Политическият сюжет в България отдавна прилича на телевизионен сериал, който е изпуснат от контрол. От един момент нататък логиката започва да се губи, пробойните в действието стават с големината на пропасти, а пушилката от спецефектите напълно замъглява липсата на реален смисъл. Заради това от един момент нататък дори неочакваните завои в историята, които се наричат "туистове", вече не предизвикват реален интерес, а само тъжни въздишки и уморено повдигане на вежди. Това е страничния ефект от това да живееш в общество на постоянните скандали, интриги, медийни бомби, вечни разкрития и перманентно напрежение.
Всички колективно станахме свидетели на поредния завой на сюжета миналия петък, когато "Има такъв народ" извадиха практическия неизвестния депутат Пламен Николов и го заведоха да вземе мандата за съставяне на правителството като бъдещ премиер. Новината беше изненадваща, защото няколко дни преди това от ИТН течеше напълно контролирано изпускане на информация, че името на бъдещия премиер ще е юристът Петър Илиев, който малко преди това беше номиниран за министър на правосъдието в неслучиля се кабинет на Николай Василев. Изобщо хората на Слави за своето кратко съществуване успяха да "номинират" доста премиери, които след това гръмнаха като фойерверки в полунощно небе. В рамките на 45-ия парламент такава номинация беше Антоанета Стефанова, а след изборите на 11 юли видяхме цели три - Николай Василев, Петър Илиев, за да приключим с Пламен Николов. Не напразно във фейсбук тръгна много силен виц по повода: "Един човек се спира пред една опашка и пита: "За какво е опашката?". Отговорът е: "За кандидат-премиери на ИТН". Питащият възклицава: "Е, не е ли много голяма?", но веднага го затапват: "Голяма е, но върви много бързо".
Всъщност най-любопитното в цялото развитие е защо се наложи ИТН в движение да сменят кандидата си за премиер. Да, знам, Слави Трифонов във фейсбук отрече, че е имало смяна на имената, каза, че Николов е бил номиниран още преди две седмици, но ще си позволим да подходим със съмнение към това твърдение. И, не, няма да го наричаме лъжа. Защото то не е. Това е операция по замитане на следите, опит да се прикрие нещо от вътрешнопартийната кухня, да се замъгли проблем, който не е маловажен.
Преди да се опитаме да потърсим истината, която е скрита по-дълбоко, отколкото е нормално нека да кажем обаче няколко думи за политическата ситуация у нас. Една от големите изненади на изминалата седмица беше втвърдяването на тона между ИТН и "Демократична България". Този скандал стана неочаквано, а започна толкова невинно - от една декларация на Христо Иванов в която той между другото наруши обещанието на партията си, че ще говорят само по политики и постави изисквания за кадрови назначения. Отговорът на ИТН беше безпощаден - в своя декларация Тошко Йорданов дори размаха призрака на нови предсрочни избори, ако извиването на ръце продължава. Всъщност именно от неговата остра реакция за първи път се убедих, че хората на Слави наистина искат да направят правителство. Доскоро имах своите съмнения и колебания, защото ИТН не се държи като партия, която наистина желае да управлява. Острите реплики към ИТН обаче демонстрираха нещо различно. Да, там си пролича воля за власт, но и абсолютно нежелание поне по върховете тази власт да бъде делена. Вероятно в това има логика. ИТН искат подкрепа, но прекрасно знаят, че цялата отговорност ще е носят те. Това е съдбата на победителите. Дори и да влязат в коалиция с 10 партии отговорността, обидите, хейта и ударите ще падат основно върху тях. Този скандал обаче разруши напредъкът по всякакви преговори за съставяне на правителство и парадоксално се случи така, че единствената партия, която завърши по нормален начин разговорите по приоритетите с ИТН се оказа БСП. За капак на целият този процес президентът побърза с връчването на първия мандат, вероятно, за да ускори процесите, а и да напомни на основните партии, че това не е игра на надцакване и нерви, както и, че има неотложни процеси с които трябва да се заеме един редовен кабинет. Ускоряването на връчването може да се дължи и на друго нещо, което направи Тошко Йорданов. В своята заклеймителна декларация той се нахвърли и срещу министъра на финансите в служебното правителство Асен Василев, нещо като любимец на дясната част от виртуалната публика, а това мнозина възприеха и като скрит удар срещу президента. И както винаги появиха се твърдения, че виждаме плашещата сянка на дългата ръка на ДПС, която за пореден път дирижира процесите и задкулисните интриги.
Ако приемем, че именно Петър Илиев е бил спряганото на тайно име през цялото време, то е логично да се попитаме защо е бил сменен. Вярно е, медиите изровиха някои скандали около неговото име - от почетното консулство на Барбадос до съмнения за плагиатство, но нека да бъдем честни - едва ли поводът е толкова банален. Според мен знакът е съвсем различен. Номинирайки Пламен Николов всъщност ИТН зануляват преговорите досега, основно с десницата и се връщат на първоначалната си стратегия - ако искате подкрепяйте, ако искате не. Николов практически е табула раза, фигура без значима политическа биография, но пък опитът показва, че в България по-често това е плюс, отколкото минус.
Дали предположението ми, че това е удар срещу градското дясно е автентично ни предстои да видим, но е факт ннещо, което се случва пред очите ни. Всички "инфлуенсъри" на дясното, всички виртуални шамани, които доскоро шибаха с камшик всеки, който си позволи да се усъмни в ИТН като носител на духа на протеста, сега започнаха мелодраматично да пищят, че виждаме партия на подмяната. И всичко това се случва, защото не ги допуснаха до кранчето на властта, толкова от тях вече се сънуваха като министри, които покоряват звездните небеса. Въпреки това беше номинирана фигура срещу която просто няма какво да кажат. Защото, за да намразиш силно някого, той трябва да е познат. А сега имаме все още едно неясно петно, което тепърва ще опознаване. Всъщност в медиен план този ход е силен, защото обездвижва медийните техники за хейтърство на градското дясно.
Изобщо днес България се намира в ситуация в която никой не е наясно какво точно ще се случи. Защото възможните посоки за развитие са толкова много. Смяната на премиери в движение обаче е нещо, което ще бъде запомнено. Най-малкото, защото вече са всеки българин се появява неясен и мелодраматичен шанс да бъде номиниран. А след 30 години на мъчителен преход и бродене в пустината, такава перспектива поне малко освежава душата.
No comments:
Post a Comment