Sunday, August 07, 2022

Изпепеляващите страсти на 47-ия парламент

 

Краят на 47-ото Народно събрание приличаше на роман за домакини, които си падат по изпепеляващите страсти, драматичните обрати, кошмарните интриги и апокалиптичните чувства. В него имаше всичко - любов и надежда, предателство, коварство, тъмни врагове, престорени приятели, подлости, стрелба в гърба, трупове, протести и задкулисни интриги, едри олигарси и сенки от миналото. Точно заради това, повярвайте ми, често ще се връщаме в анализите си към това Народно събрание, защото то бележи своеобразен вододел в новата история на страната. В него се съчетаха мечтите за различно бъдеще и коварството на все още силното минало. Вероятно точно тези факти могат да обяснят фиксацията на медиите в пространни анализи и мелодраматични залози за изхода от следващите избори. Но нека да започнем едно по едно, за да разнищим картината на един трилър, който разтърси страната и я доведе до ръба на поредната политическа криза.

Първо - злодеят. Класическият злодей, разбира се, е Слави Трифонов. Един лидер, който съществува единствено по телевизията. Един комедиант, който напоследък започна да се показва само, за да избълва поредното количество обиди към някого и мрачно да изграчи, че прекратява преговори или "слага край на агонията". Днес виждам Тошко Йорданов, последният останал аватар на апокалиптичния лидер да обикаля из студията и да ръси цинизъм и арогантност, но истината е, че ИТН изиграха своята историческа роля. Те се появиха като комета в политическия небосклон, посветиха малко и изгоряха абсолютно безсмислено. ИТН може и да се появи на ръба в следващо Народно събрание, но това ще е по-скоро признак на плашеща агония отколкото символ на нов живот и политическа прошка. ИТН имаха шанс да разрушат модела "Борисов", но вместо това се записаха в безкрайни списък от волни или неволни съучастници на бившия премиер и неговото нечовешко и хищническо желание да излезе от политическия капан и примка в която сам набута своята тъжна и истерична партия. ИТН приличат на наркоман, който е останал без дрога - те разрушиха каквото можаха, пропиляха каквото могат, но не предложиха на политическият живот нищо смислено, идейно или различно. "Разрухата е творческо кипение", казваше навремето Бунин, но в диагнозата "ИТН" разрухата се превърна в самоцел, която в крайна сметка ги демаскира не като партия, а като проект на олигархията, заложен като бомба пред всяка идея за рязка промяна на политическия пейзаж. Това е иронията в случая със Слави Трифонов. Той трябваше да бъде реформатор, а са превърна в детонатор на реформите. Комикът, който стана хорър-злодей. Дори и само заради тази трансформация си струва да се връщаме към ИТН още за известно време, защото в основите на този проект са заложени всички онези подмолни неща, които превърнаха прехода в готически кошмар.

Второ - главните герои. Каквото й да ви говорят телевизионните шамани, магьосници и врачки - съюзът между ПП, БСП и ДБ сработи неочаквано добре. Основно във вътрешната политика и не чак толкова ефектно навън. Днес всеки втори прикрит гербаджия с плюнки на уста ще ви говори как коалицията била идеологически несъвместима и поради това видите ли пропаднала без време, но да има да вземат. Всъщност фактът, че БСП и ДБ издържаха толкова дълго в едно управление ще дължи точно на идейните им различия - и двете партии бяха наясно с разликите и заради това не избраха да се фокусират върху тях. Вместо това потърсиха общите полета за действие. Така странна и сложна коалиция вероятно не би била възможна в други политически условия и обстоятелства. Тя стана факт заради дългите протести, моралният упадък на ГЕРБ и фактът, че държавата се нуждае от силни санитарни действия, които да дезинфекцират след Бойко Борисов. Всъщност, ако не беше войната в Украйна вероятно почти никакви идейни различия не биха разтърсили коалицията, защото тя постигна неочаквано добър съюз по отношение на социалната политика в окото на кризата.

Войната отприщи обаче серия от геополитически противоречия, които надвиснаха като сянка над бъдещето. Едностранното спиране на преговорите с "Газпром", гоненето на 70 руски дипломати буквално се стовариха като каменна лавина над коалицията и предизвикаха допълнителни вълни от напрежение след предателството от страна на Слави Трифонов. Импровизациите по темата обаче не спират да удивляват. Наскоро чух Андрей Райчев да коментира темата по много екзотичен начин. Според него Корнелия Нинова била направила много грешен политически залог - тя заложила на съюза с една центристка партия като ПП, която обаче силно одесняла. Така Нинова била свързала бъдещето на БСП със съдбата на десницата. И какъв е признакът за дясност - ами ПП стана силно антируска партия. Да, това със сигурност не се отразява добре на левия електорат, но да разглеждаш само това като признак за дясна политика е абсурд. Това означава, че повечето европейски леви партии са десни като имаме предвид колко силна русофобия е изразена в част от тях.

Корнелия Нинова направи съвсем друг залог. Нейният залог не е свързан със съдбата на десницата, а тя просто искаше да демонстрира, че БСП при всякакви условия и във всякакви съюзи ще успее да се пребори за силен социален пакет. Точно това тежеше на нейното лидерство от много време насам - левицата твърде дълго се задържа в опозиция, а всяка партия рано или късно трябва да демонстрира, че знае как да осъществява своите идеи на практика. Всеки може да е социален на думи. Голямото изпитание е да го демонстрираш на практика. С други думи според мен се случи точно обратното на това, което казва Райчев - Нинова направи така, че две десни партии да се съгласят на съвсем различна социална политика. И то до такава степен, че и двете десни партии по време на новата кампания ще развяват социалния пакет като своя заслуга, бъдете убедени. С друти думи Нинова показа качеството на класически политик - тя влезе в кабинет, разгада своите колеги и ги убеди да я послушат. Не напразно и до днес в десните фейсбук-групи по-озлочестените представители на десницата рисуват картини за това как лидерката на БСП е била премиерът в сянка, а всички останали просто са я следвали по петите.

Тук, разбира се, трябва да отдадем и заслуженото на ПП. Те като млада партия направиха много грешки, залитнаха много пъти, но в най-важното не се предадоха - не повярваха на красивия медиен мит за евроатлантическа коалиция, която да обедини "проевропейците" срещу "евразийците". Обърнете внимание само кои са най-активни в безкрайната употреба на този мит - гербаджиите и техните медийни лакеи. Защото в рамките на измъченото 47-мо Народно събрание техните стратези и идеолози само това успяха да измислят като препарат срещу исторически лекета. Именно това коварество допълнително торпилира атмосферата в парламента и така Народното събрание приключи с някаква фаталистична нотка.

Към цялата тази рецепта прибавете и сенките на президентската институция, за да можем да видим колко мътен и гъст стана този политически трилър. Румен Радев стана част от антиправителствените сили и в нито един момент дори не поиска да си припомни, че той акушираше на раждането на ПП, а неговите инициативни комитети активно работеха за тях. Това стана причина доста социалисти огорчено да споделят, че навремето те излязоха да протестират, когато президенството беше подло атакувано от спецпрокуратура, но Радев в нито един момент не се опита да помогне на правителството в неговите трудни мигове.

И така, когато се обърнем назад виждаме всички съставки на остросюжетния роман, който със сигурност ще има своето продължение. Мнозина си мислят, че ще ни сполети неочакван край и сюжетът ще се прехвърля от избори на избори докато не ударим опасно близко до конституционната криза. Аз обаче смятам, че тези съставки ще избистрят едно наистина качествено управление рано или късно. Защото моделът на управление, който беше заложен много ясно освети какво е истинското разделение в обществото - промяната срещу мафията. Тези, които чуха хората срещу тези, които крадоха от хората. И заради това следващите избори могат да поднесат неочаквани изненади. Ако в нощта на вота Бойко Борисов пак е мрачен значи идеята за светло бъдеще е мръднала с няколко сантиметра напред. 

Не е малко. 

Никак не е малко

 

No comments: