Върхът, който ни свързва с историята и бъдещето

 

Тези дни с дни с леко изумление и възторг установих, че имам повод за гордост - ходил съм на празника на Бузлуджа над 20 пъти. И установих, че въпреки коварството на паметта си спомням всяко едно честване с уникална емоция и усещне за смисъл. Защото Бузлуджа вече не е просто част от историята. Тя е част и от моята история.

Никога няма да забравя празника през 2005 година. Защото точно тогава усетих каква сила може да ти даде събирането на левите хора. Нека да ви припомня - тогава (преди цели 17 години) БСП спечели изборите за Народно събрание, но 82-мата депутати, които имаше не стигаха за самостоятелно правителство. Тогава започна поредната парламентарна драма в историята на българския преход. НДСВ, втората политическа сила, направиха всичко възможно със съучастието на десницата да бламират кабинет единствено на БСП и ДПС. След изключително напрегнато нощно гласуване Сергей Станишев беше избран за премиер, но един глас не достигна за гласуването на кабинет. И така първият мандат отиде по дяволите. Започна цяла серия от безкрайни преговори, договорки, консултации. Те стартираха в средата на юли и продължиха почти до края на август. Но именно в средата на този процес беше честването на Бузлуджа. И тогава на върха се стекоха рекордно количество хора. Празникът беше емоционален, напрегнат, идеен и развълнуван. Буквално с кожата си усетих каква сила и енергия дадоха хората на партията да удържи, да не се предава и да не се пречупва. Защото това е големият смисъл на събора - всяка година да си напомняме, че нашата партия не е просто най-старата в хаотичния пейзаж на българския преход, а че ние сме силата на промяната, силата на социалистическата визия, на социалните идеи, които се прехвърлят от век на век и стават все по-силни, все по-мощни, все по-адекватни и актуални. Може би точно онази Бузлужда даде сили на Сергей Станишев и на тогавашната парламентарна група на БСП да не се поддават на отчаянието и в крайна сметка да успеят да създадат правителството на Тройната коалиция. Тази така мразена Тройна коалиция, чийто резултати ще останат неповторени в политическото битие на страната.

А какво да ви кажа за онова велико честване през 2002 година. Първата Бузлуджа на Сергей Станишев като лидер на БСП. Тогава той пътува до върха с цяла група от рокери. И беше облечен с яке на гърба на което пишеше: "Ако четете това значи Елена е паднала от мотора". Съвсем наскоро БСП беше успяла да спечели президентските избори и Георги Първанов вече беше встъпил в длъжност. Май тогава бяха по-невинни времена. Но въпреки това много от онази емоция е останала и се предава от година на година, точно както идеалите на Димитър Благоев не бяха погребани в калната гробница на историята, а са по-живи от всякога. Между другото - тази Елена от якето 15 години по-късно беше една от звездите на историческия връх. И честно не знам какво се случи с нея в мъгливия Брюксел, но тя просто вече не е същия човек, който беше. Елена Йончева беше символ на надежда, сега е просто някакъв глас от чужбина на който почти никой не обръща внимание. И заради това ми се иска всички хора, които са минали през трибуната на Бузлуджа да идват всяка година на върха. Защото това трябва да е нещо, което не зависи от политическа конюнктура или парламентарни обстоятелства. От този връх започва похода на левите идеи у нас. Ти или се чувстваш част от тях или си ги използвал като сърф, който да те държи на върха на вълната...

Много хора са писали за историческите корени и смисъла на ежегодното честване. Човек трудно може да каже нещо различно от цялата плеяда от специалисти и учени. Но ми се струва, че не оценяваме докрай колко е важна Бузлуджа за политическото оцеляване на БСП в най-мътните бури на прехода. Нали знаете, че България е уникална с нещо - единствена в нея от всички страни в Източна Европа бившата комунистическа партия не само оцеля, но остана траен фактор в политическия живот. Толкова много недоразумения и безличия се опитваха да изчегъртват БСП от историята и политиката, но неизменно се проваляха. Защото те не оценяваха най-важното. БСП е единствената идейна общност у нас. Единствената реална партия. Като всяка реална партия тя винаги минава през проблеми, целенасочени атаки, приятелски огън, медийна интригантщина, но когато човек се замисли отвъд баналното, отвъд болезненото ежедневие, няма как да не види, че БСП оцеля, защото имаше своята Бузлуджа. Тя имаше идеен център и ориентир, който да й напомня коя е, накъде върви, какво иска да постигне и как може да го направи.

