Нека поредният пирует на Бойко Борисов да не ви хвърля
прах в очите. Нека поредното политическо преобръщане на ГЕРБ и то в рамките на
няколко дни да не разваля фокуса на вашия поглед. Нека праведните пози на една
сюрия гербаджии и театралните сценки на премиера да не ви заблуждават.
Истинската същност на партия ГЕРБ си пролича в деня в който бяха гласувани
промените в Избирателния кодекс. Всичко след това беше панически опит за
спасение, отчаян опит за кризисен пиар. Този път просто БСП си беше на мястото
и реагира както трябва на точното място, в точното време и уцели управляващите
в десетката. Но това няма да е текст, който ще посветим на тази победа. Това ще
текст с който ще се постараем да не забравим какво се случи.
След 15 часова парламентарна инквизиция управляващо
мнозинство, състоящо се от ГЕРБ, ДПС и НФСБ напълно обезкости идеята за
свободни избори миналия четвъртък. Получи се точно като в Средновековието -
костичка по костичка крехкото тяло на българската демокрация беше обезобразено,
законодателно пречупено с пирони в дланите и дори малката и тиха светлинка на
преференциите беше загасена с неистова злост. Всичко това се случи в обичайния
криминален стил на ГЕРБ - на протяжно заседание, което се проточи по нощите, за
да може същинските дебати по промените да бъдат скрити от публиката, да бъдат
замаскирани от мрака на нощта. След края на дискусията се оказа, че трупът на
българската демокрация вече е почти бездиханен и не е ясно колко точно живот й
остава. Мнозинството като багер премина през нея и днес преди да мислим за
изборите, може би трябва да се загрижим дали първата битка да не е отново
битката за свобода, за правото да имаш избор, а не властта с железен чук да ти
налага кой да управлява. Много от решенията са скандални, но тук ще посочим основно
две. Управляващите смазаха напълно идеята за прочистване на избирателните
списъци и така си оставиха огробен брой от резервни гласове, които да бъдат
пуснати в употреба, ако се наложи спешна спасителна операция. Идеята на
левицата за регистър на избирателите бе напълно посечена и стана ясно, че ГЕРБ
нямат никакъв интерес да се внесе яснота по темата. Идеята за видеонаблюдение в
секциите също не мина, а да не говорим за това, че решенията в ЦИК вече ще се
взимат с обикновено мнозинство и така юздите на управление минават изцяло в
партията на Бойко Борисов. Заради това твърдя, че сравненията с инквизицията
съвсем не се пресилени. Пред очите ни няколко партии си написаха такива изборни
правила, че просто да не могат да загубят избори.
Саморазправянето с преференциите беше особено жестоката
част от парламентарното мъчение. Сами знаете - това е инструмент, който
избирателите харесват. Повечето от тях гласуват с преференция. Това е малкото
оръжие, което е дадено в техните ръце. Това е техният начин не просто за бунт
срещу системата, а за бунт и срещу партийните елити, срещу костюмарите, които
се обявяват за всезнаещи. И тази свобода грубо бе отнета на избирателите.
Според ДПС, защото преференцията била мощен инструмент за корпоративен вот.
ГЕРБ предпочетоха да мълчат по темата. Те вероятно знаеха, че съучастието им в
това изнасилване няма да мине без наказания и бяха решили да не оставят много
отпечатъци на местопрестъплението. Оказа се, че в погледа на управляващите
преференцията е едва ли не най-големият тумор на избирателната система. А
всички знаем, че не е така. Най-големият проблем е липсата на политическа
представителност. Връзката партии - избиратели е крехка и често съществува
повече на фантазия отколкото в действителност. Хората не възприемат политическите
елити като реален изразител на техните интереси и заради това трудно отиват да
гласуват. Те не вярват, че политиката прави живота им по-добър, защото всички
доказателства сочат обратното. И като лепенка за тази огромна рана се появява
преференцията. Тя е крехък, но все пак опит на избирателите да посочат различен
човек от този, който се харесва на партийните елити. Това е техният мини-бунт
срещу всичко и сега им затръшнаха под носа тази врата.
Всички тези детайли показват само едно - тези, които са
на власт в момента адски много се страхуват да не изгубят изборите. И защото
нямат доверие на "големия, черен народ" (Никола Фурнаджиев) те решиха
да му отнемат реалното право на избор, да го лишат от реална възможност да
промени нещо. ГЕРБ просто направиха правилата така, че да си осигурят служебна
победа. Което е последна крачка преди това изборите изобщо да бъдат отменени
като пречка за техния възход и корпоративни паяжини.
Действията на ГЕРБ днес напомняха на една друга ситуация,
отпреди 10 години. В началото на 2009 година тогавашните управляващи от
Тройната коалиция, буквално няколко месеца преди изборите също решиха да
пренапишат изборните правила. Да, вярно е, на тях никога не би им хрумнало да
ги променят така, че да обезмислят гласуването, но операцията беше замислена с
цел да им улесни изборното битие. Имаше идея да се въведе праг от 10 процента
за влизането на коалиции в парламента, а като черешка на тортата бе замислено
да има по един мажоритарен кандидат във всеки многомандатен район.
Последствията от подобен експеримент бяха зловещи - Конституционния съд посече
идеята за коалициите, а на парламентарните избори БСП не спечели нито една
мажоритарна битка. Левицата остана само с 40 депутати и най-лошото от всичко е,
че можеше да се вини за това основното самата себе си. И Георги Първанов,
разбира се и то с голямо основание. Може би заради това днес управляващите
решиха, че не бива да оставят никаква илюзия за реален избор и да направят
така, че просто да не могат да загубят. Което е проява поне на някакъв реализъм
- те знаят, че ако хората гласуват свободно, Бойко Борисов моментално ще остане
без работа. И заради това прибегнаха до инквизиции, морално изнасилване и пълно
отнемане дори на илюзията за избор. А това винаги е израз на жесток страх.
Страхът на хората, които знаят, че си отиват и просто не искат да се примирят с
това.
В окото на бурята, когато стана ясно, че хората не
приемат парламентарните действия на коалицията ГЕРБ и ДПС изведнъж хората на
Борисов се уплашиха и лично премиерът дръпна шалтера на приетите поправки, а
дори обеща и нов състав на ЦИК, какъвто трябва да има по закон, а не по каприз.
И няма как да не го кажем пряко – именно решението на БСП да напусне парламента
направи възможна тази ревизия. Заради
това с лека ирония си припомням, че само ден преди извъртането на ГЕРБ на
пленума на БСП бяха изказани всякакви мнения - "в страната нямало
обективни условия за криза", "ситуацията не била достатъчно
напрегната", "хората съвсем нямало да бъдат убедени в нашите
действия". В друга ситуация бих чул такъв хладен и самокритичен анализ.
С оглед на всичко, което се случи стана ясно, че
политиката е игра на смели решения. На
решения, които отиват отвъд баналността на привидностите. На решения, които се
взимат в името на големи цели като реанимирането на българската демокрация
например. Някой трябваше да го
направи. В такива екстремни мигове
единствената реална алтернатива е БСП. Това не е въпрос на вяра, мнение, убеждение,
съмнение или теория...
Това е въпрос на историческо познание.
No comments:
Post a Comment