Избухналата на 24 февруари война в Украйна удари като светкавица не само политическият ред в целия свят. За съжаление нейният отзвук проряза отново огромна линия на разделение в българското общество. Една политическа пукнатина, която назад в историята винаги е била болезнена, взривоопасна и напрегната. Медиите обаче за пореден път останаха с широко затворени очи за разломът, който започна отново да бучи и изпуска пара. Точно обратното - те реагираха така едностранчиво, така авторитарно и безсмислено, че от един момент нататък вместо реално да обърнат внимание на страданията на украинския народ, успяха да настроят голяма част от българските граждани подозрително към военните събития. Когато ежедневно наливаш в гърлата и очите на своите зрители токсичен коктейл, който е комбинация от Соломон Паси/Eлена Поптодорова/Найо Тицин/Калин Янакиев и кой ли още не, тогава като отговор трябва да очакваш не просто протест, а яростно отрицание. В нещо подобно на касапница на страницата на БНТ във фейсбук например се превърнаха интервюто на Калин Янакиев, в което той с лека и нацистка ръка обяви всички леви хора в България за фашизоиди и информациите за клането в Буча. Такъв отпор отдавна не съм виждал. Хора, които доскоро най-вероятно са били слепи за политическите процеси по света и у нас изведнъж ревнаха гороломно, защото усетиха, че се опитват да ги програмират, а не да ги информират. Точно с това се простихме веднъж завинаги покрай военната операция на Русия - журналистиката се спомина и тя така и не успя да разбере, че със своето поведение помага за задълбочаването на разлома, а не за неговото лекуване.
И така от първия ден на войната пред българското общество се появи ключов политически казус - трябва ли страната ни да прати оръжия на Украйна, за да й помогне в кризисен миг. Моментално се очертаха и двете страни по въпроса. От едната страна - ДБ, ГЕРБ, части от ПП и всякакви други десни на свободна практика започнаха да бият тъпана, че България е длъжна моментално да окаже военна помощ на Украйна, дори ако се наложи да даде всичките си самолети, ракети и автомати. Тази гледна точка се оказа натрапчива, медийно мощна и не я спряха дори изблиците на украинска пропаганда според, която е въпрос на дни храбрата армия на Украйна да обърне агресора и да обсади Кремъл. От другата страна основната политическа сила, която се противопостави на искането за въоръжение на Украйна беше БСП. Вицепремиерът Корнелия Нинова, която е ключовият човек, когато става дума за износ на боеприпаси, няколко пъти обяви, че социалистите много остро се противопоставят на това искане и, че износът на оръжие е една от червените линии на левицата, която не бива да бъде прегазена. Към този отбор трябва да прибавим и "Възраждане", които също твърдо казаха, че България не бива да изнася никакво оръжие за Украйна. Към цялото това разположение на силите трябва да прибавим и ежедневното сипване на сол в раната от страна на всякакви самозвани анализитори и военни спецове, които отново и отново повтаряха, че страната ни трябва да даде всичко на Украйна и, че това не е никакво влизане във войната. Любимият ми аргумент в тази посока е, че повечето страни от НАТО вече били дали оръжие и щяло да бъде срамно България да не го направи. Честно това винаги ми е звучало като - повечето ни съседи се самоубиха, защо и ние да не се гръмнем. Много хорат вече скочиха в пропастта, ние защо да се цепим от колектива?
