"Над 100 интелектуалци с открито писмо за оставки". Тази новина ни съобщиха патетично голяма част от медиите миналата седмица. Социалните мрежи също изригнаха в постоянното й цитиране и пускане на цитати от писмото. А под текста, който се обявява срещу модела "Борисов-Пеевски" и за оставките на Бойко Борисов, Иван Гешев, Цвета Караянчева и Емил Кошлуков, можем да видим имената на Георги Господинов, Тео Ушев, Явор Гърдев, Самуел Финци, Захари Карабашлиев, на университетски преподаватели плюс вечния подпис на проф. Калин Янакиев (накъде без черния богослов?). Факт е, тази подкрепа вля обществен адреналин на протеста. Друго е да видиш известни имена, които мислят като тебе и са готови да се заявят публично. Друго е да видиш собствените си мисли повторени като призив на съвестите на нацията, които са описали смъртоносната серия от проблеми, които днес буквално парализират и унищожават България. Красиво е да видиш как този интелектуален вик се разнася от стена на стена, повторен от социалната мрежа, за да стигне до всеки български гражданин на когото не му е безралично какво се случва на тази територия, взета за заложник от мутри, олигарси и професиални крадци.
Въпреки това едно предупреждение - извадете си кърпички докато четете това писмо. Време да избършем сълзите от умиление. Както е време да прекратим и розовата фейсбук-патетика в стил "ах, интелигенцията най-накрая подкрепи собствения си народ". Истината е много по-различна и болезнена. Защото хулиганският прочит на това писмо показва точно обратното - интелектуалците се опитват да хванат последния влак към бъдещето. Защото такъв текст щеше да е могъщ, смислен, вълнуващ и истински, ако беше пуснат в първите дни на протеста. Тогава обаче дежурните интелектуалци си мълчаха и чакаха да видят какво ще стане. Да, сред тях имаше хора, които подкрепиха недоволството, но отделните лица само още по-ясно показват позорното мълчание на колектива.
Къде бяха интелектуалците докато полицаите пребиваха невинни граждани в центъра на София? Къде беше тяхното възмущение? Защо не изплува тогава?
Къде бяха съвестите на нацията, когато младото поколение, завърнало се от чужбина се тълпеше в триъгълника на властта и вдигаше протестните си лозунги? Какво правеха тогава? Защо тогава не пуснаха своята декларация и не излязоха сред хората с вдигнати юмруци?
Къде се криеше интелигенцията, която полицаите с татуировки обгазяваха журналисти и извадиха водно оръдие в центъра на столицата? Защо не намериха сили тогава да изкрещят протестно и да размажат недоволството си като развален домат в лицето на властта?
Това не се пресилени въпроси, нито възмущението е твърде голямо. Интелигенцията е ключова обществена прослойка, но много от хората, които виждаме подписани днес всъщност дълго време бяха от основните пилони на режима на мутрите. Голяма част от тях са сред най-именитите храненици на Министерството на културата, а друга част от тях бяха основни защитници на Боил Банов, когато корупционния скандал за Ларгото се разгърмя с пълна сила. Силата на интелигенцията винаги е била в нейната морална неотстъпчивост и дисидентска реактивност. Което означава, че тя трябваше още в първия ден на протеста да бъде на площада, да подкрепя хората, а не три месеца да се ослушва какво ще стане и едва когато е ясно, че всички смислени българи искат оставката на кабинета, да се прикачат към тях. Историята ни е дала пример за непоколебими интелигенти. В моето съзнание винаги изплува фигурата на Надежда Манделщам, която дори най-мрачните времена на Русия не успяват да пречупят. Тя остава като морален компас за следващите поколения, защото в ключовите исторически мигове е била непоколебима. Бурите я тресат, но не е разлюляват. А при нас е точно обратното. Ако се зачетем в имената ще видим много хора, които от първите дни на ГЕРБ са били тяхна упорита опозиция, но други са били сред ярките съучастници на този режим. А голямата част от хората за първи път ги разбираме, че имат обществена позиция.
Всъщност тази критика можеше да бъде и спестена, ако не бях налетял на един текст в "Дневник", озаглавен "Защо и хората на изкуството поискаха оставките на Борисов и сие". В този текст например проф. Георги Каприев обяснява, че се изисквало време тези хора да намерят куража да застанат един от друг. И после продължава: "Пропагандните партенки, че протестът обслужва БСП, Русия, болшевизма и т.н. явно хванаха корен сред част от нашите приятели. Другата партенка е, че имало насилие, бруталност - това се говори от хора, които не са стъпили на площада, но влияе върху хората на словото и на сцената. Има артисти, които зависят от държавата. Те внимават, защото това е едно отмъстително управление, това са злопаметни хора".
Толкова кратък цитат, а такава автентична диагноза. Хората на изкуството били изплашени от опорните точки на властта за кого работи протеста и заради това като зайчета трудно се събирали заедно. Ама нали това е голямата историческа роля на интелигенцията? Не да поглъща пропагандата на властта, а да се бори постоянно с властовия наратив. Интелигенцията трябваше да е първа на улицата, а тя проспа всички мигове в които имаше обществено недоволство. Освен това тук наистина имаме феномена държавно угоявана интелигенция, която сериозно се страхува да не би да наруши своята зона на финансов комфорт. Но там, където има такъв опортюнизъм автентичният бунт е невъзможен. Заради това макар и да се радвам на всеки ред от писмото на интелигенцията аз продължавам да се отнасям със съмнение към тях. Защото съм виждал как протичат протестите по света. Там няма нахранена интелигенция, която да се ослушва до последния възможен миг. Няма да видим кинорежисьори, които се страхуват да не би да обидят властта. Няма да видим писатели, които да чакат до последно преди да си оставят мислите на хартия.
Истината е, че закъснялото писмо на интелектуалците показа едно - българският народ е поне с две обиколки пред своята художествена интелигенция. Защото той усети наистина социалният бич на това управлени, както и корпоративната паяжина на корупцията. Хората, които останаха без препитание, без хляб, без възможност за работа, без шансове за развитие не останаха да чакат интелигенцията да ги повежда, а излязоха на улицата, защото това беше техния шанс гласът им да бъде чут. Да, този протест не е по вкуса на градския интелектуалец. Той не обслужва обсесиите на политически сноби, а остана шарен, пъстър и гневен и за него не върви да пишеш, че протестиращите са красиви и светлолики. Точно в това е силата на недоволството. То не се оцвети партийно, а остана гняв на различни граждани, обединени от една цел. Мутри вън! Ако интелигенцията не се беше обадила щяха да е пишат от отбора на мутрите. Те се обадиха и дано да получат прошка за закъснението.
В името на спасението на душите им, дано да получат прошка.
No comments:
Post a Comment