Гневът на госпожа Цвета Карасуджук

Ще се опитам да ви направя свидетели на един задочен спор между мен и госпожа Цвета Караянчева (Суджукът от женски пол на област Кърджали). Още от август месец насам, когато излезе програмата на правителството, алармирам, че основното обещание на ГЕРБ за областта отсъства от нея. По време на предизборната кампания госпожа Караянчева като видеше микрофон, разправяше, че околовръстният път на Кърджали започва да се строи всеки момент и тази светла дата ще озари завинаги историята на града. В програмата на правителството обаче нямаше нито дума за проекта. Нито думичка. Заради това преди няколко дни повторих своите притеснения пред журналисти в Кърджали и направих тъжната прогноза, че строежът на околовръстния път няма да започне преди 2021 година, когато не е ясно дали ГЕРБ изобщо ще съществува.

Днес госпожа Суджук, пардон, Караянчева, имаше актуално питане към министъра на регионалното развитие, Николай Нанков, за проекта. След малко ще ви разкажа отговора, но отровните страсти отново са завладели госпожа Цвета и тя не е издържала в реакцията си на думите на министъра да заяви: "Надявам се отговорът ви да бъде чут от един народен представител, който гастролира в Кърджали и се опитва с неистини и манипулации да печели политически пиар". Ехаа, гневът на суджуците е голямо нещо.

Реших да прочета отговора на Нанков, за да видя как фактологията помита моите "неистини и манипулации", но смъртоносният удар не ме порази на място. Въпреки твърдението на министъра, че работният проект за пътя е в "напреднала фаза", от отговора му става ясно следното - отчуждителните процедури по него изобщо не са приключени. Властта твърде оптимистично предполага, че това ще стане през цялата 2018 година и да предположим, че като никога е точна в прогнозите. Едва през 2019 ще стартират "обществените поръчки за допълнително  техническо и работно проектиране на самото строителство". И понеже този процес е толкова обтекаем, ама толкова обтекаем - министърът по никакъв начин не се ангажира с дата. Защото дори и той е наясно, че проектът няма да почне преди 2021 година. Нито са отделили пари, нито са го наредили сред приоритетните проекти. И реакцията на Караянчева, която е възкликнала: "За мен като народен представител от този регион е много важно да чуя, че процедурите наистина са в напреднали фрази", е изключително лицемерна. Госпожата се опитва да си гради алиби за следващите избори, когато избирателите ще й потърсят сметка за опашатата лъжа. Аз, като народен представител от Кърджали, държа околовръстния път да бъде построен. Но ме боли, когато виждам как Караянчева заблуждава хората и се опитва да им продава топъл въздух. Защото това е неин личен провал. Тя не е успяла да се пребори за интересите на своята област, защото я интересуват единствено политическото кадруване и интригите. Всичко останало няма стойност за нея.

Аз съм народен представител първи мандат и с очите си виждам как област Кърджали е зажадняла за честност, откритост и последователност. В приемните ми постоянно идват хора, които с ужас споделят за серия от неизпълнени обещания, за постоянното хвърляне на прах в очите, за тоталния натиск на ГЕРБ върху държавните институции. Защото аз не гастролирам в Кърджали. Тази област е моя кауза. Няма да позволя хората, независимо от коя партия са, да бъдат използвани за предизборни лъжи и манипулации, а след това натиквани в прахта на забравата. Наскоро ми хареса една фраза на проф. Иво Христов, който по повод на променените политически ситуации в Пловдив, заяви: „Има нов шериф в града“.

Спокойно, няма да връщаме Кърджали в Дивия запад, но твърде дълго ГЕРБ съществуваха в политически комфорт и в състояние на безнаказани лъжи. Всяка следваща лъжа на ГЕРБ ще бъде безмилостно изобличавана и показвана на хората в областта, защото е крайно време епохата на суджуците да приключи.

Главният злодей на американската параноя

Навремето много харесвах едно обяснение на великолепният писател Робърт Силвърбърг, който се опитваше да разкодира невероятният успех и четивност на друг творец - Филип К. Дик. Изводът на Силвърбърг беше изненадващ и поетичен - според него Дик най-добре е въплатил в своите разкази и романи американската следвоенна параноя, основната черта на епохата на студената вълна, когато филмите за пришълци, далечни чудовища, мутирали паяци и излизащи от земята зомбита са всъщност отговор на тревогата, че руските комунисти ще дойдат всеки момент, ще завладеят крайбрежията или поне ще пуснат атомна бомба над Ню Йорк и нейната величествена гъба ще потопи континтента в ядрена зима. Дик наистина може да бъде четен като бард на параноята - сред големите му теми можем да открием именно неразличимостта на външните заплахи, за това колко може да е объркано съзнанието на човек в един все по-сложен и изперкващ свят...

Нещо от този дух тези дни постоянно ми се върти в главата. Всичко започна с клипчето с Морган Фрийман в което той обясни, че САЩ са във война, че Русия е нападнала Америка и задачата на президента може да бъде само една - да разнищи докрай тази заплаха. Това е духът на Филип Дик, но на яко екстази. Войните обикновено са видими и това е тяхното основно свойство. Щом се налага да направиш клип, за да обясниш, че си във война, значи или някоя жичка в главата ти е прегоряла или в САЩ има голям недостиг на антидепресанти. Твърдението за руската агресия е толкова пресилено и така сюрреалистично, че авторите на клипа дори не си правят труда да дадат обяснение. Те направо инжектират страх в съзнанието на американското общество. Между другото тази параноя е вредна за американския дух, но това ще стане ясно по-нататък. Защото Путин е описан не просто като авторитарен маниак, а като всесилен авторитарен маниак. Като човек, който с едно движение на кутрето може да промени резултата от изборите. Това е катастрофична картина на света, която служи като алиби на американските елити. Като алиби за допуснатите чудовищни грешки, но и като оправдание за потенциална война. Страхът е мощна политическа дрога. Когато започне да бъде раздавана в големи количества, това винаги е знак, че някой иска да продава или използва оръжейни арсенали.

След Фрийман обаче на сцената се появи още една интересна фигура. Става дума за създателя на Фейсбук Марк Зукърбърг, който стана странична жертва на руската параноя. Либералната общност стовари върху него гнева от загубата и го обвиниха, че социалната мрежа е станала проводник на фалшиви новини, които унищожили иначе блестящият имидж на Хилъри Клинтън. Според мен Зукърбърг известно време се опита да се сниши, за да запази авторитет и свобода във фейсбук, но натискът стана толкова голями и чудовищен и го принуди да се защитава. И ето тези дни шефът на ФБ излезе пред медиите, за да обяви помпозно следното: "Русия се намеси в изборите в САЩ, помагаме на Германия да избегне това". Ако човек чете само до заглавието и е загубил сетивата да мисли логично ще си каже, че най-накрая гадът Путин бе спипан в собствената му кибер-война и сега ще бъде върнат в зората на компютърната епоха.  Проблемът е, че самият Зукърбърг говори толкова големи и нелогични глупости, че човек може да получи зъбобол. И сега дайте да разнищим данните, които Фейсбус привежда за руска заплаха. Тези данни са взети директно от устата на Зукърбърг, така че няма как да имаме съмнения в тяхната достоверност.

И така - шефът на социалната мрежа хвърля бомбастичния факт, който обаче не е новост, защото екипът на ФБ го твърди от един месец насам. По време на изборите били засечени около 3 хиляди съобщения от руски групи, които подпомагали кампанията на Доналд Тръмп. И заради това групата платила 100 хиляди долара. Това е единственият приведен факт за руска намеса - 100 хиляди долара. Сумата не е малка, но, уви, тя може да бъде разбрана единствено в сравнение. А именно сравнението показва, че твърдението на Зукърбърг си е фалшива новина откъдето й да го погледнеш, както и цялата антируска истерия, изказана с металния тон на Морган Фрийман. 

Да повторим - руснаците са изхарчили 100 хиляди долара в подкрепа на Тръмп. Сега отваряме Гугъл и търсим колко е струвала кампанията на Хилъри Клинтън, основната жертва на Кремъл, както се твърди. И намираме сумата - 565 милиона долара. Госпожа Клинтън е изхарчила тази космическа сума за изборите. И сега да сложим сумите на везните - Зукърбърг, Клинтън, Фрийман и сие твърдят, че руснаците със 100 хиляди долара са отнесли Клинтън, която е разполагала с 565 милиона. Че тогава това е най-ефективната инвестиция в целия свят. Толкова ефективна, че стотици хиляди банкери трябва да си скъсат дипломите и да ходят да се обучават в Кремъл как се инвестира. Сто хиляди долара са смешни пари на фона на космическите суми, които се изразходват за кампании в САЩ. Но въпреки това постоянно ни се говори за руска заплаха, въпреки това постоянно се намеква за намеса на Кремъл. Дори и да предположим, че тези руснаци са марионетки на Путин и са решили по негова команда да атакуват "блестящата" демокрация, то бюджетът им е бил колкото Хилъри е изхарчила само за сандвичи по време на обиколките си. Тоест - ясно е, че руската намеса е само мит. Защото, ако могат да посочат като пример само тези 100 хиляди долара, тогава това е поредното унижение за Клинтън, която излиза е толкова мразена, че путинистите с пари само за семки и бонбонки са я бутнали от нейния пиедестал.

