Защо "Интернационалът" е велика песен?

"Интернационалът" е песен, която е химн на всяка лява партия по земята, а нейните думи са изключително вълнуващи. Автор на текста е забележителният французин Южен Потие. Това, което масово не се знае обаче е, че той е един от най-изявените френски анархисти (автор на безсмъртно стихотворение, което завършва с фразата "изхвърлят костите на баща ми от земята, за да копаят писоар за буржоата"). Дълго време бях слушал единствено първия куплет на песента, но в мига в който видях целия текст, успях да разбера, че в него наистина е въплатен това, което прави левицата безсмъртна - стремежът към промяна и идеята, че справедливостта може да бъде настанена като норма дори в несъвършен свят като този.


Първите три куплета вероятно ги знаем всички:

На крак, о парии презрени,
на крак, о роби на труда!
Подтиснати и унизени,
ставайте срещу врага!

Нека без милост, без пощада,
да сринем старий, гнилий строй!
Светът на нас днес се надя,
напред в решителния бой!

Бой последен е този,
дружно вси да вървим,
с Интернационала
света да обновим!


Понеже винаги намирам начин да вярвам в някакви утопии (противното означава просто да не съм аз), много ме кефи фразата "бой последен". Това е ултимативното усещане, че светът може да бъде обновен и то по начин, който няма да допусне отново несправедливост, жестокост, бедност и отчаяние.

Следващите редове на "Интернационалът" обаче са малко известни. Потие казва откъде произтича злото в света:


От нийде няма избавление,
от бог, ни цар, ни господар,
във нас е нашето спасение,
в борбата, водена със жар!

Крадецът плячката не връща,
ни властелинът свойта власт,
но ний сме армия могъща,
кой би се мерил днес със нас?


Ний сме армия голяма,
на трудовий, работен свят.
С Интернационала
ще се освободим!


Тук вече си проличава анархистът. Всяка власт е източник на зло - бог (властта небесна), цар (властта държавна), господар (властта на парите). Срещу това изначално зло, което е разкапало обществото, Потие изправя армията на хората, които искат промяна. Нека да не се лъжем - десницата винаги е бясна и истерична, защото знае, че хората, които искат радикална промяна никога няма да изчезнат.

Защо хората на промяната винаги ще ги има? Отговорът е в следващите редове:


Държавата ни угнетява -
законите са против нас,
богати днес управляват,
беднякът няма равен глас.

Но стига толкова търпение,
ний старий свят ще разрушим.
Във нас е нашето спасение,
с борба ще се освободим!

Но ако ли обезумели
войска изпратят срещу нас,
най-първо стари генерали
да чакат смъртния си час!

Бой последен е този,
дружно вси да вървим!
С Интернационала
света ще победим!


Текстът става велик точно в тази си част. Потие описва несправедливостта в света, но не се жалва. Той е активист. Той знае, че "във нас е нашето спасение". Текстът на "Интернационалът" ме кефи, защото е неподправено оптимистичен. Той носи енергия и вяра, от която по някакъв начин 21 век ни лиши. Днес сме свикнали да бъдем скептични, да се отнасяме с постмодерна ирония към патоса на действието, да бъдем някакви висши надувки и да преследваме илюзорните цели на това, което преди се казваше капитализъм, а днес наричат с ефирния термин "пазарна икономика".

Потие е достигнал и до епохалността на друго разбиране, което се усеща в заглавието - "Интернационал". Битката за промяна не може и няма как да бъде битка на една нация - тя е битка на всички, които са стъпкани и мачкани. И заради това тази песен оцеля през времето и до днес се пее в най-различни части на света. Нейните думи винаги ще бъдат начина по който хората да изразяват недоволство и надежда. Както и вяра в едно бъдеще, което ще бъде добро, само, когато всички хора заедно се изправят срещу нечовешката и подтисническа власт.

На Първи май, освен празникът на левия печат и БСП, на митинг излязоха и софийските анархисти. Особено ми хареса техният лозунг "122 години съпротива". Анархистите за пореден път се издигнаха в очите ми като отказаха да позволят на полуфашистите на Боян Расате да се присъединят към техния митинг. 
Съпротивата не трябва да спира. 
Всъщност май това е искал да каже Потие. 
Нека всяка лява партия (пък била тя в опозиция или на власт) докато на конгресите си пуска "Интернационалът" да си спомня за целия текст на песента!