Понякога България наистина напомня на позабравена новела
от Кафка. Аз лично особено харесвам "Преображението" - гротескната и
кошмарна история на един човек, който се събужда превърнат в насекомо. Тази
лунатична фантазия е харектерна за цялото творчество на Кафка, но смятам, че
ако бе доживял до наши дни щеше да види с тракащи зъби и треперещи устни как
творчеството му оживява, развихря се и получава телевизионно време. Защото само
с кафкианска фантазия човек може да проумее превъплащението на Слави Трифонов в
политически деец, който се е загрижил за съдбините на отечеството и с глас на
страдалец и потенциален мъченик представя рецепти за справяне с проблемите.
Щеше да е смешно, ако се отнасяше за друг човек. Но Трифонов е ходеща метафора
за блатото на прехода. Защото говорим за човека, който институционализира
чалгата, даде и телевизионна аура и запя, че ако получи номера на Господ ще му
иска едно ферари, защото това му трябвало на човека. И днес Повелителят на
фераритата вече настоява, че е друг човек, че на мястото на чалга-идола се е
появил някакъв загрижен, замислен, вечно разсърден спасител, чиято единствена
задача е да извади страната от плаващите пясъци на безвремието и да даде
властта на успешните млади хора, които ще търси из странство все едно тук няма
да намери никого. И днес виждаме резултата от кафкианското преображение -
Трифонов щял да прави тридневен кастинг за бъдещи политици в началото на
февруари. Не може да се отрече, че е верен на себе си. Човекът може да
разсъждава единствено в телевизионни формати и заради това превръща всичко край
себе си в нескопосано риалити. Само можем да си представим докъде ще ни доведе
изборът на политици по начина по който се избира "Мис Монокини". И
точно както средният срок на известност на поредната дългобедра миска е 6
месеца из светските новини, така и политик, който е избран на кастинг е обречен
да увехне като плевел п преди да роди каквото й да е. Политическата биография
не може да се натрупа изведнъж. Тя е продукт на дълги битки, обществени
позиции, ярки послания. Всичко останало е просто поредното ГМО, инженерно
засадено на наша почва. А българският политически модел е натровен от такива.
Полумъртъв дори.
Тоест неволно или не Слави Трифонов тръгва по пътя на
Николай Бареков, който също щеше да се жертва за отечеството, щеше да разлюлява
модела и да нарита системата, а пък накрая се оказа дребен политически
маргинал, който дори май щял да излиза от политиката. По същият път тръгва и
Слави Трифонов, но той още не го знае. Вероятно някакви социологически агенции
му раздуват рейтинга, а кръг от тайни съветници като вампири се е прилепил към
него, но дори и човек без провидчески качества може да предскаже, че краят ще е
нещастен и тъжен. Защото промяната не може да дойде по този въобразен
телевизионен начин, няма как да се случи като медийно откровение, не е възможно
да се осъществи като концерт на фолк-певици на "Орлов мост", нито може
да прилича на проповед в късно вечерно шоу. Но в България е много лесно да
повярваш в обратното. И Слави Трифонов го демонстрира по потресаващ начин. И е
ясно на кои говори - на онези ядосаните, обърканите, гневните, на онези, които
отдавна са загубили надежда и единствената им политическа позиция е да псуват
скрито под мустак, когато видят новините по телевизията да започват, на онези,
които са останали без шанс и са изпаднали в отчаянието на тихия ступор.
Трифонов умело играе на тези струни, подхвърляйки като наркодилър фалшиви
лекарства за въобразени болести. И заради това неговите сценаристи, както и
самият той, като черни проповедници започнаха да обикалят и да припяват -
намаляване на броя на депутатите, мажоритарен избор, по-ниски партийни субсидии.
И ако последното може все пак да се опита, то първите две идеи са кресливо
популистки, но имат нула отношение към проблемите на страната. По същество
Трифонов - борецът с олигархията чрез мажоритарния вот ще я овласти по толкова
категоричен начин, че България ще заприлича на кърваво кралство от "Игра
на тронове". А по-малкото депутати може да имат морален ефект върху
обществото, но тази стъпка няма да разтърси системата, нито ще увеличи
пенсиите.
Трудно е да се говорят болезнени истини, когато едно ново
ГМО набира сили и хората гледат с надежди към него. Тогава всички гледат
намръщено този, който се осмелява да не го долюбва. Минал съм пред абсолютно
същатата ситуация и съм наясно с тези обществени самохипнози. През 2001 година
абсолютното същото се случи с митичното завръщане на Симеон Сакскобургготски на
политическата сцена. Хората преглътнаха розовото хапче, че след 800 дни ще
живеят в бъдещето и масово се стехоха пред урните, за да подкрепят НДСВ. Не бих
се изтъквал, но още в онези слънчеви дни бях наясно, че илюзията ще завърши с
катастрофа. Както и стана. 8 години по-късно НДСВ мина в задгробния свят и
призракът на тази партия сигурно тормози с полунощните си писъци само сънищата
на такива като мене, които не са я забравили. Между другото Слави Трифонов е
нескопосан римейк на Симеон. НДСВ също щеше да връща младите и успели българи
от чужбина, за да оправят отечеството. Дойдоха юпитата и веднага врътнаха
сделка с дълга, приватизираха ЕРП-ата, продадоха БТК и какво ли още не. Заради
това като чуя, че някой щял да вика успели българи от чужбина, които имали
рецепти за справяне, ми идва да се скрия в противоатомен бункер.
Уверенията за спасяване на отечеството и за различна
политика може би щяха да звучат като сластен сън на тийнейджър, ако не идваха
от човек, който има твърде съмнителни отношения с истината. Откакто преди
две-три години започна пропагандата си за референдума, получавайки невероятно
телевизионно време, Слави Трифонов десетки пъти излъга и то в очите на хората,
че няма намерение да влиза в политиката. Ясно е защо го направи. Едно е да
кажеш на хората, че искаш допитване като гражданин, който се бори за промяна, а
съвсем друго като потенциален партиен апаратчик, пък бил и той извънсистемен и
чалгапеещ. А трябва ли да припомняме и всички пъти, които Трифонов се опитваше
да демонстрира близост до властта. Първо до Бойко Борисов. Двамата си бяха като
телевизионна двойка - единият гледаше засмяно, а другият благо. Гукаха си като
гълъбчета, ама после нещо се скараха и Трифонов изневери на Бойко с Миглена
Кунева. Нали си спомняте как се опитваше да я лансира за президент? Тоест
водещият отдавна се опитва да се качи на политическия кораб, но лъжеше като
телевизионна врачка, че не е така. И сега вече се намираме насред кафкианския
сюжет - водещ на шоу, певец на чалга, политически проповедник, организитор на
кастинг за политическата мис "Монокини" щял да променя страната. Това
е най-черният виц, който някога съм чувал. Но от опит знам, че България е
държавата в която вицовете се сбъдват.
До един.
No comments:
Post a Comment