Рових много, но друга иноформация за руската намеса наистина не открих. Въпреки това обаче се снимат пропагандни клипчета, пускат се бомбастични твърдения, а образът на Путин се сатанизира до възможната крайност. Проблемът е, че останалата част от света все още не е на толкова тежки наркотици и добре вижда лудостта, която искат да му продадат. Защото от няколко години насам западният свят е влязъл в спирала на свободно падане - Путин беше виновен за Брекзит, Путин е виновен за Тръмп, Путин е виновен за Марин льо Пен, Путин е виновен за кризата на доверието към политическите елити, Путин е виновен, че ЕС минава през криза, Путин даже е виновен за вълната от тероризъм, която удари европейските столици. Сега към това се прибавят виновните 100 хиляди долара, които са победили многомилиардната американска политическа машина. Опасявам се, че американците са забравили най-важния урок, който Холивуд продаваше на света навремето. Мацките си падат по лошите момчета. Ако приемем света за дългобедра мацка в тревожно настроение - той най-накрая тя ще тръгне именно с хулигана. Не заради друго - хепиендът така го изисква. Та не знам как ще се справят геополитическите сценаристи на страх при такъв развой на събитията. Поне е ясно кой ще е виновен при провал. 

Проклетият Путиииииин!

Моят литературен 23-ти септември

Датата 23 септември е една от най-важните в българската история. За втори път след 1918 година, когато юнкерите разстрелват край Владая войниците тръгнали да търсят сметка от продажната власт, правителството стреля в обикновените хора, виновни единствено за това, че са потърсили справедливост, че са се втурнали като "отприщено стадо от слепи животни" (Гео Милев) да поискат друг живот и покажат на Кръволока, на това историческо чудовище и изверг, че няма да търпят.

И знаете ли - днес няма да се опитвам да разказвам историята на Септемврийското въстание през историческите факти, няма да се обърнем дори към творчеството на гениалният Гео, а ще се опитаме да пресъздадем епохата през творбите на трима творци, които заслужават вечност заради това, че са описали разтревоженият свят на България след ужаса на разгрома. Това са Никола Фурнаджиев, Асен Разцветников и Ангел Каралийчев. Всеки от тях има своя уникален стил и поглед към ситуацията.

Фурнаджиев в своите първи две стихосбирки - "Пролетен вятър" и "Дъга" описва един свят, който се е разтрошил на съставните си части, една разрушена вселена, където сватбата е символ на отиването на смърт, където пролетният вятър е метафора за онова, което е минало през страната, за да я промени завинаги. Прочетете стихотворенията му - те са мощни, пълни с действие, със странни образи, с енергия, с бунтовно вдъхновение. Там пролетта е полудяла и огнена, дърветата и камъните танцуват, лятото е огромен змей. В тази поетична страна вече нищо не е такова каквото е било, от иконите капе кръв, идват кървави конници ("конници, конници, конници, кървави конници" - това е звукът на космическият ужас). Поетите по-добре от платените историци усещат духа на времето, големият ужас спотаен в него, невероятната енергия на бунта, която е трансформирала света...

Само усетете ритмиката:

Но пустее в блясък сив пустинята

ясно и безлюдно е по друма,

сякаш вчера с жълт калпак е минала

над земята пуста черна чума.

Асен Разцветников е лиричният наблюдател на ужаса, поетът видял своята страна в която "луди вещици сноват", в която удавниците с разкапани меса, проядени от рибите излизат от затвора на реките, за да напомнят за своето съществуване. Той е свидетел на братоубийствения бяс и заради това в едно от великите си стихотворения ражда образа на Каин, който преследва в нощта войниците, които са стреляли по своите събратя. В творчеството на Разцветников България прилича на меланхоличен призрак, на унищожена от безумие страна. Стихосбирката му се казва "Жертвени клади". Само един куплет, ще ви цитирам, само един куплет от него, но пълен с автентична емоция:

Родино, по твойте поля незасети

чакали и вълци се гонят за стръв

и късното слънце примрежено свети

през дим от пожари и пари от кръв!

