Тези дни видях, че едно ново проклятие набира сили в обществено-политическо среди: "Дано да те поканят да гостуваш в "Панорама", дано!". Очевидно с изпращане в "Панорама" вече в централата на ГЕРБ могат да плашат непослушните си депутати или всеки активист, който си позволи да има собствено мнение. Гостуването при Бойко Василев в последните два месеца се оказа пълен политически капан, защото след края на предаването от телевизията просто няма излизане, освен, ако не си готов да изтърпиш доста унизителни сценки под всевиждащото око на камерите и фотоапаратите. Така вече веднъж си изпати шефката на парламентарната група на ГЕРБ Даниела Дариткова, която близо три часа стоя блокирана в сградата на БНТ, а най-накрая се наложи да я извеждат през задни дворове и срязани огради. Наскоро по-подобен начин си изпади и евродепутата Андрей Новаков, който отнесе доста хвърлени яйца и голямо унижение. Подобни сценки не бяха спестени и за представители на опозицията, но в доста по-лека форма. През такова мъчение мина и лидерката на БСП Корнелия Нинова, която не бе замервана с нищо, но протестиращите и на нея викаха "Оставка", неясно защо. Все пак в по-голямата си част това бяха представители на странната улична групировка "Боец", а те се славят с вечното си мърморене срещу всичко и постоянното писане на драматични вопли във фейсбук. "Боец" гравитират край градското дясно, а то бедното в студените есенни дни нещо се спихна и позаряза протестите, защото започна да ги подозира, че те ще коронясат ляво управление или поне, че съвсем скоро редиците на протестиращите ще бъдат изпълнени със социално недоволни хора, а нито един градски десен човек не знае какво да прави и как да се държи в такава ситуация без да започне да пищи, че му мирише на комунизъм.
Но темата беше друга - "Панорама" се оказа в центъра на политическите събития и се стигна дотам, че в едно от последните издания Бойко Василев беше поканил само социолози, защото очевидно вече няма много кандидати, които да минат през тази улична екзекуция. Въпреки, че всички обръщат внимание на случващото се покрай "Панорама", аз лично досега не съм прочел свестен анализ защо си стига до такива ексцесии, а ми се струва, че в отговора на подобен въпрос е скрито много повече отколкото личи на пръв поглед.
Тук е времето да си призная нещо съвсем официално. От няколко години насам не съм в състояние да разбера тази фиксация в "Панорама" като предаване. Водещият Бойко Василев определено е интелигентен и стабилен, но самото предаване е мудно, скучно и честно казано спокойно може да влезе в топ 5 на "най-тъпите начини да прекараш петък вечер". Спомням си една друга "Панорама" от времената на Иван Гарелов. Мисля, че тогава предаването беше в своя политически и обществен пик - то беше остросюжетно, позволяваше да се води дискусия, но без да се преминава границата с истерията и надвикването, а също така беше и интелигентен поглед от различен ъгъл върху българската действителност. "Панорама" беше визионерско преживяване и вероятно консервативните медийни нагласи от болезненото и прекрасно минало тежат и до днес. Но, честно казано, в повечето случаи аз се насилвам да гледам какво става на екрана, защото сценарият е един и същ, изтъркан, банален, досадно скучен. Първо се дава дума на управляващата партия. Това обикновено е някой политически бастун, който започва да рецитира като третокласник зазубрените опорни точки без да си поема дъх. След това думата се дава на опозицията (по избор - някой път БСП, друг път ДПС или от време на време някой извънпарламентарен изтърсак). Тук вече водещият може да си позволи да излезе от телевизионната кома и да прояви някакви наченки на журналистика. Опозицията бива прекъсвана, иронизирана, тормозена с едни и същи въпроси. След това, но само за кратко и в изключително контролирана среда, се дава възможност за лек сблъсък, колкото заспиващите зрители да бъдат посъбудени. А най-накрая думата се дава на някой мастит социолог, политолог, културтрегер или свободен интелектуалец. И тук в повечето случаи е пълен синтез на безсмислието.