Този спор остана чисто медиен и не получи парламентарно развитие, защото имаше спотаеното очакване, че някой външен ще разреши тази политическа дилема. Заради това с това с такъв апломб се чакаше посещението на американският министър на отбраната Лойд Остин у нас. Мнозина прогнозираха, че той пристига в София специално, за да извие ръцете на правителството за предоставяне на военна помощ за Украйна, а някои вече виждаха как организират политически протести, а дори и предсрочни избори. Посещението на Остин обаче мина, а темата за оръжието остана встрани. Срещнах доста разочаровани коментари в десните фейсбук-групи, които наистина очакваха той да разреши проблема, да изкомандва и така да не им се налага да водят парламентарни битки и други форми на борба. Американецът обаче подмина тази тема. Вероятно дори и в САЩ си дават сметка за специфичното отношение на българите към Русия. И това не е отношение, което може да се впише графата "господар - подчинени", както халюцинират маразматично телевизионните русофоби. Истината е, че България и Русия са исторически свързани и всички медийни къчове на Соломон Паси няма как да променят това. Цялата Демократична България ако иска да напише по едно гневно есе, няма как да изчегърта пролятата руска кръв в името на нашата свобода. И това е отношение, което трябва да се уважава. Въпреки това обаче мракобесно десните продължиха да заиграват с темата все едно победата на Украйна наистина зависи от българската помощ. Всъщност този въпрос се задълбочи и изостри, защото в него се преплетоха твърде много неща - вечната комплексарщина от Русия на много хора, желанието за геополитическо лакейство, постоянното навеждане на гръбнак пред силните на деня и ярко изразената неспособност на страната да формулира собствен интерес и да го защитава докрай. Какви работи не прочетох за БСП заради нашата позиция - че сме слуги и марионетки на Кремъл, че Путин лично диктува на Корнелия Нинова, че БСП е проводник на цяла Евразия и само чака удобен момент, за да премести София в Подмосковието. Всичко това от един момент нататък стана дори сюрреалистично. И чак в разгара на спора миналата седмица се появи едно проучване на "Маркет линкс", което ясно показа, че близо 70 на сто от българите искат България да е неутрална в този конфликт. 70 на сто! Само 16 на сто са на обратната позиция. Което показва едно-единствено нещо - че от първия ден на войната БСП е била партията, която говори с гласа на мнозинството от българите. Всичко останало са политически упражнения, кръжоци на политически инфантили, които настояват за агресивна политика, за да заместят с нея своята явна безпомощност и непознаване на собствения им народ.
Нямаше как обаче този казус да не получи и парламентарно развитие. Демократична България обяви, че започва консултации за предоставянето на военна помощ на Украйна. ГЕРБ пък моментално контрираха, че внасят решение в парламента и ще гледат кой как гласува. Всъщност дълбоко съм убеден, че ГЕРБ, независимо от украинските лентички на реверите на депутатите им, пет пари не дават за Киев, Зеленски или Украйна. Целта на проекторешението е да взриви коалицията като удари по червените линии на партията. Те използват външнополитическия конфликт като вътрешнополитически инструмент, което в повечето случаи избухва в лицата на тези, които го прилагат, но предстои да видим. Очертаването на линиите е повече от ясно. Както е ясно и това, че България насила върви не просто срещу мнението на своя народ, но и срещу своите национални интереси. Страната, която е зависима от доставките на руски енергийни ресурси и която няма към момента никаква алтернатива, би трябвало по-ясно да прецени за себе си дали иска да се забърква в чужд конфликт или не. При това доставката на оръжие по никакъв начин не е отговор на моралния въпрос за агресора и жертвата. Защото тези, които най-много настояват за мир и вечно леят сълзи за него от друга страта са най-върлите фенове на доставките на оръжия. Нима двете желания не са в ценностен конфликт? Разбира се, че са, но големият номер никога не е бил в спирането на войната. Агресивните ястреби с доставката на боеприпаси съвсем не искат да спрат страданията на Украйна, а да е превърнат в голямо бойно поле, където военните действия да се проточат с години. Даването на оръжия на Украйна я превръща в геополитическо блато, където никой нормален човек не би стъпил с години. И всички, които днес бият тъпана и се правят на морални проповедници всъщност са на страната на войната. Толкова е простичка тази дилема, че е страшно като виждаш бандата от морални слепци, които се правят на светии от последния ден.
Всъщност това ще е темата на следващите дни, защото казусът с оръжията може да има силата на земетресение и да разтърси управлението както не успя да го направи дори и кризата с цените. Това е ценностен казус, а те винаги са по-мощни, по-цветни, по-ярки и заради това всички ще гледат с интерес какво ще се случи.
No comments:
Post a Comment