Интелектуалните гърчове на българските десни за войната в Украйна

 

Тези дни, обвит в идеологическа пара, навлякъл тогата на телевизионен прокурор с махмурлук, проф. Евгений Дайнов е изригнал с гневно есе във флагмана на либералната мисъл и фалшивите анализи „Дойче веле“. Заглавието на текста е като ритник в зъбите със своята правоверност и насочен пръст – „Далеч от истината: как левите оправдават войната на Путин в Украйна“. Не съветвам никого да чете този текст – това не е безопасно за мозъчните клетки и душевното равновесие. Но така или се намираме във времена в които най-бесуващите луди превзеха медиите, за да развяват своите интелектуални срамотии като бесни шимпанзета в джунглата, ще обърнем внимание върху потокът на съзнанието на проф. Дайнов, защото някъде там на дъното все пак има частичка истина за ситуацията в която се намираме в момента.

И така – този път нашият виден телевизионен анализатор започва гневно да се нахвърля на европейските леви – те оглушително мълчали за войната. Изводът му е – левицата в Европа е доктринерска и чака да си създаде някаква доктрина преди да почне да говори. И въпреки, че такава доктрина все още нямало проф. Дайнов бил обезпокоен, защото му се струвало и звездите в нощното небе над София му говорели, че тази доктрина тръгвала в много обезпокояваща посока. Тоест – гадните европейски леви още отсега се тревожели за следвоенния вид на Украйна. Те припомняли, че Украйна е чудовищно корумпирана страна и тази корупция ще плъзне като зараза из Европа. Тук вече българският „мислител“ се развихря. Защото след войната Украйна щяла да бъде строена наново и то с европейски пари. А това давало възможност да не се допусне корупцията като начин на живот.

Тук вече всеки български гражданин вече е отметнал глава назад и се хили до припадък. Много искам ЕС да беше такава универсална имунна система срещу корупция, но аз все пак се сещам за една държава, която европейските пари не опазиха. Сещате ли се коя е тя? Ами България. Тук 12 години една мегакорумпирана хищна клика усвояваше европейски средства и не само, че не изкорени корупцията, а я превърна в начин на живот. Преди проф. Дайнов да си подхвърля такива трохички във въздуха да беше поживял в собствената си страна поне за малко, а? Или поне да престане да лъже европейските леви, които познава с тези сюрреалистични аргументи.

Тук вече стигаме до вторият етап от душевните терзания на Дайнов. Европейските леви припомняли, че в Украйна все пак има нацисти и, че те могат да избуят след края на войната. Разбира се, че има, казва нашият местен „учен“, ама те нямат никакво влияние в страната. Опасявам се, че това твърдение е типично за статия в „Дойче веле“ – то почива на опасно незнание, явна измама и целенасочена заблуда. Нацистите в Украйна не са конструирани и отгледани, за да участват в политическия живот. Те са създадени, за да бъдат сенчестата армия на властта, паравоенни формирования, батальони и други са просто юмрук, който да смазва всички недоволни. Вижте само в какво се превърна Мариопул заради кървавите изстъпления на батальона „Азов“. Именно в това е коварството на политическия модел на Украйна. И точно поради тази причина аз не бих могъл подобно на проф. Искра Баева да произнеса фразата: „Украйна не е нацистка държава“. Украйна беше ембрион за бъдещите форми на нацизъм. В този смисъл не Дайнов, а европейските леви са прави. Не че те нямат своята вина. Вината им е, че заговориха за нацистите чак сега, а не още от 2014 година, когато те се появиха на Майдана и започнаха гражданската война в тази изтормозена Украйна.

След това следва още един интелектуален пирует на професора. Според него руснаците винаги лъжат, а украинските медии казват истината. Как е стигнал до този извод си остава загадка. Истината е, че по време на война в епохата на всякакви информационни средства се оказа непосилно, дори невъзможно човек да се добере до някаква истина за това как върви войната в Украйна. Но дори и на първо четене се сещам как украинците обявиха моряците от Змийския остров за мъртви, а те, бедните, се оказаха живи, добре нахранени в руски плен и дори станаха свидетели на това как собствената им държава ги погребва. Казвам всичко това, защото стигаме до основният цвят в короната, до ключовият аргумент на Дайнов, до най-важната теза поради, която е написана статията – професорът се гневни, пени и взривява от прокарваната аналогия между Русия и империалистическата политика на САЩ. Това било опасна аналогия, много невярна и коварна. САЩ били либерална демокрация и поощрявали воденето на независим живот,  в Русия целта на системата била да няма дори независими мисли.

Всъщност именно този аргумент на всички леви хора най-много дразни всички с украинските знаменца в душите. Двойните стандарти в световната политика станаха твърде много, за да може човек с наистина независим ум и мисли да ги изтърпи. САЩ могат да нахлуват навсякъде по света под аплодисментите на своите грантови лакеи, а руснаците заради това веднага биват сатанизирани. Всъщност не знам каква либерална демокрация са САЩ, но страстта им към водене на войни е твърде плашеща и не може да бъде извинена с това, че видите ли имали ценности. От друга страна Русия можеше да си реши проблема с Украйна още през 2014 година, но чака цели 8 години механизмите на световната дипломация да сработят. Е, те не сработиха. И крайният резултат е война. Всеки ляв човек е срещу войната. Войната е окончателен провал на смисъла, но няма как да спрем една война, ако не се заровим в причините за нейното избухване. И тук вече идва драматичната разлика между леви и десни за която Дайнов не иска и никога няма да напише. Левицата се интересува от генезиса на проблема, защото там са заровени всички начини да справяне с войната и постигането на мир. Десницата предпочита да си мисли, че Путин е луд, че е психар, че тази война е дошла от нищото и, че е продукт на някакъв болен мозък. Именно с това мислене се води до превръщането на войната в нещо не само трайно, но и незаобиколимо. Именно това мислене води след себе си всички драматични изстъпления за пращането на оръжия в Украйна, за да забъркването на България в един конфликт на страната на ястребите. А едно набързо смотано проучване на „Маркет линкс“ отпреди няколко дни ясно показа, че близо 70 на сто от българите са за неутралитет в ситуацията, която се появява пред нас. Очевидно заради това идеологическите текстове на проф. Дайнов ще зачестяват, защото той е представител на истеричното малцинство, което иска да заради всичко със своите бесове…

Между другото като заговорихме за бесове – направи ли ви впечатление как като хлебарки из телевизиите запълзяха хора, които искат да прекръщават улици. Тези дни гледах карикатурните изпълнения на Найо Тицин, който искаше да прекръщава бул. „Драган Цанков“ на „Героите на Украйна“. После май му казаха и подсказаха, че това е непосилна за него и много скъпа за общината задача и заради това телевизионият изверг реши да се насочи към едно площадче пред посолството, което да носи същото име. Там също започна да удря на камък, защото това хубаво площадче носи днес името „Хосе Марти“, националният герой на Куба, поет, философ, борец за независимост. Една фигура, която отдавна е надминала границите на своя остров и се е превърнала в модел за подражание по целия свят. И сега искат от нас да сменим героят Хосе Марти с герои като Степан Бандера и Роман Шухевич – закоравели геноцидни психопати. И всичко това го дължим на това, че има хора, които вместо да пият хапчета, шестват по телевизионните студия.

Днес се намираме на прага на наистина преломно време.  Защото проповедниците на стария свят са в ступор и недоумение. Това е възможността пред нас като общество. Именно, когато се разместват световните пластове, имаме прекрасната възможност да видим какви идиоти реално са нашите телевизионни идоли и пред какви нищожества виеха гръбнак медиите. Нищожността на анализите, смехотворността на предложенията и хищничеството на техните мнения ясно ни разкриват колко много гнилоч се е натрупала при нас като общество. Те сами ще останат в историята, а междувременно не зле да се позабавляваме малко като се посмеем над всички такива хора.