Дали държавата разполага с дежурен психиатър, който час по час да изследва менталната кондиция на премиера? Има ли кой да ни предупреди и да пусне червените светлини на алармата, ако министър-председателят ни внезапно изперка напълно, започне да говори безсмислици, отърве се от дрехите и тръгне да тича гол по Ларгото в София? Има ли кой да бди над тези проблеми или сме оставили всичко на самотек, подобно на бедно село по време на голям дъжд? Задавам тези въпроси, воден не от хейтърство, а от реална загриженост. Защото случайно налетях на един статус на Бойко Борисов. Обикновено отбягвам неговата страничка като радиоктивна зона в която се разхождат странни мутанти и неясни създания, но този път съдбата ме сблъска челно с нея. Статусът на Борисов гласеше следното:
"Арестът на Алексей Навални след пристигането му в Русия нарушава неговите права и застрашава сигурността му. В днешния демократичен свят е изключително важно да не бъде заглушаван гласът на опозицията."
Трудно ми е да ви опиша кикотът, който се изля от мен.
В началото си помислих, че халюцинирам, после заподозрях, че някой пиар саботира отвътре кабинета, а най-накрая си казах, че вероятно американската посланичка е имала нагрегнааааат разговор с Борисов, който е приключил с този интелектуален отпадък. Но човек трябва да си дава сметка какво пише и какво казва. Както казваше Тони Джуд думите са единственото с което разполагаме и ако ги оставим да се рушат това е ултимативната форма на насилие. В този смисъл статусът на Борисов е върховното престъпление срещу думите, срещу езика, срещу смисъла, срещу здравия разум и срещу реалността.
Представете си само - за това колко е важно да не се заглушава "гласът на опозицията" говори човек, който в средата на 2019 година съвсем целенасочено оряза партийните субсидии, за да обезкърви финансово опозицията за местните избори. А след това направи и невъзможнот, за да отгледа и свое крило в нея. Тази спецоперация се провали при БСП, но успя при толкова много други партии, които бяха пратени на политическото гробище като жертви на вампир, който ги е изсмукал напълно.
Човекът, който е основен потребител на олигархично-медийната паяжина, която буквално задушава държавата в своята усмирителна риза. Човекът, който определени сайтове всекидневно превъзнасят като най-мъдрия ръководител, най-опитния дипломат, източникът на всяка стабилност. Наскоро дори го сравниха със Стефан Стамболов. Говорим за премиер, който си отгледа цяла орда от придворни анализатори и десни институтчета, които да разрушават всеки опит за реална политическа дискусия и да обикалят като талибани из медиите, за да славят името Му и да целуват кубинките Му. Говорим за Бойко Борисов - политикът, чиято партия превърна отделните общини във феодални владения в които царува зловещ страх и елементарно доносничество. Всеки, който живее в такъв град го знае - как никой не смее да изкаже това, което мисли, защото ще го посекат, остракират, оставят без работа и всякакво препитание. И дългата ръка на октопода няма да засегне само него - ще уволнят и съпругат му или съпруга, ако някой си позволи да забрави за миризливия ботуш, който тежи върху неговия череп.
Говорим за премиера, който срина страната ни до 111 място по свобода на словото, закотви ни и по този показател на последно място в ЕС, а на всеки опит за повдигане на темата се отговоря с цинични подмятания, че "свободата на словото е проблем на самите журналисти". А през това време си отхрани като прасета за заколение удобни вестници и още по-удобни телевизии. Все пак говорим за премиера, който е инженирал сделката за Нова телевизия между двама олигарси, за да може тя да се превърне в негова подчинена болонка, която гони качествените журналисти.
Бойко Борисов е последният човек на тази земя, който има право да говори за "гласа на опозицията". Защото това е върховен цинизъм, нагла бруталност и арогантност. Защото излиза от устата на човек, който подмени демократичните устои на българската държава и създаде свой собствен авторитарно-медиен режим. Говорим за премиера, който така се вбеси на наглостта на тулупите да протестират, че вече половин година не слиза от джипа и говори основно пред камерата на своите собствени пиари, защото не искка да чуе дори и половин неудобен въпрос. Тук наистина сме опасно близо до пропастта в която думите вече са напълно изнасилени, а политическият смисъл е на командно дишане. С какви очи точно Борисов може да дава съвети по демокрация? С какви очи премиер на обезсърчена и и смазана държава ще говори и дава рецепти на друга? А ако премиерът беше толкова загрижен за свободата на словото и опозицията, защо не го чухме да обелва поне една дума за Джулиан Асандж, а? Къде бяха разтревожените му статуси тогава?
Тази наглост не може да остане неподмината. През последните 11 години преглътнахме много простотии, но ножът вече е опрял до кокал. И всяка една формация, която иска да попадне в следващия парламент трябва да даде своята оценка на това лицемерие, на кален поток от неистини, лъжи и наглост.
Ако всичките приятели на Навални са такива, то на него определено не му трябват врагове.
No comments:
Post a Comment