Не забравяйте призрака на 10 януари

Днес е 10 януари. 

Никога няма да спра да напомням тази дата, дори да стана скучен като Цветан Цветанов в изявление след КСНС. Това ключова дата в новата българска история. На 10 януари 1997 година българската десница доказа, че няма да се спре пред нищо, за да се докопа до властта. Дори и пред разбиването на парламента. Именно 10 януари 1997 година за мен е ключовото доказателство, че някой десен лумпен, или цял заговор от такива, подпалиха Партийния дом в началото на прехода. Подходът е един и същ. Българското градско дясно е толкова изкуствено явление, дами и господа, такова ГМО, имплантирано на наша почва, че то доказа, че може да идва на власт единствено по кризисен начин. И правителството на Филип Димитров, Фил Кенеди или Ф.Д (изберете едно от трите), и правителството на Иван Костов можеха да се появят начело на държавата през улични метежи, палежи и разрушаване на обществени сгради. Та на 10 януари пред очите ни се разигра една брутална демонстрация на груба сила, един уличен театър, който се опита да роди своите страдалци, но не успя заради свръхбутафорията си. Не е моя работа, нито вече ме интересува дали 10 януари е бил репетиция за цветна революция, естествен процес, тайна интрига или нещо друго. Историята е безпощадна - и това ще се изясни. За мен ключовото е друго. След уличния разгул през 1997 година ни обещаха пазарен край на историята. Иван Костов пое юздите, натисна педала на касовата приватизация, а верните и до днес бардове на синята идея ни обясняваха, че оттук-нататък светлото бъдеще ни е в кърпа вързано. България щеше да бъде горда, независима, богата. Улиците щяха да са пълни с весели хора и дебели полицаи, които нямат работа. А се оказа, че всичко това е илюзия. Именно Костов даде едрото парче собственост на олигархията и то на безценица, той удари смъртоносно България и раните от него никога няма да зараснат. Но на мен най-отвратително ми е друго. Тези, които скачаха по улиците тогава и ставаха маша на най-гадните интереси, днес продължават да се държат като някаква морална компонента на обществото. Сега вече повечето от тях са оставили Костов в историята, но продължават да се държат като проповедници, които са прекалили с халюцигенните препарати. А именно те ни вкараха в най-грешния крачол на историята, ако използваме този култов израз на Пратчет. Аз заради това като видя градското дясно да ми казва къде е се намира светлото бъдеще, веднага почвам да гледам в другата посока. Защото помня 10 януари. 

И никога няма да го забравя...