Friday, August 10, 2012

Излишък от искреност



Честността е голямо нещо. Небесно. Толкова е хубаво да си искрен, че можеш да разрушиш вселената без да се усетиш.
Ние в България често се оплакваме от отровената от лъжи обществена атмосфера. Това е, защото не сме усетили радикалния чар на абсолютната искреност. Но, когато ни се демонстрира, човек може единствено да онемее от възхищение.
Пожар в сметището в Цалапица. 4-ти ден то тлее. И тогава директорът на Областното управление "Пожарна безопасност" в Пловдив комисар Румен Димчев обявява: "За да се стигне до погасяването му трябва или да се разгори изцяло или да падне обилен дъжд".
Величествена честност. 
Пожарникарят обявява, че единственият начин огънят да бъде спрян е той да обгори цялото сметище или да се очаква небесна намеса и дъждът да го изгаси. Ето това е ефектът на честността - след нея просто няма какво да кажеш.

Лъжата те заплита в безброй политически капани. Защото лъжите са красиви, те са поезия, полет на фантазията, но пораждат въпроси. А истината те прасва като паве по главата.
Това е все едно докторът вместо да дава напразни надежди направо да каже на болния: "Има два изхода за тебе - да си умреш сам или ние да те умъртвим заради неуспешна операция". Така де - нима трябва да мъчим хората с красиви лъжи, когато истината е така убедителна.
И кабинетът много бърка като лъже постоянно. Вместо да се прави на шаман, Дянков спокойно може да обяви за следващия бюджет: "Целта му е всички да минете на диета. И без това ядете твърде много, пък и многото пари развалят хората".
Така той може и да не натрупа финансови излишъци.
Ама пък какви излишъци от искреност се очертават...


No comments: