Ако четем ПИК управленията на Бойко Борисов са били красивата утопия на България по време на прехода. Те са ни осигурили растеж, магистрали, инвестиции, високи заплати, нулева безработица, неспирен просперитет, международно уважение и нулев емигрантски натиск. Знам, знам - някои журналисти поглъщат твърде много фентъзи и злоупотребяват с него, както други се друсат с хероин. Но това е реалността - ако човек отвори придворните медии на ГЕРБ ще види, че за Борисов се говори в някакво минало митологично време, което обикновено е монопол или на старите мъдреци или на безднадеждно психясалите. А тъжната истина е, че ГЕРБ няма да оставят никаква следа в историята на страната. Историята е отмъстителна и злобна кучка - тя ще зарови Борисов и компания някъде там в бележките под линия, където и най-големите зубъри няма да си направят труда да ги открият. А като единствено наследство от тяхната епоха ще се запази фигурата на "калинката". Не че преди тях това явление не е съществувало, но точно ГЕРБ му дадоха форма и име. Точно заради тях хората идентифицираха процеса, осъзнаха го и започнаха да го гневят. Всичко дойде от назначената от ГЕРБ за шеф на фонд "Земеделие" Калина Илиева. Няколко месеца след инсталирането й на поста се разбра, че тя е представила фалшива диплома, тоест няма образование, което да й позволи да посрещне огромните отговорности. Казусът се развъртя из медиите, доби формата на лавина. Самата Илиева беше разкарвана из следствия и прокурори, но в крайна сметка не пострада и изчезна от обществения живот. Името на явлението обаче остана. Обезсмърти се и стана нарицателно за един от големите тумори на нашия нов живот по време на прехода. Обещаха ни, че вече само способните ще напредват в кариерата. А това се оказа титанична лъжа. Смазваща измама. Гаден фокуснически трик, който прави настоящето още по-отвратително.
И, разбира се, както във всеки качествен филм на ужасите явлението надживя ГЕРБ. Днес вече го виждаме навсякъде. Не само сред изчегъртаните, но и сред тези, които трябва да изчегъртват. Изобщо пълен кошмар. Вероятно заради това много хора заживяха с усещане за дежа вю, когато чуха имената в потенциалния кабинет на "Има такъв народ". Не че сред тях няма изявени специалисти в своите области, но живеем във времената, когато всеки факт може да се провери незабавно и при това да бъде проверен от десетки хора по едно и също време. И така в рекламната визитка на ИТН научихме, че кандидатът за премиер Пламен Николов е "доктор по история на правото", глобален бизнесмен с търговия на няколко континента, шеф на компания, която търгува с "Амазон" и кой ли още не. Реалността се оказа като удар в зъбите - Николов се оказа доктор по философия с научен труд за "философско-антропологична рефлексия върху времето, продавач на шнорхели, който в нито един момент не е достигнал приписвания му световен мащаб. И нека да бъда разбран правилно - изявите на Николов досега не са били непремерени и дразнещи, но е факт, че раздутият балон за него му направи най-лошата възможна услуга. Далеч съм от мисълта, че един продавач на шнорхели не става за премиер (след Бойко Борисов споделям кротката вяра, че това е дейност в която всеки може да се пробва), но разминаването между визитка и действителност буквално го вкара в списъка на новите "калинки". Или поне враждебните медии го понесоха като торнадо натам. Между другото това е капан в който си мислех, че точно ИТН няма да попаднат, защото там са все хора, които са се занимавали с медии, имат представа от телевизия и са наясно с особеностите на новата епоха, която буквално ври и кипи от виртуален хейт и злоба.
Същото се случи със спрягания дълго като потенциален премиер Петър Илиев, който за утешение получи вицепремиерско място и МВР в проектокабинета на Слави Трифонов. В момента в който името му беше пуснато в центрофугата веднага изплуваха данни за плагиатство и за всякакви други проблеми. Не е наша работа да издаваме присъди и да казваме какъв точно е Илиев, но е факт, че това е скандал, който е кипял от години и е пълна илюзия да се мисли, че той е нямало да изплува.
Точно както веднага изплуваха статусите на оттеглилия се вече министър на правосъдието Момчил Иванов. На него веднага му извадиха няколко злобни мнения в които се нахвърля върху соросоидите и майкопродавците. В интерес на истината - хейтът срещу тях е абсолютен двоен стандарт. Всеки човек в България има право да мрази, който си иска. В профилите на тези, които най-агресивно го атакуваха вероятно можем да открием десетки псувни срещу комунистите и желания за саморазправа. Но това е модерно, демократично, извисено, хуманно... Всъщност ИТН трябваше да се съобразят с това, че като искаш подкрепата на ДБ е трудно да прокараш човек като Иванов. Тия от градската десница са потомствени пудри, лицемери и тънкообидни вегани и все гледат така, че да се чудиш какво точно не е наред. Тази перманентна киселост на най-изявените им лица едва напоследък започва да се преодолява, така че може би там някакво подобрение ще има.
Разказваме всички тези случаи не със желание да мразим или да подлегаме на кръстосан огън някой кандидат. Но ИТН трябваше предварително да са наясно. В България днес няма по-трудна и мъчна задача от тази да намериш качествени хора за министри. Това е тежката отговорност на победителите и към момента те не се справят достатъчно добре с тази задача. Защото от нивото на 65 депутата е много трудно да извиваш ръце, да плашиш с нови избори и да се държиш като истина от последна инстанция. Точно тук на помощ идва автентичния диалог. Но ИТН твърде дълго време бяха партия на мълчанието и така и не успяха да разберат как и кога трябва да говорят. Това доведе до патовата ситуация днес. Това доведе до едно огромно обръщане на виртуалните настроения и до откритото говорене, че ИТН е проект на ДПС. Изведнъж Слави Трифонов и компания бяха отписани от силите на промяната и зачислени в батальоните на статуквото. И цялата тази драма дойде от абсолютно анонимния състав на правителството. Наясно съм, че е несправедливо. Когато извадиха Николай Василев им се нахвърлиха, че вадят познат скелет от гардероба, когато заложиха на абсолютно ново лице отново се оказаха виновни. Но това е бавнодействащата разяждаща киселина на българския политически живот. И калинките са неговото най-голямо проявление. Защото оттук-нататък вероятно хората ще могат да простят известни грешки. Биха подминали залитания и лутане. Но пускането на калинки във властта ще бъде преследвано с мрачна талибанска упоритост. Това е урок научен по трудни начин. А ми се струва, че ИТН още не са го прочели докрай.
No comments:
Post a Comment