Точно преди 6 години, в мразовития декември на 2014 година, тръгналият си преждевременно от нас проф. Божидар Димитров сюрпризира отечеството с един свой коледен разказ. Той носеше името "България 2020" и представляваше нещо като опит за продължение на литературната традиция на Иван Вазов, който в точно в края на 19 век се беше опитал да си представи края на 20-ти. Развихреното въображение на Божидар Димитров беше напуснало полето на историческата наука и се беше отдало на един доста ексцентричен политически футуризъм. Само да ви припомня няколко основни ключови момента от повествованието - през 2020 година България вече е президентска република, президент, разбира се, е Бойко Борисов. След референдум Македония вече се е присъединила към България, а областен управител на Охридска област е Красимир Каракачанов. Страната ни е открила несметни залежи от газ в Черно море и я продава прескъпо на Русия. В резултат на това през 2020 година средната заплата у нас вече е 5550 евро. В резултат на това у нас има наплив на емигранти от Англия, Полша и буквално от целия свят. "Левски" играе за Шампионската лига, а телевизия "Скат" с изгодна борсова сделка е купила заводите "Рено". Текстът на Димитров е великолепен - препоръчвам ви да си го намерите и да го прочетете със сълзи на очи. Дори Вазов, който си представя България след век успява да улучи поне някой и друг детайл. Божидар Димитров се проваля напълно. Ние преминахме през 2020 година и дори можем да кажем, че политическите събития в нея протекоха така, че напълно да разпедуршинят предсказанията на известния историк. Ако има отвъден свят той сигурно стои някъде там с неизменна цигара в ръка и се бие по главата как е успял да сгафи толкова много.
2020-та вече потъва в канализацията на историята, но още докато е сред нас можем да кажем, че това беше шантава година, която освен с глобалната КОВИД-криза, ще бъде запомнена с многобройните политически обрати, които не биха хрумнали дори и на напушен сценарист на "Туин Пийкс". В България тя започна с пълна политическа доминация на ГЕРБ. Ако бяхме вярвали на придворните социолози управляващата партия просто трябваше да чака в спокойствие и медитация изборите, за да ги спечели убедително и разгромяващо. Да бъдем честни - подобна прогноза имаше база на която да стъпи. ГЕРБ напълно доминираше на европейския и местния вот през 2019 година и отстрани изглеждаше така, че никой не може да ги измести от небесния трон на властта. Медийната спецоперация срещу БСП се задълбочаваше от ден на ден и така годината започна банално като удавник в блато от безвремие. По това време за коронавируса все още се споменаваше единствено в международните новини, а България се тресеше по-скоро от водната криза в Перник и протестите около нея, отколкото от нещо друго. Именно тази водна криза беляза бурното начало на политическия сезон, защото БСП вкара парламентарен вот на недоверие заради кризата с водата. ГЕРБ си го спечелиха без проблем и то с доста вял дебат от тяхна страна, но иронията е, че точно в края на годината вече новият екоминистър Емил Димитров се появи в парламента, за да заплаши, че в следващите месеци ни чака воден апокалипсис. Така излиза, че в това отношение 2020 година все едно не се е случила. Изговорили са се приказки на килограм, но развитие никакво. Всъщност това е политическата диагноза "ГЕРБ". Много шум, много биене в гърдите, много пъчене и размахване на юмруци, но резулати просто няма. Така през 2020 година стана ясно, че наистина има две Българии. Едната в окото на медиите, където костюмирани представители на управлението ни говорят за успехи, развитие, богатство и просперитет и другата, реалната и истинска България, която се гърчи като епилептик от криза в криза, от припадък до припадък. Май точно това накара и президентът Румен Радев съвсем официално да свали доверието си от кабинета. Това заплете конфликт, който получи логичния си завършек в средата на годината, но за това малко по-късно.
