усещането, че някой наистина е подменил целия свят. Гласовите кресливци за морал се оказаха зависими от властта егоманиация. Вероятно заради това в неделя най-обсъжданата тема във фейсбук бе интервюто на същата тази тв-журналистка с Николай Бареков. Едночачасово шоу за камикадзета на които им е омръзнал живота. Журналистиката на размахания пръст и истеричната нотка най-добре демаскира всичко нередно около нас. Маските падат, когато хората разберат, че им пробутват не журналистика, а сапунена опера с киселинен привкус. Това е направо антижурналистика, която сама по себе си е като раков тумор в едно общество. И не се учудвайте, че държавата не върви напред. При такава деградирала медийна среда в която всички лъжат на поразия, в която виреят само клоуните и клюкарките, държавата не може да отлепи напред. Медиите могат да дадат крила, но могат да бъдат воденичен камък, който тегли към дъното.

Трябва ли да се учудваме тогава, че всички стават жертви на унизителната публичност. В името на това да задържиш медийното внимание се стига до най-големите лъжи и шашми. Още един пример - "Алфа Рисърч" пускат проучване, че АБВ стартира своята политическа дейност и ще има направо 2 депутата. С един повече дори от Реформаторския блок. Когато цялата журналистика се е запътила по нанадолнището към бездната на безкрайната интрига, очевидно социологията се стреми да я изпревари по пътя. Това е свят като конспирация. Всички се стремят да унищожат сетивата на нормалния разум в България и да институционализират постоянната лъжа като принцип. В този смисъл най-дисидентското нещо е понякога просто да си изключваш телевизора. Антижурналистиката може да умре само, когато никой не й обръща внимание. 

Иначе клонингите на Люба Кулезич и Мира Радева ще ни преследват с години, без никой да може да си вземе дъх от тях.