Сюрреалистичното политическо шоу на ИТН

 

След цялото сюрреалистично телевизионно шоу, наречено "предсрочни избори", вече всички се убедиха, че Слави Трифонов и сценаристите му са много талантливи хора. Изисква се ненормално количество "талант", за да направиш Ива Николова и Илиана Беновска симпатични, но Тошко Тодоров и Филип Станев се увенчаха с пълен триумф в тази задача. Политическото им безсилие да отговорят на конкретни въпроси и логически питания се изля под формата на словесни обиди към външния вид на Ива Николова, а това буквално изчегърта всеки ореол на нещо ново, "нещо друго" от висшите топченгета на Слави. Те се оказаха катастрофален кавър на предишния цинизъм. Предишният наричаше журналистките "мисирки", новите започнаха да ги обиждат на външен вид. И това не е дори политически, а дълбоко морален въпрос. Защото само за два часа жив ефир ръководството на партия "Има такъв народ" буквално се самоунищожи. А тази катастрофа беше заложена още в изборите на 4 април. Днес можем да разкажем истинската история на политическото страдание в България, като напълно се отървем от политическа коректност, въздишките на вестник "Капитал" и фантазиите, че животното, наречено "партии на протеста" някога изобщо е съществувало.

На 4 април отдавна чаканото чудо се случи - Бойко Борисов беше свален насила от джипа, изпратен в Банкя и принуден да дава брифинги до скъскване, за да се самоубеди, че все още е накякъв фактор в държавата. В този смисъл големият политически залог на България беше изпълнен още тогава. Големият сблъсък с мрачната крепост на ГЕРБ се осъществи и крепостта рухна ненадейно, но сигурно. Така още в рамките на 45-ия парламент се оформи достатъчно ясно и отчетливо мнозинство за автентични промени, за битка с модела на ГЕРБ и за редовно правителство, което да се саморазправи с остатъците от бойкоборисовата корупция, плъзнала като ракови разсейки навсякъде. Тогава, дали от страх, дали от нежелание, дали заради невежество, дали заради тайни сметчици, партията на Слави не поиска да направи кабинет. Въпреки, че подкрепа за него беше заявена отвсякъде. При това подкрепа от най-чистия вид - без искане на министерски кресла, нито опити за извиване на ръцете. ИТН блесна на изборите, беше голямата изненада, новият сън на българския народ за различно бъдеще и заради това подкрепата беше такава. Слави Трифонов и компания обаче решиха, че ще продължат да съществуват в мълчание, изолирани в кулата от слонова кост на своята телевизия и пропуснаха уникалния шанс не просто да бъдат партията на голямата промяна, но да покажат смелост и решителност във времената, когато това се изискваше от тях. И нека да бъдем честни - стигнахме до новите избори заради страха на Трифонов и компания. Те отказаха да поемат отговорност за началото на прочистването и оставиха тази работа в ръцете на президента и служебното правителство. Вече е съвсем коректно да го кажем. Това не е злоба, а тъжна констатация.

Точно поради тази причина Слави Трифонов спечели предсрочните избори, но на косъм. Гласовете за ИТН се увеличиха, но останаха под 700 хиляди гласа от което следва, че е буквално смешно да твърдиш, че представляваш целия народ. Подозирам, че сценаристите можеха да имат много по-бляскаво присъствие на политическата сцена, ако вместо в състезание за по-крилата обида към Бойко Борисов, бяха проявили истинско мъжество в усилията по неговото политическо разграждане. Нещо повече - скоростното обявяване на кандидатурата на Николай Василев за премиер, освен, че хвърли България в шок, разруши и мита за "партиите на протеста". На всички им стана безжалостно ясно, че в нито един момент ИТН не са водили диалог, нито с Демократична България, нито с "Изправи се. Мутри вън!". Но голямата подмяна дойде от другаде. Огромна част от гласувалите за Слави гласуваха протестно. Бюлетината за ИТН беше тяхната псувня в лицата на политическите елити, размаханият среден пръст на целия преход. Този гняв е пълен със социален заряд, одухотворен от неосъзнат социален бунт. И вместо да видят това - Слави и сценаристите извадиха на бял свят налудничаво дясна програма, пълна с токсични антисоциални идеи, които буквално са в състояние да разкъсат страната. В нито един момент избирателите на ИТН не бяха предупредени, че дават гласа си за концесионирането на магистрали, приватизацията на ББР, пълната липса на социална политика, чупене на гръбнак в черния параклис на "балансирания бюджет" и огромно количество други токсични идеи и глупости. В телевизионния си монолог Слави Трифонов не изръмжа дори една буква за пенсии, за реформа в здравеопазването, за актуализация на пенсиите. Вместо това, сякаш писан от холивудски сценаристи, се появи бляна за български астронавти в космоса. Все едно вече не сме постигнали това.

Всъщност именно подозрението, че подобна подмяна е абсолютно възможна намали избирателната активност до критичния минимум. Защото истината е, че минималната преднина на ИТН не промени абсолютно нищо в разположението на силите. Нещо повече - дори неприятно слабия резултат на БСП не отмести партията от третото място и не я направи заобиколима в търсенето на решение на политическото уравнение. Тоест в много отношения изборите не промениха абсолютно нищо. Освен, че стигнахме до ситуация в която видяхме истинското лице на ИТН. И то си пролича не толкова в самоувереното вадена на фигура от миналото за премиер, а в пресконференцията, която беше дадена за оттеглянето на кандидата за министър-председател. За пореден път се видя кристално ясно, че ИТН нямат нищо ново и оригинално, което да кажат на българския народ. Те нямат нова визия, нови идеи, нов смисъл и обаяние. Точно заради това са изтърсили прахта от десния птеродактил Николай Василев и го пуснаха на бял свят като шамар на всичките им избиратели.

Всъщност пред очите ни се разкри наистина грандиозен инженерен план за подмяна на волята за промяна. Защото се намираме посред автентична постомодерна ситуация - партията, която така и не отиде на протеста буквално го похити, изсмука като вампир и премаза всички останали формации, които все пак се появиха там. На всичкото отгоре именно от тях дойде презрението към БСП и причисляването на левицата към статуквото, което е подлостта на века. След пресконференцията на сценаристите обаче се убедих защо го направиха - защото на Трифонов и компания просто не им необходим партньор с последователна биография, партньор, чието присъствие всеки ден ще доказва колко неопитна, аматьорска и нелепа е новата партия.

Между другото на почти никого не направи впечатление, че в целия нов спектакъл партията на Слави пак не остави вратата отворена за преговори поне с "братските" партии. Напротив. Той им изви ръцете и ще продължи да го прави, защото за съжаление това е единственият модел за действие, който познава. Абсолютен близнак на Бойко Борисов. Дете на прехода. Чудовището на прехода.

След като видяхме пред себе си партия, която няма какво да предложи освен някаква неясна въздишка за "експерти, които да управляват" изведнъж стана кристално ясно, че големият завой към промяната се отлага за неопределено време. България е в менгеме от такива влияния, че тук винаги поривът за промяна приключва на хирургичната маса на крайнодясната политика. А подобно отлагане на реалната промяна е опасно, защото е неясно кога това клокочене наистина ще се превърне в бунт. А рано или късно славитрифоновците ще свършат и тогава ще сме изправени пред проблем.

"Мислете с главите си, а не с телевизиите", гласеше един белградски графит. Днес започвам да осъзнавам неговата философска дълбочина. Защото видях какво става, когато на власт дойдат телевизионните образи, които не знаят да правят нищо друго, освен заканително да махат с пръсти и да назидават патетично. Една година живяхме в режим на брифинги, сега ще живеем в режим на безкрайно телевизионно шоу. Но тази виртуализация рано или късно ще катастрофира, защото както човек не може да си хване гадже-героиня от електронна игра, така и не може да намери добро управление от телевизора. Само след една година всички ще повтарят тези думи. 

Но дано да не бъде късно.

 

БСП е с избити зъби и рани. Но не я отписвайте!