Кажете ми - как да забравя и онази Бузлужда през 2016 година. Помня я не само, защото за първи път водих целия митинг (беше по-стресиращо и отговорно, отколкото си мислех), а защото и усетих новата енергия, която идва в партията. Тогава Корнелия Нинова се обърна към хората и им обеща победа на президентските избори. Много журналисти се подсмихваха ехидно. И до днес съжалявам, че не бях до същите тези журналисти в нощта на вота - убеден съм, че повечето от тях са са сещали за нейните думи. Всъщност онази Бузлуджа през 2016 година беляза БСП и очерта нейния път дори и до днешните луди години. Защото цялото задкулисие на страната като железен юмрук реши да удари по левицата и да спре нейния възход. И тази медийна война срещу левицата продължава вече цели 6 години. През какво ли не мина тя - през вътрешни опозиции, разцепления, интриги, скандали, постоянни караници, медийни пиратки и какво ли още не. Целта беше само една - да бъде спряна безлуджанската партия, единствената партия, която може да гарантира реална промяна в страната. Единствената партия, която въпреки всичките си проблеми и драми, никога не коленичи под мускула на Бойко Борисов и показа трайна и инатлива енергия за съпротива.

Много хора сигурно ще кажат, че се оливам в патетична литания. Не е точно така. Имах щастието и шанса да бъде в епицентъра на всички битки, които левицата проведе срещу ГЕРБ - безмилостното изваждане на корупционните схеми, противопоставянето срещу авторатиризма на мутрите, напускането на парламента в името на спасяването на мажоритарния елемент в изборите. БСП никога не падна на колене. И, да, много хора не оцениха нашите усилия за промяна, но всъщност няма партия, която да не минава през електорални кризи. Истинското измерение на успеха обаче е да не се пречупиш под този олигархичен натиск.

И заради това за днешния празник аз смятам, че БСП може да погледне с чест своите избиратели в очите. В условията на невероятно сложна коалиция ние успяхме да се преборим за най-социалния бюджет в историята на целия преход. И не е само това - успяхме да предложим нов смисъл от съществуването на държавата. Не държавата на Бойко Борисов, която раздава подаяние, но само на тези, които викат най-недоволно. А една стъпка към истинска социална държава, която не оставя своите граждани без помощ в окото на най-голямата буря. И всъщност това ни сродява с онези, първите социалисти, които в своите програми се бореха за по-добър живот, които искаха обикновените хора да бъдат забелязани и извадени от мизерията. Заради това не приемам ехидните подмятания, че БСП е изневерила на своята социална същност. Ще имат да вземат. БСП се бори до последно за своите идеи и, ако не вярвате, че е така просто си представете какво щеше да е управлението, ако нас ни нямаше в него. Ето това е енергията, която ни събира отново и отново. Бузлуджа е върхът, който ни свързва с бурната история и ни кара да помислим за бъдещето.

Жал ми е за партии, които нямат откъде да получат такава енергия.

 

 

Безславният край на ИТН и телевизионният им шоумен

 

Ако обявим награда за най-безсмислено присъствие в българската политика, то вече е кристално ясно, че наградата за цялостно творчество, телевизионна дейност и парламентарни глупости ще попадне в ръцете на "Има такъв народ". Само си представете - точно преди една година ИТН бяха първа политическа сила и спечелиха изборите на 11 юли 2021 година. Тогава колективното несъзнавано на българския народ беше влюбено като романтична гимназистка в телевизионния образ на Слави Трифонов и неговите сценаристи. Бях свидетел дори сериозни хора да говорят пред мен, че Бойко Борисов трябва да бъде разбит точно така - чрез перманентно хулиганство, избори до дупка, телевизионни къчове и свалянето на нивото на политическата стилистика до нивото на надписите по стените на градските тоалетни. Това беше модерната лудост на миналата година. Всички си мислеха, че хора без опит, творци на скечове и вицове могат да бъдат пречистващата струя в българското политическо блато. Въпреки, че още през април стана болезнено ясно и нещо друго - ИТН не просто нямат какво да кажат на българския народ. Те дори и не знаят какво да направят като стигнат до върховете на политиката...

Точно тогава Слави Трифонов заприлича на герой от романа "Generation П". Нека да ви припомня: в този гениален текст на Виктор Пелевин главният герой Вавилен Татарски внезапно разбира ключовата тайна на руския политически живот - че всички политици са само телевизионни образи, пикселови измислици на рекламни агенции. Те не съществуват като реални хора, а са само виртуални сенки, пуснати, за да са размътват съзнанието на народа. Това, което при Пелевин обаче е оригинална и литературна метафора, в България, както винаги се осъществи по брутален и почти комично буквален начин. Слави Трифонов започна да се появява по телевизора единствено в ключовите моменти в които трябваше да оправдае своето съществуване или да изчете това, което са му написали предварително. През 2021 година се появи, за да представи кабинет, начело с Николай Василев, който потресе всички. След това да представи кабинет, начело с Пламен Николов, който допълнително подлюти цялата ситуация, а най-накрая, за да обяви, че партията му няма да преговаря с никого и отиваме на нови избори.