Точно в такава обстановка до нашите брегове доплува коварния вирус и буквално смля политиката в себе си. Неизвестната заплаха и фактът, че целия свят изпадна в паника изместиха всяка друга тема от дневния ред. Още от самото начало стана ясно, че властта не знае как да реагира на новата заплаха и няма представа как да действа в толкова кризисна ситуация. Само така можем да си обясним факта, че Бойко Борисов и управлението му не действаха по утвърдения план за справяне с такива ситуации, а създадоха една структура наречена Национален оперативен щаб (НОЩ), която трайно навлезе във вицовете, шегите и мемета на съвременна България. Заваля истински порой от пресконференции. В началото НОЩ даваше пресконференции буквално по три пъти дневно, а председателят му ген. Венцеслав Мутафчийски за кратко придоби такава слава, че депутати от ГЕРБ сладострастно започнаха да предъвкват името му като кандидат за президент. Инстинктите на Борисов бързо сработиха. Той разбра, че това с пресконференциите е апетитен коктейл и започна да се включва почти във всяка една от тях. Стигна се и до първия локдаун на държавата. Правилата, които НОЩ въведе днес вече изглеждат трагикомично - бяха забранени разходките в парковете, въпреки, че много специалисти се зачудиха защо е така, затвориха ресторанти, дискотеки и магазини, а градовете бяха блокирани и опасани с КПП-та. Въпреки това придворната социология чертаеше фентъзи-утопии. Според тях рейтингът на Борисов главоломно растеше, одобрението към мерките беше повсеместно, точно колкото повсеместно беше и презрението към опозицията, разбирай БСП. Обясняваха ни, че социалистите били срещу мерките и заради това хората ги мразели.
Всичко това гръмна и се оказа една от големите измами на 2020, когато стана ясно, че правителството не може да предложи адекватни мерки за компенсация на населението. Тогава Борисов беше още в чичо Скруджовия си период и обясняваше, че не може да развързва кесията за щяло и нещяло. Така България се оказа единствената европейска държава, която не компенсира всичките си граждани с парични средства. И започна голямото недоволство. Всъщност то изненада единствено социолозите. За всички останали беше ясно, че се трупа подобно на коварен газ в мина и то от много време насам. Времето на експлозията вече е легендарно - 9 юли. Тогава прокуратурата направи една бандитска акция в президентството и това взриви недоволството на хората. Започна най-голямата вълна от протести, която България е виждала от години насам. В пика на недоволството над 100 хиляди души се събраха в центъра на София, за да искат оставката на правителството и на главния прокурор. Борисов нещо се притесни, обиди и мина изцяло на виртуален живот, дигитализира се напълно. Близо три месеца никой не му беше виждал очите в София, с изключение на опитът му да събере актива на ГЕРБ, за да демонстрира стабилността на властта. Това събиране се превърна във фиаско. Недоволството накипя толкова много, че се случи нещо невиждано - за първи път в историята на прехода леви и десни протестираха заедно срещу омразната власт. Тогава Борисов се опита да извади последния фокус от ръкава си - обяви, че партията му ще предложи нова Конституция и каза, че ще подаде оставка, ако се свика Велико народно събрание. Днес това вече звучи като махмурлийско бълнуване, но тогава пропагандната паяжина се опита да обяви мозъчната експлозия за връх на стратегическия гений на Борисов. Започна и невиждана кампания срещу протеста - обвиняваха хората, че са лумпени, наркомани, дегенерати и драматично питаха: "кой сменя власт по време на криза?". Когато дойде втората вълна на коронакризата обаче стана ясно, че ГЕРБ по никакъв начин не са подготвили здравната система за удара. България от страна, която се гордееше с ниска смъртност и добри мерки, изведнъж започна да излиза начело на негативните класации. И въображаемите рейтинги на Борисов започнаха да спихват като балони. Той успя да докрета до края на годината без оставка, но за първи път в своята история партията му изглежда ударена, стресирана, морално деградирала и превърната в политически отпадък. На нейния фон дори напусналия Цветан Цветанов вече звучи като стожер на морала и здравомислието.
2020 година се оказа важна година и за БСП. Корнелия Нинова удържа на тригодишната атака срешу нея и на прекия избор за лидер на 12 септември буквално помля своята конкуренция. След това конгресът затвърди нейния триумф. Ръководството на партията беше радикално подмладено и стана ясно, че левицата не се е отправила към гробището както твърдяха дежурните оплаквачки. Атаката обаче не спря. Няколко депутати напуснаха парламентарната група на БСП, откраднаха за себе си прилагателното "прогресивни", но този измъчен и нещастен опит само освети дълбините на промяната в БСП. 2020 година показа, че БСП има шанс за победа, ако изиграе картите си правилно. За капак, а и, за да завършим този текст като предупредим за доминацията на реалността над литературата - Македония не само не направи реферундум за присъединява към България, но и приключваме годината с буквално най-лошите отношения с нашата съседка. Причините за това са много, но днес можем просто да заключим, че литературната фантазия на Божидар Димитров е била на ниво, политическата обаче му е куцала твърде много. След всички бури и кризи, които изживяхме обаче 2020 година може да бъде нещо различно. Годината на осъзнаването. Годината на събуждането. Годината в която много българи разбраха, че имат последен шанс за промяна. Това Божидар Димитров не успя да го предскаже.
Предсказвам го аз.
И чакам с надежда следващата година.
No comments:
Post a Comment