С други думи - "Панорама" е метафора на статуквото на България, образ в изкривено огледало, отражение на всичко онова, което убива страната. Тоест гневът на хората е повече от разбираем. За повечето от тях политиката е това, което се случва на телевизионния екран и заради това беше неизбежно БНТ да не се превърне в една от точките на протест. Това не е непременно протест срещу ръководството на телевизията, въпреки издигнатите лозунги за оставка на Кошлуков, това е протест срещу начина по който политиката се случва у нас. В повечето от случаите тя рядко излиза извън думите, заключена е в телевизионните проповеди и никога не стига до живота на обикновените граждани. С присъствието си пред БНТ хората всъщност изискват да бъдат забелязани - телевизията е едно от малките пространства, където става ключовата връзка електорат - политика и заради това протестната вълна от още първите дни започна да навестява и улица "Сан Стефано".
Всъщност изброявайки жертвите малко по-горе пропуснахме една от най-важните от тях - политологът Стойчо Стойчев, да, същият онзи, който размахваше среден пръст на протестиращите край "Ситняково", а после се опита да да се овърже с жълта лента край психиатрията в Курило. На излизане от "Панорама" той също беше замерян с яйца, а атаките срещу него дадоха повод на политологическата хидра Татяна Буруджиева - Румяна Коларова и кой ли още не да твърдят, че това били хвърлени яйца срещу свободното слово. Опасявам се, че както винаги хидрата бърка зловещо и лъже фанатично. Процесът е малко по-различен. Протестите този път освен като знак за политическо освобождаване бяха и стимул за взимане на червеното хапче по отношение на "анализаторите". Дори и доскоро някой да е смятал Стойчев за обективен анализатор, той днес е разпознат като камериер на властта, като рецитатор на опорни точки, като партиен работник на ГЕРБ. Яйцата срещу него не бяха срещу свободното слово, а срещу властта, която си е сложила маска на обективност и равноотдалеченост. Всъщност "Панорама" беше едно от предаванията, които първо започна да инжектира подобен тип политическа отрова в съзнанието на обществото. Именно там започна трансформацията на някои хора, които от скучни учени се превърнаха в кучета-пазачи на правителството. С други думи, когато хората вдигат лозунги пред БНТ, това е по-комплексен протест. Той е срещу езика, срещу слугите, срещу костюмарите, срещу всичко онова, което се случи за последните 30 години и което ни продадоха под името "преход".
В този смисъл имат право тези медии, които определят протеста като анархолевичарски. Аз обаче не виждам нищо лошо в това. Преход, който на 30-ата година ражда точно това управление на ГЕРБ очевидно е път към нищото или безкраен скок в пропастта. Тоест съвсем нормално хората да искат да се върнат в началото. Дори Бойко Борисов се опита като клоун да се заиграе с тези очаквания пускайки като електричество думата "рестарт" в употреба. Само, че не смятам, че някой иска рестарт. Всъщност протестите пред телевизията и хвърлените яйца са отчаян вопъл за някакъв паралелен живот. Много често съм чувал как хората откровено халюцинарат за капитализъм с правила, мислейки си, че това ще им даде универсалната противоотрова на днешното битие. Което, разбира се, е илюзия от висш порядък. Заради това можем да разглеждаме протестите пред телевизията и като символ на отчаяние. Повечето хора вече не знаят на коя врата да почукат, кой път да изберат, накъде да потеглят и има ли изобщо светло бъдеще в един свят, който агресивно полудява и изтъпява. Заради това можем да четем недоволството и като - излъгахте ни, че ще живеем по-добре, но поне можете да ни дадете по-добра телевизия. Можете да осигурите медия, която не лакира статуквото или не бърше прахта от ревера му, а говори с истинските думи, колкото и болезнени да са те. Заради това не мога да осъдя хвърлените яйца. Много искам, но не мога. В това хвърляне е скрита цялата болка от един неслучил се живот.
No comments:
Post a Comment