 

Eдва ли някой някога е очаквал в инфарктна нощ на изборни резултати, БСП до последно да се поти дали ще запази третото си място или ще бъде пометена от градското дясно, което като старче с лифтинг, прекалило с виаграта, се е изпълнило с нови сили и политическа мощ. Но точно това се случи в горещата нощ на 11 юли. БСП остана трета, но само няколко сантиметра я деляха от доста голям срив и исторически най-слабото си класиране на парламентарен вот. Много анализатори коментираха този факт. Общественото пространство се изпълни с бял шум, както се получава винаги, когато се анализира социалистическата партия. Чуха се думи за окончателен залез, за превръщането на БСП в треторазредна сила, за маргинализацията на левицата и отпадането й завинаги от големите състезания. Мнозина дори започнаха да се питат дали това не е системна криза на БСП. Тоест дали не се осъществява най-накрая мечтата на всеки десен политолог, който от три десетилетия насам мечтае за зануляването на левицата, за изтичането на социалистите в канала на историята и пълното им заличаване от политическата сцена.

Честно казано откакто съм жив слушам такива пророчества, прокоби, мелодраматични съскания и жалване. БСП определено има проблем, БСП определено минава през криза, БСП определено не е в цветущо състояние, но по никакъв начин не можем да диагностицираме заболяването като фатално. Заради това в името на оцеляването на здравия разум и смисъл е полезно да открием какво точно се случи на изборите на 11 юли и ще може ли БСП отново да се завърне на терена на победата и виталността. Въпросът изобщо не е маловажен, защото той отива отвъд отделната партия до сърцевината на политическия модел и промяната, която се случва пред очите на всички. Виждаме възхода на нови партии, на телевизионни образи, които са си въобразили политическа вечност и заради това е полезно да се попитаме - отива ли си последната голяма партия, онази, която единствена оцеля от началото на прехода и все още продължава да тормози съня на шамани, анализатори и талибани?

Истината е, че изборите на 11 юли са абсолютно продължение на сюжета от 4 април.  БСП идентифицира част от големите си проблеми още след изборите преди няколко месеца - лошо състояние на местните структури, медийната бомбардировка върху нея, перманентните вътрешни кавги и разправии, стигащи до истинска телевизионна вакханалия, но истината е, че партията не разполагаше с политическо време да поработи върху тях. Събитията в държавата се извиха като торнадо и никой нямаше време да се занимава със себе си. Парламентарната въртележка се извъртя като едно мигване на очите и още преди някой да има време да се опомни се оказахме на прага на нова предизборна кампания в която социалистите влязоха с всичките си проблеми, част от които можеха да бъдат закърпени, но не и да получат окончателно решение.

Истината е, че в последните 4 години БСП е подложена на невероятна медийна екзекуция. Върху нея постоянно се сипеха тежки заглавия, подмолни интриги, кафяви анализи и невероятна злост. ГЕРБ бяха впрегнали невероятна мощ в разправата си с левицата като единствената сила, която никога не се подчини на статуквото и не изви гръб пред него. Но колкото и да ми се иска не медиите са виновни за проблемите. Тях левицата си ги носи отдавна, а точно те я направиха уязвима на атаките и постоянния артилерийски обстрел. И колкото да им се иска на много "доброжелатели" проблемът на БСП съвсем не е идеологически. Дори напротив - в последните няколко години БСП направи драматичен опит да е партия в съзвучие със своите програмни принципи. Партия, която не допуска компромиси с идейния си заряд и има силите да започне битка със задкулисието в самата нея. Но това се оказа крайно недостатъчно, когато залогът на политическия процес стана свалянето на Бойко Борисов. Левицата така и не успя да излъчи сигнал за истинска сила към обществото, а избирателите търсеха точно това. Фигура достатъчно мощна или поне натоварена с очакванията за мощ, която да разтърси черния Мордор на ГЕРБ и да разсече пъпната връв, която свърза тази партия в държавата с корупционна сила и ярост, непознати през последните 30 години. Точно тук се оказа основния проблем на БСП. Партията отново и отново бе тикана към вътрешнопартийните си проблеми до момента в който заприлича на гигант, който се взира единствено в пъпа си. В мига в който всички останали говореха за разграждането на ГЕРБ, БСП не успя да се отърси от собствените си проблеми и никой не чу нейните послания или програма. А и от един момент нататък вече нямаше значение какво се говори, защото изплува партията на мълчанието, която с цунамито на поредно чудо, помете традиционните разбирания за политика и възцари чалгата като основен фактор в политическия процес. Пред очите на цялото общество политиката се сведе до статуси във фейсбук и четене на конско от телевизионния екран, а в една страна, изтормозена от локдауни и нулева помощ това се оказа напълно достатъчно. 

БСП беше ударена и от една огромна медийна подмяна - "новопоявилите се" партии (слагаме прилагателното в кавички, защото е повече от абсурдно да наричаме нови лица, които дефилират на сцената от почти самото начало на прехода) пришиха левицата към статуквото. Тази подлост имаше тактически заряд. За да заявят претенция за целия протестен вот, "новите" партии се нуждаеха от изчегъртване. Уви, не на ГЕРБ, а на единствената партия, която четири години съвсем самичка водеше битката срещу Бойко Борисов. Това е истината. В битката срещу ГЕРБ БСП нямаше никакви съюзници. По това време Слави Трифонов още разказваше мръсни вицове по телевизията, Мая Манолова беше омбудсман с гласовете на Бойко Борисов, а "Демократична България" лижеше рани от мелодраматичното си участие във втория кабинет на Генерала. Присъствието на БСП като ярка сила постоянно щеше да напомня на тези одиозни фигури, че те не са докрай легитимни, че те до един са записали в своите биографии колаборация с ГЕРБ. И заради това спецоперацията беше проведена масирано. Така БСП беше принудена да се отбранява и на този фронт. Изведнъж логиката на политиката в 45-ото Народно събрание беше сведена до това левицата да бъде маргинализирана, натикана в ъгъла, унижена и унищожена морално. Не смятам, че този опит беше успешен, но той също тежко засегна БСП.

Тази кампания беше по-особена с това, че две от новите партии - "Демократична България" и "Изправи се. Мутри вън" излязаха огромно количество финанси в нея. Магистрала "Тракия" беше осеяна с билбордове на Мая Манолова. Областните градове също бяха заляти с нейния лик. Абсолютно аналогично и много скъпо беше положението с ДБ. София посиня от техните плакати, листовки и транспаранти. Човек не можеше да си пусне клип в ютюб без оттам да изплува Христо Иванов. А в традициите на свръхлидерските партии всеки кандидат от тези формации задължително се кичеше със снимка със своя лидер. Това го подчертавам, защото необходимостта на един кандидат да се снима с председателя на неговата партия съвсем не говори за голяма популярност. Това са партии ориентирани около няколко личности от които доста политически паразити смучат харизма и легитимност. Формацията на Слави Трифонов също разполагаше с немалко пари, за да транслира своите послания. И БСП трябваше да се изправи срещу такава сплав от пари, наглост, арогантност, корпоративен вот и телевизионни обещания.

Не ме разбирайте погрешно - това не е опит да пишем индулгенция на левицата. Но това е обективният политически фон на който се разиграха новите избори. И още от самото начало беше ясно, че битката на БСП на тях не е за победа, а за оцеляване. Защото в историята има и такива мигове - в които трябва да стиснеш зъби, да влезеш в обречено сражение, защото това е единствената логика на автентичните партии. И БСП успя да устои на целия този железен юмрук, който се беше насочил към нея. Да, тя излезе с избити зъби, рани по челюстта и много контузии, но успя да издържи на масираната бомбардировка. И така спечели малко време да поработи върху себе си, да стегне своите структури, а и да промени начина по който прави кампании, защото е повече от очевидно, че времето е мръднало напред. С методи от 20-ти век, вече не може да се кара в 21-ви.

Фактът, че БСП не е в предсмъртно състояние можем да потвърдим с кратко връщане в история. През 2014 година левицата отново беше в подобна агония. След правителството на Пламен Орешарски и цяла канонади от грешки БСП леше пратена в глуха опозиция. Тогава пак се явиха същите тези политически врачки, които като черни врани обичат да вещаят смърт и разрушения. Но БСП събра достатъчно сили и само две години след фаталните избори успя да зададе дневния ред на страната и да постави нови акценти в политически дебатите. Тази нововъзродена енергия най-ясно си пролича в кандидатурата на Румен Радев за президент. На следващия вот БСП вече беше в различно състояние.

