Моята формула за патриотизъм

Аз използвам думата патриотизъм, но не я харесвам. Подозрението ми към това понятие е чисто прагматично, защото просто няма единно разбиране за патриотизъм. Всеки разбира каквото му скимне. И ако моето разбиране за патриотизъм се върти предимно около слабостта ми към бедрата на блондинките, то за Волен Сидеров е в дивата омраза и сляпата ярост към всички, което модерността е извоювала като придобивка.
Нека да ви цитирам едно определение за патриотизъм, което открих в политически форум посветен на тази тема: "ПАТРИОТИЗМЪТ е ГОРДОСТТА от НАРОДА и РОДИНАТА"(запазил съм авторовото желание да отличи някои думи с главни букви).
Не казвам, че това определение е лошо, но какво означава то? Какво е гордост? Какво е народ? Какво е родина?

Преди да сте заредили автоматите и да искате да ме поставите пред някоя стена, нека да обясня. В християнството гордостта е един от седемте смъртни гряха. Който е много горд ослепява за света. Така, че определението тук може и да е правилно. От много гордост българите често са слепи за света и заради това доскоро се влачеха доста зад основната част от него.

Какво е народ и родина? Този въпрос го задава още Гео Милев в поемата си септември. "Прекрасно, но що е Отечество?" и после следва ужасната фраза "и яростно лаят картечници". А тези картечници се използват винаги от хората, които стават и лягат с думите: "Отечеството е в опасност".
Народът и родината по начина по който ги разбират мнозинството от българите днес, са застинали в 19 век и трудно могат да бъдат адекватни на днешната действителност. Тези понятия в техния архаичен вариант обаче се изповядват така яростно, точно защото са отчаяна реакция на глобалната модернизация на света. Обаче днес знаем понятия като мултикултурно, интеграция, гражданско общество...

Естествено след тези думи веднага чакам обвинения в продажничество, нихилизъм, майкопредателство и други. Вече неведнъж съм ги получавал. Това е част от другата особеност на архаичният патриотизъм - той извира не от сила, а от слабост. Това си личи от всяко изказване на т.нар български патриоти. В най-скорошния фрапантен случай - всички те вкупом обявиха, че едва ли не една културоложка може сама да пренапише българската история. Става дума за случая с проекта "Митът за Батак". Патриотарите вдигнаха неистов шум до небето, искаха президент и премиер да вземат отношение по случая. Нима това е израз на сила? В тяхното разбиране всеки глас едва ли не е в състояние да действа като Йерихонска тръба и да строши стената. Пълни глупости! (В тъмния си гняв дори един от "патриотите" нарече културолажката Мартина Балева дете на гном и кучка, въпреки че самият той доста повече прилича на смесица между двете).

Ако съществува такова нещо като светъл патриотизъм той трябва да извира от усещането за сила и оптимизъм. Всеки друг извор рано или късно ще превърна патриотизмът в бясна ксенофобия и национализъм. Когато извеждам своята формула също така спазвам едно елементарно правило - просто не е учтиво и уместно да се гордееш с неща за които нямаш никаква заслуга. Защото по неведомата воля на космическата рулетка аз можеше да съм роден в Мадагаскар, Монровия или някъде другаде. Хубаво е да приемаш своето потекло, ама хайде по-леко с гордостите, че нещо много почнахме да прекаляваме. В този смисъл е доста наивно да се гордееш, че си българин, защото просто нямаш заслуга. Никой обаче не ти пречи да се гордееш с това, че можеш да изпиеш 12 бири една след друга, защото ти сам си се развил дотук.

Изразена с едно изречение моята формула за патриотизъм гласи: "Аз съм българин, но не смятам, че това е най-важното, което мога да кажа за себе си".