ГЕРБ определено имат проблеми с дългосрочната памет и
идеята да си научат уроците от близкото минало. Ако беше обратното те като
дявол от тамян щяха да бягат от всеки намек за скандални строежи по морето и посегателствата
срещу природните дадености на страната. Началото на краят на първото
правителство на Бойко Борисов бе положен в края на 2012 година със скандалната
афера "Дюнигейт", когато обществото смаяно научи, че 29 декара
пясъчни дюни (защитен със закон обект) са били продадени на частен собственик,
който е пуснал багерите да ги заличава. Още тогава стана ясно, че
правителствата на Борисов изпитват хищен интерес към точно такива сделки, а
кадрите на премиера до един са като негови клонинги в това отношение.
Замитането на проблема не сработи, обществото настръхна, а малко по-късно през
лютата зима на 2013 година първото правителство на ГЕРБ падна гръмовно от
власт.
Всъщност ГЕРБ изтеглиха късата клечка. В момента в който
първият от многото такива скандали се разгоря обществото вече беше настръхнало
срещу превръщането на Черноморието в бетонна крепост. Уникалната комбинация от
корупция, алчност, некадърност, рушвети и абсолютна липса на мисъл за бъдещето
само за 15 години успяха да превърнат бреговата ивица на България в
постапокалиптичен пейзаж, където съвместно съжителстват кичът и пошлостта. Там,
където навремето имаше зеленина, простор, паркове като на всяко истинско място
за почивка, изникнаха хотел до хотел, кръчми, ресторанти, барове, снобарски вили,
секс-клубове и чалга-дискотеки. Слънчев бряг, легендарния курорт на
социалистическото време, за кратко бе превърнат в топ-алкохолна дестинация и
днес той е като анорексична сянка на самия себе си отпреди. Черноморието бе
удавено в бетон и по него като малки оазисчета останаха някои диви места, които
да напомнят на хората каква прелест е дала природата на България, но на всички
им беше ясно, че хищният бизнес-апетит към тях няма да спре. Българската
брегова ивица най-добре показва в какво се изражда всеки капитализъм щом бъде
оставен без правила и регулация. Бизнес-апетитите много рядко се трогват от
красивата природа - те искат хотели, сънуват туристи и шумни барове. Резултатът
от тази политика днес я виждаме всички - българите постепенно бяха прогонени от
собственото си море, повечето от тях се качиха на колите и почнаха да ходят в
Гърция, а нашите бетонни чудовища започнаха да посрещат лумпени от цяла Европа,
събрани у нас заради евтината пиячка и красивите жени. И, да, тук няма невинни,
няма хора без кръв по ръцете, но в последните години точно, защото обществото
стана чувствително по темата, след като голяма част от битката беше изгубена,
всеки скандал придоби ново звучене и то с леко отчаяна нотка.
Така 2019 година започна с нова драма - серия от нови незаконни
строежи по морето. Най-яркият скандал от тях беше строежът край култовата
местност "Алепу", където беше заснето как багери дълбаят в пясъка,
независимо от защитения статут на територията. След като снимки от
местопрестъплението станаха обществено достояние веднага изплуваха и обичайните
оправдания - край "Алепу" нямало строеж, а просто укрепване на плажа.
Дори бърз поглед по снимките показва, че това е грандиозна лъжа. Въпреки това
обаче държавните институции я приеха и само замразиха, а не спряха дейностите
там. Което е обичайният начин да се хвърля прах в очите на хората. Сега
единственото, което се чака е драмата да затихне и помнете ми думата - багерите
отново ще почнат да дълбаят.
Застрояването на най-красивите защитени местности,
посегателството върху най-ценното, върху онова, което трябва да оставим на
нашите наследници, всъщност е запазената марка на ГЕРБ. То е метафора на
тяхното управление, на беззаконието, което превърнаха в нещо ежедневно. Аферата
"Алепу" просто го доказва, защото там на всички нива са набъркани
хора на ГЕРБ - от кмета на Созопол до фирмата, която изпълнява обекта. И
казваме всичко това дори не като политическо обвинение. Обвиненията са работа
на прокуратурата. Тук го споменаваме, за да видим, че днес посегателството срещу
природата е пряко следствие от свръхкорумпираното управление. Че бетонът по
брега вече е бетон в главите на властта, която пряко се облагодетелства от
такива безподобни нарушения. Ако човек си направи труда да проследи само
строителните саги и апетитите около "Алепу" може да напише кафкиански
роман, а след това да поиска да си пререже вените от бездънна тъга. Хубавото на
новата ситуацията обаче е, че хората стават все по-нетърпими към всяка нова
проява на подобно корупционно безчестие. Бетонът просто ражда естествената си
опозиция, защото той е буквализирана метафора на грозотата на нашия живот по
време на прехода. Покрай застрояването на Черноморието се видя и как една
политическа бизнес-класа отплува в стратосферата на добрите доходи, как започва
да тъне в охолство и разкош, докато на всички останали им беше отнето
достойното съществуване, а най-накрая дори и общите ни природни богатства. Във
всяка страна край нас подобни афери щяха да завършат с грандиозни съдебни
процеси. Само в България завършват с медийна пушилка, временно отстъпление и
после върховно унищожение на природа. Това е бизнес-модела, който превърна
страната ни в бананова република. Това е върховната алчност, която унищожи
бреговата ни ивица. Това е капитализмът от който страдаме всички, защото той е
все по-безчовечен и алчен. Това е властта на едни самозабравени плутократи за
които не е е останало нищо свято, нищо ценно...И не ме разбирайте погрешно.
Това не е тъга. Гняв е. Предлагам ви и вие да се разгневите.
Те се страхуват
само от това.
No comments:
Post a Comment