Припомням всичко това в името на обективната истина. БСП не стигна до днешните проблеми заради идеологически проблеми, а защото не успя да постави своите теми като водещи в обществото. А след като ги нямаше се оказа, че биографията на единстваната дисидентска партия просто не е достатъчно. Смятам, че левицата ясно осъзнава това. Дори в рамките на бурното 45-ото Народно събрание тя събра сили и се окопити, за да предаде няколко политически урока на новите партии, но бързането към предсрочни избори попречи на това тя да влезе в истинска биткаджийска форма.

Въпреки това обаче на фона на днешните политически бурлески, БСП продължава да бъде единствената формация с ясен план за промени. Пред очите ни някой се опитва да направи римейк на НДСВ от 2001 година, а трябва ли да ви припомням, че в онези години (поне в началото) БСП пак беше наказана от избирателите. Едва, когато се видя, че царят е една картонена фигура, избирателите тръгнаха да търсят истинска партия, която да реши проблемите по друг начин. Така сме и сега. Днес един глас от телевизора се опитва да диктува новите процеси, да спуска странно правителство и да извива ръцете на всички. Точно в такива мигове е необходима истинска лява партия. Защото пушилката ще отшуми, Слави Трифонов ще бъде намразен и пак ще трябва някой да чисти след Чудото. Тоест - не отписвайте БСП. Нейната историческа роля винаги е била да връща здравия разум след телевизионните лудости.

Познато нали?

 

Изборите, които никой не искаше

 

Ако някой някога си е мислел, че изборите на 11 юли ще дадат окончателен отговор на българския политически пъзел и ще разрешат един път завинаги всички дилеми пред които е изправено нашето общество, то още отсега трябва да го причислим към изчезващия вид на романтичните наивници и да го предложим за книгата на Гинес. Вотът предложи в изобилие напрежение, размествеания и драми, но не даде разрешение на нито една от дилемите пред които са изправени българските граждани. И в това е голямата трагедия на всичко, което се случи.

Няколко важни фактора около изборите.

Първо - активността беше изключително ниска. Близо 600 хиляди избиратели не се явиха отново пред урните, което разби един от основните митове от предишния вот - че заради КОВИД-кризата избирателите не са се явили да гласуват. Това се оказа огромна лъжа. Предният път българските граждани, въпреки нагнетената обстановка се явиха пред урните, защото залогът беше огромен - свалянето на Бойко Борисов от джипа и изпращането му в Банкя, за да си гледа старините и внуците. Лишени от такава дилема сега, българските избиратели просто не отидоха да гласуват. Това даде първото място на "Има такъв народ", но по никакъв начин не опрости политическото уравнение. Партиите на протеста така и не успяха да вземат 121 мандата, вероятно за огромно разочарование на вестник "Капитал", който няколко дни преди изборите излезе с култова корица. На нея бяха изобразени Мая Манолова, Тошко Йорданов и Христо Иванов като космонавти в скафандри с текст " Мисия 121". Това оливане май допринесе за ниския резултат, защото човек винаги може да е сигурен, че градкото дясно ще изплиска легена в най-неподходящия случай и място.

И нито окончателното преброяване на гласове, нито мистерията дали ДБ или БСП ще заеме третото място бяха в състояние да решат тази дилема. Което направи новите избори буквално излишни. И това ни дава основание да кажем, че всички, които не излязоха пред урните наказаха партиите заради това, че още след 4 април не направиха правителство. Защото ИТН буквално на няколко пъти съгрешиха пред избирателите. Първо с изявленията на Тошко Йорданов, че може да се отиде за трети или четвърти път пред урните. Няма по-демотивиращо нещо за избирателите от подобно послание. То буквално взриви авторитета на партията на Слави. Не може да искаш висока избирателна активност, когато с лека ръка предварително поставяш вота на избирателите на политическата рулетка. И второ - изявлението на Слави Трифонов пред авторитетния вестник "Льо Монд" буквално имаше ефекта на атомна бомба. В него гологлавия шоумен се обяви за Европа като федерална държава, а и обяви, че ЕС трябва да накаже Виктор Орбан за неговата политика спрямо хомосексуалните. След като видя ефекта от изявлението си Слави се опита да даде заден, да припише всичко на грешка на журналиста, но беше твърде късно. Голяма част от неговите избиратели бяха шокирани, ядосани и гневни и просто не излязоха да гласуват. Това промени коренно електоралната картина на страната. ГЕРБ бяха наказани и остракирани, но не достатъчно, за да разберат големия урок от повторното упражнение по гласуване.