Тези, които с ехидна радост днес твърдят, че онези там "профани, хулигани, глигани - скот като скот" са заслужавали да бъдат убити, извършват литературно престъпление. Защото не обичат да четат и защото мразят да четат...

И най-накрая - Ангел Каралийчев. Никога няма да забравя как като дете в книга с негови избрани приказки попаднах на разказа от сборника "Ръж" - "Гробът го вика". Това е един от най-силните разкази, които са били писани някога от българин. Няколко години след погрома един баща отива на гроба на сина си. Бащата отказва и не иска да напусне мястото, където е паднало детето му, защото ще остане без сакралното си място, където да говори, където да пита. И той пита "Защо, синко, сложихте главите си?", но гробът не отговаря, защото тези, които са тръгнали вече ги няма, след тях са останали само могилите. Разказът е смразяващо тъжен, но той е едно от най-автентичните свидетелства за времето.

И когато съм чел Каралийчев, Фурнаджиев, Разветников, аз никога не мога да бъда на страната на психопатите, които потопиха страната си в кръв, на бандата от кръволоци, която изби толкова много хора. 23 септември има своята литературна проекция. И тя е велика, жестока, гениална. И точно тя винаги е най-верният компас за времето, единственият възможен ориентир за историята. Всичко друго са политически игрички на дребни и временни джуджета, които дори не заслужават да бъдат коментирани...

Какво се случва с Америка, по дяволите?

Какво се случва с Америка, по дяволите? 

Едва сега успях да изгледам и не мога да осмисля напълно мелодраматичното клипче, в което Морган Фрийман с дрезгав глас обяснява, че САЩ са във война, че Русия ги е нападнала...Путин отмъщавал заради разпадането на СССР...Озлобеният агент на КГБ, който с хакерски нокти хваща сърцето на американската демокрация в дланта си...Ужас, просто ужас.

И аз, подобно на Валентин Вацев, започвам да изпитвам меланхолия по онази Америка от средата на миналия век, гордата страна, която никога, ама никога не би си позволила да покаже такъв страх, паника и виртуален ужас. Какво се случи с онази Америка, чийто президент, макар и в инвалидна количка, бе заявил, че единственото, от което трябва да се страхуваме, е самият страх. Онази Америка наистина имаше самочувствие на лидер и никога не би застанала в позата на жертва. Тя наистина беше убедена, че има модел, който може да служи за пример и съответно не би си позволила хленчове, лигавения и разни други разхълцани модели на предизвикване на съжаление. Не казвам, че онази загубена отдавна страна е била перфектна, о, не, много войни и трупове след нея го доказват, но тя поне имаше достойнство. В наши дни САЩ напълно са ампутирани от него.

Днес Фрийман става лице на инжектирането на страх в американското общество. Версията, която лансира клипът, е безумна, защото описва Путин не просто като авторитарен маниак, а като всесилен, всемогъщ и всепоглъщащ маниак. Представете си - Путин има легион от кибер-бойци, които използват социалните мрежи (а нима те не бяха американско изобретение) и карал хората в демократичните общества да не вярват на своите медии, на политическите процеси в страната си, даже и на съседите си. Това е някакъв демоничен опит халюцинация ала Джеймс Бонд да бъде имплантирана в психиката на американците.

О, да, за покварата в САЩ е виновен Путин, а не са виновни големите корпорации, които деиндустриализираха страната, за да изнесат производствата си там, където могат да плащат 15 цента на час. Не са виновни флиртовете с корумпирани режими по целия свят, връзките с нашите кучи синове и блокиралата политическа система.

О, не, руснаците са виновни. Тези гадове. Този всесилен Путин.

Това е класическата отрова на страха, пропаганда от най-долен тип, прогнил опит за измиване на ръцете и разчистване на пътя към нова война. И както е написал един читател в коментарите под клипа на Фрийман - това е същият механизъм, който САЩ използваха, за да накарат хората да повярват, че в Ирак има оръжия за масово поразяване, същото долно насаждане на паника, използвано толкова пъти, че се е превърнало в трагикомедия.

Тъжно ми е да гледам Фрийман в тази роля. Но пък като видях колко американци са го нахранили в коментарите под клипчето, изпитах прилив на оптимизъм.

Пералнята на мозъци вече дава дефекти. Значи малко остава, докато напълно се разруши...

Шоуменът с опашатите лъжи – възход и падение на Слави Трифонов

"Влиза ли в политиката Слави Трифонов?", "Какви са политическите намерения на дългия шоумен?"...Това са само част от тревогите на българската преса и сайтове от месеците май и юни тази година, когато водещият от бТВ в инвалидна количка се бе паркирал пред парламента, за да вдига шум, че депутатите са отхвърлили мажоритарния избор и то по начина по който го иска негово комедийно величество, тоест самия Слави.

В крайна сметка обаче Дългия и сценаристите му отрекоха всяка идея за намеса в политиката. Те били говорители на 2,5 милиона българи и само това ги интересувало - интересът на хората да бъде защитен. Всъщност, ако си направите труда да преровите Гугъл две години назад ще видите, че систематично като масов убиец по пълнолуние Трифонов е отричал всякакво участие в политиката. Това беше безкрайно удобна поза - хем се правиш на обществен проповедник, който тайно е прекалил с кокаина, хем винаги претендираш за политическа девственост и си вдигаш цената като луксозна кол-гърла. Само четири месеца по-късно, само четири месеци след заявлението за непорочност, Дългия се изметна на 180 градуса и обяви, че всъщност влиза в политиката и започва да търси млади и морални хора. 

Винаги е лош знак, да ви кажа, да обявиш внезапно нещо, което си отричал две години. Тоест политическото начало на Слави започва с опашата лъжа. И както ще видим тя е само една от многото. Не е нормално в течение на толкова много време да заблуждаваш хората, а най-накрая да се появиш в позата на супергерой и да обявиш, че имаш силата да оправиш страната. При това основната ти телевизионна поза в течение на толкова много години винаги е била, че си държиш на думата. Е, очевидно си лъгал през цялото време.

В България напоследък май има криза за спасители и инфлация на чудотворци. Защото във високоморалните призиви на Слави няма абсолютно нищо ново, даже и нищо изненадващо. В краткото му послание можем да открием всички признаци на ГМО-проектите, които като вируси се раждаха в България от Българският бизнес блок насам. Йоло Денев, Жорж Ганчев, Николай Бареков....и последното издание на този феномен е Слави Трифонов. Няма да коментираме диагнозата на обществото, която той дава, защото всеки българин знае в какво блато съществува и може да го изрази още по-живописно от комедианта. Но подхвърленото захарче за издирването на квалифицираните и моралните българи у нас и по света накараха зъбите ми да затракат. Не заради друго, ама един път вече минахме през този сценарий. При това той беше абсолютно същия. Пак се появи един човек, който много време отричаше, че ще има участие в политиката и обяви, че само за 800 дни ще оправи България. Името му беше Симеон Сакскобургготски. Той беше първият, който предложи да търси високоморалните българи по света като алтернатива на прогнилото статукво у нас. И ги намери. Докара едни костюмарчета, които бяха завършили на запад, ама първата им работа беше да направят едни сделки с дълга, за да си делнат комисионни, после изпоприватизираха всичко, което им падна пред очите, даже и електроразпределителните дружества, а когато 800-те дни дойдоха България се събуди в абсолютно същото блато. Моделът на НДСВ беше абсолютно същия и свърши с гняв и проклятия. Днес такава партия не съществува на политическата карта на България. Днес се опитват да ни продадат кавър-версия на старата измама. Лошо, Седларов, лошо...

Второ - Слави казва, че щял да открие тези високоморални българи, да ги представи на електората и да го остави той (електората) да реши дали иска те да заместят сегашната политическа класа. Тук ми се струва, че имаме някакъв познавателен проблем. Опасявам се, че политическата класа не е бъбрек, нито пък силиконова подплънка, че да се замества по начина по който Слави си представя. Или пък той си въобразява, че като се появи на изборите ще вземе 100 процента от гласовете и веднъж завинаги ще се отърве от порочните дъртаци от старата политическа класа. Наблягам на този момент, защото, когато някой ви предлага врели-некипели и ви говори политически глупости, има голяма вероятност това да е аналога на телефонните измамници в политиката. Хвърлиш му глас през балкона, а пък после чакай да се появи и да си изпълни обещанията.