Днес картината се повтори буквално същото. Пикселизираният Трифонов изфуча преди месец и нещо, че слага край на агонията и изтегля министрите си от кабинета. А в края на миналата седмица отново се материализира от телевизионното нищо и с черни дрехи и поглед на врачка, която вещае апокалипсис обяви, че ИТН повече няма да участва в преговорите по съставяне на правителство с третия мандат. Вероятно аналогията нямаше да е така брутална и смилаща съзнанието, ако Слави Трифонов всеки път не говореше като проповедник на върховния морал и честа. Към всичко това трябва да добавим и неговите фейсбук-статуси, които вече се появяват само, ако Шоумена се чувства уязвен или емоционално разтърсен. Миналата неделя например той се появи два пъти във виртуалното пространство - един път, за да оплюе Христо Иванов и втори път, за да оплюе Корнелия Нинова. Подозирам, че това беше направено със стратегическа цел - Слави Трифонов искаше да е сигурен, че е изгорил всички мостове за диалог и разбирателство срещу себе си, че е минирал всяка възможност за постигане на пробив, за да може да се върне в своя в своя сървър, където вероятно живее като сбор от пиксели.

В ситуация в която ИТН за трети път торпилира парламент смятам, че най-безсмисленият въпрос е защо го правят. Отговорът е очевиден. ИТН от самото начало е терористичен проект. Той не само не възникна на базата на реална управленска програма, а визия, а беше имплантиран като вирус в политическата система на България, за да бъде гарантирано, че "изчегъртването" на Борисов няма да се случи. Преди време вероятно нямаше да бъде способен на такова твърдение, защото то звучи дори леко конспиративно. Но е крайно време да си отворим очите - партията на Слави отново и отново за пореден път вдига щит около ГЕРБ и ДПС и това би трябвало да накара и най-големия скептик да рухне.

Всъщност истинският въпрос, който трябва да ни тревожи и може да ни доведе до реални политически отговори е - защо ИТН бяха активирани точно сега. Защо те в продължение на десетина дни го играеха диалогичен политически партньор, който е готов отново да се включи в мнозинство на промяната. Всъщност нека да не се лъжем - повечето ключови играчи в политическия живот на България не вярваха, че Корнелия Нинова и БСП могат да съберат мнозинство за избор на правителство. А стана точно обратното - Слави Трифонов беше активиран като подводна мина точно в деня в който стана ясно, че в Народното събрание има антикорупционно мнозинство и то е в състояние да се справи с поставената задача - да избере шеф на КПКОНПИ и да приеме нов закон за тази ключова позиция. Знам, че много хора направиха кариера и пари с това да плюят Корнелия Нинова и да упражняват метафоричните си таланти върху нейния гръб - но именно тя с нейния опит, инстинкт и подход успя да сглоби наново един механизъм, който всички смятаха за безвъзвратно строшен. И заради това Слави Трифонов беше изваден от телевизионно забвение отново, за да може да сложи кръст на всяка възможност за правителство, което ще е твърдо решено да прави реформи, да се бори с корупцията и да смаже дългите пипала на ГЕРБ и ДПС, които в абстиненция днес виждаме да се мятат из политическото пространство. Всъщност за първи път от много години насам и ГЕРБ и ДПС бяха лишени от достъп до реална власт, което напълно промени тяхното политическо поведение, ако забелязвате. Те се държат истерично, драматично, а наскоро дори Йордан Цонев заплаши с протести, ако БСП не върне бързо третия мандат. Ето значи къде е големият залог на цялата медийна война, която не спря в течение на шест месеца - да няма силно правителство, което да постави край на старите схеми и корупционните паяжини.