Второ - избирателите ясно показаха, че не разбират защо още преди няколко месеца не бе съставено редовно правителство, което систематично и последователно да не започне и продължи демонтажа на ГЕРБ и техния корпоративно-феодален модел. Това е големият извод от изборите. Те бяха упражнение по самоувереност на "партиите на протеста", които се провалиха в техния опит да извият ръцете на българския народ да им даде пълно мнозинство. Слави Трифонов и компания имаха достатъчно голямо мнозинство, за да поемат отговорност и да съставят нов кабинет. Това, че не го направиха избухна в техните лица. След новите избори това предизвикателство стои с нова страшна сила пред тях. Българските избиратели показаха, че БСП е незаобиколим фактор в демонтажа на ГЕРБ. И причисляването на левицата към статуквото е огромна грешка, която ще тежи със страшна сила пред новия цикъл от преговори, който предстои.

Това става още по-явно на фона на пищните кампании, които направиха Демократична България и "Изправи се. Мутри вън". Техни билбордове буквално бяха заляли страната, без да е много ясен произходът на средствата за подобно разточителство. За сравнение - БСП направи значително по-скромна кампания, ориентирана основно на срещи с хората и разясняване на програмата. Това е достатъчен знак, че избирателите се вълнуват от бляскавостта, но не са й пълни пленници или заложници.

Трето - БСП буквално повтори своя резултат, макар и сега при по-ниска активност, което ясно показва, че хората очакват от социалистите по-ясно лице, по-радикална промяна, по-категорични действия и ясен ангажимент. Въпреки усилията левицата не успя да отлепи от резултатите си до момента, което е силен знак, че нейните собствени избиратели искат от тях различно поведение и резултати. Въпреки това БСП спечели достатъчно, за да даде силен знак, че трябва да е фактор в политическите процеси. И това е голямата въпросителна пред всичко, което предстои да се случва. ИТН, "Изправи се. Мутри вън" и Демократична България ще бъдат принудени да ги търсят за разговор, освен ако не искат да попаднат в паяжината на ДПС, а там ги чака единствено агония и бавна и мъчителна политическа смърт. Упражнението е тествано многократно, а резултатът е един и същ. В нощта на изборите Корнелия Нинова ясно заяви, че този път подкрепата за ИТН няма да е безусловна, а левицата ще настоява за ясна програма и идеи. Вероятно голямото упражнение по "изчегъртване" бе играно, за да бъде и БСП поставена на колене, но това просто не случи. БСП претърпя нов кошмарен резултат, но той не беше достатъчен да я занули от политическата сцена или да я постави в поза "партер".

И четвърто - социологическите агенции за пореден път доказаха своята безполезност. Вместо обективен измерител на вота, те се оказаха фактор в политическата игра. За пореден път техните данни не разкриха обективната картина на вота, а бяха основен инструмент за битката. Нито една агенция не даде реалния резултат и така превърнаха социологията в поредната жертва на месомелачката на прехода.

След поредния вот за тази година вкусът в устатата не е от най-добрите. Изборите не завършиха с бляскав хепиенд, който да сложи край на всички терзания и съмнения, които измъчват обществото от години насам. Телевизионните образи тържествуваха в техния край, но пред тях изниква като непреодолим проблем да се научат да говорят с останалите и да престанат да бъдат пленници на своя рейтинг и самообожание. Никой не може да каже накъде върви България днес и какво предстои пред страната. Но е факт едно - раздялата с ГЕРБ ще бъде дълга и мъчителна. По-мъчителна от реч на Цветан Цветанов. И по-продължителна от едно телевизионно шоу. България преживя предсрочни избори, които не бяха искани от никого, ще преживее и Слави Трифонов и компания. Но в края на краищата най-важното е след целия извървян път в края му да има поне перспективата за светло бъдеще. Днес тази перспектива е доста неясна и трудна. Очевидно е, че само с избори не става. Необходима е смелост. Необходими са топки. А се оказа, че те са големият дефицит в нашите размирни и буреносни времена.