И стигаме до най-голямата лъжа. Опус магнума на лъжите на Дългия - че той влизал в политиката едва сега. Това звучи като най-краткия циничен виц за прехода. Като най-подлата измама. Слави е в политиката, толкова отдавна, че ако човек се замисли върху целия преход ще установи, че фигурата на комика му е била компания от най-мрачната епоха на мутрите до възхода на Пожарникаря. И през това време Слави винаги се е изкушавал да подкрепя отделни фигури, да съучаства в политическия процес, а след това да бяга като престъпник от местопрестъпление, когато нещата се оплескат. Когато беше необходимо - кукувецът стана най-верния носител на идеите на Иван Костов и беше един от хората, които допринесоха за възхода на СДС през мътната 1997 година. Заради това днес психодясното е повече от смешно, когато тръгва да сатанизира Слави. В онези далечни години той беше изцяло техен, мнозина сигурно са се просълзявали от патетична радост на песните му и тайно са мечтаели дъщерите им да имат такъв напет жених. След това епохата се промени, но Слави - не. И до днес си спомняме потното от възхищение лице, когато слушаше изповедите на Ахмед Доган за обръчите от фирми, които са опасали всяка партия. И това отмина в мрачната канализация на историята. След това Слави се яви като обожател номер 1 на Бойко Борисов. Колко години бяха - три ли, четири ли, когато срещите на шоумена с Генерала на малкия екран бяха заредени с любовен взрив и романтична нега. То не бяха поклони, превиване на гръбнак, мазнене по класически схеми. След това дойде неизбежния развод и скандалите за имуществото. Говореше се, че Слави искал да кадрува в ГЕРБ. Признавам си, тогава тази версия ми звучеше измислено. Днес съм склонен да й вярвам. Защото последваха още любови и стенания. През 2011 година Дългия официално подкрепи Меглена Кунева за кандидат-президент. Телевизионните седянки с нея приличаха на сектантско сборище - постоянно кимане и възхищение. Но и този проект отиде по дяволите, когато Кунева остана трета, а след това се прероди като реформатор, а по-късно навлезе в терминалната си политическа фаза като стана коалиционен партньор на Борисов. И някъде там очевидно жичките на Шоуто изпушиха и сценарния екип, все по-често говорещ от телевизията като синдикат на гробарите, воглаве със Слави решиха, че вече е дошло времето те самите да блеснат, а да не разчитат на външна ракета носител. И така телевизията на прехода спечели част от най-скучните си и досадни моменти - всички безкрайни беседи на тема референдум, мажоритарно гласуване, намаляване на броя на депутатите и други замазки по статуквото. Тоест в "новия политик" Слави няма абсолютно нищо ново. Това е гримираното статукво на прехода, лифтигираната чалга, която иска собствена обществена реализация. И тя изплува на сцената с тази върховна лъжа, че сега влиза в политиката. Как ли пък не? Тези май наистина се надяват обществото да е дебилизирано до такава степен, че паметта да не означава абсолютно нищо. 

Слави Трифонов е обсебен от имиджа на лошото момче. Рокерът с черното яке, който разперва ръце и се плези пред фенките си и очаква те да го обожават доживот. Човекът, който си представя политиката като кастинг за негледаемо музикално шоу. Законодателят на пошлостта, който очевидно е раздрусан от кризата на средната възраст и иска да се види като спасител на овцете. Всъщност обидно за държавата е, че тази поза може да върви в нашето общество. Че има публика за нея, както и, че има хора, които си представят, че чудото ще сработи, а поредният кандидат-чудотворец вече ще е истинският. България живее в своето собствено усещане за постоянна трагедия и заради това май претръпнали не можем да схванем, че всеки пореден кандидат-спасител започва да изглежда все по-нелепо, все по-истерично, все по-налудничаво. 

И така новата трагикомедия дойде като инсулт - Слави вече даде заявка в политиката и няма да се учудя, ако попадна в парламента. Българите си падат по мазохистични игрички. Тези дни се рових, за да видя дали нещо в творчеството на Дългия ни е подсказвало, че един ден ще го видим със заявка за народен водач, политически трубин и кандидат за донор за нов политически елит. Намерих една песен с мнозначителното заглавие "Минах ли те?". И там някъде открих прекрасното обобщение за комедията пред очите ни. То гласи следното:

Обаче тая песен вече съм я пял...

и тоя мач съм го играл...

и тоя филм съм го гледал...

Тоя филм наистина сме го гледали. Няма щастлив край. И не се очертава някога да има...