Всъщност точно в това е големият залог на битката, която предстои оттук-нататък. Виждам, че мнозина се опитват да представят управлението като провалено, но как да кажеш, че е провал едно правителство, което осигури най-мощния социален пакет в историята на целия преход, което направи така, че всеки българин да усети държавата в окото на бурята? Да, геополитическите проблеми прелитат край нас като заря, но в края на деня дори и най-големия фен на САЩ или Русия трябва да се прибере у тях и да си отвори хладилника, нали така? И точно тук стана големият пробив. Появи се власт, която мисли за хората, появи се правителство, което без пиар-димки все пак си свърши работата. И заради това отново ни стовариха Слави Трифонов като чук по черепа. Неговата задача е точно това - съскащ проповедник на голямата катастрофа, чиято основна метафора е самия той. Само вижте какво се получи. Той изтегли министрите си заради "Македонияяяяяя!!!", което се оказа върховна измама. А сега прекрати участието в преговорите заради изказвания на Христо Иванов в които дори и доказан хейтър на градското дясно като мен не видя абсолютно нищо скандално. Слави Трифонов не просто не осъществи нито една от идеите с които спечели вниманието на своя електорат, в края на своя политически живот той се доказа просто като една бактерия, която трябваше да разтресе устоите на цялата политическа система, за да може Борисов да изкара пенсията си на свобода. Но проблемът е, че хората вече знаят как да виждат отвъд телевизионните пиксели и ще запомнят Шоумена точно като това - едно ГМО, което танцува само едно лято. Една кратка и безумна аномалия, която завинаги ще се стопи след известно време. И днес, когато много хора изпитват истинска ярост от поведението на телевизионния проповедник, нека просто да стиснат зъби. Времето на ИТН изтече. 

Заради това вероятно освен разрушения днес те нищо друго не могат да предложат.

 

Американските чиновници в българския политически пейзаж

 

Политическият пейзаж в България винаги прилича на картина на дрогиран експресионист, но когато към него добавим и притеснителните данни за външнополитическо вмешателство, тогава нещата напълно излизат от контрол. Тези дни живеем в точно този сюжет. Вицепремиерът в оставка Асен Василев съвсем откровено си призна, че от чужди посолства са му внушавали идеята да приеме широка коалиция с ГЕРБ, за да няма предсрочни избори. Малко след това изплува информация за работна закуска в американското посолство на която са били обсъждани най-парещите политически теми на страната. Всички участници в това събития горещо и страстно отрекоха, че там се е говорело за ново правителство и коалиция, но сами знаете как е – отрицанията в случая само потвърждават подозренията. А най-накрая по БНР представител на Държавния департамент на САЩ обяви, че страната му насърчава диалога за постигане на правителство в България…

От всичко това разбираме ясно едно – американците не искат нови избори. Но голямата тема, разбира се, е съвсем друга. Само си представете, че подобна политическа офанзива беше организирана от посланик Елеонора Митрофанова. Нали си представяте как евроатлантическите шамани щяха да обикалят телевизионните студия с пожълтели физиономии и да съскат мелодраматично за това как пипалата на кремълския октопод се опитват да удушат крехката българска демокрация. Откога сме приели за норма, че е американците имат право да бабуват на българските политически интереси? Откога такова пряко, брутално и откровено вмешателство в нашето управление минава за нещо нормално, приемливо и абсолютно в реда на нещата?

Всички казват – американците са наши партньори и ние с тях споделяме еднакви ценности. И знаете ли щях да приема този аргумент, ако бях видял българския посланик, който да дава интервю пред CNN например със съвети как САЩ да оправят съдебната си система, да решат проблемите си с политическото представителство или как точно да наблегнат на проблемите с расовото насилие например. Ако българският парламент беше направил фондация „България за Америка“ и беше отпуснал грантове за нови учебници за американската образователна система. Докато няма подобни действия от страна на България (би трябвало да са нормални, защото нали сме партньори), няма как нормален човек да приеме бруталната намеса на американското посолство в политическото управление на страната. Именно тази очевидна и доста нагла намеса ражда остро политическо недоволство и постоянно потвърждава подозренията на хората, че България е страна без никаква самостоятелност, нещо като кукла на конци, която не е в състояние отдавна да реализира собствената си воля. А най-обидното е, че у нас колят и бесят треторазрядни чиновници на американското правителство. Те са господарите на политическите процеси у нас. За държавата е обидно. За хората също.

Подобна открита намеса обаче е на път да роди за първи път от много години насам съвсем яростен антиамериканизъм и дори антиевропейски настроения. И това е скритата опасност в разпищолването на американските чиновници, които вече дори не смятат, че е необходимо да крият своето инженерство върху политическите процеси. Българите са горди хора, които искат те да определят бъдещето си на страната си, а не да бъдат заложници на някакви външни интереси, които разглеждат всяко следващо правителство като своя функция.

Далеч съм от мисълта, че малка държава като България е в състояние да бъде пълен господар на своята съдба. Още Димитър Благоев беше казал, че три-четвърти от българските дела се решават от външните процеси. Днес сме на такъв етап, че много хора се молят един ден поне да си върнем тези 25 процента самостоятелност в политиката. Защото усещането е за някаква примка, за геополитическа усмирителна риза, която ни лишава не просто от воля. Тя ни лишава от нашите интереси, ценности, смисъл и права. Добре е американските чиновници от време на време да си дават сметка за това…