Какво ли иска да ни каже Доган?

Като прочетох писмото на Доган (което вече предизвиква писъци из психодясното пространство, а досадно предсказуемо и банално Иво Инджев го обяви за поклон пред руските господари) се сетих за една мисъл на Достоевски от "Бесове". Тя е твърде легендарна и банализирана от постоянно използване, но все пак продължава да е проникновена - "Човек е нещастен, защото не знае, че е щастлив". Прочетете Джонатан Франзен, хванете произволен американски роман и ще видите, че там такава мисъл не може да се роди. Американският ум би родил по-скоро опозиционна формулировка - човек изпитва щастие понякога, защото не знае, че е нещастен.

Но нека да се върнем към Достоевски. Ако се опитаме да трансформираме неговата мисъл на политически език, тя ще звучи така - едно общество може да живее дълго в лъжа, защото не се намира никой, който да каже истината. Въпросът за щастието също е важен за политиката, но смятам, че проблемът за истината е по-важен. И, ако сте съгласни с мен, тогава по-долните разсъждения може би ще могат да бъдат разбрани и поставени в контекст.

За втора поредна Коледа Доган поднася философски дар на фейсбук-обществото, което още не е успяло да смели Теорията за Морфичния Резонанс и вече трябва да си блъска главата в идеята за Русия като Алтернатива. А между двете послания има неразривна нишка.

В края на 2015 година пред актива на ДПС Доган обяви: "Утвърждаването на Русия е необратим процес, който искам да наблюдавате. Русия ще направи всичко възможно тази линия да продължи и, ако е необходимо, дори силово...". В този контекст той постави въпроса НАТО адекватна система за отбрана ли е и посъветва хората си да не се държат като "блуждаещи политически клишета".

Речта му предизвика всякакви реакции. Присмех, озадачение, ирония, пародия. И май единствен тогава Лютви Местан е схванал истинското й значение, защото злите езици говореха, че се е хващал няколко пъти за сърцето и е пресушил три литра вода. После изтърча да се крие в турското посолство, а най-накрая се изяви като партиен строител и създаде ГМО-то ДОСТ.

Прочетох старата реч на Доган в новия световен контекст - Брекзит, Тръмп, все събития, които в края на 2015 година изглеждаха невъзможни, абсурдни и шантави.

Днес обаче имаме свят в който новоизбраният президент на САЩ изпитва съмнения към НАТО, а пък Русия не само не затъна в сирийските пясъци, но и успешно помага на правителството да изстиска "умерения" джихадизъм от Алепо. Тоест Доган доказа качества на аналитик. Пак Достоевски казваше, че животът е разбираем само ретроспективно. Тоест прочетете старият текст на Доган - много от нещата получават нов смисъл и това не някаква самохипноза.

После прочетох отново писмото му до шефа на Руския културно-информационен център. То може да бъде разгледането като апотеоз на пиара, политическия маркетинг и самовъзвеличаването. Почетният председател на ДПС говори за Русия с речника, който вероятно би използвал Вазов. Русия, казва Доган, винаги е била в друго измерение. От прахта на историята се ревитализира и друга културна митологема - за Широката Руска Душа, необятна и безгранична. Тук освен културен пласт има и философски.

Николай Бердяев има интересни размисли за руската душа. В увода на книгата си "Извори и смисъл на руския комунизъм", която горещо ви препоръчвам, той разсъждава много за руската душа. Бердяев я вижда като устойчиво религиозна и твърди, че това изгражда у нея много устойчиви качества - "догматизъм, аскетизъм, способност за понасяне на страдания и жертви в името на своята вяра, каквато и да е тя; порив към трансцедентното, което се отнася ту към вечността, към отвъден свят, ту към бъдното, към този свят". Тези качества правят така, убеден е Бердяев, че русите винаги са ортодокси или еретици, апокалиптици или нихилисти. Русите са "ортодокси и апокалиптици", дори и когато стават революционери, нихилисти, комунисти, казва още философът. Това по естествен начин прелива в другото послание - че Русия вече не е някаква регионална сила, а алтернатива за мир и сигурност.

Има ли друг политик у нас, който има смелостта да каже това, което много българи виждат - че еднополюсния свят вече се е разпаднал? И тук няма никакво значение виденията на местната митодиандреевщина, която е заключена в ужаса на дребното си битие, тук значение има това една истина да бъде казана на глас.

Има още един аспект, който не трябва да се пропуска. Пред сайта "Епицентър" Доган допълва политическите си тези с доста ефектна критика на либерализма: "Свидетели сме на срив на либералното статукво, на провал на неолибарализма, либералните послания вече не вършат работа".

Казано от Доган това звучи звънко. Все пак говорим за почетния председател на ДПС, човекът, който роди идеята ДПС да е в либералното пространство, с всички условности на това понятие у нас. Дали можем да приемем изявлението като знак за трансформацията на ДПС? Дали ДПС ще търси някакъв нов вид политика? Уви, не мога да дам конкретен отговор. Но съм сигурен, че това е началото на процес, който ще изненада всички, които обичат да са като блуждаещи клишета.

И понеже това е текст за Доган съм длъжен да кажа и самоизвинителните думи. Политикът Доган е противоречива фигура, но аналитикът в него продължава да е на ниво. Това, че се опитвам да разтълкувам неговите думи днес и, че те ми харесват съвсем не означава, че съм готов за дам индулгенция за грешките и прошка за недомислията. Но големият урок, който трябва да научим от ветровете на промяната е, че ценен е онзи човек, който може да каже истината, когато я види, а не предпочита да живее в комфорта на измисления свят.

Заради това не карам никой да споделя моето мнение. И смятам, че е необходимо позицията на Доган да бъде чута. Нека всеки да даде своята оценка. якои може да я приемат с аплодисменти, други с ужас, но големият урок, който руската литература даде на света и продължава да дава е, че човек не може да живее в лъжа, ако иска да се въздигне. Това е основата на нейната екзистенциалната темпоралност. 

Доган това със сигурност го е научил.